D.Georgiev написа:Откакто Стоев го няма, отборът не е същият и мен лично няколко положителни резутата не могат да ми замажат очите. Отборът отново върна директния футбол в атака към, бавни хоризонтални пасове, неносещи изненада дори за отбор от калибъра на Хасково. Играта в защитата е силно влошена, допускаме изключително леки голове (Ливърпул, Левски, вторият срещу Реал, Хасково и др.) Всяка прилична контра ни разкъсва защитата и аз съм изненадан от неумението на Базел да направят поне една такава през второто полувреме. За N-ти пореден мач нямаме никаква идея как да отбележим гол и щастиви ситуации, като тази с Минев и Вандерсон ще са веднъж на десет. Играем 1:1 с втория сезон "на Петев". Кавичките са защото вече е видно на всички, доколко онова е било отбор на Петев...
Какво да кажем за играчите? От телевизии слушаме за невероятните ротации на Дермеджиев, а в реалност играем с едни и същи срещу Реал и Хасково. Никакви промени, играчи като Златински, Мисиджан и Кишада напълно излязоха от форма. На други като Хамза и Ангуло им е трудно да се адаптират, а за това осонова роля има и треньорът.
Освен в стартовия състав, сериозни грешки се допускат и при смените. Какво правеще Мисиджан на пейката до 75-тата мин? Та, почти всеки негов пробив си беше половин положение. Тоя Вандерсон за талисман ли го държим, при положение че единствените му пасове са назад? Има техника, но няма поглед над играта и двата му щастиливи гола, изобщо не ме интересуват. Ернандес е пъти по-остър и креативен играч от него.
В България всички ни научиха и всеки отбор, с треньор, разбиращ поне малко от футбол ни взема точки. Локо Сф и Берое тактически ни разпиляха, Левски ни бие с тактиката на Черно море, а Славия ни изпуска в Разград. Та дори Хасково стоеше тактически по-правилно от нас!
Парадоксът е, че когато формата ни спада, постигаме най-големите си успехи. Миналата година не сме допуснали нито един решителен гол, през последните 10 мин от мача, отбелязваха ни изклщчително трудно. Правехме страхотни контри и се НАГАЖДАХМЕ към играта на противника. Тази година има много тичане, по-атакуваща философия и никаква идея... жалко
Лудогрец има изграден стил на игра. За добро и за лошо! Също така, това което се случва сега с Лудогорец е типично за такова ниво, на което се намира в момента отбор, играещ в Шампионската Лига. Пример: Интер. По-голям бюджет, по-големи амбиции, по-големи проблеми за справяне.
Доброто: идването на испанските кондиционни треньори подобри играта на Минев и Витиня поне. А те са играчи на ключов пост в отбора.
Лошото: за съжаление си прав за Мишо Александров. Причините, които видам да се налага той са:
1. Лявото крило е по-важно да бъде с по-добри защитни, отколкото нападателни способности. А Мишо Александров определено се справя със защитата.
2. Не е намерен още един играч на този пост (заради бюджета на отбора до сега?).
Няма да е зле да се залага повече на Ернандес и Шоко. Има какво да дадат за отбора!
Хубавото е, че ако Дерменжиев се издъни сериозно, както Стоев с подготовката, тези сегашни слабости на Лудогорец като игра няма да ги има, защото Дерменджиев няма да е треньор на Лудогорец. Проблема е, дали няма да се появи някой, който е по-зле и от него.
Така че според мен е нормално да има такива амплитуди в играта на отбора. Причините:
1. Липсата на мотовация на ключови играчи заради голямата разлика в класите, и съответно стила на игра, в А Група и Шампионската Лига.
2. Липсата на български играчи на някои постове, които са свикнали да играят в А Група
и едновременно с това имат качествата да играят в Шампионската Лига. Пари за тях вече има. Проблема е, че
български играчи няма.
3. Младостта на отбора, която го ограничава в много направления (липса на: фенска/финансова/тренировъчна база, млади играчи, скаутска мрежа, лоби в институциите).
4. Многото мачове на отбора през сезона, които са сериозно препятствие, за който и да е отбор!
А в България подобно поведение е меко казано недопустимо спрямо родните феодали ...