Йохан КРОЙФ за "Реал"М
Публикувано: 13 апр 2010 20:24
[center]Еволюцията на Реал е огромна
13-04-2010 Йохан КРОЙФ, EL PERIODICO[/center]
Барса игра перфектно като отбор, но под обичайното си ниво
Едно е да празнуваш победа, съвсем друго – титла. След успеха с 2:0 на “Бернабеу” феновете на Барса празнуваха и двете. Но не и отборът. А това е най-добрият знак. Прегръдките след последния сигнал бързо отминаха, защото футболистите и треньорите знаят, че остава не малко работа за вършене. Работа, изразяваща се в 10 мача. Това, което направиха досега, е да се позиционират. Сега трябва да нанесат удара. Първата стъпчица към целта е в сряда срещу Ла Коруня.
В цифрово отношение Барса може да си позволи да подари един мач от седемте, които остават до края на първенството. Колкото по-късно го направи, ако изобщо се случи, толкова повече проблеми ще има Реал Мадрид с овладяване на напрежението.
Най-ощетеният
Когато в един отбор се търсят виновници, тези, които излизат на терена, обикновено повеждат война един срещу друг точно кой да е посоченият с пръст. Всички стават егоисти и в такива случаи най-ощетен винаги е колективът. Страда представянето на отбора. Дали ще се случи сега не зависи само от Реал, а и от самия тим на Барса и капацитета на каталунците да продължат да печелят победа след победа.
Никак не съм съгласен, че Реал Мадрид е същият отбор от миналата година, след като похарчи цяло състояние. Вярно, отпадна както от Шампионската лига, така и от Кралската купа. Вярно е и че дори да спечели всичките си мачове до края в Примера дивисион, ще остане с празни ръце, ако Барса не сбърка. Но също толкова истина има и в друг факт – тимът е на много по-високо ниво от предишния сезон. Доказват го 77-те точки, спечелени в 31 кръга, и средната му резултатност.
За мен еволюцията на Реал бе огромна, но недостатъчна, за да бъде настигнат тимът на Барса, освен ако накрая не стане някаква изненада. А това е много добра новина за синьо-червените. Към днешна дата, седем месеца след началото на първенството, Гуардиола и компания са близо да се превърнат в едно от малкото изключения на максимата, която винаги съм защитавал – че втората година винаги е по-трудна от първата. А каква първа година бе това! Ако Реал сега успя да се противопостави в първенството, при това регистрирайки рекордни показатели, то това се дължи точно на монументалната инвестиция. Грешката не бе в това, че се похарчи много, а че го направиха, попадайки в капана на дисбаланса.
Шаби Алонсо е самотен
Ако трябва да оценим състава на бляскавия Реал, констатацията сега е очевидна: попълненията в защита бяха на място, а тези в нападение – дори прекалени; но в средата на терена липсва класа и дълбочина. Точно там, където би трябвало да е барометърът на отбора, където Барса е най-силен. При положение че взимаш Кристиано Роналдо, Бензема и Кака, а освен това разполагаш с Игуаин, значи излиза, че имаш четирима огромни футболисти само за две позиции. И всичко това на фона на още един, който не бива да забравяме: Раул.
Реал падна жертва на манията си да купува звездни нападатели. Накрая всеки от тях ще бъде съден според един критерий: броя голове, които е вкарал. Животът им е добър или лош в зависимост от една цифра. Функция от едно число. Голът е много, изключително много, но съвсем не всичко. Футболът е колективен спорт и равновесието се постига с доминация в средата на терена. А точно там Шаби Алонсо се оказа изключително самотен. Достатъчно е да го видим в бял екип или в червения на националния тим, за да установим двете му противоположни лица – разликата е в това кой го заобикаля, къде се позиционира и каква роля трябва да играе на едното и другото място.
Колкото до съботния мач, не се случи нищо необичайно за едно дерби Реал – Барса. Нямам предвид резултата, който при всички положения е справедлив, а нивото на футбола, който наблюдавахме. Ненормалното, изключителното, бе миналогодишното 2:6. Да, сега Барса можеше да вкара още два гола, Мадрид също имаше шансове да се разпише. Но накрая щеше да е все тая: 0:2, 1:3, 2:4.
Цената на точките
Нещото, което имаше най-голямо значение, бе спечелването на трите точки. Директните двубои между Барса и Реал винаги са били и ще бъдат емоционална експлозия, но този път предложиха по-малко футбол от обикновено.
Предимствата на Барса останаха непокътнати. Но футболното ниво не бе това, с което сме свикнали. Грешка? Не, по-скоро последствие от мястото, където се играеше, и съперника, срещу който се играеше. Ел Класико е много по-различен мач от всички останали. Реал залагаше последните си карти и на моменти дори достигаше ръба на позволеното. Нормално. Радвам се, че съдията не изгони никого. Можеше да го стори, но предпочете да запази спокойствие и да не изостря мача. На фона на цялото напрежение това се оказа важно.
Относно представянето на Барса ще е много несправедливо да аплодираме спасяванията на Валдес, головите асистенции на Шави или попаденията на Меси и Педро. Най-доброто от Барса: никой не бе по-слаб от никого. Всички си свършиха работата, включително черната, всеки според възможностите си и винаги в услуга на отбора. Тези, които започнаха като титуляри, и другите, влезли като смяна. Никой не излезе с мисълта да си прекара приятно. От това спокойствие и сигурност изскочи победата. Липса на красота? За мен Барса игра перфектно като отбор.
