Футболният Пловдив за прекара своя пореден вълнуващ сезон. След колебливото начало в типично локомотивски стил с гол в последните минути и изпусната победа срещу Видима, дойде и първото домакинство срещу Черно море, в което талантът на Карвальо проблесна за първи път. Двата гола в рамките на няколко минути бяха първото загатване на изключителните футболни умения на поредния качествен играч, акостирал естествено на Лаута - този катализатор за талантливи играчи. Така, освен ядрото от предходния полусезон, отборът се сдоби с още едно качествено попълнение. Първата победа като гост дойде още в третия кръг, срещу Сливен, отбор, който макар и в незавидно положение, все още има силен човек в БФС, и с които по принцип играем трудно. Равният мач с Литекс охлади ентузиазма на доста хора, но на фона на домакинството срещу тях през изминалия сезон, когато сте спечелиха титлата си на Лаута, равенството 2:2 не беше лош резултат. Ударното дуо в нападение Здравков - Карвальо успя да пробие на два пъти стабилната защита на гостите. Първата ни загуба дойде срещу традиционно кривия за нас отбор на Славия. В този мач остана усещането за нещо изпуснато, след като все пак поведохме с гол на Здравко. В следващия кръг си върнахме на Монтана за миналогодишния шамар посред Лаута и то по категоричен начин. Последва поредица от мачове на средно ниво - загуба от Локо СФ, равенства с Миньор, Берое и Пирин, за да дойде и мачът на полусезона за нас, когато победихме Левски на Герена. И ако резултатът 1:2 не е особено показателен, за присъствалите на този мач ще останат спомените от изключително стабилната игра в защита и убийствената халфова линия, особено през първото полувреме. Значителен принос в този мач имаше и Ерош. След рутинната победа над Академиц Сф, дойде и третата загуба за полусезона от ЦСКА, с неприкритите тесли от страна на Антон Генов, насочени не толкова в помощ на домакините, колкото против Локо Пловдив, с който Генов си има стара закачка. Завършекът на полусезона беше мачът с Черноморец, в който надделяхме над един стабилен отбор с постоянна игра, който до този момент не беше познат вкуса на загубата.
Видяхме един добър сезон за пловдивския футбол, в който имаше от всичко локомотивско - и колебливи игри с изравнителни голове в последните минути, и силни мачове с и без треперене, и обичайните съдийски ... решения.
Не може да не се отбележи изключителната игра на Здравко Лазаров, която е потвърждение, че всеки играч на Лаута усеща духа, който витае на стадиона и дава всичко от себе си. Така Здравко се присъедини към компанията на Красьо Димитров и Фугата, които на Лаута преоткриха себе си за футбола. Изключително впечатление още направи Карвальо, който замести достойно липсата на Дембеле, като показа доста по-комплексна игра, изключителни умения при боравенето с топката и колективен дух. Ицо Златински няма какво да го коментираме - знаем си го, че всеки мач се раздава и играе със сърце, а след мача го доказва от пистата. Много добре впечатление ми направи Ерош. Да се надяваме, че след операцията иизиграването на няколко мача ще влезе в ритъм и ще заиграе така, както го направи срещу Левски. В зашитата имаше доста движение на играчи, като особено внимание заслужава Крачунов, особено за играта си срещу Левски. Юнес изигра силни мачове, макар и с известни спадове, като същото може да се каже и за Родригес.
В заключение, след такъв сезон, няма начин и следващият да не е пак така локомотивски, което е добре за футбола в Пловдив.