Локомотив Пловдив неизменно играел пред хилядна публика – и през 60-те, и през 70-те, и през 80-те. Неизменни оставали и впечатляващите десанти на привърженици: няколко хиляди души през 1971г. на финала за Купата,
близо 20 000 през 1983г. на победния финал за Купата. Тук трябва да се споменат още
рекордните 40 000 души на мач от втората дивизия – в срядата на 16 март 1983г. Може би най-внушителната изява на онази “луда” 1983г. била не в десанта за Купата или в баража срещу Осъм (Ловеч),
когато на Националния стадион неизменно се изсипвали по около 20 000 пловдивчани! Може би най-изумителното проявление на локомотивската публика бил квалификационният мач за влизане в “А” група срещу Черноморец. На 18 юни 1983г. клубният стадион бил изпълнен до пръсване –
20 000 души се събрали на него. Ала отвън, в горичката на Лаута, имало още 20 000 пловдивчани!!Ето с какви думи на следващия ден “Отечествен глас” започнал емоционалния си коментар за мача: “Някаква особена футболна еуфория бе завладяла вчера Пловдив. От десетилетия не бяхме виждали такова масово стичане към стадион, такова настроение, такова желание за победа. Вторият квалификационен мач между “Локомотив” и “Черноморец” даваше голям шанс на домакините да се завърнат в “А” РФГ.
И часове преди мача стадион “Локомотив” бе претъпкан – 20 000 зрители бяха заели места на всяко свободно местенце, още толкова останаха навън.”
Най-накрая, целта била извоювана – по локомотивски, с перипетии и вдъхновение, но червено-черно-белият клуб се завърнал в елитната дивизия.
Това било ознаменувано по подобаващ начин от неговата публика – на 17 август 1983г. рекордните за целия кръг 50 000 души препълнили Градския стадион, за да станат свидетели на завръщането в елита. По същото време в София шампионът (ЦСКА) срещнал бронзовия медалист (Тракия) пред 15 000 зрители.
Традицията на всеотдайната и многобройна червено-черно-бяла публика продължавала да живее – чрез внушителния десант на онези
над 15 000 души в Казанлък при завръщането в “А” група през юни 1985г. Трябва да се каже и изобщо за посещаемостта на Локомотив Пловдив през този сезон. Както писал “Отечествен глас”,
ако и играещ в “Б” група, то на домакинствата си отборът събрал общо около 400 000 души – средно по 19 000 на мач. Същевременно, средната посещаемост в “А” група за същия сезон била 9995 души.

Традицията се изявила и през 1990г., 1998г. – когато на мачове не за друго, а за оставане в елитната група,
стадионът събра по 20 000 и 25 000 души.
Най-пресни и най-емоционални са спомените за шампионската 2004г.,
когато повече от 40 000 души препълниха централния площад, за да отпразнуват черно-бялата титла. Впоследствие,
трите десанта от по 10 000 души в Бургас бяха продължение на традицията – онази традиция на пловдивчани да подкрепят отбора в червено-черно-бяло, която била положена отпреди седем десетилетия!

Дето се вика, когато фактите са документирани, олигофрените могат да си плямпат празни приказки, колкото си поискат

Източкик:
Полулярността