hypodil написа:plovdivram написа:Ами ти добре проявяваш мъжество признавайки моментната си некомпетентност, но тогава на базата на какво дължим проявявта на другата ти "мъжественост", с която хвърляш определенията си по отношение на Локомотив Пловдив?!
И като толкова много искаш.. ето ти два примера, които имат много общо с нашия... само че ще ти ги дам с "жокери"... и "жокерите" са 1949-та и 1951-ва година!!! Имена на отборите няма да споменавам за да не приеме някой поста ми като заяждане!!! Има и редица други "административни влизания", но тези засега са ти достатъчни!!! Сигурен съм, че за един радетел на чистото и неопетнено минало на българския футбол като теб няма да е проблем да провери събитията от годините, които ти давам и да открие за какво му говоря... Отсега искам да ти кажа, че в нета едва-ли ще намериш подробности за тези събития!!! Но ти ако си наистина толкова заинтересуван от миналото на българския футбол така както показваш активност по отношение на Локо Пловдив вярвам ще направиш всичко по силите ти за да намериш повечко за тези неща...
А бе има си ги и в нета
1948-1949:
Inter-zone tournament for promotion to "A" RFG:
GD Pts
1. Septemvri (Pleven) 37:17 21
2. Septemvri (Sofia) 27:16 13
3. Botev (Plovdiv) 23:17 13
4. Rosstroi (Pavlikeni) 27:22 13
5. Sportist (Sofia) 19:23 10
6. Rilski sportist (SAMOKOV) 13:33 7
7. Shipka (Stara Zagora) 10:28 7
И изведнъж хоп:
1. CDNA (Sofia)
------------------------------------------------------------------------------------------------
2. Spartak (Sofia)
------------------------------------------------------------------------------------------------
3. Levski (Sofia)
------------------------------------------------------------------------------------------------
4. Akademik (Sofia)
------------------------------------------------------------------------------------------------
5. Spartak (Varna)
------------------------------------------------------------------------------------------------
6. Cherveno zname (Sofia)
------------------------------------------------------------------------------------------------
7. Lokomotiv (Plovdiv)
------------------------------------------------------------------------------------------------
8. Stroitel (Sofia)
------------------------------------------------------------------------------------------------
9. Minior (Pernik)
------------------------------------------------------------------------------------------------
10. Botev (Plovdiv)
------------------------------------------------------------------------------------------------
11. Torpedo (Pleven)
------------------------------------------------------------------------------------------------
12. Torpedo (Ruse)
slabia_forever или botev shampoo, или както там ти е ника, как ще ми обясниш тази миграция
Някаква магия ще да е
Голямата, преобладаващата част от черно-белите обвиненията, отправяни към Ботев Пловдив за периода на Народната република са неоснователни и базирани на невежеството. Непознаването на историята, на обществено-политическите процеси и особеностите на събитията обаче не оправдава съзнателното изопачаване. В стремеж да обосноват конюнктурните си претенции, апологетите на анти-ботевизма залагат на повърхностните асоциации и на фриволните съждения, а не на „свободната от ценности" (Макс Вебер) чиста наука. Разбира се, това се обуславя от два коренно различни подхода, два типа мислене, цивилизационни схващания и манталитет, съобразени с моралните и интелектуални устои на отделната личност и предопределящи нейния свободен избор на поведение.
В самото начало е нужно да се отбележи какво заварва времеразделната дата «9 ІХ 1944» в спортен Пловдив, а именно съществуването на дружествата - Шипка, Спортен градски клуб (СГК), Марица, Спортклуб, Ботев, Левски, Железничарски спортен клуб (ЖСК) и Парчевич. Само за по-малко от десетилетие картината коренно се променя с унищожаването на свободния живот и традициите в спорта, заместени от насаден модел на централизирано тоталитарно управление.
Смяната на политическата система в България през септември`1944 и налагането на диктаторски режим по източен образец оказва влияние върху развитието на спорта като цяло и в частност на футбола в България. Обратно на декларираните лозунги за осигуряване на модерни условия за развитие и за бъдещи бляскави успехи, основен принцип на управление става командно-административният. Това предпоставя липсата на каквато и да е свободна воля и гражданска инициатива в спортния живот и вътрешноклубните дела.
