Статия на Жаклин Михайлов "Най-силната Славия на света"
Публикувано: 18 юни 2012 20:06
След няколко месеца Славия София ще навърти първият век от своето съществуване. Най-стария български клуб се е превърнал в нещо много специално за футбола в частност , и за спорта въобще у нас. Да тръгнем от името. Славия - това име излиза далеч от границите на България и идва да покаже, че основателите през 1913 година, сякаш са искали тяхната рожба да е със световна конвертируемост. Били са необикновени и широки скроени, след като в онези години са предпочели космополитния подход пред ограничено шовинистичния, често прилаган като мото при избора на име на спортен клуб в България. И за тяхна гордост точно днес тяхната Славия е най-силната Славия в света. Вярно, конкуренцията не е изключително оспорвана, но сред „четирите Славии” в света, българската е на най-водещото място. Което също е много симптоматично за значението на българската.
Славистите и славизмът
Титлите и успехите често са привидност зад която в повечето случаи няма никакво съдържание. Един истински жив футболен клуб не се крепи върху непрекъснати успехи, неговата жизненост и добро здраве, произтичат от спазването и запазването на определени нравствени и морални ценности и устои. Постулат, който напълно се пренебрегва в наши дни за сметка на удоволствието от котерийната победа. При Славия и славистите нещата стоят по различно. Да, вярно е, че са малко, но отношението им към отбора не се определя от това дали побеждава или губи. Белите фенове не замразяват своята любов за по-добри времена, както го правят сините или червените. Тяхната преданост е константна величина.
Във футболен клуб Славия постамента поставен преди 100 години стои непокътнат. Славистите поддържат славизма на онова високо ниво от което се е тръгнало преди вече почти цял век. Този клуб и неговите привърженици наистина притежават различна ценностна система в която далеч по важни са традициите и историята. Благодарение точно на тази специфична подкрепа, Славия запазва вече 100 години своя неповторим, автентичен дух.
А за тези 100 години
Белият отбор със западна за столицата дислокация, преживява какво ли не. Основан е в навечерието на първата война, преживява и втората, след това изтърпява опустошителните 45 години на комунизма, за да оцелее и в последните си 24, във времето на така наречения преход. Бурни времена в които Славия и славизмът са били постоянно под неприятелски огън. Като преминем през жестокото и непримиримо съперничество с Левски, през дългото, насилствено стоене в сянката на ЦСКА, та чак до наши дни в които съществуването на Славия съвсем не е безпроблемно. Но отборът оцелява, дори, когато му отнемат най-милото – славното и свещено име. През какви ли не колизии е преминал белия клуб за да го има днес, такъв какъвто са си го представяли основателите. Вече шест или седем поколения гордо се наричат слависти. И няма сила на света, която да им отнеме удоволствието да са привърженици на такъв велик отбор. Таблицата на класирането може да определя каквито си иска места за белия тим, но за неговите привърженици, той винаги е на първото място. Победа за слависта означава да направиш нещата не на всяка цена, а така, че да запазиш идеята на клуба неопетнена. Този клуб може и да не става често шампион, но неговото огромно богатство са скрижалите на историята.
Благодарение на това отношение към великата игра, добрата, стара Славия посреща своята 100-годишнина доволна и щастлива. И влиза в новия си век с надеждата за нови знаменити постижения.
Шампион, но не
на всяка цена
След лиричните отклонения идва ред и на реалностите. Славистите горят от нетърпение да видят своя любим клуб отново шампион, но това скоро няма да се случи. Трудно ще се осъществи и по-малката им мечта – да видят любимия си тим в европейските турнири. Няма да стане и през тази юбилейна година, в която сегашната формация на Славия едва ли ще напредне в класирането. Естествено би било чудесно, точно през 2013 година Славия да стане шампион, но няма как да се случи. В последното първенство тимът завърши на 8-о място с престижен брой точки. В последните десет години отборът се движи между четвъртото и десето място в класирането и печели между 32 и 57 точки. И това винаги е недостатъчно за да се върне отново в Европа. Където трябва да се признае, исторически му е мястото. Защото Славия ще представя България много по-добре от други отбори, които не притежават традицията да играят в Европа. Все пак Славия е първия български футболен клуб излязъл в полуфинален мач от европейски клубен турнир в далечната 1968 година.
Това, че отборът няма да успее да осъществи в скоро време мечтите на своите привърженици, не означава, че в клуба не се работи правилно. Школата, терените, отношението към исконните ценности са все неща, които трябва да бъдат вкарани в актива на сегашното управление на белите. Харесван или не, водещият човек Венци Стефанов е единственият, който има пъпна връв с клуба, който ръководи. А това не е никак малко, ако се вгледаме как стоят нещата в другите отбори. Славистите имат право на претенции, но понякога нещата наистина няма как да се случат. Защото, ако и през „Овча Купел” бе минало някое парвеню с много пари и нереализирани комплекси, сега можеше и да не празнуват стогодишнина!?
Мястото на Славия
не е непоклатимо
Все пак при максимално усилие и определени благоприятни обстоятелства, Славия може да си направи празника по-приятен с класиране за европейските турнири през следващата година. И това не невъзможна мисия, ако за изходна позиция вземем последния шампионат. Без да блести с кой знае какво, с малко повече постоянство Славия можеше да мине напред в класирането поне с 7-8 точки. А през следващото първенство точно толкова точки прибавени към постигнатия актив от сезон 2011-12 могат да се окажат достатъчни за място в турнирите. Битката естествено ще бъде люта, но не изглежда като предварително загубена. Остава треньора и футболистите наистина да заживеят с историческата си мисия, защото точно те не са на нивото на легендата за Славия.
