Бесите, Бесика, Бесо и... Пловдив!
Публикувано: 04 авг 2014 13:45
Поради "интереса", който предизвика пускането на тема за Бесите, от един потребител във форума на гонг, който от няколко години насам има огромното желание да изкара бесите от историята на град Пловдив, пускам друга, в която лека - полека ще започнем да качваме материали, които по някакъв начин говорят за връзката на бесите с Пловдив и защо ние феновете на Локомотив ги избрахме за нещо, с което да се отъждествяваме!
За целта, ще пуснем втора тема, в която да се правят КОМЕНТАРИТЕ. Нека тази тема остане "чиста", т.е. - тук ще се качват само материалите, които, който иска ще може да коментира, но в другата тема директен линк, към която (за да не се губи) ще пуснем тук!
ЛИНК към темата за коментарите - http://forum.gong.bg/lokopld/viewtopic.php?f=10&t=181355
...............................................................
По същество!
Поради факта, че дългите постове не се четат сме се постарали тези да станат максимално къси. Разбира се, това (особено в случая) не е съвсем възможно, но все пак сме се помъчили да ги съкратим, вадейки най-важното в случая! За всеки един от текстовете е посочен ИЗТОЧНИКА, откъдето е взет! Поради факта, че никой измежду нас не е ИСТОРИК или АРХЕОЛОГ сме се постарали да ЦИТИРАМЕ хора, които са отдали голяма част от живота си да изследват регионалната история, праистория и археология или темата за траките като цяло! Целта на това е да се избегнат всякакви "упражнения" върху това - "кои сме били ние за да кажем едно или друго"!
Ето няколко извадки от различни книги са относно поставения въпрос за връзката между Пловдив и бесите! Тук ще постнем отново и картата на Абрахам Ортелиус от 1585 г., която по един или друг начин потвърждава написаното и от многоуважавани наши специалисти в тази област!
„BESSI, BЕSSOI са тракийски етноним, засвидетелстван многократно в античното римско литературно наследство и епиграфските паметници. У античните автори преобладават сведенията за походи, сражения, поражения и победи: тематиката еднозначно внушава военната сила и капацитет на бесите, техните сурови нрави и свирепост, за да се обяснят пораженията и да се внуши значимостта на победите. Не бива да се пренебрегва фактът, че в историописа за бесите, пък и за траките, авторите представят гледната точка на техните политически врагове.
Опит да се погледне с други очи към врага може да се намери най-вече у Тацит (Ann., IV, 47 sqq.). който не скрива възхищението си от издръжливостта на бесите в стремежа им да запазят свободата си и човешките си права по отношение на онова, което си остава и до днес най-скъпото за човека – правото му да се грижи за бъдещето на своите деца.”
„Власт и социум в Римска Тракия и Мизия” Маргарита Тачева.
„Bessoi, Bessi се обяснява от индоевропейското bhendh-so - обвързан към нещо (напр. към вяра или договор) и се смята родствено н албнското bese (вяра, договор) и староирландското bes(s) - навик, обичай.“
Из книгата „Езикът на Траките“, автор Иван Дуриданов.
Раждането на Пловдив:
„Романтична, но невярна е вярата, че основаването на Пловдив е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие. Летоброенето на града не започва с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не и с Филипополис. Следите на първите му заселници са на повече от 8 000 години. Тогава хората открили предимствата на плодородната низина, защитена от Родопите и Средна гора, на пълноводната тогава река Марица и живописните пловдивски хълмове.
Ако проследим произхода на първото му име - Пулпудева, чието производно днес е Пловдив, ще разберем кои са предците ни. Името Пулпудева, според покойния лингвист-траколог проф. Кирил Влахов, означава Град при езерото, „Езерен град” (Пулпу - езеро, блато и дева - град). Езеро, образувано при водосбора на река Белащица (сега пресъхнала) и река Марица със сигурност имало. Засечени са бреговете му около бившата баня „Здравец” в района между т.нар. днес Католишка махала и кв. „Лаута“.
Местното наименование града получил от населявалите тези места първи жители. Историци сочат, че Бесите били високопланински жречески род от племето Сатри, чийто етноним в по-късни времена станал общ за местното население. Освен планински, появили се и полски Беси в района на днешните Пловдив и Пазарджик. По-късно в античността упоменавали в картите на провинция Тракия, стратегията /територията/, чийто главен град бил Филипополис, именно като Бесика.
Първичният Пловдив е открит и очертан от праисторика проф. Петър Детев, който е проучил и четирите праисторически селища на територията на Пловдив. Най-старото постоянно селище била „Плоската могила“ („Ясътепе I“) в кв. „Филипово”. Разстила се на голяма площ, а центърът на могила бил в двора на сегашното предприятие „Текстилни влакна“ до Брезовско шосе. Указва пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Подпочвени води се оказали непреодолима преграда за подробно проучване. Сондажни разкопки на П. Детев разкриват археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му.
Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени. Така Пловдив се е самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене… Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата праисторическа могила, която разкопал цялостно в продължение на 14 години. Тя се оказва изключително ценна. Възникнала е през късния неолит, до 1000 години след основаването на „Ясътепе I“, кв. „Филипово“. Появата на селищната могила в кв. „Лаута“ е по време, когато в Тракия се заражда уникална местна култура, еманципирана от другите неолитни култури. С нея започва изключително богат и плодотворен период довел до първата цивилизация в света. Могилата е еталон за началото й, а първите жители можем да наричаме Основателите на Европа. Защото благодарение на изключителните природни дадености тук се е появила първата устойчива европейска култура – земеделието и пастирството, които цели 9000 години са в основен начин на прехрана.
С второто селище отбелязваме и факта, че за пръв път на територията на днешния град, другият му бряг бил заселен. Неколкократно изоставяно и възобновявано селището е активно във всички следващи епохи, чак до създаването на Първата българска държава. Селището било сигурен участник в основаването на най-големия и стар град на бесите - Пулпудева.”
(цитатите са взаимствани от „Тракийската Атлантида”, Йордан Детев и Енциклопедия „България”)
Описаната свързаност на Пловдив с бесите откриваме и в други посоки. Съвременното име на хилядолетния ни град е славянското производно от „Пулпудева”.
„Пловдив, Плоудин – двете имена на един и същ град от около средата на миналия век; първото име употребявали селяните около града, а второто от самите граждани, според преведени данни от В. Бешелиев /1983, 158/ Пловдив се определя като по-старата, свързана с Пулпудева чрез късноантичния тракийски език. Този език както се вижда от анализите по-горе бил очевидно на планинските беси в земите на Филипополския ареал, от който го е наследило и българското население там.”
(”Власт и социум в Римска Тракия и Мизия”, Маргарита Тачева, изд. 2000 г., стр. 29)
Същата книга (стр. 110) посочва и факта, че Пловдив е бил главен град на римската стратегия (област) „Бесика”:
„… според сведенията за стратегиите на Птолемей (3, 11, 8, 10) и тяхната локализация, се стига до твърдението, че всяка стратегия получила по един новооснован град: Сердике – Улпия Сердике, Дентелетике – Улпия Пауталия, Бесике – Филипополис, Анхиало – Улпия Анхиало, …”
За стратегия Бесике(а) се прави уточнението, че ”липсва новооснован град” и че „Филипопол е получил или е имал подходящата административна структура”.
За целта, ще пуснем втора тема, в която да се правят КОМЕНТАРИТЕ. Нека тази тема остане "чиста", т.е. - тук ще се качват само материалите, които, който иска ще може да коментира, но в другата тема директен линк, към която (за да не се губи) ще пуснем тук!
ЛИНК към темата за коментарите - http://forum.gong.bg/lokopld/viewtopic.php?f=10&t=181355
...............................................................
По същество!
Поради факта, че дългите постове не се четат сме се постарали тези да станат максимално къси. Разбира се, това (особено в случая) не е съвсем възможно, но все пак сме се помъчили да ги съкратим, вадейки най-важното в случая! За всеки един от текстовете е посочен ИЗТОЧНИКА, откъдето е взет! Поради факта, че никой измежду нас не е ИСТОРИК или АРХЕОЛОГ сме се постарали да ЦИТИРАМЕ хора, които са отдали голяма част от живота си да изследват регионалната история, праистория и археология или темата за траките като цяло! Целта на това е да се избегнат всякакви "упражнения" върху това - "кои сме били ние за да кажем едно или друго"!
Ето няколко извадки от различни книги са относно поставения въпрос за връзката между Пловдив и бесите! Тук ще постнем отново и картата на Абрахам Ортелиус от 1585 г., която по един или друг начин потвърждава написаното и от многоуважавани наши специалисти в тази област!
„BESSI, BЕSSOI са тракийски етноним, засвидетелстван многократно в античното римско литературно наследство и епиграфските паметници. У античните автори преобладават сведенията за походи, сражения, поражения и победи: тематиката еднозначно внушава военната сила и капацитет на бесите, техните сурови нрави и свирепост, за да се обяснят пораженията и да се внуши значимостта на победите. Не бива да се пренебрегва фактът, че в историописа за бесите, пък и за траките, авторите представят гледната точка на техните политически врагове.
Опит да се погледне с други очи към врага може да се намери най-вече у Тацит (Ann., IV, 47 sqq.). който не скрива възхищението си от издръжливостта на бесите в стремежа им да запазят свободата си и човешките си права по отношение на онова, което си остава и до днес най-скъпото за човека – правото му да се грижи за бъдещето на своите деца.”
