Евра: "Фъргюсън е култ, той ще умре на скамейката"!!

[smoothc]

Бранителят на Манчестър Юнайтед Патрис Евра сподели мнение, че мениджърът на тима е сър Алекс Фъргюсън е истинска "икона" за Червените Дяволи. Според френския защитник, Фърги не просто ще завърши кариерата си на скамейката на Олд Трафорд, но и ще прекара последните дни от живота си на нея.
Според Евра, апетитът към победата на шотландския специалист изобщо не е стихнал, въпреки всичките години, които води тима. "Мениджърът ще умре на скамейката ни, това е сигурно", заяви Евра, цитиран от "Дейли Мейл".

Евра каза, че мениджърът дори е говорил с играчите си за оттеглянето си. "Спомням си много добре, беше преди един мач. Той започна да ни говори за всичките спекулации, че планира скоро да се отказва от треньорската професия. Попита ни дали си го представяме да си стои у тях и да гледа мачовете на Юнайтед по телевизията и да не прави нищо", каза Евра.

"След това той каза "Няма шанс! Работил съм това цял живот и ще работя това докато умра". За момент след това се засмя, и после продължи "Това е моята съдба- да побеждавам, и не мога да си тръгна от нея"", каза още Евра.

"Винаги преди мач той ни разказва истории. Един път ни обясняваше как се е стигнало до тук, футболисти от всички краища на света да бъдем на едно място, какви трудности е трябвало да преодолеем. Това много ни мотивира преди мача. Един път ни разказва история от периода, когато е бил мениджър на Абърдийн", спомни си още Евра.

"Алекс Фъргюсън е икона, той е роден победител. Футболът е като пирамида- лесно е да се стигне до върха, но е трудно да се задържиш там. Той не те оставя да си почиваш, винаги изисква повече от теб. Спомням си на почивката на един мач водехме с 2:0 и той ни се разкрещя в съблекалнята, че е можело да водим с 4-5 гола разлика. След това ни припони, че феновете са дошли да ни гледат и са си платили за това. "Не ги ли уважавате?", попита след това риторично"!


Култови интервюта и истории с марка сър Алекс:

