С Локо ми е най-ценната Купа

[s.th.1926]

С Локо ми е най-ценната Купа

Легендарният вратар Стефан Стайков, Милен ДИМИТРОВ, Блиц, 10 Май 2013; 12:34 Видяна 90 пъти, 0 коментара

Стефан Стайков е един от най-големите вратари в историята на футбола ни. Трикратен шампион на България с “Левски”(1974, 1977, 1979), трикратен носител на Купата на Съветската армия през 1976, 1977 и 1979 г. Четвъртфиналист в турнирите за Купата на УЕФа през 1976 и за КНК през 1977 г. Има 19 мача в националния отбор. Участник е на Световното първенство в Германия през 1974 г. Най-дълго играе в “Левски” - от 1972 до 1981 г. През есента на 1982 г. идва в Локомотив, където е доведен от великият треньор на пловдивчани Атанас Драмов. Напролет печели Купата на Съветската армия с черно-белите. На Лаута остава 2 сезона. Бързо става любимец на агитката с блестящите си спасявания и скромността си. Въпреки голямата си кариера до този момент - блестящи победи с Левски над Аякс и Барселона, Стайков не се големее и не иска дори апартамент в Пловдив. Той живее в една от стаите на стадиона, а дакелът му става всеобщ любимец на феновете. Нерядко симпатичният пес влиза и на терена по време на мачовете под бурните аплодистменти на агитката. Покрай Стефан Стайков и завърналият се тогава от Гърция Христо Бонев израстват за големия футбол стигналите впоследствие и до А националния отбор Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев (Бащата), Христо Сотиров и Георги Карушев.

- Г-н Стайков, как започна кариерата ви? Защо се насочихте към футбола?
- Семейството ми живееше в Лозенец. Баща ми беше управител на ресторант, мама беше домакиня и изобщо не одобряваше моите футболни забежки. Първият ми треньор в “Спартак” беше Светослав Инджев-Чаф. После под ръководството на Константин Костов-Керто станахме шампиони. На финала бихме ЦСКА през 1967 г. Не съм играл в мъжете на “Спартак”, само тренирах с първия отбор. Никога няма да забравя съветите на великия Георги Найденов. Бате Жоро после стана треньор на “Спартак”. От него научих незабравими уроци по скромност, по себераздаване, по човечност. За мен Найденов е най-големият вратар в историята на българския футбол. Иначе в историята на “Левски” е Апостол Соколов – бащата на Жоро Соколов. Найденов ми предаде много от своите технически прийоми. Изключително авторитетна личност. Като ти каже нещо, го изпълняваш на момента. Нямаше мърдане. Гледах го в устата, опитвах се да му подражавам. Жалко, че си отиде от този свят толкова млад.

- Кои бяха вашите идоли?
- Възхищавах се на Жоро Найденов, на Сеп Майер и Гордън Бенкс.

-Как се озовахте в любимия “Левски”?
- Мен всъщност преди обединението, което стана през зимата на 1969 г. между “Спартак” и “Левски”, ме пратиха под наем в “Чавдар” (Етрополе). Там изкарах три месеца. През пролетта на 1969 г. отидох войник в “Спартак” (Варна). С треньор Стефан Семов играх редом до супер футболисти като Иван Ранков, Мишо Гьонин, Панталей Димитров -Лейката. Изместих от титулярното място легендата Иван Дервентски. На втората година се върнахме в “А” група. Треньорът на “Левски” Йончо Арсов ме върна на “Герена”. Станах титуляр, постепенно изместих Бисер Михайлов. С идването през пролетта на новия треньор Димитър Дойчинов вече нямах мърдане.


През 1974 г. станахте шампиони след безпрецедентна серия от победи през есенния полусезон...
- Да, “Левски” направи 14 поредни победи и един равен. Най-болните ни фенове се ядосаха за хикса. Тогава помощник-треньорът ни Сашо Костов пусна лафа:

“С капо не
се излиза!”

Спомням си откъде тръгна победният ни поход. В първия кръг гостувахме във Варна на “Черно море”. Бихме ги с 3:2. След мача някои от местните футболисти ми казаха: “Вие ще станете първи. Който ни бие в първия кръг, после става шампион.” Така стана наистина. Това ми е и най-сладката титла.Най-ценният ми трофей обаче е спечелената с “Локомотив” (Пд) купа на Съветската армия. На 1 юни 1983 г. бихме на финала “Чирпан” с 3:1. Преди това на полуфинала ударихме ЦСКА с 3:2 в Ихтиман. Стадиончето беше претъпкано, хора имаше даже по пистата. Еду Ераносян откри резултата, публиката нахлу на терена, а главният съдия Данчо Жежов сам почна да гони феновете. После Христо Сотиров и Ераносян вкараха още два гола и ни класираха на финала. Куриозното беше, че три пъти сменяхме капитана си в този мач. Лентата първо беше на ръката на Христо Бонев, после на Аян Садъков и накрая на Ераносян. Пътуването на връщане беше нещо страшно. На всички пътни табели се мъдреха надписи: “Купата е за Локо”. Колони от коли ни съпроводиха до Пловдив. Навсякъде знамена, тромби, бомбички...


