Луис ван Гаал - Фен тема

[Serafim]

Хареса ми досието на Ван Гаал, беше доста подробно, обаче според мен да се обръща такова внимание на даден треньор е негативно за клуба.
Според мен, когато си смятан за един от най-добрите в тази професия, всеки спад (неминуем) на отбора ти, дава отражение върху играчите. Те (и всички в клуба) очакват, че ти си най-добрия и е невъзможно да не можеш един-два-три пъти да не победиш отбор, който е излязал само да се защитава (примерно).

Така се случи с Преводача в Реал - изтърва козите в един момент, когато отбора му се мъчеше срещу по-затворени противници, където често го спасяваше индивидуалната класа на играчите му, а съответно - всеки Х (не дай си Боже - загуба) се приемаше като трагедия, защото другия "кон" в Испания (Барса) се справяше доста по-добре срещу такива съперници и по-рядко губеше лесни точки.
Така щеше да се случи и ако беше останал в Интер, според мен. Дори още по-гръмко, защото там не разполагаше с чак такива звезди, каквито имаше в Реал, а и Морати е стара лисица, никога нямаше да му даде да купува играчи за космически суми.
Дори и в "новия" му Челси, където почти няма лидери и мъжкари, когато настане кофти серия, та дори и само за момент да изтърват мач с огромно значение, се вижда истинска паника сред играчите му, която не беше характерна, когато на терена бяха Лампард, Тери, Дрогба, Есиен, Макелеле, Коу, Балак и пр.

Конкретно за Ван Гаал - обича конфликтите. Това, което може да му се признае, е че наистина има топки, както нагледно е демонстрирал в Байерн.
В Англия ще го боготворят, защото е човек, които би си тръгнал от пресконференция, само защото журналистите му задават "тъпи въпроси" или ще се хване да обяснява, как противниците му боядисват тъч линийте в зелено и правят терена по-тесен, за да не може да се разгърне отбора му и тн., и тн. За това би се харесал на пресата и на хората, свързани с футбола.
В Германия беше невъзможно, защото не може човек да води всички за носа. Конкретно в Байерн, където зад отбора, под една или друга форма, седят имена и компании, като Кале, Ули, Кайзер-Франц, Матеус, Хитцфелт, Адидас, Ауди, Кока-Кола, Фолксваген и пр.
В тоя ред на мисли - Байерн имаше и е имал философия, още от времето, когато самия ЛВГ не с е е занимавал с треньорската професия, не е като той да е изградил философията на отбора.

Забелязвам, обаче, че и самия той се е променил. Когато в Байерн имаше нужда от ляв бек, най-сериозно спряганото име беше на Коентрао, за когото Бенфика искаха 30-35млн евро (надута, разбира се, цена), при което Ван Гаал каза, че никога няма да даде толкова пари за бек.

Подобна беше и ситуацията с трансфера на Нойер. На полусезона ЛВГ реши да смени като цяло сигурния ветеран Бут с младия Крафт, при все, че Байерн офиц. бяха обявили, че имат сериозен интерес към Нойер и всичко беше въпрос на договорки между него и двата клуба. ЛВГ обаче твърдо каза, че не иска Нойер, а ще налага Крафт, който между другото показа добри изяви, предвид колко млад беше.
Така или иначе, обаче, именно една лошо изчистена (по-скоро подадена) топка в мач срещу Нюрнберг (завършил на равно) коства уволнението на Ван Гаал, като той самия пое вината, защото каза, че на Крафт денонощно му е повтаряно никога да не чисти топката, а винаги да я подава на някой.

[CSKA69]

Кръгът на Ван Гаал

''През 1997 Ван Гаал пристига на „Камп Ноу", първоначалната му задача е да се занимава с младежките отбори на клуба, но с оглед на проблемите на тима, воден от Боби Робсън, малко по-късно холандецът е поканен да стане старши треньор. Въпреки, че с Робсън начело Барселона печели Купата на Краля и турнира на Носителите на национални купи. Робсън става посланик на Барселона и обяснява, че се е превърнал в „най-скъпоплатеният скаут в света".По препоръка на Робсън, Ван Гаал наема Жозе Моуриньо, който вече е надраснал ролята на преводач и работи като „трети помощник" на старши треньора. В полузащитата на Барселона ритат Пеп Гуардиола и Луис Енрике. Година по-късно към отбора се присъединява Филип Коку, а Роналд Куман става помощник-треньор. След още една година е привлечен и Франк де Бур. С други думи, през сезон 1999-2000 в Барселона се събират настоящите старши треньори и мениджъри на Барселона, Байерн, Манчестър Юнайтед, Челси, Аякс, ПСВ Айндховен и Саутхемптън.