В понеделник ще бъде отбелязан забележителния период на сър Алекс Фъргюсън от 20 години, начело на Манчестър Юнайтед. През 1986 г. мениджърът поема отбора в момент на криза и след дълга и упорита работа го извежда до най-великите му мигове в историята. Противоречивата личност на Фъргюсън му донесе много съперници, но след 8 титли, шампион на Европа и много други успехи той се превърна не само в легенда на "червените дяволи", но и в икона на клуба. Рон Аткинсън все още помни точното време. Беше 10,09 часа, 6 ноември, 1986 г., когато телефонът в колата му звънна. Гласът от другата страна бе на Паулин Темпъл, секретарката на президента на Манчестър Юнайтед Мартин Едуърдс. "Рон, каза тя. - Можеш ли да се отбиеш към стадиона. Президентът иска да те види. Веднага, ако обичаш". Няколко часа по-късно, докато Аткинсън си събираше нещата, уволнен заради това, че не успя да спечели титлата, един черен Мерцедес се появи при "Скалата", старото тренировъчно игрище на Юнайтед. От него излезе 44-годишният Алекс Фъргюсън за първия ден на остатъка от живота си. "Алекс събра всички играчи във фитнеса, спомня си Брайън Робсън. - И каза: "Всички започват на чисто и ще получат шанс. Ако се представяте добре на тренировките, ще попадате в състава. Ще оценявам всички, докато работим". Той направи страхотно първо впечатление". Това бе период на футболна доминация на Мърсисайд. Юнайтед не бяха печелили титлата от 1967 г. и носеха неуспеха като торба с тухли. Феновете бяха намалели и на стадиона идваха по-малко от 40 000, а отборът бе близо до дъното на Първа дивизия. Един пропадащ футболен клуб е депресиращо място, а "Олд Трафорд" през 80-те бе изпълнен с надигащо се недоволство. "Той слезе по стълбите и се срещна с всички. Имаше намерение да се увери, че всички знаят кой е новият мениджър, сподели бившият халф Норман Уайтсайд. - Не въздействаше точно това, което казваше, а тонът, с който го правеше. Ние знаехме, че той е дошъл да върши работа". Бавно, но сигурно, революцията започна. По трудния начин. Фъргюсън бе разтревожен от това, което бе чул за навиците на играчите относно нощния им живот, и той окуражи доносничеството, създавайки мрежа от контакти в район от 20 мили в Манчестър. "Аз управлявам футболен клуб, не клуб по пиене", заяви той малко след встъпването си в длъжност. Когато предупрежденията му бяха пренебрегвани и някои футболисти се появяваха на тренировка, вонящи на алкохол и с никотинови петна по пръстите, той започна да отървава от най-лошите нарушители, а сред първите бяха Уайтсайд и Пол Макграт. "Той даде да се разбере какво иска, споделя Робсон. - Така че или се променяш или продължаваш по своя начин. Той ме привика на разговор, защото бях капитан и заяви: "Казвам ти сега. Не искам никакво пиене през седмицата. Искам хората да започнат да намаляват алкохола, защото не ми харесват историите, които чувам". Аз казах нна момчетата, но той продължаваше да чува слухове за тях. Неминуемо, ако някой то пренебрегнеше, той ги отстраняваше". Връщането на величието ан "Олд Трафорд" без съмнение щеше да бъде дълъг и мъчителен процес. Три години по-късно възстановяването не вървеше толкова бързо, колкото феновете искаха. "Подай си оставката. Направи правилния избор", е мнението на почитателката Тереза Макдоналд, написано в анализ за кризата в списанието на феновете "Ред Нюз" през декември 1989 г. Публиката пееше "Чао, чао Фърги". Един фен, Пийт Молиню, взе стар чаршаф и кутия с боя и създаде трансперант, който остана във фолклора: "3 ГОДИНИ ИЗВИНЕНИЯ И ВСЕ ОЩЕ НИЩО... ЛЪЖЛИВИ ФЪРГИ". Поста на мениджъра зависеше от резултата в срещата от третия кръг на Купата на Англия срещу Нотингам Форест - един от отборите, които всяваха най-много страх в тази епоха. Юнайтед спечели с 1:0, благодарение на знаменит гол на Марк Робинс. Въпреки ситуацията президентът Едуърдс твърди, че никога въпросът не е стоял така - победа или си тръгваш. "Ако бях послушал феновете и бях взел под внимание тяхното мнение в писмата им, Алекс щеше да бъде уволнен, спомня си той. - Винаги съм имал пълно доверие в Алекс, въпреки че нещата не се развиваха толкова добре. Имаше много мнение по вестниците, че ръководството трябва да обсъди бъдещето му. Но това никога не е стояло на дневен ред за ръководството или за мен, защото ние знаехме какво се случва в клуба". Окуражен, Фъргюсън влиза в 90-те години, обещавайки "десетилетие на услехи". Малко по-късно трофеите започват да пристигат. Първо е Купата на Англия, след това Купата на носителите на национални купи, последвана от Купата на лигата и решителната първа от осемтте шампионски титли. Той показваше, че е най-смелият мениджър за времето си, а вероятно и за всички времена. Детско-юношеската школа, която той разви, даде своите плодове и през 1995 г. той разруши първия си велик тим, за да открие "Златното поколение". "Наистина голям удар за нас бе, когато Марк Хюз напусна, казва Гари Невил, един от играчите, които пробиха по това време. Той беше голям играч за Юнайтед, но мениджърът ни имаше пълно доверие. Взе Пол Скоулс