Обичам ги тези пиленца! От тях ми е апартаментът.
Публикувано: 02 ное 2012 15:21
Великото крило на Локомотив Георги Василев е един от най-големите герои в историята на дербито с Ботев. Гочо е и абсолютен голмайстор в мачовете между двата отбора. Роденият в Демирхисар сребърен медалист от Олимпиадата в Мексико през 1968 г. е пронизвал жълтата мрежа цели 13 пъти. Самият Гочо твърди, че не мрази канарчетата.
“Как да ги мразя, бе? Аз ги обичам. С премиите от головете, които им вкарах, си купих апартамента в “Кършияка”. Затова, като минавам покрай техния стадион, винаги ги благославям с думите: Благодаря ви, пиленца мои, гургулички мои. Без вас можеше да имам покрив над главата”.
Гочо Василев твърди, че има само 2 загуби от Ботев. “Едната е по нареждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без нареждане от БКП никога нямаше да ни бият”, твърди великото крило.
“В съзнанието ми ярко се е запечатал един мач, в който по нареждане от Окръжния комитет на партията трябваше да им дадем точка, за да не изпаднат. Аз бях твърдо против и затова не ме пуснаха да играя. Даже военните, щото Ботев беше техен ведомствен отбор, ме взеха запас, за да не изляза на терена. Трябваше да помогнем на Ботев, защото бяха застрашени от изпадане. Тогава Партията чрез Дража Вълчева ни нареди да им пуснем една точка. Събраха ни двата отбора ден преди мача на режим в Пазарджик за сметка на БКП-то. Никой от нашия отбор не се възпротиви освен мен. Казах на треньора Стефан Паунов, че ще им шибна два гола до 80-ата минута за 2:0, а после да ме вади и да си завършват както искат. Хич не ми пукаше от заповеди, от нищо! Точно преди мача на стадион 9 септември обаче ми наредиха да почивам. Уговорката е била за равен мач, но Ботев би с 1:0. Чико вкара за тях в края. След гола вместо джентълменски да пуснат да изравним, те се наредиха целия отбор на голлинията и така ни биха. На Дерменджиев тогава му лепнаха прякора Лъжливото овчарче. От този мач тръгна враждата между Локо и Ботев, дотогава всичко беше мирно и тихо. Заради тази загуба и ние си усложнихме оставането в групата.
Аз Ботев пък не ги броях за живи,единствено срещу тях не загрявах, толкова ми бяха лесни. Отборът отива на загрявка, а аз бичех карти в съблекалнята с Христакиев Хери Смъртта. Зума преди мач с тях откачаше. Очите му се пълнеха с кръв. Подготвяше се все едно ще играе финал на Световно първенство.
На мен те ми бяха най-лесни. Все едно играем с Плочник (Три водици) или с Бъта баня. Не се майтапя, може да питаш Зума и другите от отбора. Бил съм ги и на техния стадион. Затова го бяха кръстили по едно време Гочова поляна. Ама в локомотивските среди повече го знаем като Кънчова поляна, щото Къната преди това ги беше заклал.
Много са мачовете срещу тях, които няма да забравя. Виден Апостолов и Гельо Делев ги носех на гръб. Вратарите им ме сънуваха като кошмар. Няма вратар на Ботев, на който да не съм вкарвал. Не съм вкарвал само на тези, които не са играли. Спомням си веднъж, когато ги излъгахме с 1:0. Гола вкарах аз. Центрира ми я Зума и аз я мушнах с главата. Вратарят им Михаил Карушков обаче вместо топката ми хвана главата.
Аз се измъкнах и му викам: Не ми дръж главата, ами се наведи и си вземи топката от мрежата. Той ме погна, но аз избягах към центъра, където нашите ме тръшнаха на земята да ме целуват. При 7:3 можехме да им вкараме и 10 гола. Тогава обаче май се намеси Дража Вълчева и прати шофьора си при нашия треньор Иван Манолов да му каже да ни нареди да спрем да вкарваме. И Бай Орел излиза на пистата при 7:1 и ни вика: Стига, стига. И размахва ръце. Това с размахването на ръце после феновете ни го играеха за удоволствие. Като вкарахме седмия гол, аз отидох до Виден и му викам: Абе, бързо да отидете до вашия стадион да вземете таблото, че това не може да побере головете.
От Ботев обаче имам и глоба БФС ме одрусаха с огромната тогава сума 120 лева, защото като ги бихме със 7:3. Тогава направих челна стойка точно на центъра на терена. Направих и на техния стадион при 2:0, но тогава се разминах без наказание.
Имам обаче и няколко мача за Ботев (Пловдив) в Германия. Поканиха ме за подкрепление на един турнир. Тогава БФС приемаше такива покани, за да прави валута, и нямаше значение дали имаш картотека в такива мачове. Играхме срещу Борусия (Мьонхенгладбах) с Берти Фогтс в първата среща и ги бихме 1:0 с мой гол.
После вкарах два за 3:0 над Вупертал, елитен тим, сега нещо не ги чувам. После от Ботев ме молеха да остана при тях. Отговорих, че ще им отрежа езиците, ако някой повтори поканата. БФС правеше много пари и с мачове на Б националния отбор, където ме вземаха редовно.
Иначе аз проблеми с Ботев нямам. Те имат респект към мен, кой им е вкарал повече от мен. Аз проблеми с ботевисти нямам. С Чико, с Виден, с всички се имам. Мач не съм изпуснал на Ботев в Пловдив, ходя да ги гледам и ме посрещат повече от приятелски. За нашето поколение футболът беше удоволствие и хоби, а не война, както е сега. На Голямата къща се събираха по 50 хиляди и никой с никой не се биеше. Хората ходеха заедно на мачове. Закачки и бъзици имаше, но война никога.