- От финала какво си спомняте?
- Ами, за първи път в историята за трофея спореха два отбора от “Б” група. На “Васил Левски” имаше над 25 000 зрители, от които 20 000 наши фенове. Цели влакови композиции ни съпровождаха. Христо Сотиров откри в самото начало, а после Бонев направи 2:0 от пряк свободен удар. Третото попадение заби Ераносян. Еуфорията в Пловдив беше невероятна. По-лесно е да спечелиш купа с “Левски” или ЦСКА, отколкото с тим от провинцията. Затова и този трофей от 1983-а ми е най-скъп.

- Всъщност, защо приехте да играете в “Б” група, па макар и за традиционен клуб като “Локомотив” (Пд)?
- Заради добрите футболисти, които ритаха тогава в тима, както и заради невероятната публика. Във всеки мач в провинцията ни следваха влакови композиции с наши привърженици. Чувствахме се на свой терен навсякъде. Без проблеми финиширахме на второ място след “Берое” в Южната “Б” група. Играхме бараж за влизане в елита срещу “Черноморец”. Получиха се големи драми - 1:2, 0:0. Спомням си, че за бургазлии като защитник игра Димитър Димитров. Херо не даде на Зума да мръдне, опази го напълно!

Мислехме, че
сме отпаднали

обаче БФС изхвърли изненадващо “Спартак” (Плевен) заради уреден мач срещу “Черно море”. Появи се нова надежда. Играхме допълнителен бараж за попълване на “А” група срещу “Осъм” (Ловеч) в София. В техните редици тогава бяха Ферарио Спасов, Петър Хубчев, Пламен Линков...Това беше един от най-тежките мачове в кариерата ми.
-
Защо?
- Защото аз бях играл преди това един сезон в Ловеч. Познавах всички момчета. Моите съотборници, и преди всичко шефовете на клуба изпитваха големи съмнения относно мен. Мислеха, че ще продам мача. За щастие бихме с 2:1. След мача двата рейса – нашият и на “Осъм”, бяха спрели един до друг. Колегите от Ловеч ми дадоха две шишета ракия. Нашите почнаха да шушукат: “Ей, щом като паднаха и му дадоха ракията, какво ли щеше да бъде , ако бяха били”. Феновете ни бяха във възторг. На мен, на Зума и на Садъков ни подариха по един огромен сом. Бая народ яде от моя, беше поне 5 кила. Треньор ни беше Атанас Драмов. Уникален педант. Спукваше ни от тичане. По онова време имаше указание от градския комитет на партията да тренираме двуразово – 2 часа сутрин, 2 следобед. Драмов надмина и тези нормативи. Обаче явно имаше ефект от неговия стил на работа.

- През този сезон, на 10 септември 1983 г., изживявате кошмарни мигове при погрома от ЦСКА с 2:8 на “Народна армия”...
- Не ме връщайте към този двубой. Това е най-тежката загуба в кариерата ми. Тогава просто подценихме мача. Преди първия съдийски сигнал Христо Бонев се смееше. Каза ни в съблекалнята: “Няма проблеми, пак ще ги бием”. Понеже споменът от онова 3:2 в Ихтиман за купата беше още пресен в съзнанието ни. На терена обаче ЦСКА ни смаза. Тази загуба мислехме, че няма да е фатална, но накрая на сезона изпаднахме. Въпреки това аз изкарах два фантастични сезона в “Локомотив”. После се върнах в “Осъм” за една година. През 1986 г. бившият халф на “Славия” Наско Александров-Кимбата ме покани в кипърския “Омония” (Арадипу). Той беше играещ треньор там. На Острова на Афродита изкарах един сезон и през 1987 г. прекратих кариерата си.

