forum.gong.bg

Халфовата линия е сърцето на един отбор. Това е тази територия от игрището, която в частност определя изхода на един двубой. Тази зона работи най-интензивно, като подпомага преминаването от фаза "Защита" във фаза "Атака". Футболистите, които се намират в тази част от терена се нуждаят от сериозна физическа подготовка, предвид нескончаемото тичане в борба за топката, подсигуряване на защитния вал, както и участие в атаките на тима. За да се разбере по-добре как въпросния преход се получава, трябва да разгледаме конкретни примери, за да добием цялостна представа.

Триото:

- Дълбоко лежащ плеймейкър (Deep Lying Playmaker)
- Централен полузащитник (Нагърбен със задачата да отнема)
- Централен полузащитник (Повече креативност и идеи в халфовата линия)



Анализирането на всяка позиция ще изисква написването на цяла статия. Следващите редове ще имат да акцентират върху "дълбоко лежащия плеймейкър".

Защитната игра

В съвременният футбол крайните защитници играят съществена роля в атаките на един отбор, като това от друга страна крие и своите рискове. Централните защитници пък повече и повече са подтиквани да изнасят топката самостоятелно, преминавайки голямо разстояние за осъществяването на идеята. "Дълбоко лежащия плеймейкър" е нов термин в съвременния футбол. Това е играча, който един вид се присъединява към централната двойка защитници, за да може да получи топката и се нагърби със задачата тя да бъде изнесена възможно по-напред, докато открие съотборник в добра позиция за получаване на кълбото. Така че, когато се прави преход от защита в атака, то целия отбор се движи като едно цяло - приема формата на едно цяло. Там е и същественото звено в отборната игра.



Разбира се, не всяка атака се оказва ползотворна. Както по-горе споменах, бековете участват активно в офанзивната част от играта, с което оставят зоната зад себе си непокрита, а това би било добре дошло за евентуална контра-атака на противниковите единици, използвайки оголената зона на включилият се в атаката краен защитник. Тук отново идва и ролята на "дълбоко лежащия плеймейкър". В подобни ситуации той отива в тази зона и покрива включилият се в атака съотборник. По този начин защитата връща предишния си облик. Все пак, този вид централен полузащитник играе жизненоважна роля при подобни ситуации. Така той може да спре нахлуващите офанзивни единици на противника, или поне забави техните действия. Това разбира се е ценно време за неговите съотборници да се прегрупират и сложат край на набезите на противника.



Атакуващата игра

В схемата на Брендън Роджърс, халфовете на тима играят предимно с къси и насечени подавания, целящите да изморят полузащитниците на другия отбор, както и да раздвижат тяхната защитна четворка, която в повечето случаи се огъва под натиска и пропуска коридори, които да бъдат използвани за евентуален пробив. Творчеството при всичките отбори лежи предимно в техните средни линии. "Дълбоко лежащия плеймейкър" има доста повече време, за да обработи топката, разчете играта пред себе си и избере оптимален вариант за разиграване на топката. В този момент се използва интелигентността на този тип играч, възползвайки се от неговата свобода на действия. Той е натоварен със задълженията да върти играта около оста на полузащитата. Както вече сте забелязали, Лукас Лейва се връща дълбоко назад, за да получи топката от своя съотборник в защита, с което да подпомогне нейното изнасяне, предвид затрудненото положение на бранителя, който не намира пролука за нахълтване в полето на другия тим. Този тип плеймейкър обира всички топки, които са пратени назад към защитата от други негови колеги в халфовата линия, при евентуална несполука с организирането на действия в атака. Когато той владее кълбото, то тогава предоставя добра възможност на хората пред него да намерят по-добри позиции за получаване на топката (един вид да се открият). Този играч обаче рядко се движи напред с топка в краката, но пък лесно може да разчете цялата игра пред себе си и насърчава съотборниците си в нападение.



[offtopic]Надявам се темата ви се хареса и бихме могли да изпишем доста относно това. [/offtopic]

Браво, хаамериканцете могат да те потърсят за нов мениджър на Ливърпул, за очертаващия се следващ сезон в Чемпианшип

Браво ! Много полезна информация

El Stratego написа:Браво, хаамериканцете могат да те потърсят за нов мениджър на Ливърпул, за очертаващия се следващ сезон в Чемпианшип

Неграмотен си, ама ръсиш помия. Типично за всички мишоци ...

