Re: Олимпийски турнир по волейбол - Лондон 2012
Публикувано: 13 авг 2012 09:25
Завърши Олимпийският турнир и е време за равносметка.
Мисля, че направихме страхотно състезание и въпреки липсата на медал, момчетата играха страхотно. Донесоха ни отново много радост и ни накараха да тръпнем до последния ден с тях. Успяхме да играем равностойно с истински титани в този спорт, като Русия, Полша и Италия. Държави, които наливат милиони във волейбола, държави с несравними средства в клубните първенства. Поляци и американци останаха зад нас, какво да говорим за европейските шампиони от Сърбия. На комшиите също им липсваха само двама играчи, но се видя, че проблемите при тях са много по-големи и едва ли скоро ще намерят техни класни заместници.
Най-важното е, че нашите показаха, че в България волейболът никога няма да умре. Очаквахме голяма криза след отказа на Матей и Андрей, а ето че сега гледаме с още по-голям оптимизъм занапред.
За първи път на такъв голям форум печелим индивидуалната награда за най-добър разпределител на турнира. Това е може би най-радващото от всичко случило се на тази Олимпиада. Много пъти сме си говорили, че на предишния отбор му липсваше качествения плеймейкър. Жеков безспорно имаше някои отлични елемента, като сервис и блок, но най-важния - подаването, ни е провалял в много моменти. Братоев показа, че не се притеснява от тежестта и загатна, че има огромен потенциал. Вярвам, че извън българското първенство ще развие качествата си още по-добре.
Цецо е една истинска машина, когато играта му тръгне. Липсата на игрови минути в клубния му отбор обаче, му попречи да поддържа нивото си във всички мачове. Мисля, че в Кунео ще имат много по-голямо доверие в него.
Тошко Скримов е новият Мартин Стоев. Да не кажа, че е по-добър от него. Да, не е Казийски, но пък дава всичко от себе си и е истинско попадение в новата ни селекция. Да не забравяме и че те, двамата с Цецо са само на по 22 години.
Като цяло само липсата на опит в последните 2 мача, както и сервисът ни попречиха да спечелим медал на тези игри. Това е поправимо. Най-важното е, че играем страхотно на блок и много, много добре в защита.
Аз лично гледам напред с надежда и вярвам, че точно този отбор, който всеки отписваше (включително и аз) преди тази Олимпиада, ще ни носи много радост занапред. Вярвам и че съвсем скоро ще играем този толкова жадуван финал на голямо първенство.
Мисля, че направихме страхотно състезание и въпреки липсата на медал, момчетата играха страхотно. Донесоха ни отново много радост и ни накараха да тръпнем до последния ден с тях. Успяхме да играем равностойно с истински титани в този спорт, като Русия, Полша и Италия. Държави, които наливат милиони във волейбола, държави с несравними средства в клубните първенства. Поляци и американци останаха зад нас, какво да говорим за европейските шампиони от Сърбия. На комшиите също им липсваха само двама играчи, но се видя, че проблемите при тях са много по-големи и едва ли скоро ще намерят техни класни заместници.
Най-важното е, че нашите показаха, че в България волейболът никога няма да умре. Очаквахме голяма криза след отказа на Матей и Андрей, а ето че сега гледаме с още по-голям оптимизъм занапред.
За първи път на такъв голям форум печелим индивидуалната награда за най-добър разпределител на турнира. Това е може би най-радващото от всичко случило се на тази Олимпиада. Много пъти сме си говорили, че на предишния отбор му липсваше качествения плеймейкър. Жеков безспорно имаше някои отлични елемента, като сервис и блок, но най-важния - подаването, ни е провалял в много моменти. Братоев показа, че не се притеснява от тежестта и загатна, че има огромен потенциал. Вярвам, че извън българското първенство ще развие качествата си още по-добре.
Цецо е една истинска машина, когато играта му тръгне. Липсата на игрови минути в клубния му отбор обаче, му попречи да поддържа нивото си във всички мачове. Мисля, че в Кунео ще имат много по-голямо доверие в него.
Тошко Скримов е новият Мартин Стоев. Да не кажа, че е по-добър от него. Да, не е Казийски, но пък дава всичко от себе си и е истинско попадение в новата ни селекция. Да не забравяме и че те, двамата с Цецо са само на по 22 години.
Като цяло само липсата на опит в последните 2 мача, както и сервисът ни попречиха да спечелим медал на тези игри. Това е поправимо. Най-важното е, че играем страхотно на блок и много, много добре в защита.
Аз лично гледам напред с надежда и вярвам, че точно този отбор, който всеки отписваше (включително и аз) преди тази Олимпиада, ще ни носи много радост занапред. Вярвам и че съвсем скоро ще играем този толкова жадуван финал на голямо първенство.