Да се опише историята на Ultras Sur е изключително трудно, да разбереш що за групировка е тя и какво е значението й – още повече. Но щеше да е невъзможно без „агентите” Антонио Салас Диарио и Давид Мадрид, които успяват да се внедрят под прикритие във фракцията. Първият журналист, вторият полицай – успяват да разкрият важни факти за организацията на най-известната футболна групировка в Испания, за насилствените прояви на трибуните и извън тях, за връзките с неонацисткото движение. Днес „Лоши момчета” започва обиколката в Испания именно с историята на митичната фракция Ultras Sur зад "Реал" (М).
[center]
[/center]
Славната история на Ultras Sur води началото си от 80-те години на миналия век, когато запада групировката Las Banderas. В началото фракцията организира след себе си хора от всякакви социални групи и с различна политическа ориентация – единственото условие е безрезервна подкрепа за „Реал” навсякъде, по всяко време.
[center]
[/center]
По това време обаче клубът без съмнение е най-мразеният в Испания и логично Ultras Sur се ражда сред омраза от всички страни. Вместо обаче аристократично да подминават негативното отношение на привържениците от другите провинции, лидерите на Ultras Sur решават да ориентират групировката в другата крайност и да отвръщат на омразата с още повече омраза, дори с насилие.
Постепенно фракцията придобива славата на най-здравата испанска банда. Все по-често до средата на 80-те мачовете на „Реал” са съпровождани с насилие, прокрадва се и националистическата нотка.
От групировката често се възмущават, че медиите обръщат внимание преди всичко на проявите извън стадиона, а не на хореографиите и организацията в южната трибуна на "Бернабеу". Факт е, че по това време членовете на Ultras Sur правят доста добри неща и на трибуните – хореографии с картони, факли, ленти. Още по-похвално е, че всичко, което се случва, е финансирано от собствените им джобове. През този период сувенирите се правят от по-заможните членове на фракцията и се препредават от ръка на ръка вътре в групата. Около средата на 80-те групата окончателно се ситуира на долните редове на южната трибуна, за да може да са възможно най-близо до терена и да влияят силно както на играчите на „Реал”, така и на съперниците. А на огромния „Сантяго Бернабеу” това е доста трудна задача.
[center]
[/center]
Към края на 80-те групата се разраства с бързи темпове, подобряват се хореографиите, организацията, комуникацията. И медиите пишат все по-често за Ultras Sur, само че с негативизъм. Причина за това са честите сблъсъци с ултрасите на градските съперници от Frente Atletico и с каталунците от Boixos Nois. Ultras Sur се прочува и с вандалствата около решаващия за титлата двубой с „Валенсия” през сезон 82/83, който "Реал" губи, с мелетата около финала за купата с „Барселона” в Сарагоса, както и боя с ултрасите на „Интер” в две поредни години - 1984/85 и 1985/86.
Върхът обаче е през сезон 86/87, когато по време на домакинство с „Байерн” (Мюнхен) теренът е засипан с всевъзможни предмети, политащи от долната част на южната трибуна. „Бернабеу” е затворен за две срещи от европейските турнири, а Ultras Sur си спечелват ненавистта не само на медиите, които с месеци ще ги критикуват и хулят, но и сред голяма част от публиката на мадридчани. И когато към всичко това прибавим утвърдената от този период емблема на фракцията – череп в класическия пиратски вариант с пресечени кости, то обществото в Испания наистина разбира що за групировка набира сили в столицата.
