ЦСКА-Левски 2-7,17.11.1968г
Публикувано: 17 ное 2011 08:39
На тази дата през 1968 г. Левски постига една от най-знаменитите си победи срещу ЦСКА, побеждавайки със 7:2 вечния съперник. След 11-ия кръг Левски има 17 точки и изостава от водача ЦСКА с 4 точки. В 12-ия кръг на 17 ноември 1968 година се състои дербито. Една загуба на Левски го лишаваше от реални шансове за нова титла. Една победа над ЦСКА му осигуряваше добра позиция за спечелването на шампионата. Интригата доведе на стадион "Васил Левски" 55 000 зрители в приятната есенна вечер. Реферът Димитър Румянчев изведе следните състави:
Левски: Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов /капитан/, Я. Кирилов, Ал. Костов. Тези единадесет играха до края на мача.
ЦСКА: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, В. Гаганелов /капитан/, А. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев.
По време на мача на мястото на Н. Цанев влезоха последователно П. Николов, а малко по-късно го замени младият Неделчев.
И двата тима бяха с най-добрите си състави. В Левски отсъстваше само контузеният Цв. Веселинов. Левски се ръководеше от треньора Кр. Чакъров, а ЦСКА - от Ст. Орманджиев.
Началото не бе добро за "сините". Във втората минута те си отбелязаха автогол, който кой знае защо бе записан на името на П. Жеков. Оттук започна трагедията на червените. Гол след гол се сипеше в тяхната врата. На полувремето вече беше 4:1 за Левски, а след 78-та минута резултатът достигна 7:1. И тук левскарите спряха. Една минута преди края на двубоя ЦСКА намали - 7:2. Перипетите на мача едва ли следват да се описват. Те най-добре се виждат на заснетото електронно табло на стадиона.[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=wXXOk5_blX8&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=sQeI6AI3G5M&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube]
Малко предистория.След 1957 година Левски отхвърля името Динамо до 1969 година, когато се правят нови реорганизации. Най-безумната безспорно е обединението на Славия и Локомотив за година и половина под името ЖСК – Славия. ЦСКА се обединява пак със Септември и става ЦСКА „Септемврийско знаме“. А Левски е обединен със Спартак (София) и футболистите му се вливат в органите на МВР.
Истината е, че милиционерският Спартак чийто стадион „Раковски“ се намираше на идеално място в центъра на София (където е и днес, но западнал), страдаше от недостиг на публика, освен когато софийските отбори му гостуваха. И тогава се роди „гениалната“ идея тимът да бъде съюзен с Левски, който беше символ на голяма публика. Вярно е, че „сините“ привлякоха почти целия, при това отличен потенциал на спартаковски играчи като Васил Митков -Шопа, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца. Голяма част от тях бяха в основата на по-сетнешните успехи на Левски – Спартак у дома и на международното поле.
Но левскарската публика е по-различна. Особено онази от оня романтичен период на отбора от 60-те години.
Със сигурност главната заслуга е на гениалния Георги Аспарухов – Гунди, който прави невероятна 1965 година. Когато става голмайстор с 27 гола, футболист и спортист номер 1 на България. А в края на годината на „Стадио Комунале“ във Флоренция, Гунди бележи два гола за 2:1 в трети допълнителен мач между България и Белгия. Паметен двубой, след който България се класира за Мондиала през 1966 година в Англия.
Отделно Левски притежаваше атомно нападение. Освен Гунди другите бяха Стефан Абаджиев-Теко (по-късно Цветан Веселинов – Меци) Жоро Соколов – Йогата, Христо Илиев-Патрата и Сашо Костов. За публиката от този период в пълна степен важеше тезата, че Левски не е отбор за печелене на златни медали на всяка цена. И шампионските титли от 1965-а и 1968-а имаха значение на титли, спечелени от един свободен отбор. След въпросното обединение през 1969 година цяло едно поколение не посещаваше мачове на отбора от началото на 70-те до 80-те години (дори и международни) с изключение на двубоите срещу ЦСКА, в които постоянно се скандираше „Левски, оле – нищо общо с МВР“.
Не случайно за тези фенове победата над ЦСКА с 7:1 (23 септември 1994 г.), не е толкова ценна, колкото тази от 17 ноември 1968 година със 7:2. За разлика от 7:1, когато в тима на „армейците“ има сериозни раздори, през 1968 „червените“ (в този мач с бели екипи), са страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968/69 става шампион. Това е чисто спортната страна. Другото е, че по-скорошната победа на Сираков и компания става през 1994 година-след 10 ноември 1989. А тази от 1968-а идва и след Пражката пролет от 21 август – същата година, когато съветски танкове навлизат в Чехословакия. Преди това на младежкия фестивал студените скандират „Левски, Дубчек, Свобода“.
И вече 7:2 през ноември се явява капак на нетърпимостта към дисидентството. След което следват реорганизациите на отборите в началото на 1969-а година.