Редицата обединения в които влиза СК Ботевъ с различни дребни по мащаб клубове не е единствен по рода си случай, а е част от един продължителен общонационален процес, органически вписващ се в особеностите на времето. Процес, който има своята причинно-следствена предпоставка и не представлява нищо повече от поредица решения, приемани и осъществявани от тесен кръг обществено-партийни функционери. Водещо основание е било налагането върху спортния живот на комунистическата догма с нейната идеологемата, че добри са само онези, които имат пролетарски произход, а лошите са онези с буржоазен или непролетарски характер. Към втората група са причислявани всички по-изявени (до 1944) граждански клубове (софийските Славия и ФК`13, тимовете Левски от София, Пловдив и Русе, варненския Владислав, плевенския Белите орли, пловдивския Ботев, Черноморец от Бургас и др.), малцинствените (Макаби, Баркохба, Акоах, Хоментмен, Алтай, Парчевич и др.) и близките до Двореца казионни тимове (АС`23, Княз Кирил, Спортклуб София). Съответно към тях са насочени основните усилия за подчиняването им на новата власт и приобщаването към „прогресивното работническо движение".
На 27 декември 1944 в резултат на не особено доброволно и свободно решение, функционерите на Ботев Пловдив се съгласяват на обединение с „червения тим" на Шипка, който по онова време е воден от „силния на деня" градски комендант, майор Величко Георгиев (по-късно генерал-лейтенант). Така е изпълнено едно от указанията на комунистическата власт за овладяване на старите буржоазни организации. Футболната секция на Обединен народен спортен клуб «Шипка-Ботев» се ръководи от Стою Сеизов (председател), Тодор Чучев и Атанас Говедаров-Заека, треньори са бившите футболисти от двата отбора - Симеон Павлов и Никола Щерев-Старика.
Две години по-късно (29.05.1947) административно е прикрепен и профсъюзният отбор на пловдивските тютюноработници («Стефан Кираджиев»), а от 18 септември 1947 СК Ботев (Шипка отпада от името поради не успех да се наложи като притурка към най-популярното дружество в града) започва съвместна организационна и спортно-състезателна дейност с военнослужещите от Пловдивския гарнизон. Така за кратко време властта успява да вкара в политическата си доктрина стария клуб, като същевременно се възползва от изградената спортна база и общонационалната му известност и значимост. Именно последните два фактора спасяват БПФК от претопяване - съдба, сполетяла другите два елитни клуба в града Левски и Спортклуб.
Подобни „обединения", „сливания" и реорганизации са осъществени при почти всички стари отбори в страната. Славните Тича и Владислав са заличени след безпринципното им обединение в ТВ`45 (все едно да събереш Арсенал и Тотнъм, Реал и Атлетико, Селтик и Рейнджърс), софийските ФК`13 и Раковски се сливат под името «Раковски-ФК», а впоследствие (преминавайки към Министерството на вътрешните работи и по идея на министър Антон Югов), отборът се преименува на «Спартак». През 1945 г. столичната Славия е подчинена на доктрината с обединяване с «България» и «Бежанец», а Левски София се прелегитимира чрез сливане с Пощенския СК под опеката на министър Цола Драгойчева.
В Пловдив, освен Шипка-Ботев, другото емблематично обединение е това на Спортклуб (отбор на гръцкото малцинство) с Парчевич (отбора на католиците) в СП`45, по-късно преименуван на Славия и дообезличен от събиране с работническия «Петър Ченгелов» в Славия-Ченгелов. Другият могъщ пловдиски тим Левски Пловдив (създаден през 1928 от Тракийска слава и Бенковски-Победа`25) е слят с новообразувания клуб Септември при МВР-Пловдив и на тази основа след години се ражда дружеството Спартак. Много изследователи на пловдивския футбол твърдят с увереност, че този Левски всъщност бил по-стар клуб от Ботев Пловдив. Бъркат го с формирания във Френския колеж през 1911-1912 футболен тим, играещ в небесносини (цветовете на училището) ризи с бродиран лъв на гърдите. Именно заради емблемата си въпросният тим получава гражданственост с името "Левски", но така и не се включва в официални надпревари и съответно няма регистрирано публично наименование. Пловдивски клуб, нарочно кръстен на Апостола се появява в края на 20-те и играе в синьо, бяло и червено. Не е оставен непокътнат и отборът на Каршияка - Марица е обединен със Стефан Караджа и приема за кратко името Спартак, после променено на Текстилец...
