CSKA69 написа:UltraBlue, добър анализ и аз съм съгласен с някои от нещата, които казваш, с други не напълно - това е чарът на футбола и на гледните точки за него

Наистина може би попресилих изказването си с определението, че Моуриньо практикува 100-процентово катеначо след периода си в Интер, това не е съвсем вярно, но струва ми се именно в Италия той изчисти своята визия за футбола докрай, периодите в Испания и Англия след това са само следствие - това е моята генерална теза. Добър пример си дал с първия полуфинал с Интер срещу Барса, цялата му кампания през този втори сезон в Италия беше като на парад и аз лично я считам за най-силната в кариерата му. Но също така си припомням и изключително БЕЗЛИЧНОТО му отпадане предната година от Манчестър Юнайтед на осминафинал, ако не бъркам - в тези два мача Интер не игра нищо друго, освен класическо италианско катеначо, а Златан Ибрахимович изглеждаше самотен и безпомощен на върха на атаката

Помня и първото миланско дерби през есента на 2008-а, когато Анчелоти го надигра тактически (следващия сезон Моу му го върна, като отстрани Челси на Анчелоти в ШЛ)...
За Реал си казах мнението и то не се различава много от вашето, с тънкия нюанс, че на мен като цяло неговият стил ми се струваше крайно неподходящ за клуб като Реал, а и някак си несправедливо беше идеализирането на португалеца, спиращ по този начин доминацията на Барса и сатанизирането няколко години по-рано на един Фабио Капело, който колкото и смешно да изглежда от днешна гледна точка, може да изнесе цяла лекция на повечето съвременни треньори, включително и Моуриньо, как се играе в защита
За последния период в Челси имам по-особено мнение, тъй като ако тръгнем да сравняваме с първия път, когато Моу пое отбора (2004 г), става дума за два различни по своята специфика състави.. Първият малко или много беше изграден от италианеца Раниери и Моуриньо просто му инсталира своя манталитет на победител, докато сега завари един тим, който в предните няколко години се беше люшкал както като състав, така и чисто игрoво - Сколари и Хидинк от една страна, Бенитез и Ди Матео от друга; АВБ от трета.. Моуриньо през първия сезон се опита да повтори трика си от първия си престой - да ги накара да си повярват, че са победители и тн - не се получи особено и за мен лично той записа един безличен сезон.. Вторият сезон той направи необходимите корекции в състава според визията си и въпреки това се опита да спечели първенството отново тарикатски - да, Челси играеха приятен футбол в първата половина за да натрупат някаква преднина в класирането, след това беше просто игра на защита на тази преднина... Помня победата над Юнайтед на Ван Гаал с 1 на 0 на Стамфорд Бридж - доста по катеначовски... Също така отпаданията му от Шампионската лига през тези два сезона - от Атлетико на полуфинала и от ПСЖ на четвъртфинала бяха скандални заради същият този безличен футбол, демонстриран от Моуриньовия Челси.. Трябва да се отбележи и че Моу беше надигран тактически от Симеоне и дори от Блан, взел си поука от прдходното му отпадане..
Какво се обърка в третия му сезон в Челси е същия въпрос, който всеки мадридист си задава за третия му сезон в Реал.. Чел съм всякакви догадки, всякакви мнения, но си спомням именно едно изказване на Капело от есента на миналата година (няколко месеца преди да уволнят Моу), в което той каза, че не вижда как Моуриньо може да оправи ситуацията в Челси, защото подобно на тази в Реал (откъдето са му и източниците на италианецa), Моу просто ''изгаря'' потенциала на състава за година и половина, за да постигне бързи резултати и връщане назад няма.. Ще видим сега в Юнайтед как ще е...