Бащата каза „не” на крепостния футбол
Публикувано: 11 ное 2014 22:50
Един български треньор в неделя много правилно обясни, че Локо Пловдив е играл разкрепостен футбол в Разград. Това им е едно от болните места на нашите специалисти, не само на Тони Велков. Те не могат да приемат за нормално, когато отборът гост играе отворен футбол. Да не говорим, че в нашия случай става дума за стадиона на тима, който е шампион за последните три години. Голяма част от българските треньори предпочитат крепостния футбол. И то не само когато са гости, а навсякъде. Да, много по-лесно е да блъскаш топката в близката река или да я спукаш от безадресно ритане и така през всичките 90 минути.
Само че Локо Пловдив има нетипично български треньор. При Христо Колев – Бащата отборът играе дори по-офанзивно, отколкото при Едуард Ераносян и това може да не се хареса на масата наши прагматични наставници. Но пък феновете си умират за такива мачове, в които головите положения и пред двете врати следват през минута-две, а в средата на терена е минно поле и топката бързо излиза от тази зона. На някои треньори това им е кредото – топката да е в средата и да се мотае като на флипер от единия отбор в другия и не е важно дали напред ще стане нещо. Важно е назад да е спокойно.
Локо Пловдив отиде в Разград не да отбие номера и не да пречи на Лудогорец да играе. Това със сигурност бе мачът с най-много голови положения от началото на сезона и бе истинско удоволствие за зрителите. Ако поне една четвърт от ситуациите пред вратарите бяха влезли, щеше да се получи истинско зрелище.
Ето такива мачове се помнят! За Лудогорец всичко е казано. Това е отборът, който ще продължава да играе най-стойностния и качествен футбол у нас, докато някъде на друго място не се появи подобна стратегия за изграждането на истински отбор с качествени футболисти.
Локо Пловдив обаче има много симпатичен офанзивен тим и няма как да не припишем това на новия треньор. Вън от съмнение е, че пловдивчани не си правят сметки за първа или втора шестица, не броят точки и не кроят далечни планове. В момента те са в изключително затруднено финансово положение и тези нежелани от други места футболисти (с малки изключения) се събраха на „Лаута“ десетина дни преди първия официален мач. Видно е, че тези играчи мислят по друг начин, от главите им е изтръгната мисълта за достойно представяне на чужд терен и у дома – юруш на маслините. Локомотивци явно вече работят с различна философия и затова играят различен футбол. Поне до този момент британската нагласа се получава – отборът не променя поведението и стила си независимо от обстоятелствата. Някои играчи също показват промяна – Дани Кики вече прави шпагати, а Благой Наков се е „изчистил“ и вече показва техника. По съвсем друг начин играят обявеният за свършил Ванчо Траянов и за лимитиран Янко Сандански. Двамата печелят почти всички първи топки в центъра и моментално търсят най-бързо решение в атака, което е голямата новина в Локомотив на Бащата в сравнение с предишния тим. Специално внимание заслужава Бирсент Карагарен. 21-годишният кадър на черно-бялата школа изненадващо бе върнат на „Лаута“ това лято от В група и е голямото откритие на тима за този сезон. Асеновградчанинът има 2 гола и 4 асистенции. В Разград Карагарен не даде на бек №1 у нас Жуниор Кейсара да направи нито един опасен пробив, когато покриваше неговия фланг. Ако по време на зимната подготовка крилото поработи добре за физика, със сигурност скоро на „Лаута“ ще имат нов голям любимец.
В Разград едва ли са очаквали това, което Локо им поднесе. Те са свикнали съперниците да се затварят на два обръча пред вратата и да им пречат да играят. Много по-приятно е и за играчите на Гошо Дерменджиев да имат срещу себе си разтворен, а не затворен отбор.
Какво можем повече да искаме от това, което е изглежда Локомотив, откакто Бащата е треньор?! Истински футбол, мъжка игра, борба и себераздаване на футболистите!!!
Само че Локо Пловдив има нетипично български треньор. При Христо Колев – Бащата отборът играе дори по-офанзивно, отколкото при Едуард Ераносян и това може да не се хареса на масата наши прагматични наставници. Но пък феновете си умират за такива мачове, в които головите положения и пред двете врати следват през минута-две, а в средата на терена е минно поле и топката бързо излиза от тази зона. На някои треньори това им е кредото – топката да е в средата и да се мотае като на флипер от единия отбор в другия и не е важно дали напред ще стане нещо. Важно е назад да е спокойно.
Локо Пловдив отиде в Разград не да отбие номера и не да пречи на Лудогорец да играе. Това със сигурност бе мачът с най-много голови положения от началото на сезона и бе истинско удоволствие за зрителите. Ако поне една четвърт от ситуациите пред вратарите бяха влезли, щеше да се получи истинско зрелище.
Ето такива мачове се помнят! За Лудогорец всичко е казано. Това е отборът, който ще продължава да играе най-стойностния и качествен футбол у нас, докато някъде на друго място не се появи подобна стратегия за изграждането на истински отбор с качествени футболисти.
Локо Пловдив обаче има много симпатичен офанзивен тим и няма как да не припишем това на новия треньор. Вън от съмнение е, че пловдивчани не си правят сметки за първа или втора шестица, не броят точки и не кроят далечни планове. В момента те са в изключително затруднено финансово положение и тези нежелани от други места футболисти (с малки изключения) се събраха на „Лаута“ десетина дни преди първия официален мач. Видно е, че тези играчи мислят по друг начин, от главите им е изтръгната мисълта за достойно представяне на чужд терен и у дома – юруш на маслините. Локомотивци явно вече работят с различна философия и затова играят различен футбол. Поне до този момент британската нагласа се получава – отборът не променя поведението и стила си независимо от обстоятелствата. Някои играчи също показват промяна – Дани Кики вече прави шпагати, а Благой Наков се е „изчистил“ и вече показва техника. По съвсем друг начин играят обявеният за свършил Ванчо Траянов и за лимитиран Янко Сандански. Двамата печелят почти всички първи топки в центъра и моментално търсят най-бързо решение в атака, което е голямата новина в Локомотив на Бащата в сравнение с предишния тим. Специално внимание заслужава Бирсент Карагарен. 21-годишният кадър на черно-бялата школа изненадващо бе върнат на „Лаута“ това лято от В група и е голямото откритие на тима за този сезон. Асеновградчанинът има 2 гола и 4 асистенции. В Разград Карагарен не даде на бек №1 у нас Жуниор Кейсара да направи нито един опасен пробив, когато покриваше неговия фланг. Ако по време на зимната подготовка крилото поработи добре за физика, със сигурност скоро на „Лаута“ ще имат нов голям любимец.
В Разград едва ли са очаквали това, което Локо им поднесе. Те са свикнали съперниците да се затварят на два обръча пред вратата и да им пречат да играят. Много по-приятно е и за играчите на Гошо Дерменджиев да имат срещу себе си разтворен, а не затворен отбор.
Какво можем повече да искаме от това, което е изглежда Локомотив, откакто Бащата е треньор?! Истински футбол, мъжка игра, борба и себераздаване на футболистите!!!
[youtube]https://www.youtube.com/watch?v=y9V99WyIKSE[/youtube]