Още за Локо Пловдив!
Публикувано: 23 юни 2009 15:33
ПЛОВДИВ, Дончо ДОНЕВ, 22 Юни 2009; 12:30
На Лаута се обединиха и избягнаха най-страшното през миналото първенство
Локомотив взе максимума от изтеклото първенство с оглед на наличния потенциал, с който разполагаше. Шестото място в крайното класиране е повече от хепиенд за черно-белите в сезона, когато отново бяха разтърсвани от скандали, забавени плащания, треньорски смени и две несъстояли се сделки за продажбата на клуба. Това в друг клуб би довело вероятно до разпад и анархия, както стана при съседите в Ботев. Именно мъдростта на черно-бялата общност да се обедини в най-тежките моменти обаче я извади от батака, в който бе на път да падне няколко пъти в изтеклите 10 месеца. В крайна сметка и Фортуна на няколко пъти се усмихна на пловдивчани, за да възнагради труда на Аян Садъков и възпитаниците му в ненормалната за работа обстановка.
Високите цели, заради които бе ангажиран амбициозният предшественик на Садъков Драган Канатларовски станаха неизпълними още по време на предишната лятна подготовка. Македонецът се хвана за главата рано-рано, след като обещаваните му от президентката Галя Топалова не дойдоха навреме, а на всичкото отгоре бе продаден на Сливен капитанът Явор Въндев 4 кръга след началото на шампионата. Най-желаните от Канатларовски играчи Павле Делибашич и Милан Милотинович пък бяха картотекирани чак в средата на сезона, дни преди той да хвърли кърпата. Хубавото нещо, което Канатларовски и екипът му направиха обаче бе вкарването на трима юноши в първия отбор. За съжаление лошият старт не даде възможност на наследилия го Аян Садъков да разполага със свободата за налагането на талантливите младоци Христиан Попов, Веселин Марчев и Любомир Цеков.
Първата победа на Локо дойде едва в VI кръг срещу Черно море на Лаута, но само кръг по-късно след загубата от Славия Канатларовски хвърли оставка и логично бе наследен от първият си асистент Аян Садъков, който пое отбора с актив само от 6 точки. Садъков направи летящ старт с победа над Локо (Сф) 3:2 у дома, когато блесна с две виртуозни попадения новопривлеченият Павле Делибашич. Последва гостуване на Миньор в Кюстендил, когато черно-белите рано-рано дръпнаха с 2 гола аванс, който обаче наивно преполяха и се върнаха само с точка. Именно от равенството под Осогово железничарите тръгнаха надолу и не се виждаше как падането ще бъде овладяно. Последва домакинска загуба от Литекс, поражение в Благоевград, а дъното се видя с унижението от Локо (Мездра) на Лаута. Това бе и най-тежкият момент за отбора през миналия сезон. Тимът на Садъков обаче живна за кратко с щастлива победа над Вихрен в Сандански, но после дойде равенството у дома срещу абсолютния аутсайдер Беласица. С нокти и зъби черно-белите събраха сили и измъкнаха точка от Ботев в градското дерби, с което по голова разлика излязоха над чертата.
През зимната пауза обаче Локо бе напуснат от основния защитник Йордан Милиев и халфа Румен Горанов. Още в началото на януари пък на Лаута настъпи нов катаклизъм.
Директорът на Пловдивския панаир Георги Гергов на свикана от него пресконференция заяви, че иска да купи клуба и е влязъл в преговори с Галя Топалова. Това разбуни черно-бялата общност, която и без това не питае особени симпатии към бизнес дамата. В следващия месец на стадиона в парка зад ВСИ започна да ври и кипи. Заговори се за чистка, за смяна на треньори, за разпределяне на постове. Точно в този момент обаче Аян Садъков и екипът му проявиха мъжество като успяха да накарат възпитаниците си да работят на подготовката в Сандански и предотвратиха разпада. Изпълнителният директор Иван Петлешков пък само той си знае какви фокуси направи, за да успее да убеди бенинският защитник Фелисиен Сингбо да остане на Лаута и да запълни празнината от продажбата на Милиев. Тихомълком Гергов се отказа от покупката на Локомотив и това още повече нагнети обстановката.
