Ерик Кантона е роден на 24.05.1966 г. в Марсилия. Кариерата му във Франция е осеяна с множество скандали, проблеми с дисциплината, наказания... Ерик започва кариерата си през 1981 г. в Оксер, като юноша на клуба. Две години по-късно дебютира в мъжкия отбор. През 1984 г. той е повикан да отбие военната си служба, което поставя въпросителна за по-нататъшното му развитие като футболист. След уволнението си Кантона е преотстъпен на втородивизионния Мартигес. През 1986 г. се завръща в Оксер и подписва първия си официален договор. До 1988 г. когато преминава в Марсилия, Кантона отбелязва23 гола в 81 мача за Оксер. С новия си отбор, Ерик печели шампионската титла и купата на Франция. Но в една контролна среща с Торпедо Москва, след като е сменен, той захвърля фланелката си на земята. Клубът го наказва с отстраняване за 1 месец. Една седмица по-късно в едно телевизионно предаване Кантона обижда треньора на националния отбор. Въпреки, че по-късно се извинява, нападателят е отстранен от националния отбор за 1 година. При създалата се сложна ситуация, Марсилия го преотстъпва на Бордо. Но и там бурният французин не се задържа задълго.Следващата му спирка е Монпелие. И тук Кантона проявява невъздържания си характер. По време на тренировка той се сбива със съотборник. 6 от футболистите на тима искат отстраняването му от отбора. Но Лаурен Блан и Карлос Валдерама убеждават ръководството, да не прекратява договора на нападателя. В последствие Ерик става ключова фигура в спечелването на купата на Франция през 1990 г. Добрата му форма го връща на "Велодром". Въпреки, че печели шампионската титла на Франция с отбора на Марсилия, неразбиратеслтвото на Кантона с клубния президент, му предопределя поредния трансфер - този път в Нимс. По време на мач, Кантона удря съдията с топката, разгневен от едно негово решение. Дисциплинарната комисия на Френския футболен съюз го наказва за срок от един месец. След приключването на заседанието Кантона отива при тримата членове на комисията, и ги обижда, изкрещявайки в лицето на всеки един: "идиот". Това негово действие му носи още 2 месеца наказание. За Кантона това е последната капка в чашата. През декември 1991 г. той обявява, че приключва с футболната си кариера.
Това, обаче не е краят. Големите дни на Ерик тепърва предстоят. След като обявява оттеглянето си от футбола, много хора, начело с Мишел Платини правят опити да разубедят немирния французин. Молбите дават успех и на 4 февруари 1992 г. Кантона се завръща във футбола, подписвайки със Лийдс. Всъщност той пристига на Острова на проби в Шефийлд, но впоследствие се присъединява към жълто-сините. До края на сезона отбелязва 3 гола в 15 мача и допринася за спечелването на шампионата на Англия. Само 13 мача след началото на новия сезон, Ерик Kантона сензационо преминава в Манчестър Ю. за сумата от 1.2 млн. паунда. Започва нова ера в неговата кариера. До този момент "червените дяволи" не се представят добре в шампионата. Усеща се липсата на класен нападател. Кантона бързо се адаптира към отбора. Не само, че бележи важни голове, но и създава отлични възможности и за своите съотборници. През следващите 2 години Юнайтед правят истински фурор. През 1993 г. печелят новосъздадената Премиершип (първата им шампионска титла от 26 години), а през 1994 сигат до "дубъл", печелейки шампионата и купата на Англия. На финала на F.A. Cup, Ерик отблезява два гола във вратата на Челси.
Случката която му опетнява кариерата става на 25.01.1995 г. Манчестър Ю. гостуват на Кристал Палас. След удар без топка срещу Ричърд Шоу, Кантона получава червен картон. При излизането си от терена, обаче той се нахвърля срещу противников фен с удар в стил "кунг-фу". Ерик е наказан със 120 часа обществено полезен труд след като съдът отменя първоначалните 2 седмици лишаване от свобода. Английската футболна асоциация пък го наказва с отнемане съзтезателските му права за 9 месеца. Започват спекулации относно бъдещето на Ерик Кантона. Много хора смятат, че той едва ли ще остане на Острова. Но Алекс Фергюсън го убеждава да не напуска "Олд Трафорд". Кантона се завръща на терена през месец октомври в мач срещу Ливърпул. Французинът започва с летящ старт, отбелязвайки гол в първия си официален мач от 9 месеца насам. По това време "червените дяволи" градят нов отбор. На футболния небосклон се появяват бъдещи звезди като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Гари Невил. Фергюсън добре сработва младите играчи с лидерите на тима Райън Гигс и Ерик Кантона. В края на сезон 1995-1996 Юнайтед става първия отбор, достигнал два пъти до "дубъл". Във финала на F.A. Cup срещу Ливърпул, Кантона отбелязва единствения гол в мача, и с това донася купата на своя тим. След края на мача французинът споделя "Такъв е живота - един ден си на върха, а на другия си на дъното". През следващия сезон Юнайтед стигат до полуфинал в Шампионската лига, но не успяват да се класират за финала. В Англия обаче, те нямат конкуренция иотново печелят първенството. Така за 7 години в Манчестър, Кантона печели 6 купи. Тези години и до днес се смятат за едни от най-славните в историята на "червените дяволи".
