Само Локо братя, всички на стадиона!
Публикувано: 14 юли 2014 19:48
Радост, ентусиазъм, мъка, падение, отново...време е за край на този омагьосан кръг!
Със сигурност не съм единствения, който е започнал да ходи на мачове на Локо Пловдив, заради семейната традиция. Израстнал съм в центъра на Пловдив и още от първи клас ходихме с батковците и/или баща ми заедно на мачове на любимия Локомотив. Не мога да опиша това страхотно усещане, да тръгнем аз и баща ми, да вземем съседа и докато стигнем Лиляна Димитрова (сега бул. Мария Луиза) да сме вече около трийсет човека, всички от радиус четири-пет пресечки, отиващи на мача. До входа на Лаута, вече бяхме стотици. Някои от приятелите ми помнят резултати, голмайстори, с ръка на сърцето си признавам, че никога съм нямал такава памет, но и до ден днешен потрепервам когато се сетя за невероятната емоция, която изпитвах всеки път, когато стъпех на Лаута заобиколен от приятели, всеки път, когато подхващахме нова песен за черно-белите герои на терена. Тази емоция е незабравима, тя е над фактите, над точките, класирането или головата разлика. Тя е всичко. Тази страст е неповторима, тя те белязва завинаги и става неразделна част от съществуването ти. Не можеш да избягаш от нея, нито да се скриеш. Тя може да се свие някъде в душата ти, задавана от мъка и от ежедневните проблеми, но никога, никога не може да умре.
Живота в България едва ли някога е бил лесен. С простащината на комунизма фаворитизираща андрешковеца, интересчията и подлезуркото, мутренските години на прехода, който някак си не свърши, съвременната ни криза в която не разбрахме нито кога влезнахме, нито се вижда кога ще излезем. За съжаление този живот рефлектира върху нас като фенове, развали част от радостта, пусна капка катран в кацата с меда. Когато станахме шампиони 2004 година всички бяхма на върха на щастието, само за да помръкнем след убийството на Георги Илиев малко след това. Този човек има много противници, наричан е какво ли не, но той беше просто едно огледало на обществото в което живеем. Общество, което някак си успя да се разболее дори още повече и позволи на хора като Галя Топалова и Коко Динев да станат президенти на Локомотив Пловдив.
Тези хора не направиха престъпления срещу НАП, фирми кредиторки, здравната каса или БФС. Те направиха ужасни престъпления спрямо локомотивския дух и ценностите, които винаги са ни събирали и държали заедно. Не искам да изпадам в подробности, но Коко Динев успя да направи това, което и най-ужасния президент не можа - с интриги и гнусни лъжи да раздели локомотивската общност - да наостри брат срещу брата. Това е непростимо. Всяко лошо класиране може да бъде преглътнато, всеки лош футболист може да бъде изпратен с добро, всеки неуспешен треньор може да бъде оценен, но едно посегателство срещу чистотата на локомотивския дух няма и не ще бъде простено. Това, което успя да направи безхаберното управление на Динев и предшествениците му е, че накара много хора да скрият черно-бялата искрица в тъмен ъгъл на душата си. Да изпаднат в една летаргия, да се опитат да не мислят за Локомотив, защото той им носи само болка.
Време е за нещо ново. Време е да рестартираме този счупен парен Локомотив, време е да хвърлим боклука и да монтираме нов двигател - модерен, управляван чисто, без работата му да е обгърната в непрогледен дим, без сажди, без мръсотия. Този Локомотив може да не е толкова силен в началото, докато набере скорост, като всеки нов модел може да има проблеми, да има нужда от сервиз, но приятели, веднъж набере ли скорост, новата машина няма да може да бъде спряна от никой! Вярваме ли в това, Локомотив винаги ще има светло бъдеще!
Няма как да скрия радостта си от това, че Локомотив Пловдив тръгва по един нов път. Че клуба най-накрая се измъкна от ръцете на тото мафията в България и се управлява ясно и прозрачно. За пръв път от двадесет години, любимия ни отбор започва да върви нагоре като клуб. Нямало достатъчно пари за скъпо платени африканци - майната му, нямало достатъчно пари за набедени треньори като кокала ли плешката ли беше - майната му, няма значение! Началото е ново, усещането е ново, време е да върнем искрата във всеки един от нас, да я разпалим и разгорим така, както никога до сега не е горяла! Локомотив е НАШ, на мен, на теб, на всички тези черно-бели сърца, които туптят в ритъма на "чисто Локо", няма вече мошенници на дребно, които да се подиграват с любовта ни!
Приятели, братя, призовавам ви да загърбим всякакви дрязги и различия по между си, да извадим шаловете и фланелките от гардероба, да ги изтупаме от прахта и да ги облечем отново гордо, с радост в душите и без капка съмнение, че отиваме да гледаме нещо чисто, неопетнено и истинско! Време е отново истинските локомотивци да напълним стадионите където играе любимеца на Пловдив, време е да покажем отново на цяла България, че Пловдив е само черно-бял и, че нищо не може да се пребори с безграничната любов на пловдивчани към големия Локомотив!
