Трансферни спекулации - Лято 2025

[smoothc]

Бо, пак се навираш между шамарите
Забрави ли, как обичаше да ви пошляпва(на голо) с дряновицата по задниците, до синьо?
Ами оня черния махагон(Дрогба), а? Що трески ви наби през годините, сигурно още му пари на мосю Венгер

p.s.
Задава се нова серия, само че този път ще е от босненски бук

[daduradam]

Ума ми не побира как си ги измисляш тия проценти

[smoothc]

Ума ми не побира как си ги измисляш тия проценти

Бих ти отговорил, но умът ти няма да го побере, so...

[0007]

Как можа да напишеш подобна глупост, направо не ми го побира главата. Само да уточня за дефанзивния период: вкарани голове във ВЛ за двата пълни сезона на Жозе в Челси (04/05 и 05/06)

Арсенал: 150
Челси: 147
Юнайтед: 138
Ливърпул: 109

Головата ни разлика в тези сезони общо е +107. Да, отборът не пускаше голове, но причината не е, че е играл защитно.

Отборите на Моуриньо винаги са били страшно ефективни,а онзи отбор специално имаше и подходящите играчи за налагания от него стил - играчи,умеещи да преливат бързо от атака в защита,невероятно стабилна дефанзивна основа и клиничност в атака,плюс невероятно умение за убиване на темпото на съперника.Жозе никога не е бил почитател на атакуващия футбол,ако и да се изтъкват тия статистики за головете.Просто първите му отбори бяха страшно балансирани,но основата винаги беше бетонът отзад.

После нещо му стана и балансът тотално изчезна.

[CSKA69]

Смуути в пълния му блясък

Точно на обратното мнение съм за Жозе Моуриньо и развитието му на кариерата - аз лично я разделям на две - до периода му в Интер Милано и след. Преди да отиде в Италия Жозе практикуваше бърз футбол, основан на контраатаката.. Да, във всички по-големи мачове (например с Челси срещу Барса на Рийкард) португалецът залагаше на по-дефанзивна постройка, но отново футболът му беше РЕЗУЛТАТЕН и ефективен! Победата с 4-2 срещу тази Барса на Стамфорд Бридж ми е останала в съзнанието като еталон за футболът, който ''младият'' Моуриньо изповядваше. Признавам, че ми харесваше и му се възхищавах.
Когато отиде в Италия, за Моуриньо изобщо не беше трудно да усвои постулатите на типично италианският стил на игра, наречен не ''паркиране на автобуси'' - реплика, която самият Моу употреби за безумно дефанзивния отбор на Тотнъм под ръководството на Жак Сантини , а КАТЕНАЧО! Защо го направи - защото като всеки умен треньор, той се адаптира към условията на лигата, в която е - в Англия той залагаше на бързината и борбеността повече, отколкото на тактиката.. В допълнение и умението му да печели играчите на своя страна му донесе и титлите и славата там

Когато премина вече в Реал Мадрид, аз очаквах да повтори подходът си от Англия и Италия и да се адаптира към офанзивния футбол, типичен за Ла Лига. За разлика от много мадридисти, аз смятам, че това НЕ СЕ СЛУЧИ - Моу явно сметна, че печелейки требъл с Интер, това е неговият завършен вид като футболна философия и само това е начинът да спре доминиращата преофанзивна Барса на Пеп.. Реал побеждаваше в неговия период с по 5-6 на 0 отбори от долната половина на таблицата, дори във втория сезон стана шампион с най-много точки и голове отбелязани, но това категорично не означаваше онази чиста офанзивна игра, която се очакваше от Реал! 90 процента от головете идваха след контраатака, а в големите мачове Реал излизаше паркирал не един, а 5 автобуса Аз лично няма да простя на Моуриньо СТРАХЛИВАТА тактика и в трите полуфинала на ШЛ, в които участва с Реал Като добавим вече и наистина доста общите му черти с Ван Гаал в отношението с играчите, особено в третия сезон - аз лично не желая да го виждам никога повече начело на моят най-любим отбор!

