„В живота невинаги желаното е постижимо, но когато желаеш силно нещо и го постигнеш, то удовлетворението е голямо. В Локомотив от много време не са обявявали така ясно и на висок глас какви са целите пред отбора – спечелването на Купата на България и по-важната, според мен, евроучастие през следващия сезон, което значи от лятото на тази година. Но винаги има и едно но...Ако целите са силно желани и не бъдат постигнати, то тогава и разочарованието ще е голямо. Едва ли някой в Локомотив мисли за втория вариант.”
Така започнах последния си коментар за Локо Пд, написан на 17 февруари, тоест преди началото на пролетния дял на първенството. И днес мога да започна по същия начин, но вече разликата е, че част от желаното вече е непостижимо, а именно спечели отбора Купата на България. Още на жребия имаше еуфория в редиците на пловдивския тим, а Христо Бонев дори обяви, че Купата е за Локо Пд. Да, де, но „Ако целите са силно желани и не бъдат постигнати, то тогава и разочарованието ще е голямо.” Така стана в сряда привечер в парк „Лаута”.
Най- голямото разочарование бе за феновете, които в рамките на няколко дни видяха какви може да ги свърши любимя им отбор. В Локо Пд са случили на фенове, защото , ако това се бе случило с някои от другите отбори драмите щяха да са по- големи. Привържениците не вярваха на очите си, че Европа се изпълзва, но много от тях гледаха трезво, въпреки емоциите, на случващото се. Друга част задават въпроси, на които засега никой от Локомотив не се наема да отговори. Най- тежкият въпрос е: „Защо Локомотив стигна до това си положение?”
И преди да се опитам да дам своя версия за случващото се и аз се питам дали има смисъл от драматизиране на ситуацията? Сигурно има смисъл и то най- вече за онези „черно- бели” привърженици, които навсякъде са с отбора – на подготовката в Испания, на контролите извън Пловдив , при гостуванията във Варна и Ловеч... Може и да не съм прав, но тези хора преживяват радости и неволи и за тях Локомотив не е просто любим отбор, а начин на живот.
След мача с Пирин се оказва, че и собственикът Коко Динев научил последен за „дисциплинарни” нарушения по оста българи – чужденци. Кой е криел от него, че има такива проблеми? Не е ли работа на спортно- техническото ръководство да владее съблекалнята?
За мен Коко Динев има вина за случващото се и тя се изразява в наивната му доброта. Много мениджъри му предлагат „най- добрите” футболисти и той без много да му мисли събра всички „най – добри” предложени му за трансфер. Съгласен съм с приказката, че той плаща с негови пари, но едва ли всеки предложен му играч, трябва веднага да става футболист на Локомотив. Само един пример е достатъчен – Патрик Огунсото. Какъвто и да е бил преди години, сега Патрик е далеч от представите за добър футболист, а с пропуските си със сигурност е в зародиша на конфликта българи – чужденци или пък го е обострил още повече. Пари струват и Дойкич, и Бариентос, и Дюран, да не продължавам с изброяването.
Вина за мен има и спортно- техническото ръководство в лицето на Христо Бонев и Неделчо Матушев. Легендата на българския футбол има най- големия кредит на доверие сред феновете и футболистите.Той наистина е икона за черно- бялата част от Пловдив и някои негови действия не бяха разбрани. Като тръгването му от Сандански например. В някои отношения за мен е по- важен дори и от Коко Динев. Той просто трябва да влияе по- силно на собственика, доколкото това е възможно. Ако босът не слуша него, то тогава кой да слуша?
Неделчо Матушев реши да се разбунтува за многото привлечени играчи, но не бе достатъчно твърд. Той повече гледаше да не създава напрежение, или ако го създаде да не бъде обвинен в нещо. На няколко пъти плашеше с напускане, но в крайна сметка накара част от феновете на Локомотив да се питат кой е треньор, особено след идването на двамата сърби. Неделчо трябва да владее съблекалнята и това да се вижда от привържениците. И да е по- решителен, защото само с оправдания и чакане да му кажат, че не е виновен, няма да стане. На кой са някои от грешките около стартовите състави или направените смени, или не направени, по време на някои от мачовете?
Локомотив се впусна в безмислен скандал около Базил де Карвальо и не се съсредоточи в постигане на поставените цели. Някои си помислиха, че панацеята на отбора ще е връщането на сенегалеца с френски паспорт, но както го каза Коко Динев: „Базил, Базил, на ви сега Базил.” На национала на Гвинея Бисау му трябва време, което е видно и без да си специалист.
Стигам и до футболистите. Те поне излязоха след мача и мъжки поеха вината върху себе си. Не бих се съгласил с Данчо Тодоров и Здравко Лазаров, че са „пут...ци” и „престъпници”, но явно имат вина и то голяма. Защото им бе предоставена възможност да са домакини на Пирин и трябваше просто да спечелят. Да не се връщам на неспирните пропуски, на испуснатата възможност да бъдат победени Черно моле и Литекс. Тук се сещам за още един въпрос: „ На кого му хрумна да играе Локомотив контрола с Пирин 10 дни преди официалния мач?
Защо още от лагера в Испания бе позволено играчите да се разделят по бусове и да се предвижват по странен начин из Марбея. Защо на някои от играчите им се позволява да ходат на лагер с кола? Кой допусна чужденците да предизвикат българите и новият спортно- технически директор Бранко Милованович да каже, че има проблеми с дисциплината. Като споменах сърбина да кажа, че от него се очаква да въведе ред, но не по сръбски, а с твърда ръка.
И толкова ли е трудно някой от ръководството да каже кой кой е в Локомотив, но не на книга, а в реалната управленческа структура на клуба. Нещата няма да се оправят с декларации, а с реално показани действия на всички изброени. А и не само на тях. Защото феновете не подкрепят отбора с декларации и с думи, а с реална подкрепа на трибуните и много емоции... Заради тях си заслужава нещо в Локомотив да се промени, а не всеки да гледа местенцето си и да мине време. Времето е пари, нали ?
Извинявам се, ако някой съм засегнал. Сигурно нещо и пропускам. Може и да не съм прав, но така го виждам и усещам положението в отбора, в който от началото на годината се опитвам да разбирам какво става. За да разбера защо красива фенка на Локомотив от трибуна „Бесика” плаче след мач и тежко преживява една загуба, която все пак е само в една игра...
! Вчера "горкия "си разкарваше детето около Лаута! До тук ли трябваше да стигне целия отбор да се види, че това момчето хич го няма в час! Не ме разбирайте погрешно видители вината е само негова но голяма част от грешките бяха негови! Като не му се отдава футбола да захване да разхожда децата в парк Лаута 
! А колкото до това, че Пловдив се е отдалечил от Европа- Ами това което сам човек си направи и Господ не може да му направи!!!