Пирин дебне иззад ъгъла
Публикувано: 09 мар 2010 11:27
Пирин дебне иззад ъгъла
Има отбори, които падат и не успяват да станат. Не живеят, а живуркат. Има и такива, за които живуркането е непознато. Защото са свикнали да живеят. И тъй като животът обича силните, им праща удар след удар. За да провери дали са способни да се изправят.
Пирин е от тези, вторите. Знае да побеждава, но знае и да страда. Изстрада върволицата от некадърни шефове и унижението да бъде изхвърлен от "А" група през лятото на 2005 г. Изстрада и обединението през зимата на 2009 г. И продължава да страда, защото много неща в организацията куцат.
Но талантите в този край никнат като гъби след дъжд и никой не може да ги спре. Защо е така, един Господ знае. Но е така, и в това е богатството на Пирин. Лицензът може да бъде взет, талантът - не. Големите могат да те обезкървят, но от някоя крива поляна ще излезе нов талант. Още по-млад и още по-добър. Ако не е Борислав Хаджиев, ще е Петър Михтарски. Ако не е Михтарски, ще е Ивайло Андонов, Коце Герганчев или Георги Бачев. Продадоха Спас Делев, изникна Борис Галчев. Дадоха и него, но се появи Драги Коцев. И той ще си иде, но друг ще дойде.
Съдбата е предопределила и друго призвание за Пирин - да бъде съдник за проблемите в големите отбори. Като в онзи 18 март 1992 г., когато един 20-годишен младеж на име Божидар Янков вкара фантастичен гол на Джони Велинов. Заби го почти от центъра на стадион "Христо Ботев". Беше втори за него в този мач, завършил 3:0 и изхвърлил ЦСКА от турнира за Купата на България. По това време ЦСКА се бореше за шампионска титла, която в крайна сметка спечели, а Пирин се бореше да остане в "А" група, и в крайна сметка остана.
Един друг мач, но на Армията (1:1) през пролетта на 2000 г., доведе до бунт. Запалянковците се вдигнаха и обсадиха домакинската съблекалня в Борисовата градина. И докато футболистите с червени фланелки все още седяха вътре, скрити от гнева на запалянковците, автобусът на Пирин потегли за Благоевград под овации. Обръчът продължи да се затяга и доведе до смяна на треньора Спас Джевизов с Александър Станков.
Преди година, само месец след обединението си, Пирин отново напомни кой е и разбуни страстите на Армията. Футболистите в зелено просто дойдоха, победиха, продължиха напред за купата, тръгнаха си и повлякоха лавина от недоволство, което отвя Димитър Пенев и довя племенника му Любослав. Месец по-късно и Левски падна под ножа, но понеже на Герена са търпеливи, до драми не се стигна.
Тази пролет Пирин отново разцъфна. И показа, че не спи зимен сън, а дебне иззад ъгъла. И ако реши да бие, бие лошо. Първо удари хита от есента Миньор. Вкара само един, но такъв, че в Перник подскочиха от болка. Случайно е, отсякоха мнозина и продължиха да натъртват как Пирин е тръгнал да изпада. Ама същият този "изпадащ" вече е на пето място и натри носа на голямата претенция Литекс. И за да няма никакви съмнения и оправдания за случайна победа, го направи категорично. Вкара 4 гола, можеше и още. Футболистите налитаха като оси, подаваха си, атакуваха. С други думи - правеха каквото си поискат. Разликата между двата отбора бе очевидна, но не в полза на скъпите звезди в оранжево. Тези от Пирин играха със сърце, онези от Литекс не знаеха какво правят. Тези от Пирин се забавляваха, а онези от Литекс гледаха отблизо и страдаха. При това Литекс излезе със 7 наемници в състава, а Пирин - с наши си момчета. Драги Коцев и Зоран Златковски също са си наши, учили са в Благоевград. Нито са Том, нито пък Сандриньо. Не играят за дебели пачки. Но пък мачове като Пирин - Литекс доказват, че не всичко е пари.