Покрай тези обединения вървят и открити репресии срещу несъгласните с новата политика клубни деятели и състезатели. В нарочни събрания и публични инициативи от организираното спортно движение са изключвани старите буржоазни елементи, като същевременно новата власт стимулира в дружествата издигането на кадри, имащи високи позиции в партийните и държавни структури. Основанието за тези действия е било елементарно - подобни свързвания и окрупнявания са били възприемани като следване на съветския образец. На практика това са прояви, легитимиращи физкултурните организации пред комунистическата власт и даващи им право да продължават съществувание при новия режим. По указание на централното спортно ръководство в цяла България се преминава към формирането на т.нар. "доброволни спортни организации" (ДСО), които да заменят самостоятелните спортни дружества. Така в Пловдив са създадени шест ДСО-та, които се формират по ведомствен и професионален принцип. Това са: Динамо, Академик, Енергия (по-късно преименуван на Торпедо), Червено знаме, Текстилец и Строител. Само към военните не се изгражда ДСО, но пък те си запазват извънредното право да участват със свои представители във всички спортни прояви и първенства. Тази вратичка скоро е използвана от ръководство на БПФК за обезпечаване бъдещото развитие на клуба и като противовес на уредилите се вече с казионно покровителство отбори.
Новото реорганизиране донася схемата, върху която се крепи през цялото си съществуване високоразвитият спорт в социалистическия блок и станала негова отличителна черта - ведомствени дружества под шапката на министерства и стопански предприятия, с влиятелни ръководители в партийната и държавна йерархия. Лансираните след 1990 г. твърдения, че едва ли не имало десидентстващи клубове, които успявали да избегнат схемата и да се състезават без номенклатурна протекция са нагли спекулации и фолклорни митологеми, целящи единствено да оправдаят слабите резултати на някои клубове през 45-те години на комунистическо робство.
За периода 1944-1949 освен промени в идентичността си, Ботев Пловдив търпи и чисто материални загуби - отнети в полза на държавата са клубното парк-игрище в Кичук Париж и клубните канцеларии на улица "Патриарх Евтимий". Кокетният стадион, граден и поддържан през годините с много любов от поколения ботевисти, е предаден по административен ред на милиционерското дружество «Динамо» (по-късно Спартак Пловдив). Това събитие изправя пред трудности клубното ръководство (председател на футболната секция е майор Димитър Ганчев, членове са шипченеца Георги Генов-Джогата, старият ботевистки лидер Стоян Пухтев, Димитър Вангелов и треньорския щаб Васил Куцаров и Никола Йонов) по осигуряването на нормален учебно-тренировъчен процес и изграждането на боеспособен отбор. В тежката ситуация решението е взето - Ботев да се обвърже с военното министерство и да се превърне във ведомствен отбор. Свързването именно с войската не е случайно, то има своята предистория от края на 20-те и началото на 30-те години на ХХ век, когато „жълточерните" минават за клуб близък до офицерските среди в Пловдив. През този период пряко участие в управлението на дружеството взимат ротмистър Христо Кънчев, поручик Иван Никифоров и поручик Михаил Джувков.
Както ще се окаже в последствие, обвързването с военните обаче носи и негативи.
За сезон 1948/1949 година се извършва крупна реорганизация в структурата на провеждане на футболните надпревари като се премахва системата на елиминации за определянето на шампиона. Създадена е елитна лига под името "А" Републиканска футболна група, но в нея не попада Ботев Пловдив и той започва да се състезава в една от петте второразредни зонови дивизии. Жълточерният отбор печели надпреварата в Южната зонова дивизия и придобива право да участва в турнира на зоновите първенци за място в елита. БПФК се класира трети и след две победи в допълнителните квалификации срещу Бдин (Бенковски Видин) извоюва правото да играе в А-група от следващия сезон.
