Боянската мечка - един голям Славист на 110
Публикувано: 08 ное 2013 21:56
Димитър Манолов отива да учи търговия в Унгария, връща се пеш
Днес той е почти забравен.
[wrapimg=]http://www.7sport.net/archive7ds/2011/04/18/pics/607622a.jpg[/wrapimg]
Димитър Манолов – по-високият, и Стефан Чумпалов: държавни първенци през 1928-а със Славия
Снимки: архив на Силвестър Милчев
Освен от роднините си и посветените в историята на романтичните години на българския футбол.
Роден е на 14 април 1901 в столицата.
Майка му – македонка, и баща му – софиянец, две-три години подир сватбата все нямали и нямали деца. Някои от роднините почнали да гледат булката накриво. Така било навремето.
Че като се усмихнала съдбата над Маноловия дом – народили им се 12 деца! Между тях – и близнаци. Три се споминали още като бебета. Четвъртият поред бил Димитър.
Живеел в детските си години със семейството си в центъра на града – на булевард „Витоша” и „Кърниградска”: там, където беше преди четвърт век известният ресторант „Червено знаме”. Около 1911-а баща му построява къща на улица „Будилник” – недалеч от Горнобански път.
Лете малчуганът ходел бос дори и на училище, имал вълчи апетит и бил толкова здрав, че никое от по-големите момчета не смеело да го закача. Ходели често с приятели на излети до близката Витоша, зиме вечно замръквали по пързалките, а баща му, стоплело ли се времето, му поверявал двете крави на фамилията – да ги пасе, когато не бил на училище...
През 1909-а завършва IV отделение в Бояна и се записва в I прогимназиален клас в училище „Денкоглу”. На „Алабин” – там по-късно отваря врати кино „Димитър Благоев” (сега, ако още го има, е „Европа палас”).
Когато бил на дванайсетина години, най-много играели на „Али” – гонене на един крак. Бягал толкоз бързо, че не можели да го стигнат и надпреварващите се с двата си крака.
Пак там учител по краснопис му бил Стефан Македонски.
Тоя запален славист чак по-късно станал артист, а по онова време, влезел ли в клас, почвал да пее: „Пазете тишина, деца-а-а!” Бил хубав и представителен мъж.
Малкият Димитър (казвали му Манолето) се запознал с футболната топка през 1913-а. Тогава учителят му по гимнастика Димов пратил учениците си да играят на стадион „Юнак”. Сам не си давал зор да ходи – назначавал по-голям ученик за старши...
Пак Димов – лично вече! – ги водел и на едно празно място до Руски паметник. На една поляна над тогавашните еврейски гробища – там по-късно построили игрище „Славия”.
През 1914-а порасналият Манолов се записва във Втора мъжка гимназия. Тогава вече бил започнал да тренира в току-що създадения Славия. Освен това пеел и в хора на дружеството.
Бил шило, което не стояло мирно в торба.
Четири лета по-късно заминал с приятел за Унгария – да учат там в търговско училище. Но революцията на Бела Кун ги принуждава да се приберат. Сторили го пеш. И през 1919-а пак си бил у дома.
Малко по-късно му щукнало да отиде с параход до Америка, но до отплаване от пристанището на Бургас все пак не се стигнало...
Бил вече на 18.
Бил видял като ученик как от мястото, където все още е Главното управление на Строителни войски – срещу Хиподрума, излита със самолета си авиаторът Маслинков.
Но предстояло по-важно за него събитие –
дебютът му в Славия
Поставили го да играе като десен инсайд във втория тим, който на 11 май 1919 се изправил срещу втория тим на Футболклуб. В първата официална игра „екзерсиз” на стадион „Юнак”. Завършили 3:3.
Входът бил свободен и се събрали към хиляда души. Тогава на „Юнак” играели най-често състезателите на спортен клуб Савата, прекръстен после на Футболклуб. Игрището било заградено от три страни с тел и тук-таме – затревено.
