forum.gong.bg

Десетилетия наред Реал Мадрид е познат като отбора на властта. Това обаче съвсем не е цялата истина. В най-трудния период от съществуването му фашисткият режим не само не подава ръка, но и се стреми да попречи на възраждането на белия клуб. Разбира се, през 50-те и особено през 60-те години Франко вече яростно се идентифицира с абсолютния футболен хегемон на Стария континент, но без реално да има принос за митичните му успехи. Историците са категорични, че явлението Реал Мадрид днес нямаше да съществува, ако не бе един човек - Сантяго Бернабеу Йесте.
След Гражданската война (1936-39) фаворизираният отбор в Мадрид е Атлетико Авиасион (сегашният Атлетико Мадрид), тъй като е под шапката на военновъздушните сили. До началото на 50-те червено-белите печелят 4 шампионски титли, Барселона - 3, а колкото и невероятно да е, Реал започва да се оформя като средняк в Примера дивисион, нещо като днешния Хетафе. През сезон 1947/48 белите дори финишират 11-и в първенство от 14 отбора и са на косъм от изпадане. Някъде тогава обаче започват да се усещат първите резултати от гениалния план на дон Сантяго.

[center][/center]

Бернабеу пристига в клуба още през 1909 г. като юноша. През 1912-а, когато тимът се мести на "Кампо О'Донъл", той е доброволец и помага при боядисването на оградата на стадиона, както и полагането на игрището. Играе в първия отбор от 1911 до 1927 г., вкарва над 1200 гола и дълги години е капитан. После изпълнява всякакви функции в клуба - директор, треньор, импресарио, администратор и дори хигиенист, преди да бъде мобилизиран в армията на Франко.
През трите му години на фронта Реал на практика престава да съществува. Когато се завръща, ситуацията е покъртителна - клубният музей е разрушен, някои от трофеите са откраднати, половината административен персонал е загинал. Сантяго започва от нулата, но си поставя за цел да изгради модерна клубна структура. Принуден е да загърби спортните резултати - 40-те години се оказват най-постните в цялата клубна история. Точно тогава обаче Бернабеу полага основите на бъдещия колос.

[center][/center]

През 1943-та след сблъсъци между фенове на Реал и Барса властите принуждават тогавашните президенти на двата клуба да подадат оставка. Бернабеу единодушно е избран за новия бос на мадридчани - пост, който ще заема неизменно до смъртта си в следващите 35 години. Само 4 по-късно клубът вече има 120-хиляден стадион - "Нуево Чамартин", най-мащабният в Европа за времето си, което предизвиква иронични коментари от сорта "толкова голям стадион за толкова малък клуб". Дон Сантяго обаче знае какво прави. В началото 50-те Бернабеу започва да реализира един от най-амбициозните си проекти, който впоследствие се превръща в клубна философия. Целта е в Мадрид да бъдат привлечени най-големите световни звезди - практически невъзможна задача по това време. По случай 50-годишнината на Реал в испанската столица гостува колумбийският Милионариос, а два гола в мрежата на домакините вкарва едно аржентинче - някой си Алфредо ди Стефано. От пръв поглед Бернабеу разбира, че това е неговият човек. Русата стрела дава тласък за най-брилянтната клубна декада във футбола. Около него е изграден първият класически мултинационален отбор. В следващите години бялата фланелка обличат колоси като Ференц Пушкаш, Хенто, Риал, Мигел Муньос, Раймон Копа, Моловни, Сантамария и др., които изхвърлят футбола в ново измерение. През 1954-та е спечелена първа шампионска титла на Испания след 21-годишно прекъсване, а на следващия сезон започва митичната поредица от 5 триумфа в новосъздадения турнир за КЕШ, чийто "баща" - френският журналист Габриел Ано, е близък приятел на Бернабеу.

[center][/center]

Реал Мадрид дебютира в Купата на Европа на 8 септември 1955 г. и 9 месеца по-късно печели първото издание на най-елитната клубна надпревара. Съперник на финала е Реймс (на Копа и Фонтен), а победата идва след драматично 4:3. Белия балет играе в революционната за времето си система "WM", наложена в тима от англичанина Майкъл Кийпинг, водил клуба между 1948-а и 1951-ва.
Атаката, водена от Ди Стефано и Пушкаш е всепомитаща. По левия фланг пробива великият Пако Хенто - единственият 6-кратен носител на КЕШ. Нищо чудно, че треньорите Хосе Вилялонга, Луис Карнилия и Мигел Муньос остават в сянка на фона на изключителното съзвездие на терена. Онзи Реал всъщност е последният велик образец, в който треньорската функция не е ключова. Няколко години след това в Италия се ражда катеначото...
След успехите над Фиорентина, Милан и отново Реймс, с които Реал обира първите 4 купи на шампионите, идва апотеозът на този грандиозен тим. На 18 май 1960-а в Глазгоу Реал размазва Айнтрахт Франфурт със 7:3 в най-великия финал в историята след 4 гола на Пушкаш и 3 на Ди Стефано. Така трофеят завинаги остава притежание на Реал.
Въпреки че през 1961-ва Бенфика прекъсва хегемонията на Реал в КЕШ, Белия балет продължава да танцува. Следват два неуспешни финала в турнира, но и рекордна шеста купа през 1966-а. Онзи тим остава в историята като "Йе-йе". Четири от звездите му се снимат на корицата на "Марка", облечени като музикантите от "Бийтълс", чието легендарно парче "She Loves You" дава прякора на Реал.

[center][/center]

Постепенно Кралския клуб слиза от сцената под натиска на италианските колоси, а след това и тоталния футбол на Аякс. Епохата на Бернабеу обаче остава уникална в историята на играта. През 38-годишното му царуване Реал печели 71 трофея, сред които 6 пъти КЕШ, 16 пъти титлата на Испания, 6 пъти Купата на краля и 1 път Междуконтинентална купа. Дон Сантяго си отива от този свят по време на световното първенство в Аржентина, като в негова чест ФИФА обявява 3-дневен траур.
За неговото творение Габриел Ано ще напише: "Реал Мадрид? Това бе тимът, който преоткри футбола".

[center][/center]

Madridist написа:(човекът,който е създал идеята за Купата на Европейските Шампиони)- "Реал Мадрид? Това бе тимът, който преоткри футбола"

ivo82 написа:

Madridist написа:(човекът,който е създал идеята за Купата на Европейските Шампиони)- "Реал Мадрид? Това бе тимът, който преоткри футбола"

Хубава тема,значи искаш да кажеш че Реал(М) е създал КЕШ?..