и Ники Бът за заместник на Пол Инс, Дейвид Бекъм за заместник на Андрей Канчелскис и мен за заместник на Пол Паркър. Напълно ни се довери, имаше такава вяра, която дори ние нямахме. Той мислеше, че сме достатъчно добри, но по това време това бе сериозен призив от негова страна. Но точно това той прави по-добре от всеки друг. Той прави тези призиви. И този отбор от деца успя да постигне дубъл през този сезон". През 1999 г. те стигнаха дори по-далеч, печелейки шампионата, Купата на Англия и Шампионската лига. "Той имаше виждане за младите играчи, които растяха заедно с клуба, обичаха клуба и имаха духа да изведат клуба на друго ниво, споделя Невил. - В неговите ранни години в Юнайтед, сър Мат Бъзби все още беше жив и имаше кабинет тук, а мениджърът често разговаряше с него. Сигурен съм, че това също оказа влияние". Сред всички похвали и награди, които ще получи 64-годишния Фъргюсън през следващата седмица, би било небрежност да се пренебрегне факта, че малко от легендата започна да се разкрива през последните години. Дори, оставяйки настрана появата на Челси, на показ излезе сагата около коня "Скалата на Гибралтар", който доведе до спор с един от най-големите акционери на клуба и индиректно до закупуването на Юнайтед от фамилията Глейзър. Имаше въпросителни около много от покупките му и отношенията му с много от основните играчи. Дейвид Бекъм и Рой Кийн бяха дадени за храна на акулите, а Рууд ван Нистелрой бе последният, който получи циментови обувки. Личността на Фъргюсън е многопластова, но това толкова често се пропуска. Въпреки всичките си успехи той си остава скромен човек. Той никога не гледа записи на тези велики триумфи, дори на финала в Шампионската лига. И реакцията му на тази годишнина разказва неговата история. "Трудно е да пропусна моята годишнина, въпреки че трябва да призная, че не ми е лесно да свикна с нея, сподели сър Алекс. - Първоначално възнамерявах да не обръщам никакво внимание, най-малкото, защото ме обърква и разсейва, но стана очевидно, че това е нещо, което оказва натиск върху мене, независимо дали го искам или не". Той обаче признава, че се чувства "горд", когато погледне към постиженията, постигнати през последните две десетилетия и знае, че клубът, който управлява сега, няма нищо общо с този, който наследи преди 20 години. В един момент през 80-те посещаемостта нарастна с 13 000 за два мача, само защото отборът имаше шанс да се изкачи на четвърто място, ако победи Челси. Срещата завърши 0:0. Днес 76 000 зрители напълниха "Олд Трафорд" за домакинството срещу Портсмут. Юнайтед е на върха, с най-добра голова разлика и играещ най-актрактивен футбол. Някакси това изглежда уместно. ДРУГИТЕ ЗА НЕГО Рой Кийн (мениджър на Съндърлан и бивш капитан на Манчестър Юнайтед): Първият път, когато го срещнах, бе, когато искаше да ме привлече в Юнайтед, и се случи на игра билярд в неговата къща. Това бе първия и последния път, когато бях в дома му. Жена му направи хубави пържоли и това оказа влияние. Той ме победи на масата за билярд. Дали му пуснах? Разбира се! Опитвах се да измъкна повече пари от него. Всеки мениджър има различен метод за привличането на играчи - неговият бе игра на билярд. Арсен Венгер (мениджър на Арсенал): Това, което е направил Фъргюсън, е страхотно постижение. Трябва ти толкова издръжливост и мотивация, за да постигнеш толкова. Мениджърите се застояват в един клуб средно около година, така че неговото постижение е забележително. Имали сме напрегнати моменти, но това е в миналото. Мисля, че между нас има уважение. Рафаел Бенитес (мениджър на Ливърпул): Той ми написа писмо, след като спечелихме Шампионската лига. Беше различен тип писмо. Понякога казваш "поздравления и всичко най-хубаво" и този тип неща. В този случай той говореше за добре свършена работа и тактическия подход. Той е приятен човек. Пътувал съм с него за някои семинари на УЕФА и е приятно да ти прави компания. Невероятно е да работиш 20 години в един клуб, особено когато това е клуб от най-високо ниво. Мисля, че той е най-добрият мениджър в Англия и вероятно номер 2 или 3 в света. Крис Коулман (мениджър на Фулъм): Алекс обича червеното вино и аз бях забелязал някои много качествени и скъпи бутилки в ъгъла на офиса му. Веднъж попитах треньора на вратарите Тони Котън: "Някакъв шанс да вземем две бутилки от това вино за пътуването ни с автобуса". Тони попита Алекс, който каза: "Няма проблем", но той бързо заобиколи добрите марки и отиде при бутилките от 2,99. Дейвид Мойс (мениджър на Евертън): Когато бях мениджър на Престън, един ден си седях в офиса и телефонът звънна. От другата страна чух: "Ей, ти, нещастен идиот, какво правиш?" Беше Фъргюсън, а обаждането му бе свързано с едно 14-годишно момче от нашата академия. Фърги го искаше в Манчестър Юнайтед. Бяха ми казали за него, но след това не се чу и дума и аз не обърнах внимание. Почувствах се зле, защото той знаеше повече за едно 14-годишно момче в Престън, отколкото аз знаех. Това ме накара да осъзная как той работи във всяка една част от организацията на клуба.