Любопитно е, че след като се завърна в Челси, освен типичните му виждания за футбола се прокраднаха и няколко негови опита да ''тики-така'' (да правилно четете) - фенове на Челси могат да потвърдят, че португалецът се опита да налага в някои мачове футбол, базиран на притежание на топката, но определено изпълнението на футболистите на Челси беше лошо и го отказаха бързо от тези идеи..
Сега наистина наследява от Ван Гаал един отбор, който изпалзва добре това притежание с цел да се защитава - дефанзивна ''тики-така'' хахаха но има страхотни проблеми в организирането на атакуващата си мощ. Прелюбопитно е точно как Моуриньо смята да процедира оттук нататък

[smoothc]

Rhaegar@:

Аз ти казвам, че никакъв дефанзивен модел не сме имали.

0007@:

невероятно стабилна дефанзивна основа, основата винаги беше бетонът отзад.

А, сега

Смуути в пълния му блясък

Факт

[rhaegar]

Rhaegar@:

Аз ти казвам, че никакъв дефанзивен модел не сме имали.

0007@:

невероятно стабилна дефанзивна основа, основата винаги беше бетонът отзад.

А, сега

Добре бе, защо супер качествените защитници, дори цялостната игра в защита на отбора, да е дефанзивен модел? Байерн пуска гол на 5 мача в германското, ама никой не твърди, че имат дефанзивен модел. Челси тогава доминираше, дори и без 70% притежание на топката. Другите отбори в Англия ги беше страх да играят с нас. А когато поведяхме, съвсем наливаха гипса. Ако тогава, имаше повече отбори, които да ни се опънат и ни вкарваха голове, победите с 3:1 например, щяха да са много повече, отколкото тези с 1:0. Ако не разбираш, какво искам да ти кажа, припомни си този мач.



Та тогава само 2 отбора успяха да ни изравнят (краен резултат) в първенството за цял сезон, за какво изобщо говорим?

[Thsmith]

Типичен трансфер за Моуриньо в последните години. Той държи да има опитен боец, ако може играл вече под негово ръководство и преди, в предни позиции..Така беше с привличането на Самуел Ето'о и завръщането на Дидие Дрогба последния път в Челси... За мен по-любопитно ще е дали ще има известна тактическа промяна в самия Жозе, или ще си подкара както си знае..

Е тактиката винаги му е била да победи и след това идва всичко друго. Естествено резултатността и ефективността зависи от състезателите с които разполага. В Реал не подхождаше по по различен начин, но това не му попречи да счупи всички рекорди на Примера за най-много голове, точки и ко. Нищо, че уж паркираше автобуса... въпрос на наличен потенциал.

Това не е вярно... В Реал си подхождаше по абсолютно идентичен начин. Най-големите му победи като гост срещу севиля, веленсия и ко си идваха по същия начин. Прибран и групиран пред наказателното, отнема топката и с 3 паса е направил голово положение и удар и после обратно пред полето. Другия уж владее играта и пада с 5-6 гола
Естествено, че няма как да е валидно за всички мачове просто защото ти се налага да срещаш изключително слаби отбори, които са се окопали и просто чакат да свърши мача докато крият топчето В Англия не се среща такова нещо в такава степен.

[UltraBlue]

Смуути в пълния му блясък

Точно на обратното мнение съм за Жозе Моуриньо и развитието му на кариерата - аз лично я разделям на две - до периода му в Интер Милано и след. Преди да отиде в Италия Жозе практикуваше бърз футбол, основан на контраатаката.. Да, във всички по-големи мачове (например с Челси срещу Барса на Рийкард) португалецът залагаше на по-дефанзивна постройка, но отново футболът му беше РЕЗУЛТАТЕН и ефективен! Победата с 4-2 срещу тази Барса на Стамфорд Бридж ми е останала в съзнанието като еталон за футболът, който ''младият'' Моуриньо изповядваше. Признавам, че ми харесваше и му се възхищавах.
Когато отиде в Италия, за Моуриньо изобщо не беше трудно да усвои постулатите на типично италианският стил на игра, наречен не ''паркиране на автобуси'' - реплика, която самият Моу употреби за безумно дефанзивния отбор на Тотнъм под ръководството на Жак Сантини , а КАТЕНАЧО! Защо го направи - защото като всеки умен треньор, той се адаптира към условията на лигата, в която е - в Англия той залагаше на бързината и борбеността повече, отколкото на тактиката.. В допълнение и умението му да печели играчите на своя страна му донесе и титлите и славата там

