Искате ли си Фалкао?
Аз го искам
Ако съм му мениджър 10 гола не му мърдат, ама...не съм
Класен играч, специален играч, с когото трябва да се работи най-вече психологически.
Тежката травма, омагьосаният кръг в Юнайтед, преходът в Челси - тотално му объркаха съзнанието и както някой се майтапеше от Ел Тигре, стана Ел Котьо.
Истината е, че Ван Гаал му **** майката с извратената си философия, потисна го(както и останалите офанзивни играчи) и това му дойде вече в повече особено след контузията. Той просто не прилича на себе си, най-вече като страст и радост от играта.
Мислех си, че Жозе ще му върне настроението, но поради една или друга причина не успя, отделно че и пак получи някаква травма, после дойде кризата в Челси...изобщо яко се оплетоха в калта нещата.
Между другото, помня и неговия единствен гол за Челси - срещу Палас(с глава), след асист.на Педро отдясно.
Беше трудна ситуация, но дори с риск от тежък сблъсък с вратаря, той се хвърли на плонж - нещо което и в Юнайтед нерядко правеше между другото.
Както знаете той е отличен в играта с глава, въпреки не особено високия си ръст за нападател.
Защо го казвам това?
Защото това показва, че този човек осъзнава отговорността и иска отново да възвърне старата си форма!
Много старателен, колективно настроен, непрекъснато в движение(нещо по което страшно си приличат с Тевес, точно поради това аз направих и по-рано паралел между двамата), но сякаш не можеше да се отпусне при откачалката Ван Гаал - нерядко след пропуск го помня как гледаше виновно към скамейката.
Иначе при головете си личеше колко лично приема нещата, емоцията, феновете също много му се радваха, изобщо имаше химия както се казва, но безумията на Ван Гаал и неефективното му управление на нападението го взеха в жертва,...а и не само него.
p.s.Миналата година както имаше и лека латино еуфория в началото - Фалкао, Ди Мария, Мата, Ерера + опита на Рууни и Ван Перси...с правилно управление на ротациите/формата на играчите и подчертано атакуващ режим на игра, мисля че Челси най-малкото със сигурност щяха да си имат сериозен конкурент за титлата.
Но Ван Гаал неглижира този лукс и привилегия... и от раз започна с експерименталната-апатичност и приказки за процеси и философия, които след година и половина ни докара до ей тази картинка, която виждате в момента.
Лабиринт от безумия и непрекъсната неизвестност, тревожност и дори гняв към всичко.
Това, феновете да искат любимия отбор да загуби, само и само да бъде уволнен..."безценно"!
