forum.gong.bg

Реших да пусна тази тема за да разнообразим е малко подфорума ни.
Мисля, че ще е интересно да се видят спомените ни отпреди години, защото наистина има какво да се научи.
Та сега ще споделя спомена си от първия мач, който посетих на Левски. Това беше прословутия мач с Пирин през есента на 1973-та година. До тогава бях ходил само на мачове на Локото с баща ми, понеже той беше локомотивец, но заради Гунди, Левски се оказа по-силен за мене.
Та за съжаление от този мач с Пирин нищо не можах да видя. Отидохме с още няколко хлапета от махалата, обаче не очаквахме, че ще има такова стълпотворение от хора. Тогава се говореше, че на Герена е имало 55 000 души, като 25 000 са привърженици на Пирин, дошли от целия Благоевградски окръг. Колко точно е имало, едва ли някой може да каже, но парка и улиците около стадиона бяха пълни с народ, имаше хора и по дърветата, а аз и моите приятелчета не видяхме нищо от мача, понеже през цялото време бяхме в тунела на входа, и те бяха пълни с народ. Даже влязохме там без билети, абсурд беше да си купиме. Тогава на входовете имаше пенсионери с ленти Отрядник и те ни пуснаха, като се смееха и казаха - Ами, ако си намерите места, влизайте!
Въпреки това, първият ми мач на Левски, ще ми остане, като един уникален спомен.

На мен 1-вият ми мач на Левски, на живо, беше на стадион... Хаджи Димитър в родният Сливен.
В първата половина на 90-те на миналият век, за Купата, двубой реванш ( тогава всички мачове за Купата бяха на разменено гостуване, не като сега ) ... Левски беше спечелил домакинството с 5:1 или 6:2 ( нещо подобно не ми се рови в гуглето ) ... Ние с едни авери, бяхме в Сектор "А" малко по в страни, щото нали, левскари, и да не дразним съгражданите ни, които бяха за Сливен.
Сливен поведе с 2:0 и имаше завидна еуфория, включително и от един от аверите, който нещо се пречупи и вика - "Още 2 гола и Левски отпада"
С другото момче му изсъскаме - "Пепел ти на езика бре".
През 2-рото полувреме всичко си дойде на мястото и Левски изравни, като даже след изравняването доста хора от Сектор "А' взеха да ръкопляскат и разбрахме, че не само ние бяхме за Левски там.
А това се потвърди и при един пропуск към 90-тата мин. сам срещу вратаря на Велко Йотов, когато обратът щеше да е пълен, обаче наш Велко стреля 2-3 метра над вратата и поне половината стадион ( имаше можеби към 12-13 хиляди, въпреки че мача беше по обед в работен ден, при условие и резултатът от 1-вият мач ) ... Извика - "Еееее".

Първият ми мач се оказа международен.Такъв шум и викане не бях чувал до тогава никъде.
Левски срещу Днепър. Великолепни емоции.Защо се получи така вторият мач само другарите от БКП могат да кажат.
https://levskisofia.info/match/16540203 ... nepar-3-1/

Първият мач на живо на който са ме водили е Левски и Спортинг финал на един турнир по повод 1300 години България. Тогава баща ми се престраши, уж приятелски турнир и нямало да бъде голяма лудница. Да, ама не. Стадионът беше пълен. Е не можахме да бием, но беше здрав мач и загубихме с 3:2. Но пък зрелището си струваше.

