Полуфинал за КСА 1984: Доростол - Лудогорец 0:0, 5:4 сл.дуз.
Публикувано: 22 окт 2012 20:26
Още един от по старите ни успехи. Нищо че ни наричат еднодневка, някои !!!
Статията е от силистренски вестник и малко е про-силистренска, но е написана увлекателно.
Насладете се, лудогорци !
„Доростол“: Желязков, Цветков, Цонев, Юзеиров, Нанев, Вълчев, Бъчваров, Генов, Стефанов, Георгиев, Байрактаров
„Лудогорец: Борисов, Цанков, Черников, Димитров, Бакиров, Узунов, Кънчев, Ангелов, Голешевски,Цветанов, Рабчев
Съдия: Йордан Жежов- София
Полуфиналната среща за купата на Съветската армия между отборите на „Доростол“ и „Лудогорец“ се игра в сряда вечер на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна. Трудно може да се предаде с думи атмосферата, която царуваше над рефлекторите на електрическото осветление. Едва ли варненският красавец „помни“ трибуните му да са побирали по-екзалтиране и по-разгорещени зрители. Няколко хиляди най-верни привърженици- от Силистра и Разград- бяха заели „своите“ сектори и с флагове, знаменца и призивни лозунги далеч преди началото на мача си разменяха словесни престрелки: „До-рос-тол“, „Лу-до-горец“, „По-бе-да“. Силистренската група беше по-организирана, по ентусиазирана, може би с пречувствие за крайния успех на отбора си. А по време на срещата нито за миг на трибуните не настъпи тишина- и едните, и другите подкрепяха въодушевено усилията на своите любимци.
А те от първия сигнал на Й.Жежов поведоха рядко оспорвана и непримирима борба за победата, която единствено открива пътя към финала за скъпия трофей. Много сили и енергия, без излишни рискове,с мисъл да се опази „суха“ собствената мрежа. Сетне страстите се разгоряха, заредиха се атаки и към едната, и към другата врата. В интерес на истината трябва да признаем, че лудогорци по-често и по-продължително владееха топката, комбинациитее им бяха по-трайни. Напираха предимно по-левия фланг на нападението си, където несигурният Цветков трудно намираше противодействие. На пред вратата на отличничния в този мач Желязков не намираха точния ход, не успяваха да създадат нито една сериозна голова заплаха. Едва в 38 минута Рабчев нанесе силен удар, изпратил топката над гредата.
В 68 минута доростолци бяха близо до успеха. От свободен удар Байрактаров прехвърли стената и само изключителният рефлекс на разградския вратар му помогна да избие топката в ъглов удар.
Редовното време на срещата изтече при нулев резултат. В двете продължение ролите се смениха. Сега силистренските футболисти доминираха напълно. Атакуваха смело на широк фронт, резигра се Т. Георгиев пестил сили сякаш за тези заключителни силни минути на „Доростол“. В 102 минута той проби мощно по левия фланг, елиминира последователно Цанков и излезлия да го пресрещне Борисов и подаде към свободния Вълчев. Но той не успя да изпрати от непосрествена близост топката в опразнената врата. Проиграна беше отлична възможност, която можеше да донесе още тогава развръзката на мача. На два пъти Георгиев успя да се отскубне от защитата на „Лудогорец“- в първия случай излъга и вратаря, но се озова доста встрани от вратата и не улучи целта, а при втория избърза с удара и Борисов закова топката в ръцете си.
120-те минути се оказаха недостатъчни за излъчване не победителя. Дойде ред на дузпите- най-вълнуващите и най-драматични последни минути на този рядко оспорван двубой. Ето в какъв ред бяха отбелязани головете, които излъчиха финалиста: 1:0- Стефанов, 1:1- Димитров, Цонев улучи греда и пропусна, 1:2- Ангелов, 2:2- Вълчев, Вацков пропусна- Желязков отклони топката в напречната греда, 3:2- Георгиев, 3:3- Рабчев, 4:3- Илиев, 4:4- Борисов, 5:4- Бъчваров, Узунов- пропуска. Битата от него топка срещна страничната греда, прелетя по голлинията, удари се в другата и се върна към терена.
„Доростол“ беше финалист! Въодушевлението в силистренския сектор нямаше предел, възторжени възгласи и сини знамена бяха признателният поздрав към победителите. А в съседние- пълна тишина. Колко възторг и покруса в един миг!
