Интересно четиво за петък сутрин с кафето.
Жозе от СетубалПолзвайте умерено, срок на годност - 2 години, уволнете го преди да се е превърнал в тиква...[offtopic]"Видях играчите им да правят почетна обиколка, за да поздравят публиката на Олд Трафорд при последната им домакинска загуба от нас. В Португалия, ако направиш това, ще получиш само бутилки от трибуните..." Странни са парадоксите на съдбата - смуглият португалец, който през 2005 се подиграва на Манчестър Юнайтед, в наши дни с неприличен блясък в очите чака да бъде назначен на работа именно там. И да седне на стола на един от двамата ментори, които му разчистиха пътя напред и нагоре...
Ако през 1907 Хитлер беше приет във Виенската Академия за изящни изкуства, сега в Москва нямаше да има такива грандиозни военни паради. Та ако през май 1982 Жозе Моуриньо беше титуляр за Рио Аве в онзи мач срещу Спортинг, светът нямаше да познае възможно най-чаровно-грозната футболна Пепеляшка с неглижарски набола брада - мениджър-актьор, който гледа заобикалящата го среда сякаш постоянно му мирише на нещо отвратително.
Жозе всъщност трябва да играе много малко, защото като на голяма част от португалците, арогантността му е присъща... Защо ли? Ами представете си някога България да е владяла половината свят, а според договора от Тордесийяс Португалия взема дори 55% (за Испания са другите 45%).
А сега да сте на опашката по благосъстояние в целия Евросъюз, който да ви отпуска заеми, за да ви закрепи... Какво ви остава освен едно голо презрение и спомени за отминало величие? Но да оставим португалците на мира и да видим нашия герой - това, което днес е Жозе Марио душ Сантуш Моуриньо Феликс е сложно заплетено кълбо от амбиции за себедоказване, безспорни треньорски качества, комплекси и дълбоки житейски рани и дори унижения в годините назад. Доста по-назад от времето, когато телевизионните камери са го фиксирали за първи път. Но... за онзи мач!
Младият Жозе много иска да играе футбол на високо ниво, но определенията за него се колебаят между "даровит аматьор" и "посредствен защитник". Тогава го наричат просто "Зе". 19-годишният играч трудно намира място сред титулярните 11 на Рио Аве по времето, когато треньор на отбора е... баща му. Но през 1982 се отваря златен шанс за младока. Заради контузия на титулярния стопер, Феликс вика сина си в групата за един мач срещу Спортинг.
Когато президентът на клуба Жозе-Мария Пиньо научава, че има вероятност Жозе Моуриньо да влезе на терена, поставя ултиматум: или треньорът ще отмени решението си, или двамата вкупом - баща и син, са уволнени. Нещастният бъдещ "най-добър мениджър в света" гледа от трибуните как отборът пада с 1:7. Това унижение никога няма да го напусне... Разбира се, версията на Моуриньо е съвсем друга: "Вече бях играл шест или седем пъти през сезона. Мнението на президента, че не трябва да играя срещу Спортинг беше продиктувано от факта, че баща ми вече беше обявил, че отива в Беленензеш. Това беше последен кръг, ние бяхме шести или седми, те играеха у дома и им трябваше победа, за да станат шампиони. Така че няма драма!" На 22 разбира (според Моуриньо това станало още на 15), че успехът в тази игра при него няма да е като футболист, а като треньор и то не просто треньор, а футболен технократ, теоретик, психолог и мотиватор. Майка му го записва в бизнес-училище, но той ходи на лекции точно един ден. На следващия вече е студент в лисабонския спортен университет, португалския ВИФ, после няколко години е учител по физическо (да ме прощава Цветан Цветанов!).
Тийнейджърките го харесват - между другото това е факт и при 22-годишния, и при 52-годишния Жозе - извинителните бележки в часа по физкултура рязко намаляват. Става треньор на младежите на Витория (Сетубал), ходи на курсовете на шотландския спец Анди Роксбърг. Научава и един от първите треньорски трикове - да внимава играчите му да не са срещу слънцето, когато им говори, за да не бъдат заслепявани и да се концентрират по-лесно в думите на мениджъра... После става помощник в Ещрела, за да дойде фаталната 1992, когато среща Боби Робсън в Спортинг. Англичанинът се оказва перфектния ментор за своя преводач, който по това време, освен английски, говори испански, италиански и дори малко немски.