Аз съм доволен от семейство Глейзър, никога не са ми отказвали пари, увери шотландецът.

Нямам никаква представа кога ще се откажа, заяви Сър Алекс Фъргюсън пред "Си Ен Ен". Шотландецът, който започва 25-и сезон начело на Манчестър Юнайтед, призна, че е благословен с огромна вътрешна енергия и добро здраве. Мениджърът на Червените Дяволи защити собствениците семейство Глейзър от надигащата се вълна от протести на феновете заради огромния дълг, който янките прехвърлиха върху клуба. И увери, че те никога не са му отказвали пари за нов играч.

- Какво ви стимулира да продължавате като мениджър след толкова много години и успехи?
- Много са факторите. Първо, аз съм в точния клуб. Манчестър Юнайтед е фантастичен футболен клуб, който непрекъснато те изправя пред едно и също предизвикателство всеки ден, всяка година - да бъдеш на върха. И мисля, че това много ми помогна през тези години. Второто, от което се нуждаеш, е да имаш нужната вътрешна енергия. Аз съм благословен с такава. И третото - аз ще продължа напред дотогава, докато моето здраве ми позволява да работя. Което важи за абсолютно всеки човек. Аз ще стана на 69 г. (на 31 декември) и досега здравето ми удържа. Ако то ми позволи, ще продължа. Това са важните фактори, към които може да се прибави и възможността, която имам, да работя с много добри футболисти. Които имат силно желание и амбиция, защото в Манчестър Юнайтед освен умения от футболистите се иска и силен характер.Те разбират своите отговорности. И младите, и по-възрастните дават това, което се иска от тях. Всички те разбират правилно работата си. И това е много важно.

- През Манчестър Юнайтед преминаха звезди като Ерик Кантона, Дейвид Бекъм, Кристиано Роналдо, а сега и Уейн Рууни. Напоследък обаче клубът, който има дългове над 1 милиард долара, не харчи много на пазара.
- Мисля, че начинът, по който действаме на трансферния пазар, влияе върху феновете. Но ние нямаме намерение да харчим глупаво парите си, и то не само за трансфери, но и за заплатите. Феновете не могат да разберат лесно тези неща. Но ние живеем в свят със силна конкуренция и затова ръководството понякога прави усилия да привлича най-добрите футболисти.Както се знае, през годините ние привличахме футболисти с доста висока цена, като Бербатов - 30 милиона паунда, като Рио Фърдинанд - 20 милиона, Верон - 24 милиона, Уейн Рууни - към 25 милиона. Ние се опитваме да плащаме пари само срещу нужното качество, което оценяваме внимателно, преди да действаме. Ние се стремим също да развиваме и насърчаваме своите собствени футболисти. Като се опитваме да преценим дали имат нужните качества, доколко можем да разчитаме на тях и дали в лицето на един млад и обещаващ футболист може да се види един завършен играч от най-висока класа. И особено сега, когато преценяваме цената на предлаганите на пазара футболисти - 30, 40 милиона, то в тази ситуация ние сме длъжни да даваме предимство на играчите от собствената cи школа. И трябва да ви кажа, че те съвсем не са лоши. Имаме добри млади играчи, които преминаха през нашата система, които разбират клуба, които са верни на клуба. И това ни дава възможност вече да работим за развитието им.