А в първия тим на Славия Димитър Манолов излиза пак през същата 1919-а. Срещу Тича (Варна) на игрище „Славия” на 21 септември. Бил редом с Емануил Гешев-Манчо - брат на известния полицай Никола Гешев, с Тодор Владимиров-Сан... Паднали с 0:1.
Но славата на Боянската мечка (кръстили го така, защото бил много едър и силен, а има и още един прякор – Найдо) вече се носела и далеч извън София. Играел там, където имал нужда отборът – и бек, и халфбек, и форуард. Защитник, полузащитник, нападател.
Изкарал войниклъка в началото на двайсетте – на Лагера, и дошла олимпийската 1924 година.
Съставът на националния ни футболен отбор бил определен отрано. От Славия включили трима – Григор Стоянов-Гичо, Тодор Владимиров-Сан и Димитър Манолов-Боянската мечка. Треньор на представителния ни тим бил Леополд Нич.
Преди заминаването за френската столица играли контрола на Хиподрума. Загубили от Славия с 0:1.
И – на път.
Гара София – Лом – с параход до Будапеща – Виена.
Там българският национален футболен тим изиграва първия в историята си официален мач.
Един от 11-те е Димитър Манолов
Губим тежко – 0:6. Но началото било сложено.
След Виена: Инсбрук – Женева – Париж.
В града на Осмата лятна олимпиада ги настанили във вилата на стара графиня.
До мача с Ейре разгледали Париж, ходили къде ли не, били и на кабаре, а на 28 май в 5 часа подир обед ги чакал на стадион „Коломб” главният съдия Енрио.
В тая среща Димитър Манолов не участва.
Но нашите играят вдъхновено, макар и да отпадат след 0:1.
След олимпиадата Боянската мечка става треньор на Ботев (Кюстендил). Няколко месеца по-късно отново заиграва за Славия. И за националния тим. Има няколко мача и за Левски (Пловдив).
Така – до 1932-а.
Със стотици срещи за белите за първенство, за купата „Улпия Сердика”, за Царската купа, за България.
В националния тим е със седем мача, един вкаран гол и веднъж го извежда и като капитан.
Тия мачове в ония години се равняват на 80–100 в наши дни.
Източник
Днес той е почти забравен.
[wrapimg=]http://www.7sport.net/archive7ds/2011/04/18/pics/607622a.jpg[/wrapimg]
Димитър Манолов – по-високият, и Стефан Чумпалов: държавни първенци през 1928-а със Славия
Снимки: архив на Силвестър Милчев
Освен от роднините си и посветените в историята на романтичните години на българския футбол.
Роден е на 14 април 1901 в столицата.
Майка му – македонка, и баща му – софиянец, две-три години подир сватбата все нямали и нямали деца. Някои от роднините почнали да гледат булката накриво. Така било навремето.
Че като се усмихнала съдбата над Маноловия дом – народили им се 12 деца! Между тях – и близнаци. Три се споминали още като бебета. Четвъртият поред бил Димитър.
Живеел в детските си години със семейството си в центъра на града – на булевард „Витоша” и „Кърниградска”: там, където беше преди четвърт век известният ресторант „Червено знаме”. Около 1911-а баща му построява къща на улица „Будилник” – недалеч от Горнобански път.
Лете малчуганът ходел бос дори и на училище, имал вълчи апетит и бил толкова здрав, че никое от по-големите момчета не смеело да го закача. Ходели често с приятели на излети до близката Витоша, зиме вечно замръквали по пързалките, а баща му, стоплело ли се времето, му поверявал двете крави на фамилията – да ги пасе, когато не бил на училище...
През 1909-а завършва IV отделение в Бояна и се записва в I прогимназиален клас в училище „Денкоглу”. На „Алабин” – там по-късно отваря врати кино „Димитър Благоев” (сега, ако още го има, е „Европа палас”).
Когато бил на дванайсетина години, най-много играели на „Али” – гонене на един крак. Бягал толкоз бързо, че не можели да го стигнат и надпреварващите се с двата си крака.
Пак там учител по краснопис му бил Стефан Македонски.