Когато премина вече в Реал Мадрид, аз очаквах да повтори подходът си от Англия и Италия и да се адаптира към офанзивния футбол, типичен за Ла Лига. За разлика от много мадридисти, аз смятам, че това НЕ СЕ СЛУЧИ - Моу явно сметна, че печелейки требъл с Интер, това е неговият завършен вид като футболна философия и само това е начинът да спре доминиращата преофанзивна Барса на Пеп.. Реал побеждаваше в неговия период с по 5-6 на 0 отбори от долната половина на таблицата, дори във втория сезон стана шампион с най-много точки и голове отбелязани, но това категорично не означаваше онази чиста офанзивна игра, която се очакваше от Реал! 90 процента от головете идваха след контраатака, а в големите мачове Реал излизаше паркирал не един, а 5 автобуса Аз лично няма да простя на Моуриньо СТРАХЛИВАТА тактика и в трите полуфинала на ШЛ, в които участва с Реал Като добавим вече и наистина доста общите му черти с Ван Гаал в отношението с играчите, особено в третия сезон - аз лично не желая да го виждам никога повече начело на моят най-любим отбор!

Любопитно е, че след като се завърна в Челси, освен типичните му виждания за футбола се прокраднаха и няколко негови опита да ''тики-така'' (да правилно четете) - фенове на Челси могат да потвърдят, че португалецът се опита да налага в някои мачове футбол, базиран на притежание на топката, но определено изпълнението на футболистите на Челси беше лошо и го отказаха бързо от тези идеи..
Сега наистина наследява от Ван Гаал един отбор, който изпалзва добре това притежание с цел да се защитава - дефанзивна ''тики-така'' хахаха но има страхотни проблеми в организирането на атакуващата си мощ. Прелюбопитно е точно как Моуриньо смята да процедира оттук нататък

За някои неща си прав, за други не мисля! Веднага ще ти дам няколко примера...

Казваш, че когато Моу отиде в Интер е сменил стила, който практикуват отборите му, с катеначо. Ти даде пример с онзи мач м/у Челси и Барселона(4:2). Това беше мачът, който завинаги ме направи фен на Моу и от тогава не спирам да следя отборите, които той води. Полуфинала Интер - Барселона (3:1) е може би мач близнак на този, дори тогава Интер обърна от 0-1 до 3-1.Отново отбор, който се брани и пресира добре в своята половина, но с убиийствени контра атаки, при които резултатът можеше да бъде дори по внушителен(помня че Балотели влезе при 3-1 и опропасти няколко чудесни възможности). После дойде реванша, в който още около 30-та мин. Интер остана с човек по-малко и оттам тръгна "славата" на Моу като треньор, "паркиращ автобуси" и всякакви такива глупости. После на финала с Байерн същата игра, от 1-ят полуфинал: добре подреден дефанзивно отбор, който разкости немците с убийствени контри. До тук не виждам никакви разлики с това, което беше в Челси( и Порто преди това), респективно не смятам че има промяна.

После отиде в Реал и там вече нещо наистина се промени в Моу. Играта през първите 2 сезона беше сходна със стила, който изповядваше и преди това. Но за едно си прав - и в 3-те полуфинала подходи страхливо и аз също останах разочарован от това. При 1-ят, срещу Барса, това за мен беше оправдано, но за следващите 2 няма оправдание, особено за реванша срещу Байерн. Иначе не си прав, че когато стана шампион, отборът играеше дефанзивно в големите мачове. Както колегата по-горе посочи, Реал биеше Валенсия и Севиля с по 6 гола като гост, биеше и Атлетико. Единствено с Барса играеше по-прибрано, но и тук се сещам онзи мач 1-2, с който Реал стана шампион. Отново страхотен футбол и тогава Реал смачка Барса през 1-то полувреме - не по начина, по който е модерно сега(с притежание на топката и натискане на противника в неговата половина), а с преса по целия терен и убийствени контри. Още един довод, че стила на игра не се е променил след отиването в Интер.