Новият шампионат 1949/50 започва, дори е проведен първият кръг и отново заради висше политическото хрумване се задейства командно-административното вмешателство. Прави се поредна реорганизация в системата за провеждане на футболните първенства и за целта от 30 октомври до 15 декември 1949 г. се провеждат квалификационни турнири за местата в бъдещата А-група, която ще има календар "пролет-есен". Ботев извоюва едно от двете места, определени за Пловдив, но военните решават друго. В софийския квалификационен турнир армейският отбор ЦДНА (ЦСКА) съвсем изненадващо не се класира сред петте софийски квоти и за „честа на пагона" е извършена вътрешоведемоствена реорганизация. Върховният комитет за физкултура и спорт (ВКФС) към Министерски съвет взима решение в елитната група да участва един общ представителен военен тим под името «Отбор на Народна войска» (ОНВ), който да заеме мястото на Ботев Пловдив. На практика обаче става така, че участва ЦСКА, а за параван на уж обединения отбор е взет един-единствен играч от Пловдив - отличният вратар Георги Кекеманов. Злощастният Ботев е запратен да играе „поправителен" през 1950 г. в Пловдивската окръжна групa. За утеха остава само спомена от победата с 3:1 над стария съперник Левски София «в дружествена среща»...
Друг минус от клубния живот под крилото на военните в онези години е постоянното текучество на кадри. Футболният отбор основно е попълван от военнослужещи в гарнизон Пловдив, младежи, които след приключване на войнската си повинност напускат и редиците на пловдивския «Спортен клуб на Народната армия». Постоянните промени в тимовия лист водят до нестабилни игри и посредствено състезантелно равнище на отбора. Тази трудност частично е преодоляна с възстановяването на клубната ДЮШ (дала Георги Кекеманов, Тодор Тодоров-Дурата, Крум Янев-Палакмана, Георги Чакъров, Иван Занев, Иван Сотиров-Албанеца), но пък остава проблемът с отглеждането и култивирането на завършени футболисти за ЦСКА - големия "брат" от столицата.
Справедливостта изисква да се признаят и дивидентите, които носи опеката на Втора армия (с щаб в Пловдив) за футболния клуб. Благодарение на правото да ползващ войници за свои футболисти през тима минава плеяда известни играчи, макар и в младежка възраст, които дават съществен принос за изграждане силата и авторитета на БПФК. Във военизирания си период 1947-1962 отборът приема от цялата страна по различно време такива имена като Косю Енчев (от Дряново), Никола Ковачев-Туата (от Благоевград), Иван Вуцов (от Габрово), Райно Панайотов (от Бургас), Райко Стойнов (от Пазарджик), Димитър Йорданов-Кукуша, Христо Илиев-Патрата, Сашо Костов, Димо Печеников, Георги Аспарухов-Гунди, Георги Харалампиев-Ампе, Стоичко Пешев, Виден Апостолов, Димитър Костадинов-Мики (от София).
Ботев Пловдив излизла от опеката на армията за кратко (1963-1968) и намира спомоществувание първо от профсъюзите, а после от завода-гигант КЦМ. Именно тогава е записан и най-големия успех шампион на страната за 1967 година.
Броени месеци след това знаменито събитие, изненадващо идва ново прехвърляне на БПФК към военните. Както и при предишното крупно реорганизиране на спорта от края на 40-те, така и сега това не е изолиран случай, а част от широкомащабен процес под контрола на властта. В резултат на висша партийна поръка се започва окрупняване на спортните организации и преподчиняването им на различни ведомства и стопанства. Набързо, в рамките на 2-3 сезона се конгломерират няколко недоносчета-гиганти - ДФС Левски-Спартак (от Левски, Спартак и Кремиковци), ЖСК-Славия (от Славия и Локомотив София), ЦСКА поглъща Септември София, а във Варна се прави ЖСК-Спартак от местните Локомотив и Спартак, сливенските Млада гвардия и Хаджи Димитър се унифицират в АФД Сливен. В Пловдив заповедта на централното ръководство е изпълнена според конкретното предложение на градския "общественик-функционер" Методи Тенев (известен симпатизант на Локомотив)- пловдивският мастодонт да се образува от Ботев, Спартак и Академик с обосновка за «хомогенно общоградско сдружение, развиващо всички олимпийски спортове» под патронажа на министерството на отбраната. Новата организация се нарича Армейско физкултурно дружество (АФД) Тракия, играе в жълто-черно и ползва дома на „канарчетата" за свой стадион.
