ЧЕСТИТ ВЕКОВЕН ЮБИЛЕЙ НА ВСИЧКИ СЛАВИСТИ!

[1913]

Ники Кръстев разказва в БНТ за изключителния начин на мислене и на действие на хората в България, в частност на славистите, преди 100 години. Уважение, взаимопомощ, благотворителност, това е само част от дейностите на Славия в тази епоха...

http://bnt.bg/bg/news/view/98316/100_godini_slavija

[slavia_forever]

[wrapimg=]http://inews.bg/pictures/870892_375_282_4x3.jpg[/wrapimg]

Пощенската марка "100 години Славия" беше валидирана днес в Централна поща на улица "Гурко" 6, съобщиха от доказано най-стария роден клуб.

Тиражът на марката е 20 хиляди, а цената за един брой е 65 стотинки. Целият блок, включващ три марки и една емблема на Славия, струва 1.95 лева.

На марката е изобразен футболният отбор на Славия, шампион на България през 1943 година. Художник е Людмил Веселинов.

Марката "100 години Славия" е на корицата на поредния брой на списанието Филателен преглед, което излиза през последните 75 години.

Печатът за пускане в употреба беше поставен от директорa на дирекция "Съобщения" Калина Димитрова и президентa на БК Славия Васил Йотов.

[MCMXIII]

Чудесно! Основателите на СЛАВИЯ го заслужават. Както каза Ники Кръстев: "Преди сто години хората са били по- добри".
Само СЛАВИЯ!
П.П. СЛАВИЯ не е само футбол. Това е за неразбралите.

[1913]

Много приятна изработка, поздравления за инициативата!

[1913]

В днешния слънчев следобед, в семпла, но приятна обстановка, пред ветерани и фенове, беше открита паметната плоча на Руски паметник, по случай едновековния юбилей на Славия.

Кратко видео от събитието може да се види на долукопираната връзка:
http://www.sportal.bg/sportal_tv.php?ca ... ideo=54686

[MCMXIII]

Една история от времето когато хората са били по- добри, та до днес.

http://bnt.bg/bg/productions/99/edition ... april_2013

[MCMXIII]

[center][/center]

[center]JOMA награждава Славия с уникална фланелка[/center]

Представителството за България на световноизвестната марка за спортна екипировка JOMA, с която представителният отбор на Славия играе официалните си мачове, ще награди клуба с уникална фланелка. На нея са подписите на 34 футболисти, които имат повече от 100 мача с екипа на "белите". Първоначалната идея бе на фланелката да се подпишат 50 играчи с над 100 мача, но повече от десетима от тях живеят постоянно в чужбина и затова не успяха да сложат парафи на безценната фланелка.
Връчването ще е след официалното награждаване на 55 футболисти на Славия от БФС със златни, сребърни и бронзови значки по повод стогодишнината на клуба. Церемонията е на 9 април 2013 г. (вторник) от 12 ч. в зала "Родина" на националния стадион "Васил Левски".
Преди това от 11 ч. в Музея на спорта на националния стадион "Васил Левски" спортният министър Петър Стойчев ще връчи награди на 26 големи и заслужили спортисти на Славия, сред които има и петима футболисти.
След двете церемонии от 13 ч. в Пресклуб "България" е предвиден коктейл.
Кулминацията на тържествата за стогодишнината на Славия е тържественият концерт - спектакъл на 10 април 2013 г. от 19 ч. в Зала 1 на НДК в София.

http://pfcslavia.com

[1913]

ЧЕСТИТ ЕДНОВЕКОВЕН ЮБИЛЕЙ, СЛАВИСТИ!

Да сме живи и здрави и да отпразнуваме заедно и двестагодишнината

[slavia_forever]

Честит юбилей!

