ЛОКО - Любим Отбор на Културната Общественост
Публикувано: 08 окт 2011 15:14
ЛОКО - Любим Отбор на Културната Общественост
от Илиян Радков
Всеки, който облече дори за мач черно-бялата фланелка ще бъде уважаван винаги
Локомотив (Пловдив) се родил на 25 юли 1926 година с името Пловдивски Спорт-клуб. На този ден слели своите свободни воли клубовете Караджа и Атлетик. Мястото било едно от духовните средища на Пловдив - читалище "Иван Вазов". Клубът обхващал централния, най-обширен и най-древен градски район - 4-и. Именно по тази причина още на времето младият по това време художник Георги Божилов-Слона разчел името ЛОКО като Любим Отбор на Културната Общественост.
"Точен удар на майстора на четката - голяма част от свободните духом пловдивчани, от модерните творци на древния град някога и сега са именно от неказионния отбор, разказва доц. д-р Владимир Янев за "7 дни спорт". - Тук може да се изброят много имена - от Слона и Начо Културата до писателя Драган Драганов и поета Добромир Тонев, но по-важното е да се изтъкне, че феноменалното в историческата съдба на този отбор е създаването на типично градската култура на съборността. Независимо от обстоятелствата привържениците на Локо обичат своя отбор и своите футболисти. Играещите тук никога не са изпитвали ужаса да бъдат освирквани и обругавани от привържениците си и при най-печалния резултат. Те са хора, които при всички обстоятелства са усещали подкрепата и съчувствието. Дори бих казал, че обличането дори за кратко на черно-бялата фланелка се възприема като своеобразна индулгенция. Това могат да кажат и тези футболисти, които са отивали в други отбори и са гостували на Лаута - принципът винаги е бил да се акламират "бившите наши", защото бивши наши няма! Заслужава помнене и отстояване най-важното - онази лококултура на любовта, която става все по-дефицитен обществен артикул. Така от спортен прецедент Локо се е превърнал в социално-нравствен феномен, разказва още Янев. - Той обединява обичащи хора от различни съсловия и професии. За тях "Лаута" е театър на любовта и мечтите, на способността да се страда и състрадава. Това не ги прави еднакви - тук всеки има свое мнение, поради което отдавна предлагам на стадиона да има надпис: "Не се мисли за най-умния - тук всички са локомотивци!" Казвам го малко на шега, разбира се, но е хубаво, когато любовта ражда различията в интелектуалните проекти. Тогава и светът изглежда не само безутешно черен и не само сияещо бял, а "черно-бял". А иначе какво е Локо за своите привърженици, за своя град, го е казал най-добре Добромир Тонев в изящно шеговитото си стихотворение: "За мен това не е отбор, а храм", завършва Янев.
от Илиян Радков
Всеки, който облече дори за мач черно-бялата фланелка ще бъде уважаван винаги
Локомотив (Пловдив) се родил на 25 юли 1926 година с името Пловдивски Спорт-клуб. На този ден слели своите свободни воли клубовете Караджа и Атлетик. Мястото било едно от духовните средища на Пловдив - читалище "Иван Вазов". Клубът обхващал централния, най-обширен и най-древен градски район - 4-и. Именно по тази причина още на времето младият по това време художник Георги Божилов-Слона разчел името ЛОКО като Любим Отбор на Културната Общественост.
"Точен удар на майстора на четката - голяма част от свободните духом пловдивчани, от модерните творци на древния град някога и сега са именно от неказионния отбор, разказва доц. д-р Владимир Янев за "7 дни спорт". - Тук може да се изброят много имена - от Слона и Начо Културата до писателя Драган Драганов и поета Добромир Тонев, но по-важното е да се изтъкне, че феноменалното в историческата съдба на този отбор е създаването на типично градската култура на съборността. Независимо от обстоятелствата привържениците на Локо обичат своя отбор и своите футболисти. Играещите тук никога не са изпитвали ужаса да бъдат освирквани и обругавани от привържениците си и при най-печалния резултат. Те са хора, които при всички обстоятелства са усещали подкрепата и съчувствието. Дори бих казал, че обличането дори за кратко на черно-бялата фланелка се възприема като своеобразна индулгенция. Това могат да кажат и тези футболисти, които са отивали в други отбори и са гостували на Лаута - принципът винаги е бил да се акламират "бившите наши", защото бивши наши няма! Заслужава помнене и отстояване най-важното - онази лококултура на любовта, която става все по-дефицитен обществен артикул. Така от спортен прецедент Локо се е превърнал в социално-нравствен феномен, разказва още Янев. - Той обединява обичащи хора от различни съсловия и професии. За тях "Лаута" е театър на любовта и мечтите, на способността да се страда и състрадава. Това не ги прави еднакви - тук всеки има свое мнение, поради което отдавна предлагам на стадиона да има надпис: "Не се мисли за най-умния - тук всички са локомотивци!" Казвам го малко на шега, разбира се, но е хубаво, когато любовта ражда различията в интелектуалните проекти. Тогава и светът изглежда не само безутешно черен и не само сияещо бял, а "черно-бял". А иначе какво е Локо за своите привърженици, за своя град, го е казал най-добре Добромир Тонев в изящно шеговитото си стихотворение: "За мен това не е отбор, а храм", завършва Янев.