- Развитието на сегашния отбор върви под знака на протеста на голяма част от феновете срещу сегашните собственици семейство Глейзър, обвинявани за огромния дълг на клуба. Все пак има и добра новина. Манчестър Юнайтед е най-ценният спортен клуб в света - 1,83 милиарда долара според "Форбс". Как преценявате критиките към семейство Глейзър?
- Те са пресилени. Дългът дойде от това, че клубът бе закупен от нов собственик. Всички знаят много добре, че независимо какъв бизнес се купува, това обичайно става с дълг. Тъй като Манчестър Юнайтед е футболен клуб, той, изглежда, привлича повече отрицателни реакции и коментари от медиите и от феновете. Но Футболен клуб Манчестър Юнайтед в деня, в който стана акционерно дружество, вече се превърна в потенциален обект за покупка. Това бе неизбежно. И когато едно определено семейство, като семейство Глейзър, реши да го купи. Те несправедливо са критикувани, защото клубът можеше да бъде закупен от всеки. Семейство Глейзър си свърши работата добре. Те подкрепят мен, мениджъра. Те подкрепят футболистите.На мен лично никога не са ми отказвали пари, когато съм искал от тях за нов играч. Какво тогава ми остава на мен, освен да продължа по същия начин да работя, защото те ми позволяват това. Аз нямам оплаквания.

- Как виждате бъдещето на Манчестър Юнайтед след отказването ви?
- Това, което трябва да направим, е да поддържаме победната традиция на клуба, да гарантираме, че независимо кога ще се откажа, клубът ще си остане в добри ръце. Ще има момент, в който ще напусна, но засега нямам абсолютно никаква представа кога може да стане това. Опитах да се откажа преди няколко години и това се оказа пълен провал. Агония! Моята жена ме накара да си променя решението и тя бе адски права. Мисля, че на нея много бързо й писна да й се пречкам постоянно вкъщи! И тук бих се върнал отново към необходимостта да разполагаш с млади футболисти. Няма нужда и полза от тотална промяна в отбора. В състава, с който разполагам в момента, имам може би 12 души под 21-годишна възраст. Това е фантастична средна възраст, защото тя показва, че бъдещето е добре осигурено. И когато дойде денят да се откажа, клубът трябва да бъде окей.






Мениджърът на Манчестър Юнайтед Сър Алекс Фъргюсън даде обширно интервю пред в. „Таймс", в което говори за ситуацията в клуба, незабравимия финал за Шампионската лига с Челси в Москва, както и много други интересни ситуации в които е изпадал откакто е начело на „червените дяволи".

Сър Алекс има нечовешкия талант винаги да запазва спокойствие дори и в най-напрегнатите ситуации. По същият начин, по който кротко изгледа първата си европейска титла на Камп Ноу в Барселона 9 години по-рано, когато в последните секунди „червените дяволи" обърнаха Байерн, Фърги без никакви притеснения видя как Джон Тери изпусна дузпата, която можеше да донесе титлата на европейските шампиони на Челси.

Попитах го дали в това спокойно изражение се крие наразрушимо чувство на сигурност в действията си. „Мислех си, че всичко свърши. Мислех си, че вече сме загубили", отговори Сър Алекс, без да може все още да схване ситуацията, разразила се малко след полунощ на 22 май в Москва. „Може да съм изглеждал сигурен в себе си, но секунди преди Челси да бият втората си дузпа, аз се помолих на Бог. Ван Дер Сар почти я опази, но когато топката влетя в мрежата аз си казах - "Повече никога няма да се моля". Преди, още когато бях на финал за Купата на Шотландия с Абърдийн ние водихме с 1:0, но Рейнджърс ни вкараха два гола в последните три минути от продълженията. И тогава се бях помолил на Господ, но те ни биха. И тогава си бях казал, че повече няма да се моля..."

Напоследък Фъргюсън не разговаря много с медиите. Пресконференциите се свеждат до минимум, а интервютата с него са толкова редки, колкото са и трофеите във витрината на Сити. Затова и подобни шансове да си поговоря с един от най-великите британски мениджъри на всички времена за мене са наистина безценни.

Едно от нещата в които най-често е обвиняван Сър Алекс е това, че бил грубиян. Та, така ли е? „Ни най-малко! Веднъж погледнах думата "грубиян" (на англ. bully) в речника, и до колкото си спомням грубиян е накой, който се държи лошо и неприлично с по-слабите от него. Ако погледнете някой от хората, на които съм се опъвал в последно време като мениджър ще видите, че всичките са доста по-големи от мене. Не виждам нищо грубиянско в това..."