Надежда Кърликова
http://www.7sport.net/7sport/fb_1footbg/d5679_19.htm
Има отбори, които падат и не успяват да станат. Не живеят, а живуркат. Има и такива, за които живуркането е непознато. Защото са свикнали да живеят. И тъй като животът обича силните, им праща удар след удар. За да провери дали са способни да се изправят.
Пирин е от тези, вторите. Знае да побеждава, но знае и да страда. Изстрада върволицата от некадърни шефове и унижението да бъде изхвърлен от "А" група през лятото на 2005 г. Изстрада и обединението през зимата на 2009 г. И продължава да страда, защото много неща в организацията куцат.
Но талантите в този край никнат като гъби след дъжд и никой не може да ги спре. Защо е така, един Господ знае. Но е така, и в това е богатството на Пирин. Лицензът може да бъде взет, талантът - не. Големите могат да те обезкървят, но от някоя крива поляна ще излезе нов талант. Още по-млад и още по-добър. Ако не е Борислав Хаджиев, ще е Петър Михтарски. Ако не е Михтарски, ще е Ивайло Андонов, Коце Герганчев или Георги Бачев. Продадоха Спас Делев, изникна Борис Галчев. Дадоха и него, но се появи Драги Коцев. И той ще си иде, но друг ще дойде.
Съдбата е предопределила и друго призвание за Пирин - да бъде съдник за проблемите в големите отбори. Като в онзи 18 март 1992 г., когато един 20-годишен младеж на име Божидар Янков вкара фантастичен гол на Джони Велинов. Заби го почти от центъра на стадион "Христо Ботев". Беше втори за него в този мач, завършил 3:0 и изхвърлил ЦСКА от турнира за Купата на България. По това време ЦСКА се бореше за шампионска титла, която в крайна сметка спечели, а Пирин се бореше да остане в "А" група, и в крайна сметка остана.
Един друг мач, но на Армията (1:1) през пролетта на 2000 г., доведе до бунт. Запалянковците се вдигнаха и обсадиха домакинската съблекалня в Борисовата градина. И докато футболистите с червени фланелки все още седяха вътре, скрити от гнева на запалянковците, автобусът на Пирин потегли за Благоевград под овации. Обръчът продължи да се затяга и доведе до смяна на треньора Спас Джевизов с Александър Станков.
Преди година, само месец след обединението си, Пирин отново напомни кой е и разбуни страстите на Армията. Футболистите в зелено просто дойдоха, победиха, продължиха напред за купата, тръгнаха си и повлякоха лавина от недоволство, което отвя Димитър Пенев и довя племенника му Любослав. Месец по-късно и Левски падна под ножа, но понеже на Герена са търпеливи, до драми не се стигна.
Тази пролет Пирин отново разцъфна. И показа, че не спи зимен сън, а дебне иззад ъгъла. И ако реши да бие, бие лошо. Първо удари хита от есента Миньор. Вкара само един, но такъв, че в Перник подскочиха от болка. Случайно е, отсякоха мнозина и продължиха да натъртват как Пирин е тръгнал да изпада. Ама същият този "изпадащ" вече е на пето място и натри носа на голямата претенция Литекс. И за да няма никакви съмнения и оправдания за случайна победа, го направи категорично. Вкара 4 гола, можеше и още. Футболистите налитаха като оси, подаваха си, атакуваха. С други думи - правеха каквото си поискат. Разликата между двата отбора бе очевидна, но не в полза на скъпите звезди в оранжево. Тези от Пирин играха със сърце, онези от Литекс не знаеха какво правят. Тези от Пирин се забавляваха, а онези от Литекс гледаха отблизо и страдаха. При това Литекс излезе със 7 наемници в състава, а Пирин - с наши си момчета. Драги Коцев и Зоран Златковски също са си наши, учили са в Благоевград. Нито са Том, нито пък Сандриньо. Не играят за дебели пачки. Но пък мачове като Пирин - Литекс доказват, че не всичко е пари.
Надежда Кърликова
http://www.7sport.net/7sport/fb_1footbg/d5679_19.htm