Ах мед Ах мед написа:Извинйети, но кой е Стоичков?
Христо Стоичков
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Христо Стоичков
BALLON OR-2009-23-08.jpg Golden Shoe Europe.png Goalscorer Bulgaria.png
Hristo Stoichkov PFC Litex Lovech manager.jpg
Лична информация
Прякор Камата, Модерния ляв
Цяло име Христо Стоичков Стоичков
Дата на раждане 8 февруари 1966 г. (47 г.)
Място на раждане Пловдив, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 178 см
Пост Нападател/Крило
Настоящ отбор
Отбор Flag of Bulgaria.svg Литекс
Старши треньор
Юношески отбори
1976 - 1981 Flag of Bulgaria.svg Марица
Професионални отбори 1
1981 - 1982
1982 - 1984
1985 - 1990
1990 - 1995
1995 - 1996
1996 - 1998
1998
1998
1998 - 1999
2000 - 2002
2003 Flag of Bulgaria.svg Завод „Юрий Гагарин“
Flag of Bulgaria.svg Хеброс
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Italy.svg Парма
Flag of Spain.svg Барселона
Flag of Bulgaria.svg ЦСКА
Flag of Saudi Arabia.svg Ал Насър
Flag of Japan.svg Кашива Рейсол
Flag of the United States.svg Чикаго Файър
Flag of the United States.svg ДС Юнайтед 16 (3)
32 (14)
119 (81)
151 (76)
23 (5)
24 (7)
4 (1)
2 (1)
27 (12)
51 (17)
21 (5)
Национален отбор 2
1986 - 1999 Flag of Bulgaria.svg България 83 (37)
Треньор
2004-2007
2007
2009-2010
2012- Flag of Bulgaria.svg България
Flag of Spain.svg Селта Виго
Flag of South Africa.svg Мамелъди Съндаунс
Flag of Bulgaria.svg Литекс (Ловеч)
1 Информацията за мачовете и головете включва само
местните първенства и е актуална към 22 октомври 2011.
2 Информацията е актуална към 22 октомври 2011.
Стоичков през 2011 г.
Христо Стоичков Стоичков, известен още като Камата, е български футболист, треньор и почетен консул на България в Испания. Към настоящия момент той е старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч). Христо Стоичков е един от най-успелите български футболисти, носител на най-престижните футболни награди (Златна обувка, Златна топка), носител на купата на Европейските шампиони, Купата на носителите на национални купи, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.
Христо Стоичков е трикратен шампион на България, петкратен шампион на Испания.
Съдържание
1 Биография
1.1 Ранни години
1.2 ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
1.3 Трансфер в Барселона
1.4 Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“
1.5 Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал
1.6 Завръщане в ЦСКА
1.7 Кариера в САЩ
1.8 Състезателна кариера
1.9 Успехи
1.9.1 С Национален футболен отбор на България
1.9.2 С ЦСКА
1.9.3 С ФК Барселона
1.9.4 С Парма
1.9.5 С Ал Насър
1.9.6 С Кашива Рейсол
1.9.7 С Чикаго Файър
Биография
Ранни години
Роден е на 8 февруари 1966 г. в Пловдив. Първи стъпки в организирания футбол прави в школата на Марица (Пловдив).Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс.
След добрите мачове които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличава отромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след батални сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през месец май 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.
ЦСКА, „Златна обувка“, дебют за трикольорите
Със завръщането си във футбола става основна фигура в ЦСКА и заедно с Любослав Пенев и Емил Костадинов правят най-силното нападение в България. На 23 септември 1987 година прави дебют за националния отбор по футбол, в квалификация за ЕП (в София) срещу тима на Белгия.
През сезон 1989/90 печели приза „Златна обувка“ за голмайстор на Европа с 38 гола в първенството. С ЦСКА достига до полуфинал за КНК, където отборът отпада от Барселона.
Трансфер в Барселона
Заради доброто му представяне в мачовете на ЦСКА ФК Барселона закупува Стоичков за сумата от $4,5 млн. Стоичков веднага става любимец на публиката в Барселона и е един от основните играчи на т. нар. „Дрийм Тийм“, с който стига до финал за КНК, а по-късно печели и първата КЕШ за ФК Барселона през 1992 година.
С екипа на червено-сините прави отлични мачове, неговите пробиви завършващи с гол остават завинаги в историята на каталунците и на европейския футбол. Пет пъти става шампион на Испания, 1 път е носител на Купата на Краля, 4 пъти спечелва суперкупата на Испания.
Световни финали 1994, спечелване на „Златната топка“
Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ 94, игран на 17 ноември 1993 година. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.