- Да се върнем отново във времето. Главен герой сте в много евробитки. Елиминирането на “Аякс” през 1975 г. ли е най-големият ви успех?
- Никога няма да забравя подвига срещу “Аякс“. В Амстердам паднахме с 1:2. Пътуването беше много емоционално. За първи път нашето ръководство нае чартър. Първата жена, издигнала се до командир на граждански самолет в България – Мария Атанасова, ни возеше. И...запали се самолетът! Кацнахме аварийно във Виена. Там ни чакаха нови премеждия. Три часа чакахме да ни вземат. Над Амстердам пък се изви страшна гръмотевична буря. Светкавица удари самолета. Такъв страх не съм брал през живота си. Слава богу, кацнахме. Обаче в деня на мача. Старши треньорът Иван Вуцов ни изкара в 3 часа през нощта да тренираме. Такъв дъжд не бях виждал дотогава. Истински потоп се изля над Амстердам, а ние тичаме на стадиона. По нощите съм бил на бар, на кръчма, ама на тренировка – не. Вуцата ни изкара посред бурята да тренираме. Направи ми впечатление перфекционизмът на холандците. Пуснаха осветлението на стадиона. Само една-единствена крушка не светна. Смениха я за нула време.

- Как се развиха събитията на реванша?
- Получи се истински празник за цяла София. Препълнен стадион, знамена, песни. Напрежение имаше, интересни моменти - много. Павката Панов тогава вкара трите гола за победата с 2:1. Два във вратата на холандците и един в моята. “Аякс” имаха един много силен център-нападател – Геелс. След негов шут топката се отби в гредата и рикошира в крака на Пачата за 1:1. При дузпите вкараха Тишански, Панов, Киро Миланов, четвъртата дузпа я изпълни Краси Борисов. Хелинг от “Аякс” би над вратата. Най-страхливият – Данчо Йорданов, трябваше да бие пети по ред. Оставихме го за по накрая, дано да не се стигне до него. А то се оказа, че неговата дузпа точно е най-решителната. Данчо я вкара и отстранихме „Аякс“!

- Какви премии взехте?
- Шефът на федерацията Иван Николов ни беше обещал премии, но още си ги чакаме. Е, връчиха ни по един часовник “Лъч” от министъра и това беше. А нашите привърженици мислеха, че сме взели куп пари... Цяла година след този мач ни поздравяваха по улиците.

- В следващия кръг обаче се изправяте срещу страшилището “Барселона”...
- Тези сблъсъци с каталунците си имат предистория. Аз и още няколко мои съотборници бяхме под заплаха да не играем.

- Как така?
- Не успяхме да покрием теста “Купър”. По онова време беше задължително да го издържиш. Бяха въвели някакви безумни нормативи. Не всички можеха да ги покриват. Имаше един Нечев – лекоатлет. Бяха го назначили за отговорник за “Купър” към федерацията. Имаше навик даже да взима картотеките. Не ти разрешаваше да играеш, докато не покриеш теста. Ние побесняхме от тъпото му отношение. Отидохме да се оплачем на Борис Велчев. Сетихме се за един номер. Нали “Купър” е американско откритие, използваха го в НАСА при подготовката на космонавтите. Казахме на министъра: “Другарю Велчев, как допускате американско влияние в нашия социалистически спорт?” Той моментално уволни Нечев и ни върна картотеките. Така играхме срещу “Барселона”.



-За кой мач в Европа не искате да си спомняте?
-Може би за този срещу “Динамо” в Киев през 1980 г. Завършихме 1:1. Още в 20-ата минута централният им нападател ме изрита жестоко в главата. Спаси ме ръката, която инстинктивно си подложих пред крака на украинеца. Иначе щеше да ме убие. Смениха ме веднага, губят ми се отделни моменти от мача. На вратата застана Владо Делчев. Иначе нямам други тежки контузии в кариерата ми. Срещу “Аякс” пазих с подут глезен и на три инжекции. Също срещу холандците, но през 1977 г. счупиха жестоко крака на Павел Панов. Вратарят на гостите Ягер го захлупи и кракът изпращя. Чак при мене се чу. Беше ужасяващо. В евротурнирите съм играл и срещу “Реал” (Мадрид). Навръх 30-ия ми рожден ден паднахме с 0:2 на “Сантяго Бернабеу”. Висенте дел Боске ми вкара единия гол, чернокожият Лари Кънингам заби втория от дузпа. Тогава Ули Щилике счупи крака на нашия Бранко Кочев. Гипсираха го още в съблекалнята.

[s.th.1926]

Имаше проблеми със зрението, но имаше голям усет и понякога правеше невероятни спасявания! Курбанов (Пинко) беше тогава централен защитник, и играеше ролята на "очи" за Стайков. Първите ми мачове, като осъзнат Локомотивец и, които няма никога да забравя бяха 2 мача с ЦСКА. На "Армията" ни биха 8-2. Стайков се бори като лъв. Вторият мач беше в Пловдив. Бонев току що беше станал треньор на Локо. Локо беше пълен с млади момчета, които по-късно играеха в националния отбор. 4-2 за Локо, на "Голямата къща". ЦСКА играеха с ЛЕГЕНДИТЕ си: Стойчо Младенов, Цецо Йончев, Пацо Марков, нашия Ружди Керимов, Джеки, Велинов. ВЕЛИКАНИ!!!! Но Локо ги направиха смешни. Имаше отново няколко брилянтни спасявания на Стайков. Никога няма да бъде забравен!!!!!!