[slavia_forever]

Поздравявам всички с "бели"сърца с вековния юбилей на любимия ни отбор!
Пожелавам на всички здраве, вълнуващи и щастливи мигове със СЛАВИЯ!
НАЧАЛОТО
Петият столичен клуб е Славия. През 1913 година Славия се появява на бял свят след сливането на спортен клуб “Ботев” и гимнастическо дружество “Развитие”. Формата на този клуб е бели фланелки и гащета с черни чорапи. За кръстник на клуба се счита Георги Григоров-Фурланата. Славия е основан на 10 април 1913 година на игрището на гимнастическия клуб до сиропиталището “Всех скорбящих радост”, на полето край Руски паметник, както пише Протокол 1 от Първата протоколна книга на клуба, открита и купена от Славия през лятото на 2008 година. Ето какво пише в книгата “Хрониките на Славия” с автор Николай Кръстев за началото на “белия” клуб: “Пропити от съзнанието, че съединението прави силата, управителните тела на “Развитие” и “Ботев” решиха да се слеят под ново име Славия – символ на сближение и сговор, на мощ чрез съединение на силите, тъй чужд в живота на славянските народи! На 10 април 1913 година в едно скромно, но мило тържество, се извърши учредяването на спортен клуб Славия, тимът на която още при първата си среща с “Футбол клуб” (б.р. – Савата) победи!” За първи председател на клуба е избран Димитър Благоев-Пальо, който е имал водеща роля в “Ботев”. Тя се дължи на факта, че е бил горд собственик на кожената футболна топка на клуба, закупена с пари на сестра му Стела. По-късно Пальо и друг от основните инициатори при основаването на Славия – Владимир Йерусалимов, загиват на фронта по време на Първата световна война.

КОИ СА УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА СЛАВИЯ

[wrapimg=]http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/520/201304/20130408.yjiwmqthvw.jpg[/wrapimg]

Димитър Благоев-Пальо – по-малкият син на Дядо Димитър Благоев, основоположник на социалистическите идеи в България. Роден е през 1895 година, завършва Първа мъжка гимназия в София. Първи председател на Славия до август 1914 година, играе като инсайд. Като офицерски кандидат загива в Първата световна война на 16 септември 1918 година.

Павел Грозданов – може би най-важната фигура в първите няколко десетилетия на българския футбол. Основател и футболист на Славия, по-късно той е член на управата на клуба и негов председател, осми по ред, от ноември 1917 до май 1918 година. Ръководи българския футбол 12 години (1923-1935) и е национален треньор в 27 мача. Юрист по образование, той работи като следовател в полицията.

Георги Григоров-Фурланата – това е кръстникът на Славия, играе като ляв инсайд. Една от големите фигури в историята на Славия като основател, член в няколко управителни съвета на клуба, покле е рефер. Той е първият международен съдия по футбол на България.

Братята Димитър, Николай и Владимир Цветкови – най-възрастният Димитър е третият председател на Славия (от февруари до май 1915 година, след Пальо Благоев и Петко Георгиев. Николай е обявен за почетен член на клуба през 1919 година, защото през 1916-та дарява топка и плондир за нуждите на отбора. Владимир печели титлите през 1926 и 1928 година, освен това е състезател и по лека атлетика.

Стефан Чумпалов-Чумпала – Трикратен шампион, има седем мача в националния отбор. После прави сериозна кариера като треньор и международен съдия.

Фердинанд Михайлов – първият секретар на Славия, който изпълнява тази длъжност в няколко ръководства. Председател на Славия за половин година през 1917 година. Идеята за организиране на спортни вечеринки е негова, която той осъществява много пъти.

Васил Петров – четвъртият председател на клуба. Заедно с Фердинанд Михайлов и Борис Николов превеждат клуба през най-0тежкия военен период, като не позволяват организацията да се разпадне и дори по същото време Славия развива спортна дейност.

Владимир Йерусалимов-Влагера – по мнение на съиграчи е бил най-добрият централен нападател за времето си.- Пети председател на Славия (юни 1916-март 1917). Основоположник на българския баскетбол. Загива на фронта в Първата световна война като командир на взвод.

Манол Димитров – една от ерудираните фигури в Славия. Юрист по образование, той е десети председател на клуба от март 1919 до март 1921 година, когато Славия прави голям скок в развитието си.