През лятото на 1994 година, националният отбор губи в първия си мач от груповата фаза с 0-3 от шампиона на Африка Нигерия, но след това прави запомняща се серия от 4 поредни победи, които ги довеждат до малкия финал и престижното 4-то място в турнира. В тези мачове Стоичков отбелязва 6 гола и получава приза за голмайстор на световните финали 94 (заедно с руският футболист Олег Саленко). Отличните му мачове, чудесните му голове и пасове го поставят в идеалната единайсеторка на първенството.
През същата година, френското футболно списание Франс Футбол го поставя на 1-во място в своята годишна класация, печелейки по този начин най-желаната и престижна футболна награда в света - „Златната топка“.
Общо на световни футболни финали Стоичков има 10 мача и 6 гола на световните първенства през 1994 в САЩ и през 1998 г. във Франция, на финали за Европейско първенство има 3 мача и 3 гола (ЕП 1996, Англия).
Трансфер в Парма, години под ръководството на Ван Гаал
Постепенно нещата в Барселона се променят. Треньора Йохан Кройф напуска тима а на негово място идва друг холандец - Луис ван Гаал. Ван Гаал има други виждания за тактиката и Стоичков започва да губи все по-често титулярното място в екипа.
Това през 1995 година кара Христо да приеме офертата на тогавашния италиански гранд ФК Парма, като Стоичков остава на стадион „Енио Тардини“ в продължение на един сезон. След края на сезона се завръща в любимата Барселона.
Завръщане в ЦСКА
През пролетта на 1998 г. се завръща в ЦСКА под наем където играе само 4 мача и напуска поради неразбирателство с Трифон Иванов и Емил Костадинов. След ЦСКА преминава в Ал-Насър, където печели Азиатската КНК. След това преминава в японския Кашива Рейсол и печели Купата на Япония.
През 1999 г. се отказва от футбола след мача от евроквалификацията България-Англия.
Кариера в САЩ
През 2000 г. се връща отново на зеления терен като сключва договор с американския Чикаго Файър. С Чикаго печели Купата на САЩ през 2000 г. През 2003 преминава в ДС Юнайтед, където прекратява кариерата си.
Изиграл е 83 мача и е отбелязал 37 гола за националният отбор.
През 2004 г. е назначен за старши треньор на националният отбор, от където след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго.
“
През септември 2007 печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Състезателна кариера
Златната топка връчена на Христо Стоичков, 1994
Фланелката на Христо Стоичков с подпис и пожелание в музея на ФК Барселона
Бутонките с които Стоичков е вкарал своя гол №100 за Барселона
Кариерата на Христо Стоичков като футболист
Марица (Пловдив) 1981/пролет; 1 мач, 0 гола
Завод „Юрий Гагарин“ (Пловдив) 1981/82; 16 мача, 3 гола
Хеброс (Харманли) 1982/83; 11 мача, 4 гола
Хеброс (Харманли) 1983/84; 21 мача, 10 гола
ЦСКА (София) 1984/85; 11 мача, 1 гол
ЦСКА (София) 1985/86; наказан
УСМ (Пловдив) 1986/пролет; 1 мач, 0 гола
ЦСКА (София) 1986/87; 25 мача, 6 гола
ЦСКА (София) 1987/88; 27 мача, 14 гола
ЦСКА (София) 1988/89; 26 мача, 23 гола
ЦСКА (София) 1989/90; 30 мача, 38 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1990/91; 24 мача, 14 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1991/92; 32 мача, 17 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1992/93; 34 мача, 20 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1993/94; 34 мача, 16 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1994/95; 27 мача, 9 гола
Парма (Италия) 1995/96; 23 мача, 5 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1996/97, 22 мача, 7 гола
Барселона (Барселона, Испания) 1997/98, 4 мача, 0 гола
ЦСКА (София) 1998/пролет; 4 мача, 1 гол
Ал Насър (Саудитска Арабия) 1998/пролет; 2 мача, 1 гол (за Купата на Азия)
Кашива Рейсол (Япония) 1998/99; 28 мача, 13 гола (12/5, 16/8)
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2000; 18 мача, 12 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2001; 17 мача, 10 гола
Чикаго Файър (Чикаго,САЩ) 2002; 16 мача, 6 гола
Ди Си Юнайтед (Вашингтон,САЩ) 2003; 21 мача 5 гола
За Купата на България има 27 мача и 10 гола.
За КЕШ има 34 мача (27 за Барселона и 7 за ЦСКА) и 17 гола (14 за Барселона и 3 за ЦСКА).
За КНК има 30 мача (17 за Барселона, 8 за ЦСКА и 5 за Парма) и 16 гола (7 за Барселона, 7 за ЦСКА и 2 за Парма).
