Трансферни гафове и сляпо доверие - Ливърпул днес!
Публикувано: 10 мар 2012 22:08
Първо искам да кажа, че с долунаписаното изразявам изцяло личното си мнение относно ситуацията в любимия на много българи ФК Ливърпул. Целта ми е тук всеки да даде ясното си мнение, защо отборът не върви и тази година.
След като през миналата зима Ливърпул бе закупен от нови американски собственици през миналия зимен и последвал летен трансферен прозорец мениджърът на отбора Кени Далглиш разполагаше със сериозен ресурс за закупуването на нови попълнения. Трансферен бюджет, който нареждаше "мърсисайдци" непосредствено зад гиганта в това отношение Манчестър Сити и на едно ниво с Челси. Феновете очакваха на "Анфийлд" да пристигнат попълнения. Попълнения, които да не трябва да се чака да се оформят като звезди пред "Коп"-а, а бързо да започнат да го вдигат на крака с добрите си изяви. По време на тези два трансферни прозореца и най-вече летния бяха пръснати крупни суми (не знам конкретни цифри, но в главата ми се въртят поне 80 млн. евро) за трансфери. Трябва да отбележим и че от "Анфийлд" си тръгна и топстрелеца на Челси този сезон Фернандо Торес, за който бяха получени 50 млн. Вместо тези "готови" играчи обаче, край река Мърси пристигнаха не дотам убедителните като имена Джордан Хендерсън, Стюърт Даунинг, Анди Керъл и Чарли Адъм. Играчи от които тепърва се очакваше да се оформят като истински звезди на европейския футбол. Доверието (това сляпо доверие за което става дума в заглавието) към Кени Далглиш обаче замъгли преценката на феновете, които пленени в обичта съм Краля вярваха, че това е пътят който през настоящия сезон ще върне Ливърпул в турнира на шампионите, а през следващия ще го доближи и до шампионския трон.
Минаха се обаче 7 месеца, в които новите попълнения се напасват в отбора. Нещата не вървят. И сякаш никой не го е грижа. Никой не го е грижа, че Джордан Хендерсън няма един сносен извеждащ пас, че Даунинг няма нито гол, нито асистенция (за което по-скоро е взет) от началото на кампанията, за наранените лица на хората от трибуните след шутовете на Анди Керъл. Да не говорим за Чарли Адам, който ако гледате негов шут или изпъленение на корнер докато ядеде или пиете нещо може да се задавите от смях. Знам, че ще кажете, че ги съдя сурово, знам че ще кажете, че не са се напаснали. Но мамка му, що за напасване е нужно, за да можеш да отиграеш топката като човек, за да видиш, че Белъми е два метра в засада и да не му подадеш. Като стана дума за Крейг идва реч и за това сляпо доверие. Сляпо доверие към Краля. Краля, който не знам с какви виждания е за футбола, но искрено ме изважда от нерви като гледам упорстването му в налагането на Спиъринг, чийто коефицент на полезно действие е равен с това на вратаря Дони, вместо даването на минимален шанс на изумилия с представянето си в Блекпул Шелви. Недоумявам и що за треньор, ще каже, че единственото, което желае е негов играч да е с 10 години по-млад тъй като сега е в страхотна форма (иде реч за Белъми, единствения му сносен трансфер) и в същото време нагло да го пренебрегва и подиграва с 10 минутни изяви. Шокиран останах днес, след като видях най-накрая разумно решение в това Коатес да бъде пуснат вместо бездната в отбрана Карагър.
Изобщо сред феновете на Ливърпул върлува някакъв инат. Инат, който ги кара да не виждат, че пропуските се дължат не на малшанс, а на неумение. Че Карлинг къп е една купа за която на никой отбор с амбцииите на Ливърпул не му пука, да не говорим, че бе спечелена по куриозен начин срещу втородивизионен отбор за който дори повече я заслужаваше. Вместо това всички живеят в една мъгла, в която не виждат как Ливърпул лети към посредствеността.Никой не търси сметка за провалите. По същото време в един отбор с история чийто славни моменти започнаха с акустирането на една чукча, не дадоха мира на един наистина млад и амбициозен треньор в лицето на Вияш-Бояш. Ден след ден, мач след мач, пас след пас. Всичко в Челси бе следено под лупа. Нямаше го този айляк, който властва на "Анфийлд". Не казвам, че Краля трябва да бъде сменен, но просто едно смърене от страна феновете би било удачно. За да не стане така, че Истанбул да остане един блед спомен, а приликата с Нотингам да е поразителна.
