Мнениеот Alternative » 10 сеп 2009 11:09
Първоначално "жълточерните" отбори тренират на поляните до Тютюневата фабрика и "Пепинерата" (Сточна гара), “Гладно поле” или в Мараша. Официалните срещи се провеждат на игрище "Колежа", което тогава е било супер модерно – със съблекални, официална ложа и трибуни. Няма сведения клубът да е плащал наем за ползване на стадиончето. Стопанисван от Френския колеж и според католическата догма теренът е бил разположен в ориентир “изток-запад”, а местата за зрители са били на север и на юг.
През 1924 г. Управителният съвет на клуба, начело с адвоката Георги Хитрилов, взима решение за изграждане на собствено парк-игрище. Отправени са официални искания към градската управа за отпускане на терен. Въз основа на протокол № 59/20.11.1925 г. Пловдивската община отпуска 36 декара общинска земя югоизточно от Централна гара, в квартал "Ухото" на Кичук Париж. За кратко време игрището е оградено с каменна стена, вдигната е официална трибуна с клубни помещения, а теренът е затревен. Първата официална среща на новия стадион се играе на 23 май 1926 година.
По-късно клубното ръководство решава да постави монумент на клубния патрон поета-революционер Христо Ботйов пред входа на новия дом. Основава се фонд "Постройка на бюст-паметник на Христо Ботйов" за набиране на финансови средства. Проведен е конкурс за проект между млади български скулптори от градовете София и Пловдив. На 13 март 1927 г., след проведен референдум между клубните членове, специално жури определя един проект от представените седем – този на пловдивския скулптор Димо Вичев. На премирания автор е възложена изработката на паметника от специален мрамор, донесен за случая от Врачанския балкан.
Постаментът е официално открит на 2 юни 1927 г. с литургия и патриотичен ритуал. В навечерието на патронния празник, почетният член на клуба и изтъкнат пловдивски общественик Недко Каблешков издава специална брошура, а на самото тържество държи пламенна реч. На церемонията присъстват лелята на Ботйов и четникът Иван Андонов, който прочувствено заявява: “Не случайността постави паметника на великия българин на това място. Провидението е внушило на клубните членове да го вдигнат тук. Запомнете това – през Априлското въстание, когато в Пловдив са докарани заловени въстаници, точно на това място османците ги избиват и то е напоено с толкова много българска кръв. Днес тук стои каменния лик на певеца за свобода и величав борец на милото ни Отечество. Нека неговия дух ви окрилява винаги в спортните битки за чест и слава на нашия град. Да живей България!”.
Клубът се сдобива с нотариален акт за собственост на парк-игрище "Ухото" през 1934 година, като по този начин се слага край на тревогите, че мястото може да бъде отчуждено по един проект от 1918 г. за доразширяване ЖП депото на Централна гара.
В годините от 1926 от 1947 жълточерният клуб играе 6 международни срещи на това игрище – печели две, губи три и завършва веднъж наравно. Съперници са Адмира Виена (1:7), Кешкемет Будапеща (3:2 и 2:4), Бешикташ (0:0), Бохемианс Прага (1:3) и “вундер-тима” на Аустрия Виена (сензационна победа с 5:4).
След установяването на комунистическата власт в град Пловдив и в неговия спортен живот настъпват тотални промени. През 1947 година клубната управа изработва план, според който съществуващото парк-игрище “Ухото” трябва да се превърне в модерен стадион с високи бетонови трибуни, волейболни и баскетболни площадки, тенис кортове и открит плувен басейн. За съжаление това не се осъществява. С едно решение на градското физкултурно ръководство през 1949 г. стадионът в Кичук Париж е предаден за ползване на физкултурно дружество Спартак, а Ботев Пловдив се премества да играе на Градския стадион (известен с прозвището си "Високата кула", а по-късно и "Голямата къща").
През 1959 г. властите разрешават строеж на нов клубен стадион на мястото на старото игрище в квартал Каменица. Първите строителни работи започват на 21 юли 1959 г. Две години по-късно Ботев Пловдив се завръща на "Колежа". Стадионът е открит с големи тържества на 14 май 1961 г. в присъствието на министър-председателя Антон Югов и многобройна компартийна клика, а символичната лента е прерязана от заместник-министъра на отбраната генерал Джуров. Празненствата завършват с приятелски мач срещу румънския шампион Стяуа и "жълточерна победа" с 3:0.
Чак през 1993 г., при управлението на президента Данов, “Колежа” претърпява по-съществен ремонт. Съблекалнята за гостуващите отбори е преместена в източния край на стадиона. Прокопан е тунел, между Сектор Север и Трибуна Изток, свързващ гостите с терена, намален е капацитетът на седящите места, а през 1995 г. е поставено електрическо осветление (“лампите на брокерите”, останали от реконструкцията на тенис-комплекса “СТАД” и не отговарящи на стандартите за футбол през нощта).
Най-многобройна публика “Колежа” е побирал на 27 февруари 1963 г. за четвъртфиналния мач за КНК срещу мадридския Атлетико (1:1) – 40 000 зрители. Рекордът за първенство е мач с Левски София (0:1) през 1966 г. – 37 000 зрители, но поради безредиците преди срещата и нахлуване на публиката на терена, Ботев Плд е задължен от футболната федерация впоследствие да играе дербитата си на “Голямата къща”.
На няколко пъти “Колежа” е подслонявал и градските съперници – Локомотив и Спартак.
“Смърфовете” играят домакинските си срещи тук през пролетта на 1980 г. (изпадат в Б група) и един мач през 2004 г. (стават шампиони).
“Гладиаторите” ползват стадиона за няколко мача през 1995 г.
“Колежа” е домакинствал на финал за Националната купа през 2000 г. (Левски София – Нефтохимик 2:0).