Като национален съзтезател Ерик Кантона не може да се похвали с големи успехи. Той дебютира при "петлите" през 1987 г. срещу ФРГ. През 1988 г. печели Европейското първенство за младежи до 21 г. За кратко време става любимец на треньора на мъжкия тим Мишел Платини. Платини е и един от инициаторите на преминаването на Ерик в Англия. На Евро 92 в Швеция, французите не успяват да спечелят нито един мач, въпреки че нападението на тима се води от звездите Кантона и Папен. След края на първенството Платини подава оставка, а на негово място идва Жерар Улие. "Петлите" обаче, се провалят в квалификациите за САЩ 94. Едва ли има българин, който не знае как става това. На 17 ноември в Париж, България побеждава с 2:1 Франция и с това слага край на надеждите на домакините за Мондиал 94. След края на мача Кантона е бесен на Давид Жинола, който има голяма вина за гола на Емил Костадинов в последната минута на двубоя. Треньорът Улие подава оставка. Новият селекционер е Еме Жаке. Жаке е решен да изгради нов отбор за Евро 96.1011
Кантона получава капитанската лента. Инцидентът от 25 януари 1995 г. обаче, слага край на кариерата му като национален съзтезател. След изтичане на наказанието му, Франция вече е класирана за Евро 96. Играта на тима вече се гради около Зинедин Зидан. Еме Жаке е убеден, че националният отбор не се нуждае от Кантона. Полуфиналът в Англия и световната титла през 1998 г. са доказателство, че Жаке е бил прав. Ерик Кантона приключва с националния отбор с 19 гола в 45 мача.
Най-изненадващо през юни 1997 г., след като "червените дяволи" печелят Премиершип, Кантона обявява, че завършва кариерата си. Новината е истински шок за футболната общественост. Мотивът на Ерик е, че той не иска да бъде запомнен като застаряваща звезда. Негото желание е да завърши кариерата си, когато е на върха. Така на 31 годишна възраст един от най-добрите, най-скандалните и харесваните футболисти напуска завинаги голямата игра.По-късно Ерик облича за последен път червената фланелка в шоу-мач в Мюнхен през 1998 г. През 2001 г. бордът на Манчестър Юнайтед предлага на Кантона треньорски пост в отбора. Французинът обаче, отказва под предтекст, че би се върнал на "Олд Трафорд само като "номер 1" т.е. мениджър на отбора.
Ерик Кантона е един от най-големите футболисти в Англия през 90-те години на 20 в. Играч с невероятен поглед към играта, изобретателност, гениалност. Неговите подавания, иновация и влияние бяха ненадмианти. Той пробиваше защитите с такива пасове, каквито само той можеше да направи. Имаше отличен удар от средно разстояние, а попаднал очи в очи с вратяра, беше хладнокръвен и безпощаден. Дори милисекунда невнимание от страна на защитниците бе достатъчно за Кантона да отбележи и да поведе "червените дяволи" към нова победа. Всичко това, обединено с несравним галски темперамент превърнаха Ерик в истински футболен феномен. Колкото сензационна бе появата на Кантона на "Олд Трафорд", толкова иненадващо бе и напускането му.
След абдикирането на "Краля", Юнайтед така и не успя да му намери достоен заместник. Затова Фъргюсън започна да залага на отборния дух, а не на конкретна фигура. Няма друг като Кантона, Толкова гениален, скандален и непредсказуем. Няма и да има. Остава ни единствено да се поровим в телевизионните архиви и да се насладим на играта на едно величие, на една легенда - Ерик Кантона.
[/center]