Ван Гаал вече получи признанието, че е „изобретил съвременния футбол", но интересното е, че при първото споменаване на този комплимент, той само е кимнал. Нищо повече.Все пак, не точно той е измислил съвременния футбол, но определено е повлиял върху развитието на много от днешните треньори.

„Не съм сигурен дали Ван Гаал е най-добрият треньор в света, както той продължава да твърди - обясни Хосеп Гуардиола.- Но със сигурност е един от най-добрите. Научих много от него. Интересно ми да го питам дали би повторил по същия начин всичко, което стори навремето в Барселона?" В първите си два сезона начело на Барселона Ван Гаал печели два пъти титлата на Испания, а третият сезон е белязан от разправиите му с Ривалдо и завършва с това, че пътищата на Барселона и холандеца се разделят.

Тук трябва да отбележим силната холандска връзка между Аякс и Барселона. Тя е факт от времето на Вик Бъкингам, който става първият треньор, работил в Аякс и в Барселона, а след това по стъпките му тръгва Ринус Михелс. Михелс и Йохан Кройф налагат Барселона като „преден пост" на холандския футбол в Европа - един вид „Аякс, но с повече пари", клуб, който е достатъчно силен, за да се бори всяка година за титлата в Шампионската лига. Така талантливите футболисти, израснали в Аякс някак си по естествен начин се чувстват като у дома си в Барселона. Кройф полага началото и на академията на клуба - „Ла Масия", където се създават футболисти, подвластни на пресиращия футбол, подчинен на притежанието на топката.Гуардиола е идеален пример за дейността на „Ла Масия" - той е израснал там като играч, а след това е започнал работа като треньор. Пеп пропуска по-голямата част от първия сезон на Ван Гаал в Барселона заради контузия, въпреки че тогава се появяват слухове, че той умишлено е бавил завръщането си на терена, тъй като не е искал да играе под ръководството на холандеца. Това обаче се оказват само слухове.

„Направих Гуардиола капитан на Барселона - коментира по-късно Ван Гаал. - Още тогава си личеше, че играта му е правилна тактически. Още тогава той можеше да говори като треньор, малцина играчи постигат това. Гуардиола играеше най-добре като №4 - в центъра на полузащитата, оттам можеше да вижда цялата игра на тима и имаше достатъчно силна воля, за да ръководи тима."

Пеп също описва с хубави думи началото на съвместната му работа с Ван Гаал, но признава, че към края отношенията им са се „изпразнили от съдържание".По това време Гуардиола не е само рупор на треньора, тъй като предлага алтернативни решения. Пример за това е случката, при която Хосеп се застъпва за Христо Стоичков, който е изпратен да тренира с резервите заради нарушаване на дисциплината. Когато Ван Гаал разказва това той бързо отбелязва, че след ходатайството на Гуардиола, Стоичков отново нарушава дисциплината и Хосеп е принуден да признае, че треньорът е бил прав.

Гуардиола не копира стила на Ван Гаал. По-скоро Хосеп отдава предпочитание на играта, налагана от Йохан Кройф - с повече използване на крилата и още свобода на терена. Нещо, което Ван Гаал не допуска. Но в крайна сметка разликите в стила, който харесват двамата не са толкова големи, това се видя, както при работата на Гуардиола в Барселона, така и сега в Байерн. И двамата тръгват от класическата схема на игра на Аякс - 4-3-3, която в един момент еволюира в 3-4-3, където централният защитник минава по-напред. Гуардиола успява леко да промени тази схема, а Ван Гаал демонстрира, че може да е още по-гъвкав. Първоначалните спорове на Кройф с Ван Гаал се въртят около нежеланието на Луис да използва крила, а налагането на схемата 3-4-1-2 ясно демонстрира тези различия. Ван Гаал възприема тази схема за играта на националния отбор на Холандия през март, след като гледа мач на Фейенорд, който по това време е ръководен от Роналд Куман. До този момент Ван Гаал на няколко пъти се е изказвал критично към работата на Куман, но сега променя мнението си. Куман, разбира се, е ключова фигура в „дрийм тима" на Кройф в Барселона като играе в дъното на карето халфове.