И така, на 9 май на стадион „Васил Левски“ в София на финала ще се срещнат „Левски- Спартак“ и „Доростол“
Силистренска трибуна, Йордан Симеонов, 1984 година
Източник: dorostol2003.com
Статията е от силистренски вестник и малко е про-силистренска, но е написана увлекателно.
Насладете се, лудогорци !
„Доростол“: Желязков, Цветков, Цонев, Юзеиров, Нанев, Вълчев, Бъчваров, Генов, Стефанов, Георгиев, Байрактаров
„Лудогорец: Борисов, Цанков, Черников, Димитров, Бакиров, Узунов, Кънчев, Ангелов, Голешевски,Цветанов, Рабчев
Съдия: Йордан Жежов- София
Полуфиналната среща за купата на Съветската армия между отборите на „Доростол“ и „Лудогорец“ се игра в сряда вечер на стадион „Юрий Гагарин“ във Варна. Трудно може да се предаде с думи атмосферата, която царуваше над рефлекторите на електрическото осветление. Едва ли варненският красавец „помни“ трибуните му да са побирали по-екзалтиране и по-разгорещени зрители. Няколко хиляди най-верни привърженици- от Силистра и Разград- бяха заели „своите“ сектори и с флагове, знаменца и призивни лозунги далеч преди началото на мача си разменяха словесни престрелки: „До-рос-тол“, „Лу-до-горец“, „По-бе-да“. Силистренската група беше по-организирана, по ентусиазирана, може би с пречувствие за крайния успех на отбора си. А по време на срещата нито за миг на трибуните не настъпи тишина- и едните, и другите подкрепяха въодушевено усилията на своите любимци.
А те от първия сигнал на Й.Жежов поведоха рядко оспорвана и непримирима борба за победата, която единствено открива пътя към финала за скъпия трофей. Много сили и енергия, без излишни рискове,с мисъл да се опази „суха“ собствената мрежа. Сетне страстите се разгоряха, заредиха се атаки и към едната, и към другата врата. В интерес на истината трябва да признаем, че лудогорци по-често и по-продължително владееха топката, комбинациитее им бяха по-трайни. Напираха предимно по-левия фланг на нападението си, където несигурният Цветков трудно намираше противодействие. На пред вратата на отличничния в този мач Желязков не намираха точния ход, не успяваха да създадат нито една сериозна голова заплаха. Едва в 38 минута Рабчев нанесе силен удар, изпратил топката над гредата.
В 68 минута доростолци бяха близо до успеха. От свободен удар Байрактаров прехвърли стената и само изключителният рефлекс на разградския вратар му помогна да избие топката в ъглов удар.
Редовното време на срещата изтече при нулев резултат. В двете продължение ролите се смениха. Сега силистренските футболисти доминираха напълно. Атакуваха смело на широк фронт, резигра се Т. Георгиев пестил сили сякаш за тези заключителни силни минути на „Доростол“. В 102 минута той проби мощно по левия фланг, елиминира последователно Цанков и излезлия да го пресрещне Борисов и подаде към свободния Вълчев. Но той не успя да изпрати от непосрествена близост топката в опразнената врата. Проиграна беше отлична възможност, която можеше да донесе още тогава развръзката на мача. На два пъти Георгиев успя да се отскубне от защитата на „Лудогорец“- в първия случай излъга и вратаря, но се озова доста встрани от вратата и не улучи целта, а при втория избърза с удара и Борисов закова топката в ръцете си.
120-те минути се оказаха недостатъчни за излъчване не победителя. Дойде ред на дузпите- най-вълнуващите и най-драматични последни минути на този рядко оспорван двубой. Ето в какъв ред бяха отбелязани головете, които излъчиха финалиста: 1:0- Стефанов, 1:1- Димитров, Цонев улучи греда и пропусна, 1:2- Ангелов, 2:2- Вълчев, Вацков пропусна- Желязков отклони топката в напречната греда, 3:2- Георгиев, 3:3- Рабчев, 4:3- Илиев, 4:4- Борисов, 5:4- Бъчваров, Узунов- пропуска. Битата от него топка срещна страничната греда, прелетя по голлинията, удари се в другата и се върна към терена.
„Доростол“ беше финалист! Въодушевлението в силистренския сектор нямаше предел, възторжени възгласи и сини знамена бяха признателният поздрав към победителите. А в съседние- пълна тишина. Колко възторг и покруса в един миг!
И така, на 9 май на стадион „Васил Левски“ в София на финала ще се срещнат „Левски- Спартак“ и „Доростол“
Силистренска трибуна, Йордан Симеонов, 1984 година
Източник: dorostol2003.com