Периодът в Челси последно беше доста спорен. Отборът играеше добре в някой мачове и периоди, но в други - не. Веднага се сещам за победата над Сити с 0-1 като гост през първият му сезона обратно. Това беше може би един от най-силните мачове на Челси през 2-ят му престой. После започна много силно 2-ят сезон, където отбора газеше всичко по пътя си до Декември, и там някъде нещо стана - не знам дали със самият Моу или нещо друго, но от загубата срещу Нюкясъл нещо се прецака.

Та сега ще ми е любопитно как ще тръгне в Юнайтед. Честно казано, като негов голям фен, съм малко притеснен, но сега ще си проличи дали нещо във философията му се е променило, или случилото се в Челси е било плод на нещо друго.

[CSKA69]

UltraBlue, добър анализ и аз съм съгласен с някои от нещата, които казваш, с други не напълно - това е чарът на футбола и на гледните точки за него Наистина може би попресилих изказването си с определението, че Моуриньо практикува 100-процентово катеначо след периода си в Интер, това не е съвсем вярно, но струва ми се именно в Италия той изчисти своята визия за футбола докрай, периодите в Испания и Англия след това са само следствие - това е моята генерална теза. Добър пример си дал с първия полуфинал с Интер срещу Барса, цялата му кампания през този втори сезон в Италия беше като на парад и аз лично я считам за най-силната в кариерата му. Но също така си припомням и изключително БЕЗЛИЧНОТО му отпадане предната година от Манчестър Юнайтед на осминафинал, ако не бъркам - в тези два мача Интер не игра нищо друго, освен класическо италианско катеначо, а Златан Ибрахимович изглеждаше самотен и безпомощен на върха на атаката Помня и първото миланско дерби през есента на 2008-а, когато Анчелоти го надигра тактически (следващия сезон Моу му го върна, като отстрани Челси на Анчелоти в ШЛ)...

За Реал си казах мнението и то не се различава много от вашето, с тънкия нюанс, че на мен като цяло неговият стил ми се струваше крайно неподходящ за клуб като Реал, а и някак си несправедливо беше идеализирането на португалеца, спиращ по този начин доминацията на Барса и сатанизирането няколко години по-рано на един Фабио Капело, който колкото и смешно да изглежда от днешна гледна точка, може да изнесе цяла лекция на повечето съвременни треньори, включително и Моуриньо, как се играе в защита

За последния период в Челси имам по-особено мнение, тъй като ако тръгнем да сравняваме с първия път, когато Моу пое отбора (2004 г), става дума за два различни по своята специфика състави.. Първият малко или много беше изграден от италианеца Раниери и Моуриньо просто му инсталира своя манталитет на победител, докато сега завари един тим, който в предните няколко години се беше люшкал както като състав, така и чисто игрoво - Сколари и Хидинк от една страна, Бенитез и Ди Матео от друга; АВБ от трета.. Моуриньо през първия сезон се опита да повтори трика си от първия си престой - да ги накара да си повярват, че са победители и тн - не се получи особено и за мен лично той записа един безличен сезон.. Вторият сезон той направи необходимите корекции в състава според визията си и въпреки това се опита да спечели първенството отново тарикатски - да, Челси играеха приятен футбол в първата половина за да натрупат някаква преднина в класирането, след това беше просто игра на защита на тази преднина... Помня победата над Юнайтед на Ван Гаал с 1 на 0 на Стамфорд Бридж - доста по катеначовски... Също така отпаданията му от Шампионската лига през тези два сезона - от Атлетико на полуфинала и от ПСЖ на четвъртфинала бяха скандални заради същият този безличен футбол, демонстриран от Моуриньовия Челси.. Трябва да се отбележи и че Моу беше надигран тактически от Симеоне и дори от Блан, взел си поука от прдходното му отпадане..
Какво се обърка в третия му сезон в Челси е същия въпрос, който всеки мадридист си задава за третия му сезон в Реал.. Чел съм всякакви догадки, всякакви мнения, но си спомням именно едно изказване на Капело от есента на миналата година (няколко месеца преди да уволнят Моу), в което той каза, че не вижда как Моуриньо може да оправи ситуацията в Челси, защото подобно на тази в Реал (откъдето са му и източниците на италианецa), Моу просто ''изгаря'' потенциала на състава за година и половина, за да постигне бързи резултати и връщане назад няма.. Ще видим сега в Юнайтед как ще е...