Емануил Гешев-Манчо – футболист на Славия, член на известната фамилия Гешеви. Единият му брат е висш полицай – Никола Гешев, а другият му брат – Георги Гешев, е първият шампион на България по шахмат. След като спира с футбола Емануил Гешев работи в държавната администрация, като стига до поста началник на пенсионното дело.

Борис Шаранков-Шаро – първият голмайстор на Славия, вкарва първото попадение в историята на клуба за първата победа в първия мач на “белите” срещу Савата. Първи капитан на първия тим на Славия. Бързо след това емигрира в Съветския съюз, където участва в Октомврийската революция в армията на Будьони.

ПЪРВИ МАЧ, ПЪРВА ПОБЕДА
Точно четири месеца след основаването си идва и първият исторически мач за Славия. Двубоят е с много опитните играчи на “Савата”, кръстен така на легендарния Сава Киров. Срещата се състои на 11 август 1913 година. “Белите” печелят с 1:0 след гол на Борис Шаранков. На 28 август 1913 година Славия побеждава “Студентски клуб” с 4:0, на 6 септември същата година бие с 2:0 “Савата” в мач-реванш на онзи от месец август. На 23 септември “белите” печелят с 1:0 срещу “Немския клуб”, както наричат отбора “Турнферайн”, съставен от младежи от австро-унгарската колония в София. Така Славия завършва първата си година с четири победи от четири мача.
[wrapimg=]http://svejo.net/attachments/stories-photos/0187/4762/size_normal/fenovete-na-slaviya-pusnaha-spetsialni-shalove-za-yubileya-snimki.jpg?1360063761[/wrapimg]
Славия - тя е в нас, в сърцата ни, в душите ни! Тя е облечена цялата в бяло, за да бъде винаги извисена в своята нравственост, винаги добра, винаги привлекателна - както всичко бяло на този свят. Първите стъпки на спортно дружество Славия са във футбола. Още в първото десетилетие на века, в крайния тогава район около Руски паметник в София възникват групички от младежи, занимаващи се с всякакви спортни игри. Две от тези групички били по-големи от останалите и вече имали собствени имена - Ботев (1909г.) и Развитие (1910г.). От този момент нататък футбола им става начин на живот и те непрестанно го упражняват на поляните в тогавашния квартал "Руски Паметник". Толкова били увлечени във великата игра, че момчетата решили да обединят двете спортни дружества в едно. Кръстиха отбора Славия на името на богинята на красотата и славянството. Това станало на 10 април 1913 година - една велика дата за футбола в България.
[wrapimg=]http://prikachi.com/images/783/6102783n.jpg[/wrapimg]
Първата стъпка на обединението е направена. Следва пристъпването в практически действия, като създаването на "комисия за подреждане на тимовете", тъй като желаещите да играят неповторимата игра са твърде много, а отборът единствен. Комисията се води от Борис Шранков, като най-опитен в непознатата игра, Павел Грозданов и историческия Димитър Благоев (Пальо), син на най-стария славист - Димитър Благоев (Дядо). Пальо е и първият председател на "Славия". Този екип определя първите два славистки отбора, а самият Пальо поставя себе си във втория от чувство за мярка.
[wrapimg=]http://svejo.net/attachments/stories-photos/0190/7360/size_large/-ot-skrina-ima-li-neshto-obshto-slaviya-s-galatasaray.jpg?1361523971[/wrapimg]
Футболистите на Славия скоро имали свое собствено малко игрище. Там те усвоявали всички хватки и тънкости на великата игра. И така та 11 август 1913 вече имат смелостта да се изправят с други тимове. Техен първи съперник е съставът на по-опитните футболисти от най-добрият до тогава клуб "Савата", които са считани за непобедими.