След като през миналата зима Ливърпул бе закупен от нови американски собственици през миналия зимен и последвал летен трансферен прозорец мениджърът на отбора Кени Далглиш разполагаше със сериозен ресурс за закупуването на нови попълнения. Трансферен бюджет, който нареждаше "мърсисайдци" непосредствено зад гиганта в това отношение Манчестър Сити и на едно ниво с Челси. Феновете очакваха на "Анфийлд" да пристигнат попълнения. Попълнения, които да не трябва да се чака да се оформят като звезди пред "Коп"-а, а бързо да започнат да го вдигат на крака с добрите си изяви. По време на тези два трансферни прозореца и най-вече летния бяха пръснати крупни суми (не знам конкретни цифри, но в главата ми се въртят поне 80 млн. евро) за трансфери. Трябва да отбележим и че от "Анфийлд" си тръгна и топстрелеца на Челси този сезон Фернандо Торес, за който бяха получени 50 млн. Вместо тези "готови" играчи обаче, край река Мърси пристигнаха не дотам убедителните като имена Джордан Хендерсън, Стюърт Даунинг, Анди Керъл и Чарли Адъм. Играчи от които тепърва се очакваше да се оформят като истински звезди на европейския футбол. Доверието (това сляпо доверие за което става дума в заглавието) към Кени Далглиш обаче замъгли преценката на феновете, които пленени в обичта съм Краля вярваха, че това е пътят който през настоящия сезон ще върне Ливърпул в турнира на шампионите, а през следващия ще го доближи и до шампионския трон.
Минаха се обаче 7 месеца, в които новите попълнения се напасват в отбора. Нещата не вървят. И сякаш никой не го е грижа. Никой не го е грижа, че Джордан Хендерсън няма един сносен извеждащ пас, че Даунинг няма нито гол, нито асистенция (за което по-скоро е взет) от началото на кампанията, за наранените лица на хората от трибуните след шутовете на Анди Керъл. Да не говорим за Чарли Адам, който ако гледате негов шут или изпъленение на корнер докато ядеде или пиете нещо може да се задавите от смях. Знам, че ще кажете, че ги съдя сурово, знам че ще кажете, че не са се напаснали. Но мамка му, що за напасване е нужно, за да можеш да отиграеш топката като човек, за да видиш, че Белъми е два метра в засада и да не му подадеш. Като стана дума за Крейг идва реч и за това сляпо доверие. Сляпо доверие към Краля. Краля, който не знам с какви виждания е за футбола, но искрено ме изважда от нерви като гледам упорстването му в налагането на Спиъринг, чийто коефицент на полезно действие е равен с това на вратаря Дони, вместо даването на минимален шанс на изумилия с представянето си в Блекпул Шелви. Недоумявам и що за треньор, ще каже, че единственото, което желае е негов играч да е с 10 години по-млад тъй като сега е в страхотна форма (иде реч за Белъми, единствения му сносен трансфер) и в същото време нагло да го пренебрегва и подиграва с 10 минутни изяви. Шокиран останах днес, след като видях най-накрая разумно решение в това Коатес да бъде пуснат вместо бездната в отбрана Карагър.
Изобщо сред феновете на Ливърпул върлува някакъв инат. Инат, който ги кара да не виждат, че пропуските се дължат не на малшанс, а на неумение. Че Карлинг къп е една купа за която на никой отбор с амбцииите на Ливърпул не му пука, да не говорим, че бе спечелена по куриозен начин срещу втородивизионен отбор за който дори повече я заслужаваше. Вместо това всички живеят в една мъгла, в която не виждат как Ливърпул лети към посредствеността.Никой не търси сметка за провалите. По същото време в един отбор с история чийто славни моменти започнаха с акустирането на една чукча, не дадоха мира на един наистина млад и амбициозен треньор в лицето на Вияш-Бояш. Ден след ден, мач след мач, пас след пас. Всичко в Челси бе следено под лупа. Нямаше го този айляк, който властва на "Анфийлд". Не казвам, че Краля трябва да бъде сменен, но просто едно смърене от страна феновете би било удачно. За да не стане така, че Истанбул да остане един блед спомен, а приликата с Нотингам да е поразителна.