Нали сме коментирали какво евентуално щеше да направи сър Алекс с онзи отбор(2014-2015) и респект.текущия отбор?
При него генерално винаги са играли два фактора(за успеха):1.Силна мотивация(граничеща с всяване на страх) 2.Атакуващ режим на игра(респект.борба до последната секунда, нещо което през годините се превърна и в наша запазана марка).
Ван Гаал набляга прекалено много на тактическата организация, но както казах и по-рано...тя достига до такива високи нива, че буквално механизира/автоматизира процесите и игровата нагласа, което от своя страна "изсмуква" креативността/свободата, особено на по-атакуващите ни футболисти.
В последните мачове...сякаш Ван Гаал леко "отхлаби" каишката(или поне така изглежда), започна по-адекватно да прави ротациите и както се вижда много неща тръгнаха във възходяща посока. На първо място отбелязването на головете(което е и най-важното, поне за мен лично).
Трите стъбла, които Ван Гаал трябва да следва и приложи възможно най-скоро са:1.По-висока мотивация 2.По-директна и динамична игра 3.Адекватни ротации
В последното си интервю той за първи път каза, че вече започва да вижда баланса в отбора, нещо което косвено може да послужи и като база към приложението на горните елементи.
В спортно-технически план това са ключовите неща, които са нужни на Манчестър Юнайтед, за да придобие граничната форма между собствената философия(типично британското) и философията на Ван Гаал.
Видно е, че само с второто...просто няма как да се получат нещата, независимо от качеството в отбора.
Две навързани неща ни прецакаха кардинално миналата година:1.Експериментално-апатичното поведение. 2.Пасовете и владеенето.
Хубавото е поне, че донякъде и той самият осъзна, че слабият старт в началото(вследствие на точка 1) ни коства доста неща впоследствие.
Категоричен факт е, че увереното начало и натрупването на максимум активи(в първите 10-кръга), особено в толкова конкурентна среда като Висшата лига...винаги дава своето положително отражение в хода на сезона, особено когато си и част от клуба на големите.
Такива изключения като Лестър и Уест Хем...сме виждали и преди, но нали се сещате, че в един момент позициите им ще започнат да паднат стремглаво надолу. В случая този хубав момент наближава.
Чудя се как този слабоумник Раниери(звучи грозно в случая) успява да генерира такъв атакуващ режим при Лисиците? Та на мен(заедно с един от Нюкасъл/Съндърланд + един от Норич/Борнемут/Уотфорд) преди началото на сезона ми бяха основните фаворити за изпадане!
Но има време
че английски тим е фаворит
Скрит фаворит - има разлика
Карайте го спокойно, завръщате се след пауза в ШЛ, цел трябва ви е 1/4 финал, а не както някои тук се размечтаха вече за финали.
В Шампиоската лига няма дългосрочни цели, Джаки. Колкото повече, толкова повече!
Сметки по отношение на точките и евентуалните позиции може и да има, но да си поставиш цел х или y...звучи доста странно предвид формата на турнира и различните възможности, срещу които можеш да се изправиш впоследствие.
Малко противоречие ще се получи, но по обективни причини, то 2-3 са отборите, които могат да си позволят лукса да "мислят" в перспектива - Байерн Мюнхен(поради скапаното им първенство(като интрига)...извинявам се, неконкуретноспособно), Барселона и Реал(горе долу по същата причина).
През 2013-2014 достигнахме до 1/4 финал и по мое мнение с малко доза късмет, можеше и да го докараме до продължения(примерно) и от там вече...един Бог знае какво можеше да се случи.
Ако не друго и в двата мача вкарахме първия гол, което на фона на предварителните прогнози и очакванията за едва ли не разгромни загуби...мисля, че е достатъчен индикатор, че при определени условия казано на футболен език, можеше и да "излъжем" Баварците.
Разликите в класите беше очевидна и точно поради тази причина употребявам думата излъжем, а не надиграем или нещо подобно.
Но то на практика в подобни турнирни битки...именно това надлъгване нерядко е изигравало и ключова роля.
Голът на чужд терен, а? И какво като противника цял мач те е мачкал?
Едно статично положение или контра и...адиос. Пък онзи нека е доминирал, к'во от това...нали ти продължаваш напред!
Та в случая искам да кажа, че към момента Ван Гаал разполага с повече индивидуални опции и баланс, в сравнение с Дейвид Мойс през 2013-2014.
Но...ето че към този момент, а и впоследствие...едва ли ще спечелим 15 точки в оставащите 5 кръга. Казвам го това, защото тогава спечелихме 14 точки, без нито една загуба, т.е да подобрим представянето от последния път.
Това го казвам като съпоставка по отношение на това, че през 2013-2014 доста хора прогнозираха, че Юнайтед ще отпадне в груповата фаза или най-малкото ще се класира на ръба, но ние без проблеми спечелихме групата.
Естествено най-важното е да продължим напред, независимо дали първи или втори, но след това идва този тънък момент, за който говоря, а именно:Че веднъж класирали се(независимо как), ние автоматично ще превключим на по-висока предавка + опита на Ван Гаал от Шампионската лига.
И точно на това ниво, ще започне и режим непредвидимост/енигма по отношение на съперника/съперниците.
Положението е такова, че Ван Гаал като може да отпадне от ПСВ(примерно), така може и да елиминира Барселона/Реал/Байерн.
Чувството за липса на т.нар.средно положение, е нож с две остриета
В Шампионската лига обаче като нищо можеш и да удариш кьоравото с подобен "приом".Челси, Борусия, Атлетико, Ювентус - нищо не предвещаваше достигането им до финала, нали така?
Е, направете една ретроспекция и съпоставка с текущите обстоятелства и кажете:От всички отбори, не е ли точно Манчестър Юнайтед този енигматичен отбор?
Според букитата топ фаворитите са:Барса, Байерн, Реал,следвани от: ПСЖ, Сити, Атлетико, Челси, Манчестър Юнайтед, Ювентус, Арсенал.
И още нещо като добавка:Никой не очаква английски отбор да направи някакъв фурор, нали?
), така както ги привнесе именно при каталунците и отчасти при баварците. Тя се гради на идеята за ПРИТЕЖАНИЕ на топката, за ДОМИНИРАНЕ.. Това не е тики-така, тики-така всъщност е поиспанчено копие на неговите идеи 
?