Спомняте ли си приказката за Пепеляшка? Тя живее охолно и богато в замъка на обичния си баща, докато той не се оженва повторно, след смъртта му богатството е разпиляно, а Пепеляшка се оказва в мизерна стаичка на върха на кулата. При Жозе Моуриньо сюжетът е light версия. Баща му, Феликс, е бил професионален футболист, вратар на Витория (Сетубал) и Беленензеш, с едно участие за националния отбор, син е на корабен готвач. Майка му - Мария-Жулия, е била начална учителка, която обаче принадлежи към богато семейство. Разказът е на лелята на Жозе Моуриньо - Мария-Жозе Улке, една от малкото роднини, които си позволяват да нарушат омертата около ранните години на известния си племенник. Отгледана от чичо си - Марио Ледо, собственик на рибна консервна фабрика, забогатял по времето на режима на диктатора Салазар, майката на Моуриньо отраства в имение, заобиколена от прислужници. Чичото построява стадиона на местния Витория. След революцията през 1974- голяма част от имуществото на богаташа е отнето, но на семейството на Феликс и Мария-Жулия е позволено да запази имението в Айриш в комплект с един възрастен слуга, срещу който междувпрочем малкият Жозе изпробва първите си умения на защитник. Моуриньо не обича да говори за семейството си, както и за политическите си възгледи (според откъслечни сведения те са крайнодесни). След като печели с Порто Купата на УЕФА той специално посещава къщата на майка си и сваля всички фотографии от стените, за да си гарантира, че те никога няма да бъдат публикувани. Той дълги години ревниво пази в тайна "футболния си опит". Първият му учител в треньорския занаят - Боби Робсън, научава съвсем случайно за него, след като двамата са поканени на вечеря от... бившия президент на Рио Аве Пиньо. Според португалският журналист Жоел Нето, отдал дълги години на проучване на именития си сънародник, опитът на Моуриньо да контролира миналото се проявява и в наши дни: мениджърът иска да знае всичко за своите футболисти - в колко часа си лягат, кога се хранят, колко време тренират. Той иска да контролира всяка част от живота им...
Като пример Нето посочва така наречената "Библия" - дневникът, който Жозе Моуриньо започва да води и в който всекидневно записва разсъждения по футболни теми. Началото е през 1990, когато е нает в Ещрела (Амадора). Това писателско приключение завършва с внезапната смърт през 1996-а на сестра му Тереза. Причините са твърде неясни. Въпреки че официалната версия е "усложнения от диабет", някои твърдят, че става дума за "инфекция след злоупотреба с наркотици". Жозе е много привързан към сестра си, води я на езда и плуване - и смъртта е голям шок за него... "Това беше черен период в живота ни", признава Моуриньо. Месец по-късно съпругата Тами ражда първото му дете - Матилде, а щастливият татко научава, че Робсън отива в Барселона и той ще го последва. "Бяха странна двойка - все едно виждаш добре изглеждащо хлапе до дядо си", разказват част от тогавашните служители в клуба. В началото дори плъзнали абсурдни слухове, че са гей-любовници.... Все пак Жозе ходи с жена си Тами от 17-годишен и имат две деца! В автобиографията си, която пише с помощта на радиожурналиста Луиш Льореншу, Моуриньо признава, че тогава е разбрал какво е да си "топ-треньор". "Той беше просто един учител, когато го срещнах", ще си спомни пък години по-късно Сър Боби.
Въпреки че никога не е бил начело на Барса, а по негови собствени признания няма как това да се случи и в бъдеще, поне една глава от разказа за Моуриньо трябва да бъде посветена на каталунците. Малцина знаят, че Жозе има завоюван трофей за този клуб - като помощник на ван Гаал (да, същият, който сега португалецът иска да измести на Олд Трафорд) през 2000-ата холандецът го пуска сам да ръководи първия отбор в турнира за Купата на Каталуния. Резултатът - 3:0 на финала срещу Матаро. През целия му престой в Барселона го наричат просто "преводача"... Така го наричат и десет години по-късно, когато Жозе идва на Камп Ноу с Интер, за да ликвидира амбициите на Барса за спечелване на Шампионска Лига. Именно след този епичен мач, който италианците губят само с 0:1 при това с 10 души, Моуриньо "написва рецептата" как може да се отстрани космическият каталунски отбор: "Ние не искахме топката, защото когато Барса ни натисне и я отнеме, може да ни хване неправилно разположени близо до нашата врата. Аз никога не искам да губя правилното разположение на играчите по терена, така че топката не ми трябва, тя трябваше само да бъде по-далеч". Простичко, но ефикасно - явно Арсен Венгер е дремел пред телевизора, докато е вървяла късната пресконференция...
Пословичен е начинът, по който Моуриньо общува дигитално с играчите - често пъти като им изпраща кратки бележки и мотивационни текстове - остава във връзка с тях по е-mail и чрез SMS-и, дори и когато те са далеч от клубната тренировъчна база. Случвало се е дори треньорът да пуска на терена резервни играчи с надраскани бележки, които последователно минават през ръцете на всички играчи. Първото писмо на Моуриньо в Челси е кратко и гласи: "Отсега нататък няма да има първи отбор и резерви. Имам нужда от всички вас. Вие се нуждаете взаимно един от друг. Ние сме ОТБОР. Мотивация + Амбиция + Отбор + Дух = Успех".
Почти същото писмо получават играчите на Порто през януари 2002. Тогава те са в средата на таблицата, завършват трети. На следващата година вземат требъл - титла, купа на страната и Купа на УЕФА. Интересен е начинът, по който Моуриньо общува с помощниците си, стремейки се да бъде центъра на всичко, което се случва на терена... По-време на полуфинала-реванш срещу Лацио в Рим (първият мач завършва 4:1 за португалците) Моуриньо трябва да изтърпи наказание да не седи на резервната скамейка. Той купува BlackBerry-та на двамата си помощници, които да изпълняват указанията му от трибуните. Отговорник за това заповедите на мениджъра да се изпълняват на терена е Андре Вийаш-Боаш: "По време на мача получих повече от 30 съобщения!"
