Фигурно пързаляне
Публикувано: 15 фев 2010 19:15
Позволявам си да отворя една тема за фигурното пързаляне, защото турнирът вече започна. След кратката програма при спортните двойки водят китайците Жен и Жао, преди немците Савченко и Шолкови, трети са Кавагути и Смирнов. Позволявам си да сложа две мои статии за фигурното пързаляне.
Битката във фигурното пързаляне
Очертава се брутална битка във всички състезателни дисциплини (мъже, жени, спортни и танцови двойки). Навсякъде има убийствена конкуренция като лично за мен, не и според задокеанските спецове, само Плюшченко при мъжете излиза малко над другите. Ако направя бърз преглед то при мъжете са наредени фаворит до фаворит: Плюшченко, Брайън Жубер, Джеръми Абът (брутално добър на американското първенство - страхотна волна програма с четворен скок, комбинация 3-ен аксел + 3 тулуп, комбинация от още два тройни и един двоен скок, както и всички оставащи тройни скокове), освен това вторият по сила американец Ейвън Лайсачек, Патрик Чан - едно лично за мен несимпатично същество, което се опитва да впечатлява само с връзките между скоковете, без например да има четворен, и се опитва да убеди обществеността, спорейки с Плюшенко и Жубер, че те само скачали... Не може момчето четворните скокове, трябва да измисли нещо. Може да се очакват хубави неща и от Дайсуке Такахаши, естествено Ламбиел, може би Вернер (чудесна волна върху "Кръстникът"), но слабички изпълнения през сезона засега (трагично Европейско най-вече). За хубави места могат да се борят Михал Брезина, Самуел Контести, Кевин ван дер Перен (Мистър Скок), но не и за медали по общо мнение.
При жените погледът ми е малко по-ограничен, тъй като добрите са извън Стария континент, т.е. фаворитките за медали - японките, корейката Ю На Ким, естествено американките, които се класираха - Флат и Нагасу, както и канадките. От европейките традиционно между шамарите ще се бута Каролина Костнер, другите - Леписто, Майер, Гедеванишвили, Корпи - по-скоро ще се борят най-много за място в десятката.
Стигаме до спортните двойки. Там китайците Жен и Жао се върнаха, за да вземат това, което не успяха на миналата олимпиадата, освен това фаворити са техните сънародници Жанг/Жанг (не са брат и сестра), естествено Савченко и Шолкови, европейските шампиони от тази година Кавагути и Смирнов (Русия). В призовата десетка волю неволю ще влязат Мухортова и Транков, Волосожар/Морозов, както и може би канадската двойка Дюб/Дейвисън. Конкуренцията цялостно е по-слаба, заради факта, че спортните двойки се приемат се най-скучни и неатрактивни, но борбата за титлата ще си я има.
При танцовите двойки нещата опират до съдиите и този път лично за мен далеч не е сигурно за разлика от предната олимпиада, че титлата ще е за руснаците. Тук имаме Домнина/Шабалин, къде с подобрение, къде със съдии, като фаворит, Белбин/Агосто, които ще търсят своето, Върчю и Мойр, които като домакини ще имат подкрепа, макар и млада двойка, тя набор 89, той 87, Хохлова и Новицки, световните шампиони от 2008 Делобел и Шонфелдер.
3 > 4 ?!
В последната година – две във фигурното пързаляне и по-конкретно в мъжкото индивидуално пързаляне се вихри спорът „тройни срещу четворни скокове”. Ако това бъде прочетено от лаици по темата, нормално някой би се изсмял – най-малкото от гледна точка на математиката четири е повече от три, колкото и някои от нас да харесват особено математиката, а пък други да не са слушкали в часовете. В фигурното пързаляне ситуацията е малко по-различна – до средата на 90те години на двадесети век четворни скокове не се скачаха масово, но в последните години най-добрите фигуристи започнаха да изпълняват такива в програмите си. С въвеждането на новата система на оценяване обаче от сезон 04/05 лека-полека започна да усещат настроения „срещу четворните скокове” и се стигна дотам, че последните двама световни шампиони – канадецът Джефри Батъл от 2008 и американецът Ейвън Лайсачек от 2009 нямаха четворни скокове в програмите си. Те заложиха на множество тройни скокове, както и на по-добри връзки между тях. И точно това е спорът – тройните скокове позволяват повече движения и стъпки между отделните скокове, докато при четворните (макар и те да са един или максимум двама, в изключителни случаи три за една програмата) е необходима по-голяма и най-вече по-мощна засилка, която изключва каквито и да е стъпки, по-малка доза артистизъм, а при някои фигуристи по този начин програмата се превръща само в засилки и скокове без каквито и да е качествени връзки между тях, т.нар. “transitions”. Най-върл и яростен защитник на тази теза е канадецът Патрик Чан, който откровено нападна най-големия в този спорт Евгени Плюшенко и Брайън Жубер, че в техните програми нямало връзки между скоковете. Явно канадският младеж е доста нахакан, защото да излезеш с безумна теза на 19 години срещу най-големите в този спорт си е повече от абсурдно и неуместно – справка – Плюшенко е шесткратен европейски, трикратен световен и олимпийски шампион от Торино. Тези титли обаче щяха да са много повече, ако след Торино Плюшенко не беше се отказал, за да се завърне преди Ванкувър. До него като защитник на „четворната” теза се нарежда Брайън Жубер – трикратен европейски шампион и световен шампион от 2007. А срещу тях се изправя в спор Патрик Чан, който явно му е „захлопала камбаната” (б.ред. чан е вид традиционна българска камбанка) с мижавото му сребърно медалче от последното световно първенство. А най-правдиво звучи тезата на Алексей Мишин – треньорът на Плюшенко, един истински факир в тази професия, който спомена очевидното: „В съвременното фигурно пързаляне без четворни скокове, спортът би се върнал на нивото от 90-те години.” Кои сме ние, че да спорим с него.
А пък и четири все още си остава повече от три.