Е, добре тогава. Ами ако нещо ви изплаши? „Амии, имаше няколко футболиста които веднъж...". Фърги изведнъж спря и ме погледна. „Абе, страха е странно нещо. Мисля се, че дори и като карам ме е страх. Особено когато има много трафик. Особено когато се движа бързо..."

Помислих си, че по всяка вероятност затова Фърги си има шофьор за неговото Ауди А8.

Ама със сигурност има някой, който ви и поизплашил все някога... „Еми защитникът на Селтик Джон МакНейми най-вече. Веднъж му звъннах да му кажа, че ще го добавя в автобиографията си, а той се побърка да се смее. Понякога доста ме плаши..."

Футболната философия на МакНейми може да се разкаже само с една случка. Той тогава играеше като централен защитник за Нюкасъл, а Челси им гостуваха на „Сейнт Джеймсис Парк". Халфът на Челси Алън Бирченал тръгна по дясното крило. МакНейми си смени мястото с десния защитник на „свраките" и с пълна сила избута и събори Бирченал на пистата около терена. „И ако пак се върнеш в тази половина на игрището ще има още!", беше крилатата фраза на МакНейми като се наведе над жертвата си.

Наскоро МакНейми каза, че „футболът се е изнежил, а не е загрубял". Каквото и да е станало с Великата игра, Фъргюсън се е адаптирал успешно към модерното. Как иначе може да си обясним 22-та трофея, които има за 22 години в Юнайтед, и другите 10 които има начело на Абърдийн за 8 години и половина?

Друг проблем за Фърги бе и факта, че Луис Фелипе Сколари пое съперника за титлата Челси. Ако някой някога се е чудил защо, след повече от 30 години Фъргюсън не се е отказал от професията си, то реакцията му към една статия в „Рейсинг Пост" преди началото на сезона, която хвалеше способностите на Сколари пред тези на самия него, ни отоваря напълно:

„Един журналист писа, че Челси със сигурност ще вземат титлата тази година. Причината била, че Сколари вече е тук. Той твърдеше, че Венгер, Моуриньо и Аврам Грант "не могли да се справят с мен". Изданието беше казало, че аз съм бил "нападнал" Челси като съм бил казал, че "отбор футболисти по на над 30 години не може да вземе титлата". Това са пълни глупости. Никога не съм казвал подобно нещо. Казах само, че отбор с футболисти по на над 30 години не може да се развие повече от това което е. С представянето си миналата година не виждам какво Челси трябва да подобряви в играта си, за да стане шампион..."

„После същият журналист ми казва, че Сколари бил по-добър мениджър от мен. Не съм толкова арогантен, че да кажа че това е невъзможно. Сколари може и да е по-добър от мен. Но как може да се вади такъв извод след като Сколари не е водил отбор в Англия? Ако погледнете CV-то му, той е водил около 17 отбора!"

Фъргюсън е израстнал като син на корабостроител в малко предградие на Говън (Западна Шотландия), в същия регион където са работили легендарните Мат Бъзби, Джок Стийн и Бил Шенкли. Какво и има на тази част от света, че такива велики мениджъри са израстнали там?

„Според мен хората в западна Шотлания израстват при по-тежък климат. Буквално. Там е мокро, студено и не прощава. Ако някога си седял на пристанището в Фрейзънбург (близо до Абърдийн) рано сутрин през зимата ще ме разбереш. Там е прекрасно! Спомням си когато работих като инструментаджия посред зимата. Смоням си как всяка сутрин пипах студената стомана. Толкова беше студена, че направо може да се опариш! Ужасна е! И въпреки това същите хора около мен са строили кораби които в момента обикалят света.„

„Ако искате може да ги преромантизирате тези неща, но наистина, поне според мен, те имат важна роля в изграждането на характера на човек. Дават решителност. Замислете се за миньорите; Стийн и Шенкли. Спомням си една фантастична реплика на Стийн. Карахме си към Глазгоу по време на миньорката стачка (средата на 1980-те). Едни внасяха на контрабанда въглища от Белгия. Джок (Стийн) ги спря, погледна ги, и им каза: "Надявам се сте доволни от себе си. Така лишавате много хора от заплати!". Те се спогледаха и нищо не ни отговориха. После на мен ми каза "Това е абсолютна простотия! Като слезнеш долу в мината, около миля под земята, нощо не виждаш. Човекът до тебе ти е най-добрия приятел. Може и да не го познаваш, но е така. Животът ти виси на косъм!". Всички тези малки неща изграждат характера на човек." разказа Фърги.

