Великите мачове на "Левски" част 1

[petar123]

Първият мач на Здравеца
Валеше. Истинско британско време. Обикалях полудял класните стаи и си търсех компания за мача на годината. Съучениците ми сипеха куп оправдания:
-Вали.
-Имаме контролно.
-Не ми се ходи, ще ни бият.
Теглих на всичките по една, чупих се от даскалото и тръгнах сам към стадиона. На двора самотен се прозяваше приятелят ми Здравко. Попита ме:
-Накъде бе, Пешо?
-На мач. – отвърнах му.
-Кои играят?
-„Левски” и „Глазгоу Рейнджърс”! – побеснях аз, защото не можех да си представя, че има хора, които не се интересуват от футбол.
Здравеца ми отвърна:
-Спокойно де! Идвам.
Изгълтахме разстоянието до „Васил Левски” за нула време, купихме си билети, облегнахме се на парапета пред сектор „Б” и запалихме по цигара. Отвсякъде прииждаха тумби със сини шалчета. Само един чадър се развяваше самотно. Погледнах и познах Пони – приятелче от детството ми. Помахах му. Той ме видя, дойде при мен и Здравеца и започна да мърмори:
-Мизерници! Никой не иска да избяга от бачкане! Какво толкова са се стегнали – не знам!
Запознах Пони и Здравеца и заедно влязохме в стадиона. Едвам си намерихме места на първите редове. Секторите „А”, „Б” и „В” бяха пълни до откат. В „Г” имаше място само на първите пет-шест реда. Тогава нямаше пластмасови седалки, пускаха се и правостоящи. Сигурно имаше повече от 60 хиляди души.
Започна мачът. Първото полувреме мина на един дъх – 1:1. Наско мушна прекрасен гол, шотландците изравниха с глава в последните минути.
На почивката се говореше само едно:
-Още малко! Още малко ни трябва! Само още един гол.
Нагънахме яко „рейнджърите” през втората част. Топката танцуваше по голлинията и не искаше да влезе. На нашата врата Пинко също направи невероятни спасявания. Течаха последните минути. Започнахме да се отчайваме. Пони дори каза:
-Май и тоя път няма да ни бъде!
Опитвах се да не го слушам. Крещях, а в главата ми се водеше следния разговор:
-Виж сега, Господи, тая мацка е много готина и искам да я сваля. Обаче искам повече ей сега да вкараме гол. Обещавам ти – няма да я погледна оттук насетне.
Кайзера подхвана топката. Наби страхотна тупалка. Топката се отби в напречната греда. Ужас, пак малшанс! Топката облиза страничната греда. И аз започнах да се отчайвам. Топката бавно се търколи зад голлинията. Онемях. Сърцето ми се свлече в петите. За някаква нищожна част от секундата бях изминал пътя от отчаянието до абсолютното щастие. Гол! Обезумели започнахме да скачаме и да се прегръщаме. Пони, Здравеца, аз и още 60 000 души! Запалихме хартиени факли. Съдията свири края на мача. Поздравихме се с още по-щастливите играчи, а после се понесохме по софийските улици като огромно синьо море. Обикаляхме и крещяхме, обикаляхме и крещяхме, обикаляхме и крещяхме. Прибрах се вкъщи по никое време. Заспах като заклан. Щастливите хора винаги заспиват като заклани. На другия ден се събудих и бях толкова лек, че ако имах крила със сигурност щях да полетя. Нямах глас, но в този ден той не ми беше нужен. Изобщо не ми се говореше. Летеше ми се.
Отидох на даскало. Математичката фучи. Щяла да ме остави на поправителен. Голям праз – да ме остави! Съучениците ме гледат сърдито - заради мен им дали по-трудни задачи на контролното. Тия ги разправяйте на старата ми шапка – да бяхте учили повече! В междучасието всички коментираха мача. Изобщо не исках да слушам празните им приказки. Излязох на двора. Здравеца отдавна ме чакаше там. Запалихме по цигара. С мъка и невероятно дрезгав глас той сподели:
-Вчера за първи път кракът ми стъпи на стадиона. Велико е. Хайде да пием бира.
Чупихме се отново и с удоволствие. Пихме по бира за величието на стадионите. А после тръгнахме без посока по улиците на София. Щастливите хора вървят без посока.

Оная мацка така и не я свалих. И слава Богу! Заради нея щяхме да изгубим мача на годината.

http://petarkalinov.blogspot.com/2010/0 ... _5500.html

[modor]

Дай да си зарежеме жените, за да Левски почнат да бият

[plamen etov]

Само две уточнения:1мача беше на Герена ,и 2 не видях нещо написано за Кайзера -Ники Тодиров

[niki87]

Браво на автора!Прекрасна тема за една от най-великите победи на българския клубен футбол!Само Левски!
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=G4FrcbRNPQI[/youtube]

[Madridist]

Много хубава история, браво. Всеки от нас е изживял поне веднъж подобен момент от любимия си футболен отбор, в който забравяш за всичко и всички

[modor]

не видях нещо написано за Кайзера -Ники Тодиров

Ами май не си чел всичко

[plamen etov]

Само две уточнения:1мача беше на Герена ,и 2 не видях нещо написано за Кайзера -Ники Тодиров

[niki87]

Само две уточнения:1мача беше на Герена ,и 2 не видях нещо написано за Кайзера -Ники Тодиров

Пич,мача се играе на Васил Левски

[plamen etov]

Само две уточнения:1мача беше на Герена ,и 2 не видях нещо написано за Кайзера -Ники Тодиров

Пич,мача се играе на Васил Левски

Прав си извинявам се

[niki87]

Три месеца преди мача с Левски Рейнджърс е в една от двете групи на пЪрвото издание на ШЛ.В последния мач от групата играят с ЦСКА М и им трябва победа с 1 гол за да се класират на финала.Мача завЪршва 0:0 и на финал отива Марсилия,която в последствие печели турнира.Така че сами може да си извадите изводи за какЪв отбор става на вЪпрос.