Знаменателно събитие за футболистите на Славия и за кварталчето, в което имат свои съмишленици. Момчетата играят дръзко и неустрашимо срещу именития съперник и с гол на своя капитан Борис Шаранков побеждават с 1:0. Не можем да не споменем имената на тези младежи, за да не бъдат никога забравени: Стефан Лалов, Павел Грозданов, Илия Георгиев, Емануил Гешев, Тодор Кавалджиев, Фердинанд Михайлов, Георги Григоров, Борис Шаранков, Димитър Благоев (Пальо), Стефан Чумпалов и Асен Бръмджев.

Историята продължава от успешно към по-успешно, като следват успехи над други квартални клубове, като "Матинката", "Студентски спортен клуб", "Левски" (първия мач е спечелен 1:0 на 1 април 1915, а Левски съществува и до днес) и др. На 16 юли 1919 Славия изиграва своя първи междуградски мач (пръв и за софийски отбор) във Варна срещу "Тича".
През 1921 поукрепналите софийски спортни клубове образуват Софийска спортна лига. Това е и първото организирано спортно състезание. То започва есента същата година и Славия забележете печели всичките си мачове. Абсолютен първенец и през 1922 и 1923, когато първенството е вече на два сезона - пролет-есен. Следва създаването на държавно първенство през 1924, но то не завършва поради отказ на Владислав (Варна) да играе срещу Левски (още тогава скандалите се въртят около "синия" клуб). Но тогава Славия е първият отбор у нас, в който работи опитен треньор от чужбина - В. Шейскъл, който преди това ръководи Рапид (Виена). Това говори само за себе си - славистите са искали да извлекат целия футболен опит от онова време. Резултатите естествено не закъсняват. През 1926, след като преди това печели софийското първенство, на финала на държавното завършва 1:1 с "Владислав". Варненци обаче отказват следващ мач, който е предвиден в регламента и още на следващия ден Славия е обявена за шампион на България. Тогава обаче с мръсни задкулисни игри от тогавашната футболна управа нещата се преиначават и се насрочва нов мач-реванш за 1927. Естествено тогава на Славия отново е подложена динена кора, защото Софийската спортна област забранява на Славия да изиграе този мач, а "белите" не могат да не се подчинят. Така титлата се дава на Владислав. За всеки човек тогава обаче нещата са били ясни. Това обаче не охладило ентусиазмът на футболистите в бяло Славия тогава притежавала най-силните и опитните играчи, с потенциални възможности за този спорт. Разочарования има, но не и примирение. След като първенството през 1927 за пореден път не завършва, през 1928 Славия отново става носител на званието "държавен първенец". И като възмездие за миналата несправедливост Славия побеждава на финала Владислав с разгромяващия резултат 4:0. Нека споменем имената на момчетата, извоювали това високо звание: Никола Спиров, Арико Леви, Петър Къртевски, Никола Калканджиев, Стефан Чумпалов, Христо Минковски, Никола Стайков, Велчо Стоянов, Борис Романов, Димитър Манолов и Владимир Цветков. Историята напомня, че до Втората световна война радостта от шампионската титла спохожда привържениците още пет пъти: 1930, 1936, 1939, 1941 и 1943 година, когато те печелят и турнира за държавната купа. Те са вицешампиони през 1932 и 1934, а стават трети 1940 година. Тези блестящи постижения правят Славия един от водещите фактори за развитието на футбола в България и неоспоримо най-силния ни отбор.