Точно в този момент обаче черно-бялата общност се обедини и не позволи очертаващият се разпад с оглед на тежката пролетна програма. Феновете застанаха зад отбора и момчетата на Аян Садъков направиха чудо. Трудна победа над Сливен в последната секунда у дома, бомба в Бургас с успех над Черноморец и спасението дойде. Дори двете поредни загуби от Левски и ЦСКА не сломиха пловдивчани, защото дойдоха победите над Спартак и Славия, с които окончателно бе решен въпросът за оставането в елита. Венецът на отличния пролетен полусезон бе безапелационният успех над Локо (Сф) в Надежда. В този мач черно-белите демонстрираха най-доброто от потенциала си и показаха, че са един от отборите, които играят истински футбол. За съжаление, това у нас стига само за VI място.
Въпреки серията от победи и приповдигнатото настроение от тях, Локомотив бе разтърсен от нов катаклизъм в края на сезона. Той настъпи с афишираното желание от президента на Вихрен Константин Динев да поеме клуба и да реализира мащабен футболен проект. На Лаута отново забленуваха за медали и участие в Европа. Черно-бялата общност сравнително леко преглътна порнозагубата от санданчани именно в очакване на новото възкресение. То обаче не се случи, а преди празника по случай петата годишнина от шампионската титла отново се заговори за бойкот заради неполучени пари от футболистите. Именно празникът на 5 юли обаче отново обедини всички локомотивци и помогна да се преодолее пропадането на един проект, към който бяха отправени много надежди. Това стана само защото само черно-бялата общност може да направи подобно тържество, с което да обедини минало, настояще и бъдеще.
Очакваната победа с 3:0 над Ботев бе венецът на сезона за Локо, а след нея останаха въпросителните за следващия сезон. Засега на Лаута цари пълно мълчание. Няма продадени, няма купени нови играчи, няма спуснати цели. Дали обаче това е затишие пред буря, ще се разбере съвсем скоро.
На Лаута се обединиха и избягнаха най-страшното през миналото първенство
Локомотив взе максимума от изтеклото първенство с оглед на наличния потенциал, с който разполагаше. Шестото място в крайното класиране е повече от хепиенд за черно-белите в сезона, когато отново бяха разтърсвани от скандали, забавени плащания, треньорски смени и две несъстояли се сделки за продажбата на клуба. Това в друг клуб би довело вероятно до разпад и анархия, както стана при съседите в Ботев. Именно мъдростта на черно-бялата общност да се обедини в най-тежките моменти обаче я извади от батака, в който бе на път да падне няколко пъти в изтеклите 10 месеца. В крайна сметка и Фортуна на няколко пъти се усмихна на пловдивчани, за да възнагради труда на Аян Садъков и възпитаниците му в ненормалната за работа обстановка.
Високите цели, заради които бе ангажиран амбициозният предшественик на Садъков Драган Канатларовски станаха неизпълними още по време на предишната лятна подготовка. Македонецът се хвана за главата рано-рано, след като обещаваните му от президентката Галя Топалова не дойдоха навреме, а на всичкото отгоре бе продаден на Сливен капитанът Явор Въндев 4 кръга след началото на шампионата. Най-желаните от Канатларовски играчи Павле Делибашич и Милан Милотинович пък бяха картотекирани чак в средата на сезона, дни преди той да хвърли кърпата. Хубавото нещо, което Канатларовски и екипът му направиха обаче бе вкарването на трима юноши в първия отбор. За съжаление лошият старт не даде възможност на наследилия го Аян Садъков да разполага със свободата за налагането на талантливите младоци Христиан Попов, Веселин Марчев и Любомир Цеков.
