Коментар...мисля, че не трябва....
Публикувано: 24 мар 2010 23:25
Взето назаем от Sport1.bg
Стига плач за Левски и ЦСКА
Сря, 2010-03-24 22:43
На 27 май 2007 година написах в този сайт, че отборът на "Левски" ще има сериозни проблеми с някои противници още във втория предварителен кръг на Шампионската лига. Два месеца по-късно съперник на сините в тази фаза от турнира беше финландският Тампере...
На 14 март 2008 заглавието ми на статия от 30 реда е максимално откровено: отборът на "Левски" е трагичен. Не по повод на конкретен мач, а като стил на работа и подбор на играчите, който не разкрива каквато и да е оптимистична перспектива за бъдещите сезони. Когато един журналист в прав текст е заявил своята оценка и прогноза (оказала се вярна), вероятно няма смисъл да гравитира повече около същата тема. И все пак, не мога да се въздържа от няколко изречения след мача Локомотив Сф-Левски 2:0.
С мутренски пари или без финанси, на Уембли или в Мездра, с Колина или нашите съдии, футболът е велика игра със свои неотменими спортнотехнически категории. Деветдесетте минути са подвласни преди всичко на тези характеристики - индивидуална техника, подаване и обработване, интелигентност при пласирането, правилно колективно покриване на терена, борба за първа топка, физическо надмощие. В сряда железничарите имаха огромно предимство по всички основни показатели. Това не е новина, случва се в трети последователен сезон между тези два столични съперника. Новина е, че техническата и функционална немощ при левскарите вече не им позволява да играят дори най-елементарен провинциален бетон. За целта отборът поне трябва да е ръстов и да помпа топката здраво, което минимум ¾ от играчите на Георги Иванов не могат.
"Левски" на Гонзо показва отблъскващ футбол без грам финес и въображение. Топката се подава назад и настрани до тъчлиниите, защото в този тим няма кой да преодолее с финт или бързина прекия си пазач. Жоазиньо и особено Николай Димитров, колкото и пъти по време на мач да сменят позициите си, са ялови крила, които трудно докарват топката до наказателното поле. Топузаков, дори само от уважение към отдадените години за клуба, трябва да бъде незабавно освободен от ангажименти към първия отбор. За да не вреди, но най-вече за да не става за смях в края на кариерата си.
Словакът Петраш е невероятно недоразумение, разкрито по всички параграфи още в първите си три мача. Непоправимите хаотици Сърмов и Минев са национали и това е истинска трагедия за нашия държавен тим. Трагедия за "Левски" е, че на Герена ги броят за стълбове в отбора. Седрик Бардон е станал толкова бавен, че сам неутрализира всичко хубаво, което от време на време създава в креативен план. Списъкът с проблеми може да бъде продължен с фигурата на Сашо Александров, тоталната анемичност и безидейност на Балтанов, лутането на центърнападателя Антонов, контузиите на Телкийски, Тасевски и Митрев. Проблем е и самият Георги Иванов. Лично аз не си спомням в големия футбол някой да е започнал подготовка за новия сезон като възстановяващ се от травма нападател и за няколко седмици да се превърне в директор и старши треньор.
В събота най-слабите "Левски" и ЦСКА за всички времена ще покажат в пряк двубой кой е по-зле в момента. Дербито си е дерби, но е крайно време да се сложи край на прекомерното използване на някои овехтели клишета. Омръзнало ми е проблемите на двата гранда да се хиперболизират като проблеми на футбола и обществото ни изобщо. Журналисти, които не са били родени, когато Котков, Начко Михайлов, Христо Бонев, Чико Дерменджиев, Стефан Богомилов, Петко Петков, Чавдар Цветков и десетки други майстори блестяха по терените, обясняват как без "Левски" и ЦСКА няма български футбол. Това нещо се опитват да ни го набиват в главите от 40 години насам. По-лошото е, че в този период целият ресурс на футбола ни беше впрегнат в доказването на ползата от двуполюсния модел. Двата клуба ще си останат най-големите и популярните у нас, но няма нищо лошо да ядат повечко бой в първенствата и турнира за Купата. Ама кой щял да ни представя в евротурнирите, ако не са ЦСКА и "Левски", ама какви им били коефициентите, публиката и традициите? Ще ни представят онези, които се класират за Европа, не е задължително винаги да присъстват и двата водещи клуба. Истинският проблем е не кой, а къде ще се играят международните мачове след година и половина.
Затова - никакво прекъсване на първенството, в което сини и червени губят точки през кръг! То трябва да завърши, за да се получи и на терена онази развръзка, която да отговаря на жестокото спортно, организационно и морално изгниване на "Левски" и ЦСКА. Останалите отбори трябва да се измъкнат от ролята на статисти в тази пиеса и някои като че ли са тръгнали по този път. А грандовете да си се оправят в движение, те разполагат с достатъчно исторически и обществен ресурс.
