ШЛ 2015/16 | Манчестър Юнайтед - Волфсбург 2:1

[MASTER_COOL]

Точно пък при Ван Гаал да нямало идеи за игра...АХАХАХА ебати вица...Точно обратното, прекалено много са идеите и това води до пълна автоматизация в играта, което от своя страна намалява шанса за отигравания като това на Мата при гола на Смолинг.

[MuFc1878]

Матадора ги пори кат гъби

Juan Mata has created the third most chances in the CL this season (9). Thiago Alcantara and Mathieu Valbuena have 10 [squawka]

Juan Mata vs Wolfsburg: 1 goal, 1 assist, 5 chances created, 39 passes completed, 98% pass accuracy. #MUFC

Juan Mata on the penalty: "The manager has made a list of penalty takers and I am first on it right now." #MUFC

Къде е доверието у Капитана? Ерера е втори изпълнител на дузпи!

[MASTER_COOL]

Мата направи няколко слаби мача, но след това се върна на гребена на вълната !
Абсолютен гений, когато му тръгне играта !
Мата - Марсиал - Мемфис, могат да причинят много главоболия на всяка защита.

[smoothc]

При Сър Алекс винаги играехме супер пестеливо в групите.

Тонка, тук проблемът изобщо не е в т.нар.пестеливост. Едно на ръка, че точно тази пестеливост на два пъти ни изяде главата в груповата фаза, но това е друга тема.
Отделно, че снощи ние със сигурност не подходихме пестеливо към Волфсбург, напротив.
В случая по-скоро се визира така познатия ни сценарий, когато отборът води с 1 гол разлика.
Примерите след снощния мач вече станаха достатъчно на брой, за да се категоризира всичко това като тенденция(с отрицателен знак).
Нека все пак да ги изброим случаите, за да се види черно на бяло както се казва.
1.Евертън(2-1) 2.Уест Хем(2-1) 3.Стоук(2-1) 4.Саутхемптън(2-1) 5.Ливърпул(2-1) 6.Тотнъм(1-0) 7.Саутхемптън(3-2) 8.Волфсбург(2-1)
Примери, които съдържат в себе си следната формула:Финални 10-15 минути. Почти всички наши играчи са зад центъра, а в защитата на противника са останали 1-2. Рядко до тези минути са ни разминавали толкова лесно центъра. Натиск по бековете, напрежение и накъсване на играта(противодействие) чрез чистене в тъч и по-лошото - нарушения в близост до вратата, които идват от интервенции също нехарактерни за нас до този момент. Ясно е, че те са вследствие от нервността. Серия от корнери, които пристигат с такава парабола, дето се вика...противникът цял мач няма нито един корнер, а точно когато не трябва ги изпълняват като по учебник - още топката като е във въздуха се вижда, че ще създаде нещо коварно за нас. Индивидуалните намеси на част от играчите(Пади срещу Уест Хем, Ашли Йънг от голлинията срещу Стоук и др.) и инстинктивния рефлекс на Де Хеа ни спасиха десетки пъти кожите и респективно победата.
Чувството на облекчение е невероятно, но основният проблем е, че в почти всички подобни случаи се стига до тази развръзка.
Нека си признаем, че част от намесите си бяха невероятни, но други...късмет в най-чиста форма.
Това са 8 победи, които абстрахирайки се от тях...определено не клонят към 24 точки(погледнато в контекста на последните 15 минути).
Забележете колко ярки са спомените от последните 15 минути, по отношение на дефанзивната функция, но за останалите 75 минути...почти не си спомняме какво се е случило. Да, имало е страхотни намеси, но проблемът е, че в рамките на толкова малко време...буквално ни подлагат на кръстосан огън, който в парадигмите на футболната игра е напълно естествено явление - т.нар.финален натиск, когато отбор х губи в резултата, но по-страшния проблем е, че в повечето от случаите това се случва на Олд Трафорд!
И още нещо, което не е много правилно, но все пак ще го споделя като впечатление.
Ясно се вижда, че т.нар съвкупна класа на гореизброените отбори е малко над средната.
И тук идва най-интересното - методологията на натиска и изобщо "преобразяването" им в тези последни 10-15 минути...в някои отношения граничи с поведението на отбори от ранга на Барселона.
Но нали знаете приказката:Кучето играе според тоягата. Та в този ред на мисли, виновникът за този импулс, дори известен блясък в тяхната игра...
е поведението на Манчестър Юнайтед. Забележете, това не се случва 1-2 пъти, а буквално всеки път когато водим с 1 гол разлика.
Към общата картинка добаваме и поведението на Ван Гаал и т.нар треньорски щаб в тези критични моменти, което допълнително ускорява този процес. Ясно е, че невинаги може да избегнеш подобна развръзка, но положението на този етап е такова(звучи парадоксално), но сякаш това се случва по график. Идва 75-та минута и всички от раз обличат кожите на опълчението. През това време всички са затаили дъх в очакване на най-лошото - Ван Гаал върти нервно химикалката, Гигс сложил ръка на устата, останалите на скамейката кършат ръце, феновете ни в клин, ни в ръкав са на тръни, в един момент избухва вълна от подкрепа, после пак се смълчават...с две думи играта е фифти/фифти - или ни изравняват, или оцеляваме...просто няма средно положение.
Засега за всеобща радост е второто, но знаете, че няма нищо вечно на този свят.

[vasilnv]

Добър мач, но очаквам доста повече. Никой не отбелязва силното включване на Джоунс, а той даде много сериозна заявка за титулярното място и започва да застрашава Блинд. Лично на мен вчера първото полувреме защитата изобщо не ми хареса, много зле бяха всички, освен Майки. Срещу Арсенал няма да се изненадам, ако прати Блинд на левия бек, Дармиан отдясно и Джоунс до Смолинг. Макар че играе с десен крак, Филката вече не веднъж е играл ляв централен защитник. Полузащитата доста добре, но и Волфсбург бъркаха адски много пасове и за мен лично няма да продължат напред. Иначе ми хареса, че бяхме точни в подаванията, почти нямахме грешки. Рууни не се представи добре и трябва да е пейка. Марсиал доста добре, страшен мач. Мемфиската не се представи добре. Но над всички беше Мата определено. Не съм свикнал да го виждам толкова активен от доста време. Много хубаво движение по терена, страхотен мач. Супер много ми хареса. Дано продължава така.
Проблем е, че в момента играчите са доста изморени и просто не знам какво да очаквам от мача с Арсенал. Те имат ден повече за възстановяване, а мисля, че дори самият Мата е казал, че всички са изморени. Много лошо..