За смисъла на спорта....
Публикувано: 17 авг 2016 20:08
Наистина българското представяне не е такова, каквото ни се иска до момента. Говоря поне по отношение на спечелени медали. Но аз искам да се спра върху нещо друго в тази тема. Това е нещо, което ме вдъхнови и ме кара да обичам спорта толкова много. И нещо, което ме кара да се възхищавам на хора като героините, за които пиша. Може би мнозина от вас са се досетили, че става дума за американката Аби Д’Агостино и новозеландката Ники Хамблин. Ако някой случайно не знае за какво говоря нека изгледа този клип: https://www.youtube.com/watch?v=KjtdDzD7QBU. Това е силата на човешкия дух. Да паднеш на състезание на ОИ, за които си се готвил и мечтал цял живот и вместо да продължиш максимално бързо и да се опиташ да спечелиш, ти да помогнеш на друг състезател, който е паднал до теб, да се изправи и да продължи, жертвайки себе си в най-важното ти състезание. Това направи Д’Агостино, а след това и Хамблин, която по същия начин подкрепяше американката до края на състезанието, докато не финишира. Всичко това при положение, Д агостино е била със скъсани коленни връзки и скъсан менискус. С тази контузия тя измина над километър, за да финишира. Това е най-силният момент на тази олимпиада, поне за мене лично. Преди доста години на олимпиадата в Барселона 1992 година е имало подобен случай, когато бегачът Дерек Редмънд къса сухожилие, ако не се лъжа и тогава с неистови усилия успява да завърши прикрепян от собствения му баща, който слиза на лекоатлатическата писта от трибуните. Случайт с Хамблин и Д’Агостино обаче е още по-силен и невероятен. За мене лично тези две състезателки са най-големите шампионки на тази олимпиада. Те спечелиха нещо, което е отвъд медалите и е по-ценно дори от тях! Много се радвам, че има такива хора, които да ни дават такива примери в живота и спорта и да ни вдъхновяват да бъдем Хора и Човеци, защото това е смисълът на живота и спорта в частност според мене!