"Специалният" - сам се определя така по време на първата си пресконференция като мениджър на Челси през 2004 ("Моля ви, не ме наричайте арогантен - все пак аз съм шампион на Европа и мисля, че съм Специален... Не съм някой, който излиза от бутилката!"). По собствените му признания, ако е искал да му е лесно, е щял да остане в Порто: "Красив син стол, трофеят на Шампионската лига, Господ и под него, Аз!" Едно от първите неща, които Моуриньо прави в Лондон, е да извика един по един играчите в кабинета си. "Казах на Муту: Момче, вече си много богат, спечели много пари, а и имаш добър договор. Така че нямаш проблем откъм финанси и престиж в родната ти страна. Когато се върнеш в Румъния, ще бъдеш цар... Но пет години след като си се отказал, никой няма да те помни... Освен ако не направиш големи неща, ако не си написал историята." Трябва да признаем, че в този случай прословутата мотивация на португалеца явно не е проработила, сблъсквайки се с балканското твърдоглавие.
Спомняте ли си приказката за Пепеляшка? Голямо препускане падна само и само тая карета да не се превърне в тиква, а личните коне в обикновени тлъсти сиви мишоци... "Начинът Жозе" има срок на годност и той е две години - след последния съдийски сигнал на втория сезон в даден клуб, който по правило е по-успешния, Моуриньо започва, по-бавно или пък бързичко, да се превръща във футболна тиква... Процесът беше особено грозен миналата есен по време на втория му престой в Челси! Омразата и лепкавата ненавист между играчи и треньор бяха просмукали всяко ъгълче на Кобъм... Авторът на Моуриньо: Анатомията на един победител Патрик Баркли дава нетрадиционно обяснение за временната отдаденост на играчите към португалеца: "Какви са интересите на младите мъже от типа на футболистите милионери? Жени, пари и дрехи... Те, включително и гаджетата им, обаче знаят, че има един човек, който е по-интересен от всичко това - Жозе Моуриньо..." Но всяко любопитство е до време! Футболистите буквално "хвърлиха на кучетата" мениджъра си като това се видя особено демонстративно в последния мач на Моуриньо. За всички, които вярват, че доброто винаги побеждава, остана удоволствието, че това се случи срещу Лестър на Клаудио Раниери - симпатичният италианец, в чийто кабинет Жозе влетя с шут през лятото на 2004-та. Цяла седмица португалецът обучава защитата си как да се справи с Варди и Марез и накрая точно тия двама хубавци вкараха головете. И това ако не е предателство - поне мнителният мениджър го възприе така... 12 милиона паунда неустойка и Пепеляшка е свободна да търси следващия приказно богат принц! Първото му уволнение е не по-малко подтискащо - 1:1 срещу Розенборг пред пълен наполовина Стамфорд Бридж и странно ухилен Роман Абрамович, после идва Блекбърн и феновете на гостите през цялото време пеят "Утре теб ще те уволнят!" Факт: на следващия ден 10 милиона неустойка...
Смята се, че е привлякъл интереса на повече жени към футбола с мургавия си външен вид, прошарена коса, скъпарски костюми, троснато държание и обработено високомерие - въобще "иберийският Джордж Клуни". Не мразете Моуриньо, защото той се храни от вашата омраза. Не го величайте, защото може да мине като опустошителен порой през вашия любим отбор - ще "напои безплодната земя" с няколко трофея, но ще остави след себе си "наводнени помещения, пълни с тенекиени купи". Въпреки че са във витрините на клуба, който наричате "Свой", те не са "Ваши" - те са на Моуриньо... Защото цялата слава всъщност отива при него и само при него! Факт! Какво като Интер и Порто спечелиха Шампионската лига? Пак са си същите евросредняци, каквито бяха и преди това, а за португалците може да се добави и определението "донор за грандовете". Да сте чували някой да иска да остане и да завърши кариерата си в Порто?... И какво като донесе три титли на Челси - на Роман Абрамович му струва около 1 милиард паунда исторически да е само на една титла по-малко от... Съндърланд. Жозе Моуриньо не може да се изправи от нокдаун или поне досега не е показвал, че го умее. Може да донесе успехи в краткосрочен план, но не и да осигури дълготрайно наследство...
Няма по-добър край за историята от прощалното писмо, което водещият от BBC Джеръми Вайн и 12-годишната му дъщеря Марта написаха на Жозе след последното уволнение: "Сега ние ще си имаме някой нормален мениджър. Никога няма да е същото. Ако някой ден се разкайваш за случилото се, бъди сигурен, че има един баща в Западен Лондон, който е прекарал безценни следобеди с дъщеря си. Тя настояваше да идва на всеки мач и да гледа лудостта ти и нейните последствия..."[/offtopic]
[/center]