Ако трябва да сравняваме, треньорът, който е най-близо до класическия модел на игра на Аякс е Франк де Бур, което е обяснимо с факта, че той е продукт на академията на холандския клуб. Както и с това, че той дължи позицията си в клуба на т.нар. „Кадифена революция" в Аякс, вдъхновена от Йохан Кройф.А най-далеч от този стил, напълно естествено, се оказа Жозе Моуриньо, най-малкото защото оформянето му като треньор не е толкова повлияно от атмосферата в Аякс или Барселона. В каталунската столица Ван Гаал е впечатлен от работата на Моуриньо по отношение на запазването на позициите на играчите в различни ситуации и създаването на модели за различни действия на тима и решава да го повиши: Жозе получава правото да дава тактически указания на тима на полувремето и да води отбора в приятелски срещи. Увереността на Моуриньо нараства и Ван Гаал прави интересно откритие: „Жозе се оказа арогантен млад мъж, който се оказа, че не уважава толкова много йерархията в клуба, но на мен това ми хареса. Той не се подчинява и винаги ми се противопоставя, когато смята, че съм сгрешил. В крайна сметка реших, че искам да чуя какво той има да каже и се вслушвах в него много повече в сравнение с другите ми помощници."

Двамата напускат Барселона през 2000 година, а стилът на игра, налаган от Моуриньо започва рязко да се различава от каноните на Аякс и Барселона.

„Жозе вярваше, че защитата е по-важният елемент от нападението - заявява Ван Гаал малко по-късно. - Моята философия е по-различна, аз вярвам, че тимът трябва да забавлява публиката и затова трябва да играем атакуващо. Неговата философия е подчинена на победата! Това е разликата."

Точно това твърдение на Ван Гаал беше поставено на сериозно изпитание на световното първенство в Бразилия това лято, където се видя, че Холандия предпочита да залага основно на контраатаките. Но Ван Гаал обясни, че не е лесно да се даде точна дефиниция на атакуващ футбол. И тъй като стилът на игра, на който той държи вече все повече се отдалечава от това, което той преследваше в края на миналия век, значи сме стигнали до нова глава в развитието на холандския треньор. Която ще ни бъде разкрита от Манчестър Юнайтед.

И накрая, към сегашните треньори, които навремето са били в Барселона трябва да прибавим още двама - Абелардо, който води Спортинг Хихон и Серхи, който е начело на Рекреативо. Със сигурност, този сезон - 1999-2000 в Барселона може да бъде определен като най-великият треньорски семинар в историята на футбола. Поне с оглед на резултатите.''

[MuFc1878]

Дали пък Ван Гаал няма да има "дежа вю" Победата като гост над Арсенал да е еквивалент като онази срещу Ювентус?
Предстои да видим какво следва.

[MuFc1878]

Ван Гаал раздава подаръци

[wrapimg=]https://pbs.twimg.com/media/B3dx79VCcAA9h9H.jpg[/wrapimg]
[wrapimg=]https://pbs.twimg.com/media/B3dx7h7CQAER7gx.jpg[/wrapimg]

[MuFc1878]

Manchester United are on the brink of something special again thanks to manager Louis van Gaal... he's even making Chris Smalling look good!

http://www.dailymail.co.uk/sport/footba ... URHAM.html

[Eric_Cantona]

https://www.youtube.com/watch?v=v_F00rWkLlc

[MuFc1878]

Дойде време и за тежките анализи от обикновените фенове на полусезона. Започвам с най-значимия фактор, а именно точките спечелени до момента - 36 спрямо 34 миналия сезон. По друг начин казано няма разлика. Единствената разлика е, че нивото на Висшата лига е паднало значително, защото това година назад би ни отредило 5-то място, а сега сме на път към задоволителния тиквен медал.

1.Един от грешните ходове на Ван Гаал бе голямото доверие, което даде на всички налични играчи в отбора. Цяло лято той им се доверяваше, но дойде и Видов ден за тях. Изглежда или поне така се тиражира, че води изключително тежки тренировки и много от играчите не издържат, в резултат на което следват контузия следва контузия. Наблюдава се или се усеща у феновете, че холандеца не подходи с нужния респект към най-тежкото клубно първенство в Европа. Следваха редица експерименти в началото на сезона, изцяло нова схема на игра, която в Юнайтед и на Албиона не е ползвана. Изисква се много време, а и подходящи играчи (3-5-2), за да сработи подобна идея. Неубедителна форма на отбора далеч от дома - едва 2 победи от 9 срещи. Има много да се напасват чарковете по този показател. Единствен минус, но и много солиден е липсата на класен защитник, който така и не бе взет.