„Власт и социум в Римска Тракия и Мизия” Маргарита Тачева.
„Bessoi, Bessi се обяснява от индоевропейското bhendh-so - обвързан към нещо (напр. към вяра или договор) и се смята родствено н албнското bese (вяра, договор) и староирландското bes(s) - навик, обичай.“
Из книгата „Езикът на Траките“, автор Иван Дуриданов.
Раждането на Пловдив:
„Романтична, но невярна е вярата, че основаването на Пловдив е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие. Летоброенето на града не започва с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не и с Филипополис. Следите на първите му заселници са на повече от 8 000 години. Тогава хората открили предимствата на плодородната низина, защитена от Родопите и Средна гора, на пълноводната тогава река Марица и живописните пловдивски хълмове.
Ако проследим произхода на първото му име - Пулпудева, чието производно днес е Пловдив, ще разберем кои са предците ни. Името Пулпудева, според покойния лингвист-траколог проф. Кирил Влахов, означава Град при езерото, „Езерен град” (Пулпу - езеро, блато и дева - град). Езеро, образувано при водосбора на река Белащица (сега пресъхнала) и река Марица със сигурност имало. Засечени са бреговете му около бившата баня „Здравец” в района между т.нар. днес Католишка махала и кв. „Лаута“.
Местното наименование града получил от населявалите тези места първи жители. Историци сочат, че Бесите били високопланински жречески род от племето Сатри, чийто етноним в по-късни времена станал общ за местното население. Освен планински, появили се и полски Беси в района на днешните Пловдив и Пазарджик. По-късно в античността упоменавали в картите на провинция Тракия, стратегията /територията/, чийто главен град бил Филипополис, именно като Бесика.
Първичният Пловдив е открит и очертан от праисторика проф. Петър Детев, който е проучил и четирите праисторически селища на територията на Пловдив. Най-старото постоянно селище била „Плоската могила“ („Ясътепе I“) в кв. „Филипово”. Разстила се на голяма площ, а центърът на могила бил в двора на сегашното предприятие „Текстилни влакна“ до Брезовско шосе. Указва пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Подпочвени води се оказали непреодолима преграда за подробно проучване. Сондажни разкопки на П. Детев разкриват археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му.
Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени. Така Пловдив се е самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене… Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата праисторическа могила, която разкопал цялостно в продължение на 14 години. Тя се оказва изключително ценна. Възникнала е през късния неолит, до 1000 години след основаването на „Ясътепе I“, кв. „Филипово“. Появата на селищната могила в кв. „Лаута“ е по време, когато в Тракия се заражда уникална местна култура, еманципирана от другите неолитни култури. С нея започва изключително богат и плодотворен период довел до първата цивилизация в света. Могилата е еталон за началото й, а първите жители можем да наричаме Основателите на Европа. Защото благодарение на изключителните природни дадености тук се е появила първата устойчива европейска култура – земеделието и пастирството, които цели 9000 години са в основен начин на прехрана.
С второто селище отбелязваме и факта, че за пръв път на територията на днешния град, другият му бряг бил заселен. Неколкократно изоставяно и възобновявано селището е активно във всички следващи епохи, чак до създаването на Първата българска държава. Селището било сигурен участник в основаването на най-големия и стар град на бесите - Пулпудева.”
(цитатите са взаимствани от „Тракийската Атлантида”, Йордан Детев и Енциклопедия „България”)
Описаната свързаност на Пловдив с бесите откриваме и в други посоки. Съвременното име на хилядолетния ни град е славянското производно от „Пулпудева”.
„Пловдив, Плоудин – двете имена на един и същ град от около средата на миналия век; първото име употребявали селяните около града, а второто от самите граждани, според преведени данни от В. Бешелиев /1983, 158/ Пловдив се определя като по-старата, свързана с Пулпудева чрез късноантичния тракийски език. Този език както се вижда от анализите по-горе бил очевидно на планинските беси в земите на Филипополския ареал, от който го е наследило и българското население там.”
(”Власт и социум в Римска Тракия и Мизия”, Маргарита Тачева, изд. 2000 г., стр. 29)
Същата книга (стр. 110) посочва и факта, че Пловдив е бил главен град на римската стратегия (област) „Бесика”:
„… според сведенията за стратегиите на Птолемей (3, 11, 8, 10) и тяхната локализация, се стига до твърдението, че всяка стратегия получила по един новооснован град: Сердике – Улпия Сердике, Дентелетике – Улпия Пауталия, Бесике – Филипополис, Анхиало – Улпия Анхиало, …”
За стратегия Бесике(а) се прави уточнението, че ”липсва новооснован град” и че „Филипопол е получил или е имал подходящата административна структура”.