Само Локо братя, всички на стадиона!
https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... 327&type=1
Със сигурност не съм единствения, който е започнал да ходи на мачове на Локо Пловдив, заради семейната традиция. Израстнал съм в центъра на Пловдив и още от първи клас ходихме с батковците и/или баща ми заедно на мачове на любимия Локомотив. Не мога да опиша това страхотно усещане, да тръгнем аз и баща ми, да вземем съседа и докато стигнем Лиляна Димитрова (сега бул. Мария Луиза) да сме вече около трийсет човека, всички от радиус четири-пет пресечки, отиващи на мача. До входа на Лаута, вече бяхме стотици. Някои от приятелите ми помнят резултати, голмайстори, с ръка на сърцето си признавам, че никога съм нямал такава памет, но и до ден днешен потрепервам когато се сетя за невероятната емоция, която изпитвах всеки път, когато стъпех на Лаута заобиколен от приятели, всеки път, когато подхващахме нова песен за черно-белите герои на терена. Тази емоция е незабравима, тя е над фактите, над точките, класирането или головата разлика. Тя е всичко. Тази страст е неповторима, тя те белязва завинаги и става неразделна част от съществуването ти. Не можеш да избягаш от нея, нито да се скриеш. Тя може да се свие някъде в душата ти, задавана от мъка и от ежедневните проблеми, но никога, никога не може да умре.
Живота в България едва ли някога е бил лесен. С простащината на комунизма фаворитизираща андрешковеца, интересчията и подлезуркото, мутренските години на прехода, който някак си не свърши, съвременната ни криза в която не разбрахме нито кога влезнахме, нито се вижда кога ще излезем. За съжаление този живот рефлектира върху нас като фенове, развали част от радостта, пусна капка катран в кацата с меда. Когато станахме шампиони 2004 година всички бяхма на върха на щастието, само за да помръкнем след убийството на Георги Илиев малко след това. Този човек има много противници, наричан е какво ли не, но той беше просто едно огледало на обществото в което живеем. Общество, което някак си успя да се разболее дори още повече и позволи на хора като Галя Топалова и Коко Динев да станат президенти на Локомотив Пловдив.
Тези хора не направиха престъпления срещу НАП, фирми кредиторки, здравната каса или БФС. Те направиха ужасни престъпления спрямо локомотивския дух и ценностите, които винаги са ни събирали и държали заедно. Не искам да изпадам в подробности, но Коко Динев успя да направи това, което и най-ужасния президент не можа - с интриги и гнусни лъжи да раздели локомотивската общност - да наостри брат срещу брата. Това е непростимо. Всяко лошо класиране може да бъде преглътнато, всеки лош футболист може да бъде изпратен с добро, всеки неуспешен треньор може да бъде оценен, но едно посегателство срещу чистотата на локомотивския дух няма и не ще бъде простено. Това, което успя да направи безхаберното управление на Динев и предшествениците му е, че накара много хора да скрият черно-бялата искрица в тъмен ъгъл на душата си. Да изпаднат в една летаргия, да се опитат да не мислят за Локомотив, защото той им носи само болка.
Време е за нещо ново. Време е да рестартираме този счупен парен Локомотив, време е да хвърлим боклука и да монтираме нов двигател - модерен, управляван чисто, без работата му да е обгърната в непрогледен дим, без сажди, без мръсотия. Този Локомотив може да не е толкова силен в началото, докато набере скорост, като всеки нов модел може да има проблеми, да има нужда от сервиз, но приятели, веднъж набере ли скорост, новата машина няма да може да бъде спряна от никой! Вярваме ли в това, Локомотив винаги ще има светло бъдеще!
Няма как да скрия радостта си от това, че Локомотив Пловдив тръгва по един нов път. Че клуба най-накрая се измъкна от ръцете на тото мафията в България и се управлява ясно и прозрачно. За пръв път от двадесет години, любимия ни отбор започва да върви нагоре като клуб. Нямало достатъчно пари за скъпо платени африканци - майната му, нямало достатъчно пари за набедени треньори като кокала ли плешката ли беше - майната му, няма значение! Началото е ново, усещането е ново, време е да върнем искрата във всеки един от нас, да я разпалим и разгорим така, както никога до сега не е горяла! Локомотив е НАШ, на мен, на теб, на всички тези черно-бели сърца, които туптят в ритъма на "чисто Локо", няма вече мошенници на дребно, които да се подиграват с любовта ни!
Приятели, братя, призовавам ви да загърбим всякакви дрязги и различия по между си, да извадим шаловете и фланелките от гардероба, да ги изтупаме от прахта и да ги облечем отново гордо, с радост в душите и без капка съмнение, че отиваме да гледаме нещо чисто, неопетнено и истинско! Време е отново истинските локомотивци да напълним стадионите където играе любимеца на Пловдив, време е да покажем отново на цяла България, че Пловдив е само черно-бял и, че нищо не може да се пребори с безграничната любов на пловдивчани към големия Локомотив!
Само Локо братя, всички на стадиона!
https://www.facebook.com/photo.php?fbid ... 327&type=1