Като го слушах да говори по този начин само си мислех как изобщо се оправя с характерите на някой модерни футболисти като Роналдо и Кантона. Може би защото и двамата са толкова различни по характер и начин на живот от всички англичани, че той се заинтригува от поведението им. Това обяснява и защо Сър Алекс пропусна да подпише с Паоло Ди Канио преди години...

„Ди Канио можеше да стане голям футболист при нас. Той беше много талантлив играч. Но като винаги изразява себе си, както правят и Роналдо, и Бест, Кантона, Рууни и Бербатов... Така можеше да бъде в историята на Юнайтед. Тука правим талантливите футболисти герои. Ди Канио можеше да влезне в тази категория."

Ако през миналият сезон Кристиано Роналдо бе считан от публиката на „червенте дяволи" за герой, то след дългата сага с неговия трансфер в Реал той се превърна в предател в очите на феновете. Въпреки свойте 42 гола през 2007/08 г., с постъпките си Роналндо започна да губи доверието на почитателите на Юнайтед. Мнозина смятат, че португалецът играе само за пари и явно не го интересува с коя фланелка ще играе или към кой клуб принадлежи. Въпреки всичко Сър Алекс отсече: „Сагата свърши вече. Край!". Фърги може би разбира до една степен причините за постъпките на Роналдо, но не се разколеба да захване темата за Сеп Блатер (който твърдеше, че договорът на Роналдо на „Олд Трафорд" наподобява робство) и да подразни малко кралския клуб.

„Мисля си, че Сеп Блатер е в опасност...или просто е стигнал до там, че да бъде подиграван във вътрешният свят на футбола. Не знам дали вече е на възраст, или има и странични причини, но странни неща се случват на хора с власт. Напоследък ръси толкава недоразумения, че е в опасност да загуби доверието на световната футболна аудитория..."

Но все пак не бяхте ли по-разочарован от поведението на Реал? „Това беше по-различно, защото го очаквах. Нямаше елемент на изненада. Когато продадохме Габриел Хайнце миналата година знаех, че така ще се получи. Роналдо и Хайнце бяха много близки, и от Реал го знаеха това. Не мисля, че те се интересуваха толкова от Хайнце (макар че е много добър футболист. Хайнце беше първата стъпка към привличането на Кристиано Роналдо. Най-грозното беше, че Реал винаги са могли да взимат който си пожелаят, особено по време на Генерал Франко. Но, откакто настъпи демокрацията в Испания, вече не е така."

Ако Роналдо трябва да подръжава на някой, Фъргюсън ще предпочита този някой да е Ерик Кантона. Не става въпрос за агресивността на французина, или за неговите световно известни удари и саморазправи по терена, а за лоялността му към клуба.

„Британските фенове изпитват очарование от лоялността на един футболист към клуба му. Особено ако става въпрос за чужденец. Затова Кантона е все още на почит в Манчестър. Не само, че Ерик играеше и живееше в този град, той наистина се свърза с общността тук. Той боготвореше отбора, феновете и футболистите при нас. Ако някога е имало футболист, създаден за Юнайтед, това е Ерик Кантона. Мисля, че той цял живот е търсил своя дом, своя отбор. Доста страни беше обиколил докато не дойде при нас. Но като дойде, той си каза "Това е моето място". Гари Невил ми е казвал, че понякога са се събирали за да ходят по дискотеки без да ми казват. Разбирали са се скришно, без да казват къде и кога ще е фиестата. После на тренировка Кантона се е провиквал "Добре, няма проблеми...в 9 часа там съм" и всички са му съскали "Тихо бе, шефа идва!". Той просто е бил толкова щастлив да излиза със съотборниците си, че дори не му е пукало дали аз ще разбера. Той не беше голям пияница. Една бира, една чаша вино...той не отиваше за алкохола. Той просто обичаше да излиза с приятели. Нещо което никога не е изпитвал в Франция."