Левски: Г. Каменски, Ст. Пешев, Ив. Вуцов, Ст. Аладжов, К. Ивков, Кр. Богданов, Б. Богданов, Ст. Павлов, Г. Аспарухов /капитан/, Я. Кирилов, Ал. Костов. Тези единадесет играха до края на мача.
ЦСКА: Ст. Йорданов, Ив. Зафиров, К. Станков, В. Гаганелов /капитан/, А. Никодимов, Д. Пенев, Цв. Атанасов, Н. Цанев, П. Жеков, Д. Якимов, Д. Марашлиев.
По време на мача на мястото на Н. Цанев влезоха последователно П. Николов, а малко по-късно го замени младият Неделчев.
И двата тима бяха с най-добрите си състави. В Левски отсъстваше само контузеният Цв. Веселинов. Левски се ръководеше от треньора Кр. Чакъров, а ЦСКА - от Ст. Орманджиев.
Началото не бе добро за "сините". Във втората минута те си отбелязаха автогол, който кой знае защо бе записан на името на П. Жеков. Оттук започна трагедията на червените. Гол след гол се сипеше в тяхната врата. На полувремето вече беше 4:1 за Левски, а след 78-та минута резултатът достигна 7:1. И тук левскарите спряха. Една минута преди края на двубоя ЦСКА намали - 7:2. Перипетите на мача едва ли следват да се описват. Те най-добре се виждат на заснетото електронно табло на стадиона.[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=wXXOk5_blX8&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube][youtube]http://www.youtube.com/watch?v=sQeI6AI3G5M&feature=mfu_in_order&list=UL[/youtube]
Малко предистория.След 1957 година Левски отхвърля името Динамо до 1969 година, когато се правят нови реорганизации. Най-безумната безспорно е обединението на Славия и Локомотив за година и половина под името ЖСК – Славия. ЦСКА се обединява пак със Септември и става ЦСКА „Септемврийско знаме“. А Левски е обединен със Спартак (София) и футболистите му се вливат в органите на МВР.Истината е, че милиционерският Спартак чийто стадион „Раковски“ се намираше на идеално място в центъра на София (където е и днес, но западнал), страдаше от недостиг на публика, освен когато софийските отбори му гостуваха. И тогава се роди „гениалната“ идея тимът да бъде съюзен с Левски, който беше символ на голяма публика. Вярно е, че „сините“ привлякоха почти целия, при това отличен потенциал на спартаковски играчи като Васил Митков -Шопа, Добромир Жечев – Бобата, Милко Гайдарски – Пилето, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков – Цупето, Иван Стоянов – Типеца. Голяма част от тях бяха в основата на по-сетнешните успехи на Левски – Спартак у дома и на международното поле.
Но левскарската публика е по-различна. Особено онази от оня романтичен период на отбора от 60-те години.
Със сигурност главната заслуга е на гениалния Георги Аспарухов – Гунди, който прави невероятна 1965 година. Когато става голмайстор с 27 гола, футболист и спортист номер 1 на България. А в края на годината на „Стадио Комунале“ във Флоренция, Гунди бележи два гола за 2:1 в трети допълнителен мач между България и Белгия. Паметен двубой, след който България се класира за Мондиала през 1966 година в Англия.
Отделно Левски притежаваше атомно нападение. Освен Гунди другите бяха Стефан Абаджиев-Теко (по-късно Цветан Веселинов – Меци) Жоро Соколов – Йогата, Христо Илиев-Патрата и Сашо Костов. За публиката от този период в пълна степен важеше тезата, че Левски не е отбор за печелене на златни медали на всяка цена. И шампионските титли от 1965-а и 1968-а имаха значение на титли, спечелени от един свободен отбор. След въпросното обединение през 1969 година цяло едно поколение не посещаваше мачове на отбора от началото на 70-те до 80-те години (дори и международни) с изключение на двубоите срещу ЦСКА, в които постоянно се скандираше „Левски, оле – нищо общо с МВР“.
Не случайно за тези фенове победата над ЦСКА с 7:1 (23 септември 1994 г.), не е толкова ценна, колкото тази от 17 ноември 1968 година със 7:2. За разлика от 7:1, когато в тима на „армейците“ има сериозни раздори, през 1968 „червените“ (в този мач с бели екипи), са страхотен отбор, който неслучайно в края на сезона 1968/69 става шампион. Това е чисто спортната страна. Другото е, че по-скорошната победа на Сираков и компания става през 1994 година-след 10 ноември 1989. А тази от 1968-а идва и след Пражката пролет от 21 август – същата година, когато съветски танкове навлизат в Чехословакия. Преди това на младежкия фестивал студените скандират „Левски, Дубчек, Свобода“.
И вече 7:2 през ноември се явява капак на нетърпимостта към дисидентството. След което следват реорганизациите на отборите в началото на 1969-а година.