Роден съм в Пловдив, но от 1958 година живея в София. Най-ранните ми спомени, свързани с футбола са, че баба ми работеше в един пловдивски ресторант в центъра, аз стоях при нея, защото нямаше кой друг да ме гледа, а снабдителят беше от „Локомотив“ и всеки път, когато караше продукти за ресторанта, ми казваше „Само Локо“ и аз отговарях „Само Локо“... За мое оправдание трябва да кажа, че футболните ми познания бяха в зародишен стадий (все пак нямах 4 години) – също като познанията на едно детенце в София, което години по-късно ние – по-големи момчета попитахме от кой отбор е, а то ни отговори: „Аз не съм от отбор, а от детска градина“...
Научих се да чета още на 4 години. В интерес на истината, никой не ме е насилвал да го правя – просто ми беше много интересно. Иначе родителите ми и техни приятели си умираха от смях, когато аз важно четях пред тях на глас статии от вестник „Работническо дело“, без да вдявам и 50 % от написаното... Дълго време смятах, че пребиваване означава да пребият някого...
Още помня временното класиране, когато започнах да чета спортните новини във вестника: 1. „Левски“, 2. ЦДНА и т.н. ...Казах си – явно „Левски“ е най-силен, ще бъда от „Левски“. Баща ми (да почива в мир) също беше левскар, но не ми е влияел, докато децата във входа бяха от „Славия“ Кварталът около Руски паметник е славистки квартал, или поне преди години беше такъв (първият стадион на "Славия" се е намирал на мястото, където сега е болницата на МВР). След някой и друг месец класирането във вестника се промени: 1. ЦДНА, 2. „Левски“... но аз вече бях направил своя окончателен избор. Иначе в класа в основното училище* левскари и цесекари бяхме приблизително равен брой (с един-двама повече бяхме левскарите), имаше едно момче от „Спартак“ (София) и едно - „безпартийно“. Редовно правехме мачове помежду си „Левски“ - ЦСКА с променлив успех, като спартаковецът обикновено влизаше да попълни бройката в отбора на цесекарите. После съдбата (или по-точно партията – тогава бяха събитията в Чехословакия и властта се страхуваше, те да не се случат и у нас) поиска така, че „Левски“ и „Спартак“ да се обединят. С този мой съученик (скоро писах за това) гледахме като отрядници знаменития мач, в който „Левски“ отстрани „Аякс“. За съжаление научих, че преди около 2 години бил починал ...
Първият мач на „Левски“ (заведе ме баща ми), който съм гледал изобщо, беше срещу „Берое“ - през 1962 година на стадион „Васил Левски“ (нашият нов стадион още не беше завършен). Мачът завърши 2:2, а най-смешното беше, че отначало не бях сигурен кой от двата отбора е „Левски“, защото тогава (така си спомням) нашите играха с жълти фланелки и червени гащета, а „Берое“ с тъмнозелени, които на слабото осветление на стадиона (мачът се игра вечерта), приличаха на сини! Но за този мач вече съм писал поне два пъти...
* 41 ОУ "Патриарх Евтимий" - в него един клас преди мен учеше Стефан Орманджиев (да почива в мир). Отборът на тяхната паралелка беше много силен по футбол, не знам откъде (може би чрез Стефан) бяха намерили някакви фланелки на сини и черни райета и се бяха нарекли "Интер"...

Първият ми мач беше на Герена, пролетта на 1983- та. Левски - Черно море (Варна) 3:1, баща ми ме беше завел, бях на 7. От следващия сезон вече ходехме с приятели, с колелата Спокойни, романтични времена бяха...

За пръв път бях на стадиона на онзи мач:"...хей, чуй, ЦСКА -2:0...3:2..."
После 7:1...

И те така ...

По-горе съм написал, как станах от „Левски“. А кое или по-точно кой ми помогна да осъзная, че това за мен е единствено правилният избор? Отговорът е в подписа ми – имах привилегията да гледам на живо, да се наслаждавам на майсторството, да се възхищавам на магьосника, на Човека, на най-големия футболист на България за всички времена, на обичания от цяла България, на футболиста, роден в „Левски“ и останал завинаги жив в сърцата ни като футболист на „Левски“ - великия Георги Аспарухов!

Нямах щастието да видя Гунди отблизо приживе, но имах късмета да се запозная с неговия син – Андрей, благодарение на един мой колега в работата, също запален левскар – Георги С., за което ще му бъда винаги благодарен. Андрей се оказа приятен, невероятно скромен младеж (тогава беше на около 19-20 години), много приличащ както външно (съвсем естествено), така и по характер на славния си баща. Може би точно тази скромност, може би тежестта на бащината слава, може би и треньорското ръководство на „Левски“ по онова време попречиха на Андрей да достигне и (защо не) да задмине успехите на баща си. Не искам да гадая сега, оттогава изминаха много години... Иначе сигурно повечето от вас знаят, че от доста време Андрей Аспарухов живее в Бостън заедно със своята съпруга Изабела – дъщеря на друга синя легенда – Павел Панов.

Това ми е първият мач на живо на Левски

https://levskisofia.info/match/16816329 ... sofia-1-2/