След войната обаче, когато комунистическото управление обхваща страната и естествено спорта, Славия е оставена на заден план. Въпреки, че винаги сме били между водещите отбори Славия не е допусната до призовите места, където се настанява "партийният отбор" ЦСКА и естествено нужният опонент Левски. Славия не стана шампион цели 53 години (до 1996) точно заради комунистическото управление. Били сме вицешампион 1950, 1954, 1955, 1959, 1967, 1980 и 1990. Бронзовите медали били спечелени през 1964, 1965, 1966, 1970, 1973, 1975, 1982, 1986, 1991 и 1997 година. Няма да коментираме причините - те са всеизвестни. Към всичко това ще добавим купите на България - 1952, 1963, 1964, 1966, 1975, 1980, които заедно с извън комунистическите (1928, 1930, 1936, 1943, 1996) стават общо 11 на брой. Както в турнира за купата, така и в първенството Славия е третия отбор по титли и успехи.
През различни периоди от историята си е носил имената “Строител” (1949-50), “Ударник” (1951-56), “ЖСК-Славия” (1969-71г., когато е обединен с “Локомотив”- София. Този период не се отчита в историята на клуба, а се разглежда отделно). Неизменен участник в “А” група от създаването и през 1948г., с изключение на 1951г., когато несправедливо е изваден със служебно решение (след като е вицешампион за 1950г.) в “Б” група. Тогава "белите" опитват да се намушат в сметките на партията, но неуспешно. Още през 1952г. отново е при майсторите (без загубен мач във втората дивизия).
Естествено най-големия показател за силата на един отбор е международните успехи, които е постигнал. Още в първите си години Славия се изявява достойно. Отначало "белите" провеждат случайни мачове с чуждестранни отбори от Румъния, Югославия, Чехословакия и Унгария. Успехът е променлив, но дава самочувствие. Още на следващата година те провеждат първото си гостуване. Те за съжаление губят от далеч по-опитния Фенербахче с 1:2. Невъзможно е да се изброят последвалите международни мачове, които Славия изиграва, но като най-вълнуващи мачове се считат тези със Славия (Прага) и Спартак (Москва) преди войната. Славия е играла стотици мачове с отбори от всички континенти, с изключение на Австралия. В много от тях сме били крайни победители и сме защитили името на българския футбол. Славия има и седем участия в турнира за "Купата на носителите на национални купи". Върховото постижение е достигането на полуфинал през 1967 и стана първия български отбор достигнал полуфинал. В тази година "белите" прегазиха "Суонси Таун" (Уелс), "Расинг" (Страсбург - Франция), "Сервет" (Женева), но отстъпиха пред далеч по-реномирания "Гласгоу Рейнджърс" (Шотландия), като губят и двата мача с 0:1. Голям успех е и достигането до четвъртфинал през 1981. Как може да се забрави историческата победа над "Фейенрод" (Холандия) с 3:2 в София. Също така много добре сме се представяли и в други европейски турнири, като например Панаирната купа, която в последствие прерасна в купата на Европа. Печелим Балканската купа през 1986, а също така и сполучливите участия в турнира "Интертото".
В десетилетната история на Славия е имало стотици играчи, които са защитавали бялата фанелка, а десетки са допринесли за развитието на клубния и национален футбол в България. Почти няма национален отбор, в който да не фигурират слависти. Капитани на националния отбор са били велики личности като: Тодор Владимиров, Димитър Манолов, Велчо Стоянов, Стефан Чумпалов, Димитър Байкушев, Александър Шаламанов, Димитър Ларгов, Андрей Желязков.
Ако не са достатъчни купите и успехите на футболистите на Славия, тогава ще изброя моралните постижения на "белите". През 1965, 1968 и 1980 Славия печели "Купата за спортменство". Александър Шаламанов, който е легенда за Славия, на два пъти заслужи купата за индивидуално спортменство през 1967 и 1973. Именно той е обявяван два пъти е обявяван за футболист номер едно на страната - 1963 и 1966 година. Същото признание имат и Симеон Симеонов - 1968, Божидар Григоров - 1976, Андрей Желязков - 1980 година. С купата за спортментсво е наградени Чавдар Цветков през 1979. Голмайстори на страната са били: Димитър Исаков - 1952, Добромир Ташков - 1954 и 1958, Александър Василев - 1958 година и др. Имахме най-резултатно нападение през 1975, 1980 и 1996 година. През 1947 незабравимият Стефан Чумпалов изведе юношите на Славия на първо място в републиканското първенство, същото постигна и Михаил Мишев през 1980. И още много успехи могат да се изброят но това е непосилна задача.

[wrapimg=]http://zone1913.com/images/galleries/index_files/Photos/10-cska-1%20%28web%292.jpg[/wrapimg]