В Локо Пд трябват успехи, но такива, които да върнат публика
Публикувано: 18 окт 2011 16:06
Понякога трябва някой да погледне нещата отстрани за да ги оцени най-добре. Много добра и безпристрастна статия на Вальо, която наистина описва случващото се в Локомотив по най-точния начин. Дано който трябва да я прочете...
Локомотив Пловдив не е същият отбор без публиката си. За това прозрение не е нужно дори да си фен на този тим. В България футболната общественост знае, че на Лаута симбиозата отбор и фенове е задължително условие за успех.
Има мачове, в които можеш да победиш и без публика, но няма мач, в който да излъжеш привържениците си. Феновете на Локо не искат просто техният тим да играе и да побеждава, а да ги радва с играта си. Затова на мача със Светкавица феновете си позволиха да освиркват любимците си след като видяха, че на терена не се играе с пълни сили и желание.
Собственикът Коко Динев си тръгна по-рано ядосан от видяното. На него винаги му намират кусур за всяко действие на отбора. А той влага пари и иска игра и резултати от тази игра. Ако на Динев му трябва отбор просто да е в А група ще си вземе Академик , например, и ще си живее спокойно. Но той е избрал Локо Пд и заради публиката, която иска да бъде радвана от отбора.
Феновете на Локомотив са били сигурни в успеха над Светкавица, но не изпълниха трибуните, защото те живеят с проблемите на отбора и няма как да им кажеш просто, че такива няма.
Няма да се връщам на подготвителния период, в който повече се пътуваше, отколкото се тренираше. Но не мога да подмина селекцията, която в момента показва какви огромни пропуски са направени.
След като бе освободен Дино Шеремет, а Лучини се контузи, то Локомотив остана с един единствен вратар готов да пази в А група - Стоян Ставрев. Ветеранът едва ли по време на подготовката се е надявал, че ще е титуляр в няколко мача за тима и едва ли се готвеше за да играе. Нищо против младия Грабчев, но му е рано да застане под рамката. Но знае ли се, ако Ставрев се контузи ? Какво става тогава. Не е сериозно отбора да е толкова зависим от вратарите и то не от формата им , а от количеството им.
Защитата, по време на подготовката изглеждаше ясна, но и до днес не е избистрена. Единствената твърда величина е взетия това лято Михаил Венков, който замени слабия на този пост по- малък брат на Юнес Бенжалюн. Вдясно Джерами Родригес също играе добре, а и има алтернатива в лицето на Йордан Тодоров. Какво стана в центъра на защитата ? През лятото бяха Мартин Кавдански, Юнес Бенжелюн, Пламен Крачунов, взети бяха аржентинеца Компанучи, Рибарски и младия Бисеров. Накрая се стигна, поради различни причини, да играе като централен защитник Валери Георгиев. Юнес се контузи, от Кавдански явно бе снето доверието, а Рибарски и Бисеров ги пускат само в контроли. Компанучи стигна дотам да го плашат с освобождаване от отбора. Е, как защитата да е стабилна ? И как да не допуска голове, след които отбора загуби много точки. Дори и в мач като този в Монтана, където Локомотив вкара два гола и бе на път да загуби. А продажбата на Крачунов по никое време ? Би трябвало да означава , освен приходи, и достатъчно хора в тази зона.
Халфовата линия изглежда „най- ясна”. Или поне така си мислеха в Локомотив. Христо Златински стигна до националния отбор, а заедно с Любо Витанов и Валери Георгиев са без конкуренция като вътрешни халфове. Не , че и те няма какво да подобряват в играта си, но поне при тях е избистрена визията им в схемата на отбора.
При външните халфове би трябвало Сержиньо и Тодоров да са без конкуренция, но португалецът има лошия навик след много силен мач, да „изчезне” в следващите. От него много зависи настроението за игра на нападателите.Върнат бе и Даксон да Силва, който да запълни празнината от разиграващ халф зад централния нападател и да изпълнява фауловете. Даксон полага усилия да си върне предишната форма. Той е от малкото, на които публиката безрезервно вярва, а и му се радва на футболните му умения.