За УЕФА има 2 мача за ЦСКА.
За Суперкупата на Европа има 2 мача и 1 гол за Барселона.
За Междуконтиненталната купа има 1 мач и 1 гол за Барселона.
За Купата на Испания има 23 мача и 6 гола.
За Суперкупата на Испания има 10 мача и 6 гола.
За Купата на Италия има 1 мач.
За Суперкупата на Италия има 1 мач.
Общо има 606 мача и 292 гола в кариерата си !
Успехи
С Национален футболен отбор на България
Бронзови медали Четвърто място на Световно първенство по футбол 1994 .
С ЦСКА
Шампионска титла на България — 3 (1987, 1989 и 1990).
Купа на България — 4 (1985, 1987, 1988 и 1989).
Суперкупа на България — 1 (1989).
Голмайстор на България
1989 г. — 23 гола
1990 г. — 38 гола
КНК
1989 г. — Полуфинал
1989 г. — Голмайстор със 7 гола
1990 г. — „Златна обувка“ на „Франс футбол“ — 38 гола
С ФК Барселона
Титла на Испания — 5 (1991, 1992, 1993, 1994 и 1998).
КЕШ — 1 (1992).
Суперкупа на Европа — 1 (1992).
Суперкупа на Испания — 4 (1991, 1992, 1994 и 1996).
Купа на Краля - 1 (1997).
КНК - 1 (1997).
С Парма
Суперкупа на Италия - финалист (1995).
С Ал Насър
КНК на Азия - 1 (1998).
С Кашива Рейсол
Купа на Япония - 1 (1999).
С Чикаго Файър
Купа на САЩ — 1 (2000).
Индивидуални награди
1989 г. — Футболист номер 1 на България
1989 г. — Голмайстор на КНК
1990 г. — „Златна обувка“ (Голмайстор на Европа)
1990 г. — Футболист номер 1 на България
1991 г. — Футболист номер 1 на България
1992 г. — „Сребърна топка“ на Франс футбол
1992 г. — „Златен онз“ на „Онз Мондиал“
1992 г. — Футболист номер 1 на България
1994 г. — „Златна топка“ на Франс футбол
1994 г. — Голмайстор на СП САЩ'94 с шест гола
1994 г. — „Сребърен онз“ на Онз Мондиал
1994 г. — „Бронзова топка“ за играч от СП САЩ'94
1994 г. — Спортист номер 1 на Балканите
1994 г. — Спортист номер 1 на България
1994 г. — Футболист номер 1 на България
2004 г. - ФИФА 100
2007 г. - "Златен крак" и Най-велик футболист на България
Треньорска кариера
Стоичков през лятото на 2012 г. като треньор на ПФК Литекс (Ловеч)
На 15 юли 2004 г. Христо Стоичков е назначен за национален селекционер на България.
На 17 ноември 2004 г. България завърши 0:0 с Азербайджан в контрола, играна в Баку.
На 29 ноември 2004 г. България завърши 1:1 с Египет в контрола, играна в Кайро.
На 28 декември 2004 г. България победи с 2:1 сборен отбор на испанската област Валенсия в контрола, играна на стадион "Местая".
На 9 февруари 2005 г. националите завършиха 0:0 със Сърбия и Черна гора в контрола, играна в София.
На 27 март 2005 г. България загуби с 0:3 от Швеция в София, а на 1 април завърши 1:1 с Унгария в Будапеща, като Петер Райш изравни в 90-ата минута.
На 4 юни 2005 г. България загуби с 1:3 от Хърватия в София, с което окончателно загуби всякакъв шанс за класиране на Световното първенство в Германия през 2006 г.
На 7 октомври 2006 г. България завърши наравно 1:1 с Холандия в квалификация за ЕП през 2008 г. в Австрия и Швейцария, играна в София.
На 11 октомври 2006 г. България победи с 1:0 Люксембург като гост в квалификация за ЕП.
На 28 март 2007 г. България завърши наравно при резултат 0:0 с Албания като домакин в квалификация за ЕП.
На 11 април 2007 г. Стоичков подаде оставка като треньор на националния отбор и пое поста на старши треньор на отбора на клуб Селта Виго, Испания.
През октомври 2007 е уволнен от Селта, след като първо не успява да задържи отбора в първа дивизия, а новият сезон започва с 3 победи, 3 загуби и един равен.[1]
На 05 януари 2012 година Христо Стоичков е назначен за старши треньор на ПФК Литекс (Ловеч)
ЕТО ТОВА Е ХРИСТО СТОИЧКОВ,А ВИЕ ФОРУМНИ[offtopic]мишки[/offtopic]КОИ СТЕ.