2.След голямото доверие, които имаше спрямо всички налични единици в клуба, Ван Гаал удари по масата - Нани, Чичарито, Заха, Клевърли бяха пратени под наем, Уелбек и Кагава продадени. Лично разочарование спрямо тях. Най-силното трансферно лято последва при него - цели 6 нови попълнения. Подсилване във всяка една зона. гъвкавост до определяне на схеми на игра според наличните играчи и техните качества. Голяма промяна у смятани за "негодни" за клуба футболисти - Ашли Йънг и Фелайни. Страхотен подход и нюх към младоци от Академията - МакНеър и Блакет, доверие у Уилсън (Джеймс също бе пробван), очакваме развитие с Янузай и Лингард. Най-важният аспект и положителна промяна е домакинската форма - отново страшилище на Олд Трафорд - актив от 8 победи, 1 равен и 1 загуба. Коренна промяна спрямо миналия сезон.

3.Очакванията към втората част на сезона е активизиране на всички в клуба и редица от успешни двубои, които да доведат до по-солиден точков актив.

4.Най-смелите ми прогнози за следващия сезон са борба за титлата, която да се върне на Олд Трафорд. Прогноза, която е силно зависима от изхода на този сезон и поставената цел пред треньорския щаб - трето място (не приляга това да е цел за най-романтичния клуб на Албиона).

Спазвайте 4 основни тези - Положителни черти, Отрицателни черти, Очаквания към втория полусезон, Очаквания към следващия сезон.

п.п. Моля анализите да не се коментират, за да можем да видим най-много гледни точки в един пост! Излишният спам ще бъде изтрит!

[Klzrdz]

1.Мм, така, положителни черти.. Мисля, че Ван Гаал е доказал се треньор, има много умения, умения, които са нужни точно сега на Манчестър Юнайтед. Мисля, че той е точният човек, защото: Първо, че овладява ситуацията в съблекалнята! Второ, че когато трябва да се удари по масата, той го прави-когато трябваше да се продава, той продаде, когато трябваше да се купува, той купи! Трето, че има много силен характер, нужен на играчите, има нюх за победа и мисля, че това се предава на играчите както в тактически, така и в психологически план. Ето колко много е важен Ван Гаал сега за отбора. Освен това, сега той е сдържан, не е избухвал още.. Ноо, всички знаем, че това ще стане рано или късно.. И даже това може да се отрази на играчите, не ако, а когато стане.

2.Има неща, които не ми харесват в ръководенето му, но те са дребни, незначителни. По-важното е да се постигат резултати.
Първото, което според мен е над другите е, че в някои от мачовете играчите рухват психически. Неведнъж сме гледали как първото полувреме убиваме другия отбор с игра, но по стечение на обстоятелствата, не вкарваме и второто никакви ги няма..
Второто е тоталната липса на даване на инструкции край тъчлинията, един треньор според мен трябва да бъде "готов да влезе на терена", едва ли не. Мисля, че това е минус, но какво да се прави такъв е Ван Гаал.
Третото не знам дали е минус на треньора или просто липса на късмет-контузиите.Дали много тежки тренировки се провеждат само можем да гадаем.Даже не знам дали е отрицателна черта, но мисля, че трябва да го отчетем.
Четвъртото, колкото и минус да е, толкова и плюс може да е.. Защото Ван Гаал се довери доста на някои играчи, едни не му оправдаха доверието, но някои го оправдаха.

3.Очаквам яростна битка за челните позиции. Юнайтед, разбира се трябва да запази третото място, ако може и по-нагоре в класирането, но това вече според мен са сякаш по-нереални цели. А за да искаме да запазим трето място трябва задължително да започнем да бием като гост!

4.Това може да и се стори малко нереално, но освен че ще се борим за титлата, мисля, че ако се класираме за ШЛ, там ще се борим със зъби и нокти.

[soad]

1. Положителни черти
Напоследък започнах да осъзнавам, че смяната на схемите всъщност в бъдеще ще има много положително влияние. Тимът ще бъде изключително гъвкав и ще се нагажда към играта на всеки съперник. Ван Гаал добре опипва почвата тези месеци, разбра на кого може да разчита, разкара доста излишни и успередно с това ни намести на 3-тото място в класирането. Летните попълнения бяха доста класни, очаквам, когато спрат контузиите (надявам се скоро) да може да ги използва пълноценно. Мисля, че и самата игра се подобри много спрямо миналия сезон. Забелязва се възраждане на Йънг и Фелайни. А и самото име Ван Гаал е положителна черта. Името му се асоциира с класа и манталитет. Всички имат респект от него.