В нападение ситуацията е неясна и Драган Канатларовски само може да е доволен, че отборът бележи дори и в отсъствието на централен нападател. Дарио Захора бе бързо разкрит и освободен. Базил де Карвальо го няма от мача с ЦСКА и на него не може да се разчита. Прекалено е чуплив. Той май си чака мача с Левски.
За Здравко Лазаров какво да кажа? Играе, където го сложат и вкарва, което за него е най- важно. Вляво му е най- добре, но в последно време замества Карвальо в центъра. Не му е чужда и играта като дясно крило. Проблемът е, че се създава впечатлението, че Локомотив без Здравков не знае какво да прави пред противниковата врата, което не говори добре за тима. Не знам и доколко влизането на Здравко в политиката няма да раздвои вниманието му.
Останаха двамата сърби – Ненад Лукич и Милош Релич. За първия публиката ще е най- доволна, когато бъде продаден. Независимо на кой отбор- световен, европейски или сръбски.. За втория ще е доволна, ако не е като Лукич.
Отделен коментар заслужават и Драган Канатларовски и Бранко Милованович. Те са късметлии, че публиката на Локомотив е търпелива, защото в София не е такава. За тях е важно и търпението на този , който дава пари. Предимството на Бранко е ,че не е от Пловдив, но трябва да търси по- голямо покритие на думите си. Той най- много иска отбора да успее, но трябва и много работа от страна на спортно- техническото ръководство. Бранко е наясно, че без резултати и игра, няма как публиката да го хареса, дори и след организирането на мачове като този с Цървена звезда.
На Локомотив предстоят много важни мачове, първият със Славия в София, с Черно море в Пловдив, с Левски в София, след които ще се разбере докъде ще стигне отбора в първенството – златната среда или борба до последно за участие в турнира Лига Европа. С участие през Купата не стана миналата година.
За да има успех на Локомотив му е нужно единство на отбор, ръководство, собственик и публика, която да им вярва...
http://www1.gong.bg/view_article.php?article_id=231551
Локомотив Пловдив не е същият отбор без публиката си. За това прозрение не е нужно дори да си фен на този тим. В България футболната общественост знае, че на Лаута симбиозата отбор и фенове е задължително условие за успех.
Има мачове, в които можеш да победиш и без публика, но няма мач, в който да излъжеш привържениците си. Феновете на Локо не искат просто техният тим да играе и да побеждава, а да ги радва с играта си. Затова на мача със Светкавица феновете си позволиха да освиркват любимците си след като видяха, че на терена не се играе с пълни сили и желание.
Собственикът Коко Динев си тръгна по-рано ядосан от видяното. На него винаги му намират кусур за всяко действие на отбора. А той влага пари и иска игра и резултати от тази игра. Ако на Динев му трябва отбор просто да е в А група ще си вземе Академик , например, и ще си живее спокойно. Но той е избрал Локо Пд и заради публиката, която иска да бъде радвана от отбора.
Феновете на Локомотив са били сигурни в успеха над Светкавица, но не изпълниха трибуните, защото те живеят с проблемите на отбора и няма как да им кажеш просто, че такива няма.
Няма да се връщам на подготвителния период, в който повече се пътуваше, отколкото се тренираше. Но не мога да подмина селекцията, която в момента показва какви огромни пропуски са направени.
След като бе освободен Дино Шеремет, а Лучини се контузи, то Локомотив остана с един единствен вратар готов да пази в А група - Стоян Ставрев. Ветеранът едва ли по време на подготовката се е надявал, че ще е титуляр в няколко мача за тима и едва ли се готвеше за да играе. Нищо против младия Грабчев, но му е рано да застане под рамката. Но знае ли се, ако Ставрев се контузи ? Какво става тогава. Не е сериозно отбора да е толкова зависим от вратарите и то не от формата им , а от количеството им.