Асен Спиридонов, Евроспорт
Стига плач за Левски и ЦСКА
Сря, 2010-03-24 22:43
На 27 май 2007 година написах в този сайт, че отборът на "Левски" ще има сериозни проблеми с някои противници още във втория предварителен кръг на Шампионската лига. Два месеца по-късно съперник на сините в тази фаза от турнира беше финландският Тампере...
На 14 март 2008 заглавието ми на статия от 30 реда е максимално откровено: отборът на "Левски" е трагичен. Не по повод на конкретен мач, а като стил на работа и подбор на играчите, който не разкрива каквато и да е оптимистична перспектива за бъдещите сезони. Когато един журналист в прав текст е заявил своята оценка и прогноза (оказала се вярна), вероятно няма смисъл да гравитира повече около същата тема. И все пак, не мога да се въздържа от няколко изречения след мача Локомотив Сф-Левски 2:0.
С мутренски пари или без финанси, на Уембли или в Мездра, с Колина или нашите съдии, футболът е велика игра със свои неотменими спортнотехнически категории. Деветдесетте минути са подвласни преди всичко на тези характеристики - индивидуална техника, подаване и обработване, интелигентност при пласирането, правилно колективно покриване на терена, борба за първа топка, физическо надмощие. В сряда железничарите имаха огромно предимство по всички основни показатели. Това не е новина, случва се в трети последователен сезон между тези два столични съперника. Новина е, че техническата и функционална немощ при левскарите вече не им позволява да играят дори най-елементарен провинциален бетон. За целта отборът поне трябва да е ръстов и да помпа топката здраво, което минимум ¾ от играчите на Георги Иванов не могат.
"Левски" на Гонзо показва отблъскващ футбол без грам финес и въображение. Топката се подава назад и настрани до тъчлиниите, защото в този тим няма кой да преодолее с финт или бързина прекия си пазач. Жоазиньо и особено Николай Димитров, колкото и пъти по време на мач да сменят позициите си, са ялови крила, които трудно докарват топката до наказателното поле. Топузаков, дори само от уважение към отдадените години за клуба, трябва да бъде незабавно освободен от ангажименти към първия отбор. За да не вреди, но най-вече за да не става за смях в края на кариерата си.
Словакът Петраш е невероятно недоразумение, разкрито по всички параграфи още в първите си три мача. Непоправимите хаотици Сърмов и Минев са национали и това е истинска трагедия за нашия държавен тим. Трагедия за "Левски" е, че на Герена ги броят за стълбове в отбора. Седрик Бардон е станал толкова бавен, че сам неутрализира всичко хубаво, което от време на време създава в креативен план. Списъкът с проблеми може да бъде продължен с фигурата на Сашо Александров, тоталната анемичност и безидейност на Балтанов, лутането на центърнападателя Антонов, контузиите на Телкийски, Тасевски и Митрев. Проблем е и самият Георги Иванов. Лично аз не си спомням в големия футбол някой да е започнал подготовка за новия сезон като възстановяващ се от травма нападател и за няколко седмици да се превърне в директор и старши треньор.
В събота най-слабите "Левски" и ЦСКА за всички времена ще покажат в пряк двубой кой е по-зле в момента. Дербито си е дерби, но е крайно време да се сложи край на прекомерното използване на някои овехтели клишета. Омръзнало ми е проблемите на двата гранда да се хиперболизират като проблеми на футбола и обществото ни изобщо. Журналисти, които не са били родени, когато Котков, Начко Михайлов, Христо Бонев, Чико Дерменджиев, Стефан Богомилов, Петко Петков, Чавдар Цветков и десетки други майстори блестяха по терените, обясняват как без "Левски" и ЦСКА няма български футбол. Това нещо се опитват да ни го набиват в главите от 40 години насам. По-лошото е, че в този период целият ресурс на футбола ни беше впрегнат в доказването на ползата от двуполюсния модел. Двата клуба ще си останат най-големите и популярните у нас, но няма нищо лошо да ядат повечко бой в първенствата и турнира за Купата. Ама кой щял да ни представя в евротурнирите, ако не са ЦСКА и "Левски", ама какви им били коефициентите, публиката и традициите? Ще ни представят онези, които се класират за Европа, не е задължително винаги да присъстват и двата водещи клуба. Истинският проблем е не кой, а къде ще се играят международните мачове след година и половина.
Затова - никакво прекъсване на първенството, в което сини и червени губят точки през кръг! То трябва да завърши, за да се получи и на терена онази развръзка, която да отговаря на жестокото спортно, организационно и морално изгниване на "Левски" и ЦСКА. Останалите отбори трябва да се измъкнат от ролята на статисти в тази пиеса и някои като че ли са тръгнали по този път. А грандовете да си се оправят в движение, те разполагат с достатъчно исторически и обществен ресурс.
Асен Спиридонов, Евроспорт