Точно поради тази причина, през първото полувреме, когато атакувахме постоянно и не позволявахме Леванте да се съвземе нещата вървяха. Второто логично, когато отстъпихме инициативата и трябваше да заиграем малко по-бавно, по-спокойно (тъй като няма как да искаш от някого да играе на 100% цял мач атакуващо и то при 3:0), нещата се сгромолясаха. Всяка атака беше голова, тъй като халфове и нападатели взети заедно (без Каземиро) не знаеха как да се организират правилно в дефанзивен план и да помагат на защитата.
За нас ще важи максимата "атаката е най-добрата защита", поне на първо време, докато нещата се поизчистят. Дотогава, дори да водим, изобщо не трябва да се предприемат дефанзивни подходи, а атака докрай, дори и на по-бавни обороти, доколкото това е възможно.
Въпреки, че то с Винисиус, бате, как да пазиш резултат. Как се очаква от някой, който не може да мисли в атака, да мисли и в дефанзивен план, когато се налага. Нали ще му изпуши мозъчето на бразилчето, направо ще почне да дими насред терена