Защитата, по време на подготовката изглеждаше ясна, но и до днес не е избистрена. Единствената твърда величина е взетия това лято Михаил Венков, който замени слабия на този пост по- малък брат на Юнес Бенжалюн. Вдясно Джерами Родригес също играе добре, а и има алтернатива в лицето на Йордан Тодоров. Какво стана в центъра на защитата ? През лятото бяха Мартин Кавдански, Юнес Бенжелюн, Пламен Крачунов, взети бяха аржентинеца Компанучи, Рибарски и младия Бисеров. Накрая се стигна, поради различни причини, да играе като централен защитник Валери Георгиев. Юнес се контузи, от Кавдански явно бе снето доверието, а Рибарски и Бисеров ги пускат само в контроли. Компанучи стигна дотам да го плашат с освобождаване от отбора. Е, как защитата да е стабилна ? И как да не допуска голове, след които отбора загуби много точки. Дори и в мач като този в Монтана, където Локомотив вкара два гола и бе на път да загуби. А продажбата на Крачунов по никое време ? Би трябвало да означава , освен приходи, и достатъчно хора в тази зона.
Халфовата линия изглежда „най- ясна”. Или поне така си мислеха в Локомотив. Христо Златински стигна до националния отбор, а заедно с Любо Витанов и Валери Георгиев са без конкуренция като вътрешни халфове. Не , че и те няма какво да подобряват в играта си, но поне при тях е избистрена визията им в схемата на отбора.
При външните халфове би трябвало Сержиньо и Тодоров да са без конкуренция, но португалецът има лошия навик след много силен мач, да „изчезне” в следващите. От него много зависи настроението за игра на нападателите.Върнат бе и Даксон да Силва, който да запълни празнината от разиграващ халф зад централния нападател и да изпълнява фауловете. Даксон полага усилия да си върне предишната форма. Той е от малкото, на които публиката безрезервно вярва, а и му се радва на футболните му умения.
В нападение ситуацията е неясна и Драган Канатларовски само може да е доволен, че отборът бележи дори и в отсъствието на централен нападател. Дарио Захора бе бързо разкрит и освободен. Базил де Карвальо го няма от мача с ЦСКА и на него не може да се разчита. Прекалено е чуплив. Той май си чака мача с Левски.
За Здравко Лазаров какво да кажа? Играе, където го сложат и вкарва, което за него е най- важно. Вляво му е най- добре, но в последно време замества Карвальо в центъра. Не му е чужда и играта като дясно крило. Проблемът е, че се създава впечатлението, че Локомотив без Здравков не знае какво да прави пред противниковата врата, което не говори добре за тима. Не знам и доколко влизането на Здравко в политиката няма да раздвои вниманието му.
Останаха двамата сърби – Ненад Лукич и Милош Релич. За първия публиката ще е най- доволна, когато бъде продаден. Независимо на кой отбор- световен, европейски или сръбски.. За втория ще е доволна, ако не е като Лукич.
Отделен коментар заслужават и Драган Канатларовски и Бранко Милованович. Те са късметлии, че публиката на Локомотив е търпелива, защото в София не е такава. За тях е важно и търпението на този , който дава пари. Предимството на Бранко е ,че не е от Пловдив, но трябва да търси по- голямо покритие на думите си. Той най- много иска отбора да успее, но трябва и много работа от страна на спортно- техническото ръководство. Бранко е наясно, че без резултати и игра, няма как публиката да го хареса, дори и след организирането на мачове като този с Цървена звезда.
На Локомотив предстоят много важни мачове, първият със Славия в София, с Черно море в Пловдив, с Левски в София, след които ще се разбере докъде ще стигне отбора в първенството – златната среда или борба до последно за участие в турнира Лига Европа. С участие през Купата не стана миналата година.
За да има успех на Локомотив му е нужно единство на отбор, ръководство, собственик и публика, която да им вярва...
http://www1.gong.bg/view_article.php?article_id=231551
