В Българския Великден на Тончо Жечев историята е почти едно към едно представена. Дядо Йосиф е заложителят на Соколския манастир до Габрово. Йосиф Соколски на 2 април 1861 г. в Сикстинската капела в Рим е ръкоположен от папа Пий IX в архиепископски чин. За да запази влиянието си върху България и българската църква, Русия организира похищение срещу него с помощта на Игнатиев и дядо Славейков. Те излъгват дядо Йосиф да го поразходят с лодка из морето и да му покажат един нов кораб, от там - в Киевско-Печорска лавра. Мисля, че остава там до края на живота си, независимо че многократно е молил да го пуснат да умре в Соколския манастир ...
Между другото - поне става дума за тези неща, Стефан Богориди - най-високо издигнал се от българите в йерархията на Османската империя, е бил много близък със султана. Мисля, че в Строители на съвременна България се разказва за тази случка. Богориди, когато споменал нещо за българите на султана - не си спомням сега подробности, султанът бил много удивен, че имало подобен миллиет в неговата империя. Тогава е имало един миллиет - рум миллиет - православни. И в империята е имало и други миллиети, но те не са били православни. Та султанът рекаъл - а, българи, така ли
Я кажи нещо на езика на тези българи, че аз не знаех, че имам такъв миллиет. Та българският миллиет е признат от султана с подписването на унията. Но като пропада унията заради обсъждания вече "общ интерес", едва с признаването на църковната независимост се очертават границите, където българската църква е така да кажем легитимна за османските власти. Тези граници са границите на епархията на българската църква, а не на българския етнос. Казано простичко - в тези граници не гръцката, а българската църква е обслужвала миряните - християни. Дали те са били българи или не - отговаряйте си сами ... Аз не се наемам, макар че съм от центъра на България и коренът ми няма нищо общо с югозапада ...
Между другото не от вчера са опитите ни да се измъкнем от Русия и да потърсим помощ от Запада, но винаги са ни удряли през пръстите. Не ме разбирайте погрешно - на нас Западът винаги е гледал като на разменна монета, за да уреди отношенията си с Русия. Да не си помислите, че Западът е наш защитник. Не, но е бил коректив в отношенията ни с Русия. И винаги е имали предатели, които услужливо ни привързват към руската каручка. И още нещо - помислете си защо Русия не ни освобождава в началото на 19. век., когато Истанбул се е друсал от страх от войската на Дибич Задбалкански и е бил готов на всичко. Ами нали ако България се възстанови на картата като държава, тя ще застане на пътя на руските войски към Истанбул. А на Русия хич и не й е било за Босфора, а за всичките онези земи на Османлиите около Черно море, богати на петрол. А най-лесният път е поход към Истанбул, победа и преговори със Запада да отстъпи. Което и е ставало най-редовно, отделно от споразумението между руския цар и султана. И къде тук е нашата независимост?
