[center]Суперталантът Стефан Велков: Ходя на мачове с градския транспорт[/center]
[center]
Той е най-младият играч в „А" група през този сезон. Дебютира за младежкия национален тим едва на 16 години, 5 месеца и 22 дни. Това е Стефан Велков, един от най-големите таланти на родния футбол. Софиянецът е твърд титуляр в Славия, като от началото на сезона има записани 10 мача, въпреки че ще навърши 17 години на 12 декември. „Меридиан Мач" се свърза с Велков, който даде първото си интервю специално за нашите читателите. Намираме футболиста в училище, а той говори с нас в междучасието[/center]
Стефане, откога се занимаваш с футбол?
- Откакто мога да ходя ритам топката. Сега се навършват 8 години от първата ми тренировка в Славия, която направих още когато бях в 3-ти клас.
Кой те заведе в „Овча купел"?
- Сам отидох. Тренирал съм карате, бил съм шахматист, но моята игра е футболът, заради което се насочих изцяло към този спорт.
Ти от „Овча купел" ли си?
- Да, от „Овча купел" съм. От 2 години обаче живея в „Лозенец". Започнах в Славия, тъй като по това време школата на клуба беше може би най-добрата в България, а и ми бе много близко до нас.
Някой от твоето семейство бил ли е спортист?
- Не. Баща ми е спортна натура, тренирал е баскетбол. Но аз съм единственият спортист в моето семейство.
Кои са треньорите, които изиграха най-голяма роля в твоето развитие?
- Много са. Стефан Колев ме задържа като защитник, за което съм му благодарен. Иначе аз обичах да играя напред, да вкарвам голове. Често съм бил голмайстор като по-малък. За играта ми в отбрана ми помогна много Ивайло Семерджиев. Владимир Иванов също ми е дал много. Няма как да не спомена и треньорите в националните отбори - Методи Деянов, Александър Димитров, Михаил Мадански сега. От всеки съм научил по нещо.
Какво е мнението ти за Асен Букарев?
- Един много интелигентен човек, с когото се радвам, че работя. За мен той е страхотен треньор, който много ми помага.
В момента си в училище. Ще разкажеш ли нещо повече...
- Уча в Немската гимназия и съм отличник. Миналата година успехът ми бе над 5,50. Напоследък ми е все по-трудно да ходя на училище, тъй като съм или на лагери, ипи на мачове, или на тренировки. Заради това искам да благодаря на учителите, че проявяват разбиране. В един момент от живота ми, някъде към 6-и клас, ми бе поставен въпросът да избирам футбола или училището. Тогава нямах проблеми, но към 9-10-и клас вече започна да ми става по-трудно. Въпреки всичко намирам време за всичко и след година и половина е балът ми.
С какво ходиш на мачове и тренировки, тъй като все още нямаш книжка?
- С градския транспорт (смее се). Аз съм един от най-изрядните пътници. Имам си карта за всички линии.
Разпознавал ли те е някой в градския транспорт?
- Все още не. Аз все пак от доста малко време играя в мъжкия футбол и хората не ме познават много добре.
Ще ни кажеш ли кой е любимият ти футболист?
- Нямам точен отговор на този въпрос. Харесват ми Матс Хумелс, Тиаго Силва, Данте, Венсан Компани. Хумелс ми е идол, тъй като няма равен в изнасянето на топката. Той е висок, но не е дърводелец, а играе футбол. От Компани пък мога да науча много за агресивната, но чиста игра. Тиаго Силва впечатлява със своето заставане. Аз съм фен на Милан, заради което за мен номер 1 в историята е Паоло Малдини. Възхищавам се и на Кристиано Роналдо. Лео Меси е гений. Но Кристиано според мен е най-завършеният футболист. Той отива преди всички на тренировка и си тръгва след всички. Невероятен професионалист, който трябва да е модел за подражание на всеки млад играч. Аз знам, че с един час на ден тренировки нищо няма да се промени. Заради това гледам да тренирам колкото се може повече.
А фен на Славия ли си?
- Да, разбира се.
Преди време те искаше Наполи. Защо не се стигна до твой трансфер?
- Да, наистина от Наполи имаха сериозен интерес към мен. Дори ме поканиха в Италия и аз ходих до тяхната клубна база. Нещата обаче не се получиха, а аз се радвам, че вече съм част от мъжкия отбор на Славия.
Говори се, че те иска и Байерн (Мюнхен). Свързал ли се е някой с теб?
- Свързват се. Аз знам, че Славия е един трамплин към големия футбол. Но не обичам да коментирам тези неща.
Кой футболист ти помага най-много в Славия?
- Всички ми помагат много, но бих отличил най-вече Живко Желев и Георги Петков.
Какво обичаш да правиш, когато не си зает с футбол или училище?
- Колкото и странно да звучи, обичам да чета. За последно прочетох Робинзон Крузо и Граф Монте Кристо. Иначе съм фен на историята, както и на старогръцките митове и легенди.
Източник
[/center]