Антиботевизмът години наред изопачава фактите около това обединение и давайки го за пример се опитва да го пробута като нагледно доказателство за гадния, "комунистически" манталитет на клуба от Колежа - един вид как „лошите Ботев" вероломно затрили „симпатичния Спартак. И заслепени в омразата си, комплексираните на тема „Ботев Пловдив" изпадат в жалко противоречие. Тези същите, които се пишат за върли антикомунисти и обругават БПФК заради въобразена червена протекция, същевременно леят крокодилски сълзи за тима на „народната милиция" и сега раздухват как Ботев се бил възползвал някога от услугите на властта за да присвои силата и базата на Спартак. В наглите си твърдения обаче пропускат нарочно да упоменат факта, че към датата на обединение БПФК е бил с ранг шампион на страната, а Спартак е отбор от средата на таблицата, борещ се да не изпадне. Другата съпоставка, която се избягва да се казва, защото изцяло не е в полза на антиботевизма, е по отношение на базата, фенска и материална. Спартак никога не е имал многобройната публика на Ботев, никога дори не е бил популярен колкото третия по сила тим в града - Локомотив, а материалната му база е изцяло придобита по административен ред. Нещо повече, стадион „Спартак" (сега „Тодор Диев") е същият, който е отнет от БПФК през 1949 г. и който е изграден от ботевистите през 20-те години на ХХ век.
Чисто материалните и спортно-технически „облаги" за Ботев Пловдив от АФД-то се измерват с придобиването на базата в Кичук Париж и привличането в отбора на „гладиаторите" Христо Дишков и Тобия Момин.
Вторият военизиран период е от 1968 до 1984 година, макар че по книга Ботев остава да се нарича АФД Тракия до 1985, а след това и ФК Тракия до падането на режима през 1989 г.. Характерното, но някак си оставащо в сянката на постигнатите резултати за този период е развитието на клубната ДЮШ, превръщането й в една от най-добрите в България и дала редица именити футболисти - Спас Джевизов, Петър Зехтински, Александър Иванов, Атанас Маринов, Митко Аргиров, Костадин Костадинов, Георги Славков-Бенкс, Атанас Гаръбски, Славчо Хорозов, Ивайло Стойнов, Румен Байрев, Димитър Младенов, Марин Бакалов, Тодор Зайцев, Христо Коилов, Ясен Петров. Това е основата върху която клубът гради своите енигматични стойности от края на 70-те, 80-те, та чак до началото на 90-те. През упоменатия период БПФК е постоянен участник в европейските клубни турнири, нещо непостигано нито преди, нито след това.
Раздялата на БПФК с Втора армия в средата на 80-те се обуславя от охладнелите отношения на военните към спорта и незаинтерисоваността им вече да си преписват заслуги за неговите успехи. Причината се крие в трудностите, които войската изпитва при увеличаващата се икономическа тежест от стопанския колапс на плановата социаилистическа икономика. През този период в страната започва финансова и стопанска стегнация, което неминуемо рефлектира и върху способностите за ведомствена издръжка. Връзката с воените се прекъсва също толкова изневиделица както се и ражда в края на 60-те. Завършва и с леко скандален отенък, стига се даже до съд за клубната легенда Чико, набеден, че спазарил някакъв мач на Шумен в Б-група.
През сезон 1983/1984 казионните колоси Левски и ЦСКА водят епична битка в шампионата. Три мача преди финала Левски гостува на БПФК и се очаква резонно да бъде победен, така както това е ставало в последните 10-11 години в Пловдив и по този начин ЦСКА да има предимство преди директният сблъсък на грандовете в последния кръг на шампионата. Двубоят обаче завършва наравно 2:2 и подхранва слуховете за договорка между про-левскарски настроения Чико (тогавашен треньор на БПФК) и вождовете от Подуяне. Съмненията се подклаждат и от конфузното поведение на «канарчетата» - никаква радост след попадението на Атанас Пашев за 3:2. Голът е отменен уж заради засада, а според мнозина за да се запази договорката между двата тима. В последния кръг Левски бие ЦСКА и става шампион, а Чико е извикан в София да дава обяснения пред военното началство защо не е бил победен Левски в Пловдив. Мълвата говори, че Чико се изрепчил с контрата «А вие що не ги бихте?», което му коства изгонване от поста. Броени години след това, генералитета не пропуска да си отмъсти за проявеното своеволие - прокуденият чак в Шумен за треньор Чико е съден по обвинение, че бил уредил мач на отбора си в Б-група. До присъда не се стига, но остава унижението една легенда на българския футбол да търка наровете в следствения арест...