13-04-2010 Йохан КРОЙФ, EL PERIODICO[/center]
Барса игра перфектно като отбор, но под обичайното си ниво
Едно е да празнуваш победа, съвсем друго – титла. След успеха с 2:0 на “Бернабеу” феновете на Барса празнуваха и двете. Но не и отборът. А това е най-добрият знак. Прегръдките след последния сигнал бързо отминаха, защото футболистите и треньорите знаят, че остава не малко работа за вършене. Работа, изразяваща се в 10 мача. Това, което направиха досега, е да се позиционират. Сега трябва да нанесат удара. Първата стъпчица към целта е в сряда срещу Ла Коруня.
В цифрово отношение Барса може да си позволи да подари един мач от седемте, които остават до края на първенството. Колкото по-късно го направи, ако изобщо се случи, толкова повече проблеми ще има Реал Мадрид с овладяване на напрежението.
Най-ощетеният
Когато в един отбор се търсят виновници, тези, които излизат на терена, обикновено повеждат война един срещу друг точно кой да е посоченият с пръст. Всички стават егоисти и в такива случаи най-ощетен винаги е колективът. Страда представянето на отбора. Дали ще се случи сега не зависи само от Реал, а и от самия тим на Барса и капацитета на каталунците да продължат да печелят победа след победа.
Никак не съм съгласен, че Реал Мадрид е същият отбор от миналата година, след като похарчи цяло състояние. Вярно, отпадна както от Шампионската лига, така и от Кралската купа. Вярно е и че дори да спечели всичките си мачове до края в Примера дивисион, ще остане с празни ръце, ако Барса не сбърка. Но също толкова истина има и в друг факт – тимът е на много по-високо ниво от предишния сезон. Доказват го 77-те точки, спечелени в 31 кръга, и средната му резултатност.
За мен еволюцията на Реал бе огромна, но недостатъчна, за да бъде настигнат тимът на Барса, освен ако накрая не стане някаква изненада. А това е много добра новина за синьо-червените. Към днешна дата, седем месеца след началото на първенството, Гуардиола и компания са близо да се превърнат в едно от малкото изключения на максимата, която винаги съм защитавал – че втората година винаги е по-трудна от първата. А каква първа година бе това! Ако Реал сега успя да се противопостави в първенството, при това регистрирайки рекордни показатели, то това се дължи точно на монументалната инвестиция. Грешката не бе в това, че се похарчи много, а че го направиха, попадайки в капана на дисбаланса.
Шаби Алонсо е самотен
Ако трябва да оценим състава на бляскавия Реал, констатацията сега е очевидна: попълненията в защита бяха на място, а тези в нападение – дори прекалени; но в средата на терена липсва класа и дълбочина. Точно там, където би трябвало да е барометърът на отбора, където Барса е най-силен. При положение че взимаш Кристиано Роналдо, Бензема и Кака, а освен това разполагаш с Игуаин, значи излиза, че имаш четирима огромни футболисти само за две позиции. И всичко това на фона на още един, който не бива да забравяме: Раул.
Реал падна жертва на манията си да купува звездни нападатели. Накрая всеки от тях ще бъде съден според един критерий: броя голове, които е вкарал. Животът им е добър или лош в зависимост от една цифра. Функция от едно число. Голът е много, изключително много, но съвсем не всичко. Футболът е колективен спорт и равновесието се постига с доминация в средата на терена. А точно там Шаби Алонсо се оказа изключително самотен. Достатъчно е да го видим в бял екип или в червения на националния тим, за да установим двете му противоположни лица – разликата е в това кой го заобикаля, къде се позиционира и каква роля трябва да играе на едното и другото място.
Колкото до съботния мач, не се случи нищо необичайно за едно дерби Реал – Барса. Нямам предвид резултата, който при всички положения е справедлив, а нивото на футбола, който наблюдавахме. Ненормалното, изключителното, бе миналогодишното 2:6. Да, сега Барса можеше да вкара още два гола, Мадрид също имаше шансове да се разпише. Но накрая щеше да е все тая: 0:2, 1:3, 2:4.
Цената на точките
Нещото, което имаше най-голямо значение, бе спечелването на трите точки. Директните двубои между Барса и Реал винаги са били и ще бъдат емоционална експлозия, но този път предложиха по-малко футбол от обикновено.
Предимствата на Барса останаха непокътнати. Но футболното ниво не бе това, с което сме свикнали. Грешка? Не, по-скоро последствие от мястото, където се играеше, и съперника, срещу който се играеше. Ел Класико е много по-различен мач от всички останали. Реал залагаше последните си карти и на моменти дори достигаше ръба на позволеното. Нормално. Радвам се, че съдията не изгони никого. Можеше да го стори, но предпочете да запази спокойствие и да не изостря мача. На фона на цялото напрежение това се оказа важно.
Относно представянето на Барса ще е много несправедливо да аплодираме спасяванията на Валдес, головите асистенции на Шави или попаденията на Меси и Педро. Най-доброто от Барса: никой не бе по-слаб от никого. Всички си свършиха работата, включително черната, всеки според възможностите си и винаги в услуга на отбора. Тези, които започнаха като титуляри, и другите, влезли като смяна. Никой не излезе с мисълта да си прекара приятно. От това спокойствие и сигурност изскочи победата. Липса на красота? За мен Барса игра перфектно като отбор.
