Локомотивска поезия и песни
Публикувано: 09 сеп 2010 20:30
В нета се срещат много яки текстове за Локо Пловдив част от тях са и изпяти ,нека тук всеки качва каквото има или е срещнал
Да бъдеш или да не бъдеш,
въпрос задаван хиляди лета.
Но щом стъпиш на Лаута
отговор намираш веднага.
Искахме Европа да учудим,
ще стане ли това незнам,
но любовта си черно-бяла не ще загубим
и никога не ще береме срам.
И горди вечно ще вървим,
защото имаме отбор любим,
отбор с мъже готови да умрат,
но нашата вяра да не предадат.
Да, когато губим,
нас ужасно ни боли.
Но в тази болка има огън,
който вечно ще гори.
..................................................
Пак сме тръгнали на път
с чернобели знамена
пак колоните вървят
за да правим чудеса
мощен рев,светът трепери
локо пак са узверели
пак победи ще коват
пак сарцата ще горят
ще подкрепят те отбора
до последния си дъх
няма страх или умора
пак ще са на своя връх
“хайде локо,рев кънти
стадион тресе се ,град мълчи
какво ли става,човек се пита
какво си мислиш, локомотив налита
и пак запяхме песента
и пак щастливи сме сега
и веем високо знамена
с гордо вдигнати чела
Хей, юнаци
Ния пак сме с вас
Ния сме с отбора
Ния сме зад вас
Отбора любим
в Пловдив пристига
градът е в еуфория
възторг се надига
да бъдеш от локо
това е върха
торсидата вярна
ти спира дъха
поклоници верни
на чернобяла идея
това е живота
за това се живее
.............................
и когато и да губим
и когато сме в сълзи
чернобялата идея
сили дава и крепи
за идеята своя ,
те ще се борят
за локомотивска любов
,сърца ще отворят
за отбора любим ,
песента ще запеят
дори да загубят
с чест ще живеят
.........................
това са хората с душа
душа обляна в чернобяло
душа изстрадала това
което други би смаза'ло
душа която в тъмнината
намира своя сноб лъчи
И дори когато плаче
го прави с радостни сълзи
Да бъдеш или да не бъдеш,
въпрос задаван хиляди лета.
Но щом стъпиш на Лаута
отговор намираш веднага.
Искахме Европа да учудим,
ще стане ли това незнам,
но любовта си черно-бяла не ще загубим
и никога не ще береме срам.
И горди вечно ще вървим,
защото имаме отбор любим,
отбор с мъже готови да умрат,
но нашата вяра да не предадат.
Да, когато губим,
нас ужасно ни боли.
Но в тази болка има огън,
който вечно ще гори.
..................................................
Пак сме тръгнали на път
с чернобели знамена
пак колоните вървят
за да правим чудеса
мощен рев,светът трепери
локо пак са узверели
пак победи ще коват
пак сарцата ще горят
ще подкрепят те отбора
до последния си дъх
няма страх или умора
пак ще са на своя връх
“хайде локо,рев кънти
стадион тресе се ,град мълчи
какво ли става,човек се пита
какво си мислиш, локомотив налита
и пак запяхме песента
и пак щастливи сме сега
и веем високо знамена
с гордо вдигнати чела
Хей, юнаци
Ния пак сме с вас
Ния сме с отбора
Ния сме зад вас
Отбора любим
в Пловдив пристига
градът е в еуфория
възторг се надига
да бъдеш от локо
това е върха
торсидата вярна
ти спира дъха
поклоници верни
на чернобяла идея
това е живота
за това се живее
.............................
и когато и да губим
и когато сме в сълзи
чернобялата идея
сили дава и крепи
за идеята своя ,
те ще се борят
за локомотивска любов
,сърца ще отворят
за отбора любим ,
песента ще запеят
дори да загубят
с чест ще живеят
.........................
това са хората с душа
душа обляна в чернобяло
душа изстрадала това
което други би смаза'ло
душа която в тъмнината
намира своя сноб лъчи
И дори когато плаче
го прави с радостни сълзи