От тях ми е апартаментът.
“Как да ги мразя, бе? Аз ги обичам. С премиите от головете, които им вкарах, си купих апартамента в “Кършияка”. Затова, като минавам покрай техния стадион, винаги ги благославям с думите: Благодаря ви, пиленца мои, гургулички мои. Без вас можеше да имам покрив над главата”.
Гочо Василев твърди, че има само 2 загуби от Ботев. “Едната е по нареждане на Дража Вълчева, а другата е от Кочо Гяуров. Без нареждане от БКП никога нямаше да ни бият”, твърди великото крило.
“В съзнанието ми ярко се е запечатал един мач, в който по нареждане от Окръжния комитет на партията трябваше да им дадем точка, за да не изпаднат. Аз бях твърдо против и затова не ме пуснаха да играя. Даже военните, щото Ботев беше техен ведомствен отбор, ме взеха запас, за да не изляза на терена. Трябваше да помогнем на Ботев, защото бяха застрашени от изпадане. Тогава Партията чрез Дража Вълчева ни нареди да им пуснем една точка. Събраха ни двата отбора ден преди мача на режим в Пазарджик за сметка на БКП-то. Никой от нашия отбор не се възпротиви освен мен. Казах на треньора Стефан Паунов, че ще им шибна два гола до 80-ата минута за 2:0, а после да ме вади и да си завършват както искат. Хич не ми пукаше от заповеди, от нищо! Точно преди мача на стадион 9 септември обаче ми наредиха да почивам. Уговорката е била за равен мач, но Ботев би с 1:0. Чико вкара за тях в края. След гола вместо джентълменски да пуснат да изравним, те се наредиха целия отбор на голлинията и така ни биха. На Дерменджиев тогава му лепнаха прякора Лъжливото овчарче. От този мач тръгна враждата между Локо и Ботев, дотогава всичко беше мирно и тихо. Заради тази загуба и ние си усложнихме оставането в групата.
Аз Ботев пък не ги броях за живи,единствено срещу тях не загрявах, толкова ми бяха лесни. Отборът отива на загрявка, а аз бичех карти в съблекалнята с Христакиев Хери Смъртта. Зума преди мач с тях откачаше. Очите му се пълнеха с кръв. Подготвяше се все едно ще играе финал на Световно първенство.
На мен те ми бяха най-лесни. Все едно играем с Плочник (Три водици) или с Бъта баня. Не се майтапя, може да питаш Зума и другите от отбора. Бил съм ги и на техния стадион. Затова го бяха кръстили по едно време Гочова поляна. Ама в локомотивските среди повече го знаем като Кънчова поляна, щото Къната преди това ги беше заклал.
Много са мачовете срещу тях, които няма да забравя. Виден Апостолов и Гельо Делев ги носех на гръб. Вратарите им ме сънуваха като кошмар. Няма вратар на Ботев, на който да не съм вкарвал. Не съм вкарвал само на тези, които не са играли. Спомням си веднъж, когато ги излъгахме с 1:0. Гола вкарах аз. Центрира ми я Зума и аз я мушнах с главата. Вратарят им Михаил Карушков обаче вместо топката ми хвана главата.
Аз се измъкнах и му викам: Не ми дръж главата, ами се наведи и си вземи топката от мрежата. Той ме погна, но аз избягах към центъра, където нашите ме тръшнаха на земята да ме целуват. При 7:3 можехме да им вкараме и 10 гола. Тогава обаче май се намеси Дража Вълчева и прати шофьора си при нашия треньор Иван Манолов да му каже да ни нареди да спрем да вкарваме. И Бай Орел излиза на пистата при 7:1 и ни вика: Стига, стига. И размахва ръце. Това с размахването на ръце после феновете ни го играеха за удоволствие. Като вкарахме седмия гол, аз отидох до Виден и му викам: Абе, бързо да отидете до вашия стадион да вземете таблото, че това не може да побере головете.
От Ботев обаче имам и глоба БФС ме одрусаха с огромната тогава сума 120 лева, защото като ги бихме със 7:3. Тогава направих челна стойка точно на центъра на терена. Направих и на техния стадион при 2:0, но тогава се разминах без наказание.
Имам обаче и няколко мача за Ботев (Пловдив) в Германия. Поканиха ме за подкрепление на един турнир. Тогава БФС приемаше такива покани, за да прави валута, и нямаше значение дали имаш картотека в такива мачове. Играхме срещу Борусия (Мьонхенгладбах) с Берти Фогтс в първата среща и ги бихме 1:0 с мой гол.
После вкарах два за 3:0 над Вупертал, елитен тим, сега нещо не ги чувам. После от Ботев ме молеха да остана при тях. Отговорих, че ще им отрежа езиците, ако някой повтори поканата. БФС правеше много пари и с мачове на Б националния отбор, където ме вземаха редовно.
Иначе аз проблеми с Ботев нямам. Те имат респект към мен, кой им е вкарал повече от мен. Аз проблеми с ботевисти нямам. С Чико, с Виден, с всички се имам. Мач не съм изпуснал на Ботев в Пловдив, ходя да ги гледам и ме посрещат повече от приятелски. За нашето поколение футболът беше удоволствие и хоби, а не война, както е сега. На Голямата къща се събираха по 50 хиляди и никой с никой не се биеше. Хората ходеха заедно на мачове. Закачки и бъзици имаше, но война никога.
От тях ми е апартаментът.
Много ми хареса бъзика за таблото... това не го бях чувал... Гочо, голям си, няма спор... да си жив и здрав и дано любимият Локомотив те зарадва в неделя...
