МЪЖ НА РЪБА НА НЕРВНА КРИЗА 2
Публикувано: 04 дек 2008 21:54
Има-няма ден след поредното пловдивското ФУТБОЛНО дерби и последва поредната светкавична реакция от страна на софийската регионална журналистическа гилдия. Наистина поредната светкавична реакция за някой, който отново не се интересува от уж регионални сблъсъци, които вълнуват само хора в радиус 5 километра около Пловдив.
Фактът, че лицето Ники Александров втори пореден път коментира пловдивското ФУТБОЛНО дерби е повече от показателен за това дали той не се интересува от мача и с кои свои “кухини” на своето тяло усеща неговата тръпка. Безразличието на момчето от миналия мач, изразено с преброяване на празните седалки, този път се е трансформирало в провеждане на цяла анкетка, по всяка вероятност в Крупник, Дуванлий, Мелник или което и да е кътче на България, станало известно не с друго, ами с това, че там някой от книжните грандове имат фенклуб. Както може да се очаква, анкетката завършва с желания от Николайчо резултат – никой не се интересува от пловдивското дерби. Впрочем, какво да очакваме от анкетка, която просто е изплюта, за да оправдае предварително поставената цел- да разбие мита за пловдивското ФУТБОЛНО дерби.
Похвални са усилията на Николайчо. Но май само за него е непонятно, че подобно действие във футбола се нарича автогол. Да кажеш, че никой не се интересува от даден мач, и същевременно да броиш седалките докато гледаш мача, че даже и анкетка за него да направиш – че ти се интересуваш предостатъчно от него, щом си се заел с тази задача.
Той дори показва загриженост, че може отново да си навлече гнева на някои футболни привърженици от Пловдив. Мога да го уверя, че няма такова нещо. Николайчо предизвиква единствено съжаление и искрен смях. В по-напреднала фаза случаи като неговия се обясняват със сложни фрази на латински език от хора, които носят бели престилки.
Николайчо за пореден път демонстрира футболно невежество – за него е важно не къде има истински футбол, а къде играят Левски и ЦСКА. Нещо повече, в словоблудството си той дори сравнява мачлето между тези два отбора с картина на Салвадор Дали, открита на нечии таван, с песен на Бийтълс, току що открита от Пол Маккартни. O, sancta simplicita!
От друга страна, с помощта журналисти като Ники Александров в медии като радио “Гонг” и другите микрофонаджии и драскачи от регионалната софийска преса това е факт в България. Което обаче е показателно не за качеството на футбола в единия или другия мач, за интригата в единия или другия мач, а за цвета на нашата преса. А той е кафяв!
Ники Александров не може да разбере, че един журналист е призван да отразява безпристрастно събитията, а не да съобщава едностранчиво това, което му е интересно на него, и да изказва твърдения, че други събития не предизвикват интерес, само защото те не представляват интерес за самия него.
Поздрави на Николайчо до следващия полусезон. Тогава ще очакваме поредната му статиика или анкетка как никой отново не се интересува от пловдивското ФУТБОЛНО дерби. Ние пък ще му отговорим подобаващо!
Фактът, че лицето Ники Александров втори пореден път коментира пловдивското ФУТБОЛНО дерби е повече от показателен за това дали той не се интересува от мача и с кои свои “кухини” на своето тяло усеща неговата тръпка. Безразличието на момчето от миналия мач, изразено с преброяване на празните седалки, този път се е трансформирало в провеждане на цяла анкетка, по всяка вероятност в Крупник, Дуванлий, Мелник или което и да е кътче на България, станало известно не с друго, ами с това, че там някой от книжните грандове имат фенклуб. Както може да се очаква, анкетката завършва с желания от Николайчо резултат – никой не се интересува от пловдивското дерби. Впрочем, какво да очакваме от анкетка, която просто е изплюта, за да оправдае предварително поставената цел- да разбие мита за пловдивското ФУТБОЛНО дерби.
Похвални са усилията на Николайчо. Но май само за него е непонятно, че подобно действие във футбола се нарича автогол. Да кажеш, че никой не се интересува от даден мач, и същевременно да броиш седалките докато гледаш мача, че даже и анкетка за него да направиш – че ти се интересуваш предостатъчно от него, щом си се заел с тази задача.
Той дори показва загриженост, че може отново да си навлече гнева на някои футболни привърженици от Пловдив. Мога да го уверя, че няма такова нещо. Николайчо предизвиква единствено съжаление и искрен смях. В по-напреднала фаза случаи като неговия се обясняват със сложни фрази на латински език от хора, които носят бели престилки.
Николайчо за пореден път демонстрира футболно невежество – за него е важно не къде има истински футбол, а къде играят Левски и ЦСКА. Нещо повече, в словоблудството си той дори сравнява мачлето между тези два отбора с картина на Салвадор Дали, открита на нечии таван, с песен на Бийтълс, току що открита от Пол Маккартни. O, sancta simplicita!
От друга страна, с помощта журналисти като Ники Александров в медии като радио “Гонг” и другите микрофонаджии и драскачи от регионалната софийска преса това е факт в България. Което обаче е показателно не за качеството на футбола в единия или другия мач, за интригата в единия или другия мач, а за цвета на нашата преса. А той е кафяв!
Ники Александров не може да разбере, че един журналист е призван да отразява безпристрастно събитията, а не да съобщава едностранчиво това, което му е интересно на него, и да изказва твърдения, че други събития не предизвикват интерес, само защото те не представляват интерес за самия него.
Поздрави на Николайчо до следващия полусезон. Тогава ще очакваме поредната му статиика или анкетка как никой отново не се интересува от пловдивското ФУТБОЛНО дерби. Ние пък ще му отговорим подобаващо!