Когато Кантона те погледне или ти подаде ръка е различно, странно и необичайно. Кантона си е Кантона. Но все пак, въпреки че двамата са много различни, може би най-незабележимото качество на Роналдо е неговата смелост на терена. „Смелост? Естествено! Смелостта в футбола, както и в живота, има много форми. Но смелостта да продължиш, независимо колко пъти те ритат и спъват изцяло принадлежи на Роналдо. Малко са футболистите с тази смелост. Всички големи футболисти са я имали - Бест, Чарлтън, Кантона...викат си ‘Ще опазя топката. Може да ме контузят, но топката е моя!'"

Като стана въпрос за Сър Боби Чарлтън се сещам ситуацията от финала в Москва. Питър Киниън, шефът на Челси, който отдавна се смята за голям привърженик на Манчестър, но се прехвърли в „синия" клуб през 2004 г. Когато му подадоха медала за второто място Киниън си го сложи под луксозното модно сако. Чарлтън пък отказа да носи медала за Манчестър.

„Чарлтън каза "Чакай малко, тази вечер не е за мен!"", разказа Сър Алекс. „"Тази вечер е за футболистите! Те играха на терена, а не аз." Ако си го беше сложил на никой нямаше да му направи впечатление. Все пак след 50 години от Бебетата на Бъзби, той има всяко право да го направи. Но той мислеше за футболистите, за клуба. Ето това е Сър Боби Чарлтън."

Но все пак напускането на Киниън към „Стамфорд Бридж", носейки куп вътрешна информация за Юнайтед, не беше ли голям удар под кръста за Манчестър? „Ни най-малко! Напротив, Дейвид Гил (неговият заместник) е едно от най-хубвите неща които се случиха при нас последните години."

Точно Гил ще се заеме с трудната задача да намери заместник на Сър Алекс Фъргюсън. Фърги заяви, че след края на следващия сезон ще напусне поста си в клуба, и въпреки че тази мисъл все още го плаши, Фърги е сигурен, че промяната ще мине леко и без препядствия.

„Няма да има проблеми. Основата е налице. Моралът е налице. Аз не контролирам всичко. Смешното е, че колкото повече остарявам, толкова повече се плаша от пенсиониране. Но ще дойде времето когато ще си събера нещата и някой друг ще трябва да ме замести."

Доста важно е кой ще е този ‘някой'...

„Да, наистина е важно. Трябва да е някой наистина великолепен човек. Тази работа не е лесна. "

Великолепен като вас ли?

„Не. Тази работа не може да се върши с една рецепта, по един и същи начин от различен човек. Но това е хубаво че е така..."

Само трябва някой да го обясни това на милионите привърженици на Юнайтед по целия свят...



ПС:Истинска легенда поклон!

[Deluxx]

Сър алекс Фъргюсън е най-големия!

[smoothc]

Сър алекс Фъргюсън е най-големия!

Алекс се пише с ГЛАВНА БУКВА!!!

[Deluxx]

Сър алекс Фъргюсън е най-големия!

Алекс се пише с ГЛАВНА БУКВА!!!

а стига бе вярно ли ??

[offtopic]млъквай [/offtopic]

[гарфилд]

Сър Алекс Фъргюсън е най-великия на своето време в Англия.И един от най-великите,изобщо в света.

[South_Tribune]

Дъвката е голям, няма спор

[ManUtdMadFan]

Като фен на Ман Ю ще кажа че САФ е голяма личност !!! И все пак това дето Евра го прави е лизане на задника заради слабите игри напоследък ...

[0007]

Като фен на Ман Ю ще кажа че САФ е голяма личност !!! И все пак това дето Евра го прави е лизане на задника заради слабите игри напоследък ...

"
В понеделник ще бъде отбелязан забележителния период на сър Алекс Фъргюсън от 20 години, начело на Манчестър Юнайтед. " .....Не мисля,че е от сега....

[AndreyBG]

Много,много голям! Ще посъветвам тези от вас, които искат, да прочетат автобиографията му. Аз научих много от нея. Поздрави на smoothc за хубавата тема. Напред към 19-та титла!!!

[DmG]

Сър Алекс Фъргюсън е най-големия!