[center]
[/center]
Именно в средата на 80-те се формира ядрото на фракцията, което и до ден днешен е сред най-респектиращите ултраси на Иберийския полуостров. По това време тези момчета са израснали през последните си 10 години рамо до рамо на „Бернабеу” и са преминали през всякакви обстоятелства – весели и тъжни моменти, победи и загуби, битки, арести... Около края на 80-те се сближават с Brigadas Blanquiazules del Español. Приятелство, което през години надгражда общата омраза към каталунския гранд "Барселона".Друг важен момент от историята на Ultras Sur се случва през септември 1988 г., когато един автобус с ядрото на групата пътува към Хихон за мач срещу „Овиедо”. Двубоят съвпада с празника на града, а по стечение на обстоятелствата и със зверско меле между Ultras Sur и местни членове на Liga Comunista Revolucionaria, които участват в шествието по повод патронния ден на Хихон. Именно крайно левите порицават ултрасите на „Реал” за множеството испански знамена, които носят и веят. Следват батални сцени, в които 24 ултраси на „Реал” са арестувани, а групата на комунистите – хоспитализирани в градската болница. След тази случка ултрасите на „Реал” са приемани на нож от пролевите фракции в цялата страна. А Ultras Sur вече спокойно дава израз на крайнодесните си убеждения – нещо, което до този момент е публична тайна.
През 90-те групата нараства лавинообразно, като в редиците й се вливат предимно скинхедс. По това време скинхедс течението е особено силно, а Ultras Sur определено е най-притегателната футболна агитка в Испания от тази гледна точка. Фракцията започва все по-силно да залита в крайнодясната и националистическата символика. Приамо Виялонга, един от лидерите на групата, през 1993 г. участва в телевизионен дебат с тениска Ultras Sur и открито защитава насилието над имигрантите, чернокожите и евреите. През 1995 г. акция на Министерството на вътрешните работи арестува над хиляда души, срещу които е повдигнато обвинение за създаване на неонацистка мрежа.
[center]
[/center]
Задържаните са членове на Hammer-Skin, Blood & Honour, Círculo de Estudios Indoeuropeos, Asociación de Amigos Degrelle, Hermandad Aria (HA), Acción Juvenil Española (AJE), Resistencia, Alternativa Europea (AE), Hermandad Nueva Sociedad-HNS и естествено Ultras Sur. През 90-те започва обаче и сериозната професионална организация – нищо в Ultras Sur не се случва случайно, всичко е планирано, разчетено. Така се раждат паметните екскурзии до Торино през 91/92 сезон, Париж - 92/93 и 93/94.Раждат се и първите истински хореографии – не просто няколко факли и димки, появяват се разноцветни картони, станиоли, балони. Сменено е и старото лого – костите под черепа отпадат, а около врата му се появява шал на "Реал". Нещо като опити за изчистване на хулиганския имидж? Нищо подобно. Винаги споменаването на Ultras Sur е придружено с последващ проблем. В началото на 90-те се "отбелязват" на два пъти в Тенерифе с местни ултраси и полиция, в Будапеща, Амстердам, Торино. За мач с "Леверкузен" цял самолет е запориран заради нацистки поздрави при пристигането на летището.
През 1993-а редица играчи на „Реал” се оплакват, че са рекетирани от членове на Ultras Sur да им плащат, за да получат подкрепа, или просто, за да не ядат бой. Мартин Васкес и Йеро на няколко пъти се отървават на косъм от причакващи го здрави момчета, и то благодарение на Саморано и Роча, които по това време са със статут на любимци на Ultras Sur. Хосе Луис Очаита, лидер на Ultras Sur, не отрича да има натиск върху играчите. Три години по-късно Очаита ще получи двегодишна забрана да посещава спортни мероприятия заради натрупани условни присъди за нанасяне на побой и притежание на оръжие.
[center]
[/center]
На 1 април 1998 г. преди първия мач от полуфиналите за Шампионската лига срещу „Дортмунд" над 100 души събарят оградата откъм южната трибуна, която повлича със себе си и вратата на терена. Мачът закъснява с над 75 минути, които Ultras Sur използва, за си прави шоу по трибуните.
В края на 90-те групата продължава да расте и реално получава власт над цялата долна трибуна на южния сектор. Сменен е отново символът на клуба, като този път се залага изцяло на оригинален такъв – двойна секира на фона на испанското знаме. Сякаш, за да предупреждава съперниците какво надвисва всеки път над тях при срещата с Ultras Sur.