forum.gong.bg

[center]Manchester United Legends[/center]

[center][wrapimg=]http://www.spiritofsport.co.uk/media/gbu0/prodsm/1061.jpg[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]https://encrypted-tbn1.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcQ6Zl8f95ffrGcYqmV7s066ZtRu80hhSpJifklz050lLF_FkXXpOg[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://legemetevangelium.files.wordpress.com/2013/02/unitedlegends29.jpg[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://www.icons.com/blog/image.axd?picture=2012%2F6%2FCantona-signs-for-Man-U.png[/wrapimg][/center]
[center][wrapimg=]http://www.sportalink.com/assets/images/users/000/002/000002418_scl.jpg[/wrapimg][/center]

Освен че е автор на най-бързия хеттрик в английската висша лига,той ще остане с победния си гол срещу Байерн,на финала в ШЛ,през 1999 година.Тогава пак влезе като резерва.Той бе един от големите играчи на Фъргюсън,във феноменалния тогава тим на Юнайтед.А това,че много често бе резерва,бе заради факта,че четиримата нападатели тогава(Анди Коул,Дуайт Йорк,Теди Шерингам и Солскяер),не можеха да играят всички накуп.Но той си остава един голям футболист.
А дали има по-добра златна резерва от Солскяер е малко спорно.Всеки си има виждане и аз се сещам за Даниеле Масаро.Беше нападател на великия Милан на Саки и много често влизаше като резерва и редовно бележеше.Тогава в Милан беше великата тройка от Холандия.Ван Бастен,Гулит и Рийкард,отделно там бяха Донадони и Карло Анчелоти.

Нека си припомним най-добрите моменти от кариерата на Оле...

Страхотният дебют
25 Август 1996, Юнайтед 2-2 Блекбърн
За Оле и Юнайтед, това бе като любов от пръв поглед. Трансферът му бе съпътстван от малко повече шумотевица, но нещата се промениха бързо. Юнайтед изпитваха трудности срещу Блекбърн и изоставаха с 1-2 на Олд Трафорд. Оле се появи на терена в 64-тата минута и само шест минути по-късно вкара изравнителния гол, който помогна серията от 32 мача без загуба у дома да продължи.

Чудната последна минута
24 Януари 1999, Юнайтед 2-1 Ливърпул
Ливърпул водеха с 0-1 след попадение на Майкъл Оуен, и въпреки че настроението на Червените Дяволи бе видимо спаднало и играта им не вървеше, те бяха твърдо решени да не загубят този мач. Две минути преди края Дуайт Йорк изравни. Опънатите нерви се възстановиха, тишината по трибуните бе нарушена. Последва неистова радост – тъкмо изтичаха редовните 90-минути, когато Оле вкара победния гол и хвърли феновете в екстаз.

„Четворка” за Оле
6 Февруари 1999, Нотингам Форест 1-8 Юнайтед
Насред „Сити Граунд”, Оле направи показна екзекуция на Нотингамци, каквато едва ли сте виждали. Не просто вкара четири гола, а го направи в 19-те минути през които бе на терена. Това 8-1 – да Осем на Един – все още държи рекорда за най-голяма победа като гост в Премиършип.

Дубъл „Четворка”
4 Декември 1999, Юнайтед 5-1 Евертън
Малцина футболисти са успявали да вкарат по четири гола, още по-малко са тези които са го правили в рамките на девет месеца. Юнайтед изоставаха с един гол на Евертън, но бързо изравниха чрез Денис Ъруин. После започна Шоуто на Оле – по два гола в двете полувремена, които оформиха крайното 5-1 за Червените Дяволи.

Кралското завръщане
23 Август 2006, Чарлтън 0-3 Юнайтед
В една дъждовна вечер в Южен Лондон, пътуващите фенове на Юнайтед отпразнуваха третия гол така както го направиха през 1999-та на финала в Шампионската Лига. Техният герой се завърна. Оле се разписа за първи път от Април 2003.г (тогава вкара на Панатинайкос) и сподели радостта си от гола с феновете на Червените Дяволи които бяха настанени в трибуната „Джими Сийд” на стадиона на Чарлтън.