Първата победа на Локо дойде едва в VI кръг срещу Черно море на Лаута, но само кръг по-късно след загубата от Славия Канатларовски хвърли оставка и логично бе наследен от първият си асистент Аян Садъков, който пое отбора с актив само от 6 точки. Садъков направи летящ старт с победа над Локо (Сф) 3:2 у дома, когато блесна с две виртуозни попадения новопривлеченият Павле Делибашич. Последва гостуване на Миньор в Кюстендил, когато черно-белите рано-рано дръпнаха с 2 гола аванс, който обаче наивно преполяха и се върнаха само с точка. Именно от равенството под Осогово железничарите тръгнаха надолу и не се виждаше как падането ще бъде овладяно. Последва домакинска загуба от Литекс, поражение в Благоевград, а дъното се видя с унижението от Локо (Мездра) на Лаута. Това бе и най-тежкият момент за отбора през миналия сезон. Тимът на Садъков обаче живна за кратко с щастлива победа над Вихрен в Сандански, но после дойде равенството у дома срещу абсолютния аутсайдер Беласица. С нокти и зъби черно-белите събраха сили и измъкнаха точка от Ботев в градското дерби, с което по голова разлика излязоха над чертата.
През зимната пауза обаче Локо бе напуснат от основния защитник Йордан Милиев и халфа Румен Горанов. Още в началото на януари пък на Лаута настъпи нов катаклизъм.
Директорът на Пловдивския панаир Георги Гергов на свикана от него пресконференция заяви, че иска да купи клуба и е влязъл в преговори с Галя Топалова. Това разбуни черно-бялата общност, която и без това не питае особени симпатии към бизнес дамата. В следващия месец на стадиона в парка зад ВСИ започна да ври и кипи. Заговори се за чистка, за смяна на треньори, за разпределяне на постове. Точно в този момент обаче Аян Садъков и екипът му проявиха мъжество като успяха да накарат възпитаниците си да работят на подготовката в Сандански и предотвратиха разпада. Изпълнителният директор Иван Петлешков пък само той си знае какви фокуси направи, за да успее да убеди бенинският защитник Фелисиен Сингбо да остане на Лаута и да запълни празнината от продажбата на Милиев. Тихомълком Гергов се отказа от покупката на Локомотив и това още повече нагнети обстановката.
Точно в този момент обаче черно-бялата общност се обедини и не позволи очертаващият се разпад с оглед на тежката пролетна програма. Феновете застанаха зад отбора и момчетата на Аян Садъков направиха чудо. Трудна победа над Сливен в последната секунда у дома, бомба в Бургас с успех над Черноморец и спасението дойде. Дори двете поредни загуби от Левски и ЦСКА не сломиха пловдивчани, защото дойдоха победите над Спартак и Славия, с които окончателно бе решен въпросът за оставането в елита. Венецът на отличния пролетен полусезон бе безапелационният успех над Локо (Сф) в Надежда. В този мач черно-белите демонстрираха най-доброто от потенциала си и показаха, че са един от отборите, които играят истински футбол. За съжаление, това у нас стига само за VI място.
Въпреки серията от победи и приповдигнатото настроение от тях, Локомотив бе разтърсен от нов катаклизъм в края на сезона. Той настъпи с афишираното желание от президента на Вихрен Константин Динев да поеме клуба и да реализира мащабен футболен проект. На Лаута отново забленуваха за медали и участие в Европа. Черно-бялата общност сравнително леко преглътна порнозагубата от санданчани именно в очакване на новото възкресение. То обаче не се случи, а преди празника по случай петата годишнина от шампионската титла отново се заговори за бойкот заради неполучени пари от футболистите. Именно празникът на 5 юли обаче отново обедини всички локомотивци и помогна да се преодолее пропадането на един проект, към който бяха отправени много надежди. Това стана само защото само черно-бялата общност може да направи подобно тържество, с което да обедини минало, настояще и бъдеще.
Очакваната победа с 3:0 над Ботев бе венецът на сезона за Локо, а след нея останаха въпросителните за следващия сезон. Засега на Лаута цари пълно мълчание. Няма продадени, няма купени нови играчи, няма спуснати цели. Дали обаче това е затишие пред буря, ще се разбере съвсем скоро.
Пак казвам,на вас папагалите за всичко буферите са ви виновни.Добре ,че сте "як" отбор и се справихте сами срещу Вихрен и особено срещу Пирин