[petar123]

Интересна тема за един голям вратар. Аз лично много добре си го спомням този сезон 1983-84 година и до ден днешен не мога да си обясня как Локо Пд изпадна накрая, при положение че имаше отличен отбор, а Ераносян, ако не ме лъжат детските спомени, даже стана и голмайстор на А група. За Атанас Драмов мога да кажа, че е един от най-кадърните български треньори, на когото така и не беше даден подобаващ шанс.

[s.th.1926]

Ако Локо беше останал в А група, щеше да изпадне отборът на Строителни войски, "Славия". Нямаше как да стане. Ераносян стана голмайстор с 19 гола. Няма друг такъв случай, в който изпадащ отбор да даде голмайстора на първенството в А група?! Още повече, че както ЦСКА, така и Левски имаха големи голмайстори. Например Мишо Вълчев.

Бяхме приличен отбор, но тогава сменяхме поколенията. Садъков, Сотиров, Едо, Беделев, Бурнарски, Драганов, Килапов, Балона още нямаха опит. А Георги Йорданов (ламята) го откраднаха Левски....Но са все наши момчета, от школата. От Пловдив!!!!!!!!!!!! Бащата се появи на следващата година.

Драмов е шампион с Омония Никозия. Но искаше само бягане. Д-р Белев ми беше съсед и разправяше как Видолов се е правил на контузен. Не издържам му е казвал. Добър треньор, но за съжаление, не се е родил в Германия. Феликс Магат номер 2!

[plovdivram]

Винаги е приятно да чуеш такива думи от един от легендарните БГ вратари... Аз лично много се надявам да го видим в Пловдив скоро... При всички случаи трябва да отбтлежим 30 години от спечелването на първия голям трофей за клуба ни...

[sandi74]

Ако Локо беше останал в А група, щеше да изпадне отборът на Строителни войски, "Славия". Нямаше как да стане. Ераносян стана голмайстор с 19 гола. Няма друг такъв случай, в който изпадащ отбор да даде голмайстора на първенството в А група?! Още повече, че както ЦСКА, така и Левски имаха големи голмайстори. Например Мишо Вълчев.

Бяхме приличен отбор, но тогава сменяхме поколенията. Садъков, Сотиров, Едо, Беделев, Бурнарски, Драганов, Килапов, Балона още нямаха опит. А Георги Йорданов (ламята) го откраднаха Левски....Но са все наши момчета, от школата. От Пловдив!!!!!!!!!!!! Бащата се появи на следващата година.

Драмов е шампион с Омония Никозия. Но искаше само бягане. Д-р Белев ми беше съсед и разправяше как Видолов се е правил на контузен. Не издържам му е казвал. Добър треньор, но за съжаление, не се е родил в Германия. Феликс Магат номер 2!

Факт.

[staria]

Хахаха, първият ми вратар на Локото, за когото имам пресни спомени. Понеже недовиждаше, някой броил ли е, колко гола ни вкараха, при положение, че той е вдигнал ръка, за да покаже, че излиза в аут, хихи? На стари години пак имаше страхотен рефлекс. Очаквам и някой папагал да ми обясни как 1983 година нямало толкова автомобили и нямало магистрала и било невъзможно 20 000 майни да отидат в София. За тях беше да, ама точно 80те години бяхме най-здравата гостуваща публика в България. Даже в София левскари и цскари се обединяваха и се биеха (или по скоро ни биеха, поне мен де, хихи) заедно срещу нас.

[КРАСОТА ВЯРА БОРБА]

Погледнете от зад 45000 фенове на локото.Който е стъпавал на националният стадион по онова време знае за какво става въпрос.Смешници.

[Пловдив1926]

Ти виж, че преди две години бяхте 50 човека срещу Левски в София, а днес обясняваш как това ви е дербито хаха не сте расли в град ейй жалка работа.

[Хамър]

Погледнете от зад 45000 фенове на локото.Който е стъпавал на националният стадион по онова време знае за какво става въпрос.Смешници.

Смешник си ти, неградски.Порови, прочети (ако можеш да четеш) пъ` тогава се изказвай.За разлика от вас ние не преувеличеваме посещаемоста на нашите мачове двойно, тройно и т.н.