Специално за отбора на Ливърпул схема с 2 дефанзивно разположени играчи (Джо Алън - този Deep Lying Playmaker и Лукас Лейва - Anchor Man (по-познат като опорен полузащитник - да действа като първа отбранителна линия и да "запълва" празнотите оставени от бековете). Пред тях Стивън Джерард - типичен централен полузащитник - да помага в защита, но и да захранва играчите в по-предни позиции в добри пасове. В атакуващ план - Керъл - Target Man или по-познат като таран. Да сваля всички топки пратени към него и да задържа вниманието на централните бранители, а покрай него (изнесени на фланга или пък дръпнати малко по-назад и включващи се в празните пространства оставени от "издърпаните" от Керъл централни защитници) да играят Суарес и Борини.

milen_4o0o написа:Специално за отбора на Ливърпул схема с 2 дефанзивно разположени играчи (Джо Алън - този Deep Lying Playmaker и Лукас Лейва - Anchor Man (по-познат като опорен полузащитник - да действа като първа отбранителна линия и да "запълва" празнотите оставени от бековете). Пред тях Стивън Джерард - типичен централен полузащитник - да помага в защита, но и да захранва играчите в по-предни позиции в добри пасове. В атакуващ план - Керъл - Target Man или по-познат като таран. Да сваля всички топки пратени към него и да задържа вниманието на централните бранители, а покрай него (изнесени на фланга или пък дръпнати малко по-назад и включващи се в празните пространства оставени от "издърпаните" от Керъл централни защитници) да играят Суарес и Борини.

Идеята ти не е лоша, но тази схема с използването на "таран", който сваля топки е вече изтъркана и отживяла. През 80-те това е било актуално, но днес е на мода техничния футбол и подаването на топката предимно по тревата. Моята любим схема е 4-2-3-1. Четворка защитника, пред тях се намират двама опорни полузащитника, явявайки се основното ядро на създаващите се атаки. Предпочитам Стиви да бъде сложен зад нападателя, тъй като неговата сила е да се включва от втора позиция. Нали целта е да се възползваш максимално от всеки един футболист? Ако си забелязал, Джерард не притежава градивните функции на Скоулс, но е много по-добър от него в друг аспект от играта. Не виждам смисъл в това да мъчиш капитана си на позиция, на която не може да разгърне пълния си потенциал.

Karsa Orlong написа:

El Stratego написа:Браво, хаамериканцете могат да те потърсят за нов мениджър на Ливърпул, за очертаващия се следващ сезон в Чемпианшип

Неграмотен си, ама ръсиш помия. Типично за всички мишоци ...

Кое ми е неграмното глупак, от ирония не разбираш ли?Ливърпул ще се бори да не изпадне и аз съм фен на този отбор, но сегашното положение е много жалко.

El Stratego написа:

Karsa Orlong написа:

El Stratego написа:Браво, хаамериканцете могат да те потърсят за нов мениджър на Ливърпул, за очертаващия се следващ сезон в Чемпианшип

Неграмотен си, ама ръсиш помия. Типично за всички мишоци ...

Кое ми е неграмното глупак, от ирония не разбираш ли?Ливърпул ще се бори да не изпадне и аз съм фен на този отбор, но сегашното положение е много жалко.

Спрете да се карате за глупости. Жалко е! В такива моменти се разбира истинския фен. Не заемем ничия страна, но подобни спорове са без абсолютно никакъв смисъл.

liverpool96 написа:

milen_4o0o написа:Специално за отбора на Ливърпул схема с 2 дефанзивно разположени играчи (Джо Алън - този Deep Lying Playmaker и Лукас Лейва - Anchor Man (по-познат като опорен полузащитник - да действа като първа отбранителна линия и да "запълва" празнотите оставени от бековете). Пред тях Стивън Джерард - типичен централен полузащитник - да помага в защита, но и да захранва играчите в по-предни позиции в добри пасове. В атакуващ план - Керъл - Target Man или по-познат като таран. Да сваля всички топки пратени към него и да задържа вниманието на централните бранители, а покрай него (изнесени на фланга или пък дръпнати малко по-назад и включващи се в празните пространства оставени от "издърпаните" от Керъл централни защитници) да играят Суарес и Борини.

Идеята ти не е лоша, но тази схема с използването на "таран", който сваля топки е вече изтъркана и отживяла. През 80-те това е било актуално, но днес е на мода техничния футбол и подаването на топката предимно по тревата. Моята любим схема е 4-2-3-1. Четворка защитника, пред тях се намират двама опорни полузащитника, явявайки се основното ядро на създаващите се атаки. Предпочитам Стиви да бъде сложен зад нападателя, тъй като неговата сила е да се включва от втора позиция. Нали целта е да се възползваш максимално от всеки един футболист? Ако си забелязал, Джерард не притежава градивните функции на Скоулс, но е много по-добър от него в друг аспект от играта. Не виждам смисъл в това да мъчиш капитана си на позиция, на която не може да разгърне пълния си потенциал.

И аз съм на мнение,че е изтъркана, но просто Ливърпул разполагат с това в момента, ако имаше още 1 играч, който да играе до Суарес и Борини и да има постоянна ротация ще са много по-опасни, а относно Джерард - точно тази роля съм му отредил, за да използва и доброто си включване в атака от втора позиция, да може да пробва далечни удари, а и да дава някой и друг гениален пас
П.П.: Сега разгледах отбора им - Джо Кол или Стърлинг (ако мениджъра им е "смел" да заложи на него) могат да играят като 3 играч, който да участва в ротацията в атакуващ план

На Ливърпул не им трябват схеми на игри, а нови 11 футболисти