Историческата кървава победа, която ядоса Партията

[favaca8888]

sportal.bg

"От скрина": Историческата кървава победа, която ядоса Партията
28 януари 2013 | 09:1820
Twitter

Една от пировите победи в българския клубен футбол е тази на Локомотив (София) над Динамо (Киев) на осминафиналите от турнира за Купата на УЕФА през декември 1979 година. По онова време грандът от Киев е един от най-уважаваните клубове не само в 262-милионния СССР, но и на европейско равнище. Отборът на Валерий Лобановский вече е заявил за себе си през 1975, когато печели КНК и Суперкупата на Европа. Четири лета по-късно обаче звездите на Полковника са елиминирани с гол на чужд терен от софийския Локомотив. Този голям успех на българите обаче им носи и неприятности. Нека се върнем назад в годините, когато на аерогара "София" можеше да се прочете "С нашите самолети до Европа, Азия и Африка", и си припомним касапницата на стадион "Динамо" и последиците от нея.

Първият мач е на "Васил Левски", като "железничарите" вече са оставили следа в надпреварата с изразителните си победи над Ференцварош и Монако. С Динамо обаче предстоят две срещи, които нямат много общо с хубавия и техничен футбол. Лобановский е отчел класата на лидера на българския състав Начко Михайлов и около нападателя дебне цял рояк бранители. Основен пазач на Начко се явява Владимир Бесонов. Легендарният десен бек, играл за СССР на три световни първенства, е сред най-сериозните резачки на своето време, но и самият той често страда от травми. Поради този факт го наричат "человек-травма". Бесонов рита здраво Михайлов навсякъде по игрището. "Така ме прасна, че десният ми крак увеличи обиколката си с 10 см", спомня си след време Начко. Все пак легендата на Локо е точен от фаул и "червено-черните" взимат минимална победа. Лекарите от "Пирогов" обаче са категорични - задължително без Начко на реванша.

Шефовете на българския клуб обаче качват своя голмайстор на самолета. Първоначално на капитана е обяснено, че тръгва като на екскурзия - просто да вдига духа на момчетата в отбора. Михайлов дори не знае, че домакинът тайно е взел екипа му. Планът за включването на Начко е задействан на тренировката в деня преди реванша. Нападателят облича фланелката и започва да тренира, но след 10-15 минути спира, защото адски го боли десният крак. "В деня на мача ме обявиха в стартовия състав. Лекарят на отбора дойде и ми каза: "Ела да ти бия инжекция". Бях на 30 години. Сложих главата в торбата и легнах на кушетката. Удариха ми много силна инжекция, с която подсилват ставите на каратистите. Играх като щъркел на един крак", разкрива след това Начко.

Бесонов отново е на терена и отново е плътно до българина. Защитникът не пропуска и най-малката възможност да рита капитана на "железничарите" по болното място. Пред стадиона пък българският тим е посрещнат с викове. "Три ноль", крещят киевчани. Тогава обаче старши треньорът на Локо Васил Методиев - Шпайдела (прякорът идва от немския генерал Ханс Шпайдел) отвръща с култовото: "Три ноль, ама трябва да играем тридцать дней".

До 42-ата минута с голове на голямата си звезда Олег Блохин и Александър Хапсалис Динамо вече води с 2:0. Двубоят е зверски груб и в последните секунди на първото полувреме Хапсалис и Йордан Стойков - Бумбо са отстранени от игра. Двамата си разменят удари, а след мелето виждат червения картон в ръката на унгарския съдия Палотай. В средата на второто полувреме обаче идва най-голямата зверщина. Вратарят на домакините Юрий Роменский, спасил в онези години две дузпи в един мач на Карл-Хайнц Румениге, влиза свирепо с бутоните в слабините на българското крило Иван Дангов. "Калците му се напълниха с кръв, тестисите му бяха разкъсани. Гледката беше страшна. На катетър го качихме после в самолета", връща се в спомените Нако Дойчев. Съдбата е наистина жестока към Дангов, който е опериран по спешност в София - тестисите му са отстранени. Няколко месеца по-късно сърцатият футболист на Локомотив загива мистериозно по време на лов.