Без значение какво има да се случва на терена, славистите ще бъдат особено горди в следващите няколко месеца. Да си привърженик на Славия наистина е нещо специално. И те прекрасно го знаят!
Жаклин Михайлов, Тема спорт
Славистите и славизмът
Титлите и успехите често са привидност зад която в повечето случаи няма никакво съдържание. Един истински жив футболен клуб не се крепи върху непрекъснати успехи, неговата жизненост и добро здраве, произтичат от спазването и запазването на определени нравствени и морални ценности и устои. Постулат, който напълно се пренебрегва в наши дни за сметка на удоволствието от котерийната победа. При Славия и славистите нещата стоят по различно. Да, вярно е, че са малко, но отношението им към отбора не се определя от това дали побеждава или губи. Белите фенове не замразяват своята любов за по-добри времена, както го правят сините или червените. Тяхната преданост е константна величина.
Във футболен клуб Славия постамента поставен преди 100 години стои непокътнат. Славистите поддържат славизма на онова високо ниво от което се е тръгнало преди вече почти цял век. Този клуб и неговите привърженици наистина притежават различна ценностна система в която далеч по важни са традициите и историята. Благодарение точно на тази специфична подкрепа, Славия запазва вече 100 години своя неповторим, автентичен дух.
А за тези 100 години
Белият отбор със западна за столицата дислокация, преживява какво ли не. Основан е в навечерието на първата война, преживява и втората, след това изтърпява опустошителните 45 години на комунизма, за да оцелее и в последните си 24, във времето на така наречения преход. Бурни времена в които Славия и славизмът са били постоянно под неприятелски огън. Като преминем през жестокото и непримиримо съперничество с Левски, през дългото, насилствено стоене в сянката на ЦСКА, та чак до наши дни в които съществуването на Славия съвсем не е безпроблемно. Но отборът оцелява, дори, когато му отнемат най-милото – славното и свещено име. През какви ли не колизии е преминал белия клуб за да го има днес, такъв какъвто са си го представяли основателите. Вече шест или седем поколения гордо се наричат слависти. И няма сила на света, която да им отнеме удоволствието да са привърженици на такъв велик отбор. Таблицата на класирането може да определя каквито си иска места за белия тим, но за неговите привърженици, той винаги е на първото място. Победа за слависта означава да направиш нещата не на всяка цена, а така, че да запазиш идеята на клуба неопетнена. Този клуб може и да не става често шампион, но неговото огромно богатство са скрижалите на историята.
Благодарение на това отношение към великата игра, добрата, стара Славия посреща своята 100-годишнина доволна и щастлива. И влиза в новия си век с надеждата за нови знаменити постижения.
Шампион, но не
на всяка цена
След лиричните отклонения идва ред и на реалностите. Славистите горят от нетърпение да видят своя любим клуб отново шампион, но това скоро няма да се случи. Трудно ще се осъществи и по-малката им мечта – да видят любимия си тим в европейските турнири. Няма да стане и през тази юбилейна година, в която сегашната формация на Славия едва ли ще напредне в класирането. Естествено би било чудесно, точно през 2013 година Славия да стане шампион, но няма как да се случи. В последното първенство тимът завърши на 8-о място с престижен брой точки. В последните десет години отборът се движи между четвъртото и десето място в класирането и печели между 32 и 57 точки. И това винаги е недостатъчно за да се върне отново в Европа. Където трябва да се признае, исторически му е мястото. Защото Славия ще представя България много по-добре от други отбори, които не притежават традицията да играят в Европа. Все пак Славия е първия български футболен клуб излязъл в полуфинален мач от европейски клубен турнир в далечната 1968 година.
Това, че отборът няма да успее да осъществи в скоро време мечтите на своите привърженици, не означава, че в клуба не се работи правилно. Школата, терените, отношението към исконните ценности са все неща, които трябва да бъдат вкарани в актива на сегашното управление на белите. Харесван или не, водещият човек Венци Стефанов е единственият, който има пъпна връв с клуба, който ръководи. А това не е никак малко, ако се вгледаме как стоят нещата в другите отбори. Славистите имат право на претенции, но понякога нещата наистина няма как да се случат. Защото, ако и през „Овча Купел” бе минало някое парвеню с много пари и нереализирани комплекси, сега можеше и да не празнуват стогодишнина!?
Мястото на Славия
не е непоклатимо
Все пак при максимално усилие и определени благоприятни обстоятелства, Славия може да си направи празника по-приятен с класиране за европейските турнири през следващата година. И това не невъзможна мисия, ако за изходна позиция вземем последния шампионат. Без да блести с кой знае какво, с малко повече постоянство Славия можеше да мине напред в класирането поне с 7-8 точки. А през следващото първенство точно толкова точки прибавени към постигнатия актив от сезон 2011-12 могат да се окажат достатъчни за място в турнирите. Битката естествено ще бъде люта, но не изглежда като предварително загубена. Остава треньора и футболистите наистина да заживеят с историческата си мисия, защото точно те не са на нивото на легендата за Славия.
Без значение какво има да се случва на терена, славистите ще бъдат особено горди в следващите няколко месеца. Да си привърженик на Славия наистина е нещо специално. И те прекрасно го знаят!
Жаклин Михайлов, Тема спорт