И накрая...
26 Май 1999, Юнайтед 2-1 Байерн Мюнхен
Всички знаем какво се случи тогава...


Бенефис на Оле Гунар Солскяер
2 Август 2008, срещу Еспаньол на Олд Трафорд

За този футболист мога да ви кажа една малко известна любопитна подробност, а тя е, че има алергия към трева

Оле Гунар Солскяер е роден на 26 февруари 1973 г. в Кристиансунд, Норвегия. Той е норвежки футболен мениджър и бивш футболист, прекарал по-голямата част от кариерата си, играейки за Манчестър Юнайтед. Известен е с прякорът „Убиец с бебешкото лице”. В момента е мениджър на резервният отбор на Юнайтед. Има 366 участия с екипа на червените дяволи и е отбелязал 126 гола по време на един от най-успешните периоди за клуба. Солскяер е най-известен с победния си гол на финала в Шампионската лига срещу Байен Мюнхен през 1999 г. Тогава той бележи в даденото от съдията продължение за крайното 2-1 и ознаменува Требъла за Юнайтед.

Преди да заиграе в Англия, Солскяер отбива едногодишна военна служба в родината си и играе за третодивизионния Клаусененген, а през 1994 г. преминава в елитния Мьолде. Той е купен от Юнайтед на 29 юли 1996 г. за сумата от 1,5 милиона паунда.

На 27 август 2007 г. Солскяер обявява края на футболната си кариера след като не успява да се възстанови от тежка контузия в коляното. Все пак той остава на Олд Трафорд в ролята на треньор и посланик на отбора. На 20 май 2008 г. Солскяер е обявен за първият постоянен мениджър на резервния тим от 2006 г., наследявайки Брайър МакКлеър и Джими Райън, които са били временно изпълняващи тази длъжност.

През ноември 2007 г. Солскяер получава титлата рицар, първа степен на Кралския норвежки орден на Свети Олаф от крал Харалд V Норвежки. Той представя наградата си на церемония в родния си град Кристиансунд на 25 октомври 2008 г. Солскяер е най-младият носител на това почетно звание, което по принцип се връчва на видни обществени личности в значително по-зряла възраст.

Заради отдадеността и заслугите му към Манчестър Юнайтед, на Солскяер е организиран бенефис, който се осъществява като част от предсезонната подготовка на отбора за сезон 2008-2009. Мачът е срещу Еспаньол и се изиграва на 2 август. Юнайтед печелят с 1-0, с гол на младия Фрейзър Кемпбъл в 80-тата минута. На бенефиса присъстват 68 868 зрители, второто най-добро посещение на бенефис във Великобритания след това на Рой Кийн.

Аз съм фен на Байерн, та се сещате колко обичам МЮ от 1999

Обаче много ме радваше този играч, дори в дискусии, спорове и други с фенове на вашия отбор винаги казвах: Те тоя Солскяр го искам в Байерн! Той пък взе, че ни вкара гол на финала Наистина голям и донякъде подценен играч!

Замача през 99та за ФА срещу Ливърпул мога да добавя че Ман Юн газеха цял мач,а не както е описано по горе.Това е един от най-великите мачове които съм гледал.Беше нещо като обрата на финала в ШЛ.

Да, беше уникален като резерва !
Може и да има повече отбелязани голове като резерва, от колкото като титуляр ...

Не се отличаваше с кой знае каква техника и скорост, но имаше жестоко пласиране !
От там, където най малко го очакваха съперниковите защитници, от там изскачаше !
А завършващият му удар, просто не се нуждае от коментар ....

Наистина - респект към този вече бивш футболист !

Все едно гледам Солскяер прероден в Ернандез, толкова естествено ниже попаденията че все едно е най нормалното нещо на света.
Тип РВН и Индзаги.

Статистиката за тоя сезон му е извънземна, за 600 минути или около 7 мача (от който само 4-5 титулярни и много влизания като резерва по 15 минути) има 9 гола. И това е дебютния сезон.
Втория ни голмайстор дефакто в отбора, с 1 гол над Нани и 2 над Парк.
На 22 години.
В предния му сезон в Гуадалахара мексиканския отбор има 21 гола в 28 мача на 21 години, предните сезони преди това почти всички му мачове са като резерва.