2. Отрицателни черти
Все си мисля, че махането на Нани беше грешка и се надявам да го върнем. Ван Гаал ще успее да възроди и него. Непривличането на класен централен защитник след трансферите на Рио и Видич. Също така, вероятно наистина има нещо сбъркано в тренировъчните му процеси. Няма как да има толкова много контузии. Немислимо е. С Ерера и Ди Мария съм убеден, че щяхме да имаме повече точки в момента. Разбира се, не можем да бъдем сигурни. Може просто да нямаме късмет с травмите.

3. Очаквания към втория полусезон
2 месеца, до средата на март, имаме изключително благоприятна програма. Очаквам отборът да се напъне и да извлече максималното. Като цяло, очаквам да се затвърдим на 3-тото място. Нещо повече ще е бонус.

4. Очквания към следващия сезон
Тук смятам, че на всички очакванията ни са еднакви. Титла и конкурентноспособност на Челси и Сити.

[MuFc1878]

Фактите като цяло са следните:1.Изиграли сме над 20 мача във всички турнири с баланс 11-7-4 2.Изпробвайки най-различни тактически схеми.3.Повечето от тях "работят"/носят дивиденти като домакин,но като гост ситуацията е страшно хаотична.4.Това косвено индикира,че проблемът трябва да се търси по-коро в психологическата нагласа,а не в тактическата постройка.5.Въпреки всичките комбинации/рокади/тактически схеми/ Манчестър Юнайтед е изиграл едва 3-4 стойностни двубоя,които да кореспондират с класата/надграждането в отбора.
Ако погледнем под друг ъгъл ситуацията,то определено могат да се изведат и няколко любопитни детайла,които да се класифицират като функционална причина за липсата на балансираност.
Качественият показател влияние-игрови минути.
Ди Мария/Мата/Ерера/Фалкао - играчи,които бяха трансферирани с цел усъвършенстване на креативността/динамиката/атакуващата мощ.
Игрови минути до момента:3420
Въпрос:Знаете ли колко игрови минути има квартета Азар/Фабрегас/Оскар/Коща?
Отговор:6148
Извод:Представете си...щом за 3420 минути всички тези играчи са в челните позиции по голове и асистенции,...за какво влияние иде реч?
Колкото до нагласата на Ван Гаал - Ди Мария и Мата като цяло нямат проблеми,но отношението към Фалкао и Ерера,..нещата определено са на малко по-различна платформа,която косвено се влияе и от лансирането на холандското дуо в отбора.
Ди Мария като цяло е едно на ръка,но по мое мнение,мисля че Андер Ерера е най-добре представящият се от всички.
Показателите на Хуан Мата и Фалкао са много добри,но някак си им липсва(на този етап) онова ключово влияние върху играта на отбора,което при Андер Ерера се наблюдава в доста високи нива.Момчето играе със самочувствие и замах - дори когато влиза като резерва той го играе ролята на тип-ветеран,който дава наставления и участва активно в организацията на играта.
Ролята на Маруан Фелайни
No Fella,No Party
Още с влизането си срещу УБА той показа какво всъщност липваше в стратегията на Ван Гаал - физическа мощ и агресия в центъра на терена.
Факт е,че откакто се контузи(Ливърпул) играта на отбора буквално "спихна",защото просто изпуснахме влиянието в центъра на терена.
Ролята на дефанзивното ядро
Както и да го въртим,...то Джони Евънс си остава единствената "дупчица" в цялата работа.
Ситуацията с Рафаел и Люк Шоу също е ненормална,но там причините са малко по-различни.
Иначе - Джоунс,Смолинг,Рохо(доста напредна в последните си мачове) + Пади и Блекет...играят хората и се борят с всички сили.Повече от ясно се виждат мотивацията и стремежа,колективизма,а също така изграждането на синхрон и комуникация с Де Хея.
Щипка Валенсия/Ашли Йънг/Карик в целия този фокус,определено превръщат това дефанзивно звено(на този етап) в най-стабилната платформа за Манчестър Юнайтед.
Погледнете само какво става от мача с Кристъл Палас:(0-1-0-1-1-0-1-1-0-1-0)
По форма защитата ни на този етап е най-добрата във Висшата лига!
Извод:На база всичко това,просто е нужно Ван Гаал да създаде една устойчива платформа и комбинация от индивидуалности,чрез които да се балансира играта най-вече в халфовата линия и нападението.
Стъпките като цяло са много прости:1.Акцентиране върху Ди Мария-Ерера-Фелайни-Валенсия 2.Изграждане на тандем Рууни-Фалкао.