"Железничарите" понасят стоически ритниците на звездите на Лобановский и така до 72-ата минута. Тогава Михайлов финтира Бесонов и мята пас към Нако Дойчев, който от границата на наказателното поле за малко да скъса мрежата на Роменский - гол! Реализаторът се затичва радостен към автора на асистенцията. "Копеле, бягай към корнера, че има още 20 минути", сръчква го Начко. После става ясно, че Дойчев сънува своя решаващ гол вечерта преди мача. Реферът Палотай моментално удря едно рамо на съветския гранд - гони за нищо другия централен защитник на Локо Боко Димитров. "Червено-черните" обаче удържат натиска и са 1/4-финалисти. За първи път в историята български тим елиминира съперник от СССР. След мача Блохин се приближава до Начко Михайлов и го пита как се казва голмайсторът на Локомотив. "Момчето отскоро е в отбора и не му зная името. Съотборниците обаче му викат Блохин", казва Начко на кавалера на "Златната топка".



За банкета след мача в Киев се носят легенди. В България плъзва слух, че локомотивци излъгали охраната, че са премръзнали и насядали около масите час преди уреченото време. Момчетата на Шпайдела уж изяли и изпили всичко и си заминали преди онези от Динамо да дойдат. И до днес обаче българите са категорични - Олег Блохин и компания въобще не се явили на банкета, а организаторите отворили по една бутилка тъмно пиво и толкоз. Вече на летището софийският отбор чака обратния си полет в снежната буря, но ненадейно Начко и колегите му зърват главния съдия Палотай. Той си тръгва от СССР с цветен телевизор под ръка. След прибирането си в родината, "железничарите" прибират премия от по 1500 лева на човек.

В годините, в които у нас актуален е лозунгът "Съветските часовници - най-бързи на света", цялата киевска история, с всички скандали на терена и мита за банкета, не е погледната с добро око от ръководните фактори в НРБ. Затова смелата победа на Локомотив се превръща в нещо не така блестящо за тогавашните партийни велможи. Само четири дни след прибирането от Киев Шпайдела е сменен с решение на Районния комитет на Партията. На 1/4-финала Локомотив пък е спрян от Щутгарт и чудната европриказка за отбора от "Надежда" приключва дотук.

[wolf]

Типичната номенклатура, а и не само в този спорт - СССР да бие, на нашите майната им.

[гарфилд]

Бил съм на 8 години и имам смътни спомени от мачовете с Монако и Динамо Киев.Огромен поклон,пред играчите на Локо,постигнали този успех.

[орчо войвода]

Много добре си спомням тези мачове , тогава Локото имаше страхотен отбор .Шпайдела май беше сменен от Апостол Чачевски .[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=EJHbvK6IjKg[/youtube]om/watch?e][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=LYbDrjICRDw[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ctlbbkkqu6w[/youtube]

[shotgun blues]

Това е било ебаси мача

[stg333]

тогава наистина партията се изнерви много, вероятно са мислили че Локо ще си падне само и не бяха ги предупредили какво да правят, след което разбира се изфръкна треньора някой трябваше да го отнесе

[rsk]

От Бойчо Величков знам, че на летището е било голям цирк. Не са им дали да пият по бира преди полета, а Начко е запалил няколко рубли, навел се на някаква маса и завикал "айде арестувайте ме"

[орчо войвода]

тогава наистина партията се изнерви много, вероятно са мислили че Локо ще си падне само и не бяха ги предупредили какво да правят, след което разбира се изфръкна треньора някой трябваше да го отнесе

На 07.11. 1984 г. Днепър – “Левски” 2:0 КЕШ, 1/8 финал, партията не допусна изненади .

[T&T]

Смътно си спомням големия отбор на Локо София в края на 70-те години на миналия век и най-много ме е яд, че не му позволиха да вземе няколко шампионски титли подред както заслужаваше. Начко Михайлов за мен си остава един от най-великите български футболисти за всички времена, който не бе оценен и продължава да не бъде оценяван подобаващо, може би защото остана верен на отбора си и не премина в Левски или ЦСКА.

[Странджата]

Ами това е положението - и днес йощ Балканът ( край Бузлуджа де), кога избори усеща, шуми и препраща кат Русия друга няма тъй могъща на света Да здравствует независимая Болгария
А за Начката и Локото - поклон!