Ще последва ли Левски съдбата на Ботев(Пловдив)?
Публикувано: 16 мар 2010 10:16
2006 – Левски + Батков = красота
201* – Левски + Батков = кра****
Точно преди четири години (или 1461 дни) Левски се наложи с 2-1 над Удинезе и така успя да се класира за исторически 1/4 финал в турнира за купата на УЕФА. Последва отпадане от немския колос Шалке 04 – дали силите не стигнаха, или просто онова отсъждане в 35-та минута* довърши „сините“ – едва ли ще разберем. За тези четири години Левски постигна още нещо велико – влизане в групите на Шампионска Лига. То обаче не донесе толкова радост, колкото зрелище за българския футболен фен.
Последваха обаче загуби, загуби и пак загуби в Европа. Слаба, тъпа и безидейна игра. Некадърно ръководство, безпаричие. Титлата в шампионата просто някак си избледня след онази 2005-2006. Феновете разбраха какво може да бъде и го искат. Искат, но го няма. Периодични победи срещу слаби отбори или немотивирани играчи не могат да заситят глада за успехи на „синия“ фен. Няма я онази истинска магия – стадионът е пълен, напрежението може да се усети дори и на другия край на България. Всичко е красиво и хубаво – абе като по европейски. Както го гледаме всяка събота и неделя по някои български телевизии.
Поглеждайки обаче горното „уравнение“ можем само да се плашим. Как ще завърши то – с краЙ, нова краСОТА или НИЩО. Краят може би изглежда най-нереален, но точно преди седмици видяхме как затриват най-стария български клуб. И то точно заради безпаричие. А повярвайте ми, в Левски това го има. Красотата и магията в играта също не изглеждат като „фаворити“ да бъдат на края на тази толкова сложна задача. Така стигнахме до това нищо. А то наистина е плашещо. Едно нищо означава – нулева или минимална селекция, продължаване на тази глупава политика и затъване в първенството. Това пък от своя страна може да доведе до евентуален „край“. Край, доколкото Левски София може да изчезне като АД – и нищо повече. Защото той е в сърцата на хиляди фенове и нито Батков, нито агент Тара или който и да е, не може да ни го отнеме.
Днес пак си пуснах головете на Боримиров и Томашич. И отново настръхнах. И все пак е странно, не е ли? Четири години, 1461 дни или 2 105 280 минути си спомняме едно и също нещо, един и същи епизод и се опитваме да стоплим изстрадалите си фенски души. Някак си е жалко – все пак това е Левски.. или беше Левски? Вече е просто едно АД, което няма бъдеще и преспектива.
„Съединенито прави силата“ е казал идола на цяла България Васил Левски. А къде е съединението днес? А ти какво си готов да направиш, драги левскарю? Ще направи ли изобщо някой нещо или всички ще чакаме – типично по български – някой друг да свърши работата. И така.. докато не стане твърде късно.
Едва ли повечето от Вас са съгласни, че нещата за толкова зле, но са. Началото е винаги такова – безпаричие и „леко“ западане. И ако не се направи нещо скоро, нещата ще станат зле, много зле.
Аз ли? Аз искам отново онзи чист и свят Левски, за който дядо ми ми разказа и ме накара да се влюбя в него. И да, готов съм да се боря за него!
*В 35-тата минута на мача Левски – Шалке 04, Седрик Бардон е изгонен за втори жълт и съответно червен картон.
източник: http://..net/?p=39548
Коментарът е на Иван Райков. Постнал съм тук целия, така че се надявам да се не се приеме като реклама.
201* – Левски + Батков = кра****
Точно преди четири години (или 1461 дни) Левски се наложи с 2-1 над Удинезе и така успя да се класира за исторически 1/4 финал в турнира за купата на УЕФА. Последва отпадане от немския колос Шалке 04 – дали силите не стигнаха, или просто онова отсъждане в 35-та минута* довърши „сините“ – едва ли ще разберем. За тези четири години Левски постигна още нещо велико – влизане в групите на Шампионска Лига. То обаче не донесе толкова радост, колкото зрелище за българския футболен фен.
Последваха обаче загуби, загуби и пак загуби в Европа. Слаба, тъпа и безидейна игра. Некадърно ръководство, безпаричие. Титлата в шампионата просто някак си избледня след онази 2005-2006. Феновете разбраха какво може да бъде и го искат. Искат, но го няма. Периодични победи срещу слаби отбори или немотивирани играчи не могат да заситят глада за успехи на „синия“ фен. Няма я онази истинска магия – стадионът е пълен, напрежението може да се усети дори и на другия край на България. Всичко е красиво и хубаво – абе като по европейски. Както го гледаме всяка събота и неделя по някои български телевизии.
Поглеждайки обаче горното „уравнение“ можем само да се плашим. Как ще завърши то – с краЙ, нова краСОТА или НИЩО. Краят може би изглежда най-нереален, но точно преди седмици видяхме как затриват най-стария български клуб. И то точно заради безпаричие. А повярвайте ми, в Левски това го има. Красотата и магията в играта също не изглеждат като „фаворити“ да бъдат на края на тази толкова сложна задача. Така стигнахме до това нищо. А то наистина е плашещо. Едно нищо означава – нулева или минимална селекция, продължаване на тази глупава политика и затъване в първенството. Това пък от своя страна може да доведе до евентуален „край“. Край, доколкото Левски София може да изчезне като АД – и нищо повече. Защото той е в сърцата на хиляди фенове и нито Батков, нито агент Тара или който и да е, не може да ни го отнеме.
Днес пак си пуснах головете на Боримиров и Томашич. И отново настръхнах. И все пак е странно, не е ли? Четири години, 1461 дни или 2 105 280 минути си спомняме едно и също нещо, един и същи епизод и се опитваме да стоплим изстрадалите си фенски души. Някак си е жалко – все пак това е Левски.. или беше Левски? Вече е просто едно АД, което няма бъдеще и преспектива.
„Съединенито прави силата“ е казал идола на цяла България Васил Левски. А къде е съединението днес? А ти какво си готов да направиш, драги левскарю? Ще направи ли изобщо някой нещо или всички ще чакаме – типично по български – някой друг да свърши работата. И така.. докато не стане твърде късно.
Едва ли повечето от Вас са съгласни, че нещата за толкова зле, но са. Началото е винаги такова – безпаричие и „леко“ западане. И ако не се направи нещо скоро, нещата ще станат зле, много зле.
Аз ли? Аз искам отново онзи чист и свят Левски, за който дядо ми ми разказа и ме накара да се влюбя в него. И да, готов съм да се боря за него!
*В 35-тата минута на мача Левски – Шалке 04, Седрик Бардон е изгонен за втори жълт и съответно червен картон.
източник: http://..net/?p=39548
Коментарът е на Иван Райков. Постнал съм тук целия, така че се надявам да се не се приеме като реклама.