Тоя запален славист чак по-късно станал артист, а по онова време, влезел ли в клас, почвал да пее: „Пазете тишина, деца-а-а!” Бил хубав и представителен мъж.
Малкият Димитър (казвали му Манолето) се запознал с футболната топка през 1913-а. Тогава учителят му по гимнастика Димов пратил учениците си да играят на стадион „Юнак”. Сам не си давал зор да ходи – назначавал по-голям ученик за старши...
Пак Димов – лично вече! – ги водел и на едно празно място до Руски паметник. На една поляна над тогавашните еврейски гробища – там по-късно построили игрище „Славия”.
През 1914-а порасналият Манолов се записва във Втора мъжка гимназия. Тогава вече бил започнал да тренира в току-що създадения Славия. Освен това пеел и в хора на дружеството.
Бил шило, което не стояло мирно в торба.
Четири лета по-късно заминал с приятел за Унгария – да учат там в търговско училище. Но революцията на Бела Кун ги принуждава да се приберат. Сторили го пеш. И през 1919-а пак си бил у дома.
Малко по-късно му щукнало да отиде с параход до Америка, но до отплаване от пристанището на Бургас все пак не се стигнало...
Бил вече на 18.
Бил видял като ученик как от мястото, където все още е Главното управление на Строителни войски – срещу Хиподрума, излита със самолета си авиаторът Маслинков.
Но предстояло по-важно за него събитие –
дебютът му в Славия
Поставили го да играе като десен инсайд във втория тим, който на 11 май 1919 се изправил срещу втория тим на Футболклуб. В първата официална игра „екзерсиз” на стадион „Юнак”. Завършили 3:3.
Входът бил свободен и се събрали към хиляда души. Тогава на „Юнак” играели най-често състезателите на спортен клуб Савата, прекръстен после на Футболклуб. Игрището било заградено от три страни с тел и тук-таме – затревено.
А в първия тим на Славия Димитър Манолов излиза пак през същата 1919-а. Срещу Тича (Варна) на игрище „Славия” на 21 септември. Бил редом с Емануил Гешев-Манчо - брат на известния полицай Никола Гешев, с Тодор Владимиров-Сан... Паднали с 0:1.
Но славата на Боянската мечка (кръстили го така, защото бил много едър и силен, а има и още един прякор – Найдо) вече се носела и далеч извън София. Играел там, където имал нужда отборът – и бек, и халфбек, и форуард. Защитник, полузащитник, нападател.
Изкарал войниклъка в началото на двайсетте – на Лагера, и дошла олимпийската 1924 година.
Съставът на националния ни футболен отбор бил определен отрано. От Славия включили трима – Григор Стоянов-Гичо, Тодор Владимиров-Сан и Димитър Манолов-Боянската мечка. Треньор на представителния ни тим бил Леополд Нич.
Преди заминаването за френската столица играли контрола на Хиподрума. Загубили от Славия с 0:1.
И – на път.
Гара София – Лом – с параход до Будапеща – Виена.
Там българският национален футболен тим изиграва първия в историята си официален мач.
Един от 11-те е Димитър Манолов
Губим тежко – 0:6. Но началото било сложено.
След Виена: Инсбрук – Женева – Париж.
В града на Осмата лятна олимпиада ги настанили във вилата на стара графиня.
До мача с Ейре разгледали Париж, ходили къде ли не, били и на кабаре, а на 28 май в 5 часа подир обед ги чакал на стадион „Коломб” главният съдия Енрио.
В тая среща Димитър Манолов не участва.
Но нашите играят вдъхновено, макар и да отпадат след 0:1.
След олимпиадата Боянската мечка става треньор на Ботев (Кюстендил). Няколко месеца по-късно отново заиграва за Славия. И за националния тим. Има няколко мача и за Левски (Пловдив).
Така – до 1932-а.
Със стотици срещи за белите за първенство, за купата „Улпия Сердика”, за Царската купа, за България.
В националния тим е със седем мача, един вкаран гол и веднъж го извежда и като капитан.
Тия мачове в ония години се равняват на 80–100 в наши дни.
Източник
Успех за Купата!