Отиде си Сашо Костов

[modor]

Левскари, тази сутрин на 81-годишна възраст си отиде една от най-ярките светлини на нашия клуб, символът и емблемата на левскарщината. Човекът, който знаеше какво значи да обичаш, уважаваш и носиш в сърцето си „синята“ идея. Напусна ни титанът Сашо Костов!
Няма нито думи, нито начин да опишем мъката си.

Мъката по загубата на един човек, който знаеше как да те накара да се усмихнеш. Човек, който те пренасяше за секунда в най-романтичните времена на Левски и говереше с трепет за Гунди. За онова вълшебно време и затова колко голяма дума е да си левскар. Човекът, който казваше, че левскарският дух никога няма да умре.

След твоята загуба, бате Сашо, остава една огромна празнина, но всички левскари сме длъжни да изпълним твоя завет и никога да не оставяме „синята“ идея да бъде сломена. Длъжни сме да пазим и предаваме левскарския дух на поколенията.

Ще помним винаги усмивката, която не слизаше от лицето ти, въпреки тежко преживените загуби на приятели и трудностите, през които премина. Ще помним уроците ти и онези мигове, в които се връщаше назад в спомените си, за да ни споделяш как често мечтаеш за миговете, в които си бил заобиколен от своите приятели. Сега си при тях. Сега можеш да кажеш на Гунди, всичко което не успя, когато бяхте рамо до рамо на терена. Сега отново ще сте едно голямо семейство. Там в синевата, където те очакват и другите легенди.

Зад гърба си Сашо Костов остава незабравими спомени. Записва участие на световните първенства в Чили и Англия. Има 331 мача и 85 гола за „сините“. Трикратен шампион на България и петкратен носител на Купата.

Сашо Костов бе от тези играчи, които не можеха да останат незабелязани. Днес пък остава със златни букви в историята на клуба като един от основните стълбове, които крепяха левскарските ценности. Отиде си на малко повече от четири по 20, както обичаше да казва той. Отиде си, за да продължи да ни преподава какво е да си левскар!

Почивай в мир, бате Сашо! Ние никога няма да те забравим!

[scooool]

Лека ти пръст великане, никога няма да бъдеш забравен...поклон

[balef]

Сашо Костов приживе: Болката, че Левски не играе добре, е по-силна от тази в краката ми !
Лека му пръст !

[ralka_levskarka]

"Аз го играех футбола малко на майтап. Ако бях малко по-сериозен, може би щях да бъда и малко по-добър футболист. За мен играта беше удоволствие, затова си позволявах доста финтове и кодоши"

Почивай в мир!

[Captain Stottlemeyer]

Освен с виртуозната си игра, Сашо Костов беше прочут и с майтапите си. "Сашо само заради майтапите го държахме в отбора" - шегува се друг голям играч на "Левски" - Кирил Ивков. Това е откъс от едно от последните интервюта на Сашо Костов пред журналиста Владислав Колев (с малки съкращения):
"Отивам към кабинета на Сашо Костов на Герена. Зная, че ми предстои разговор с един легендарен шегобиец. Чудя се да не ми направи и на мен някой номер, знае ли човек?! А всъщност на вратата ме посреща един много спокоен и уравновесен човек. Значи той можел да бъде и сериозен... Очите му и те левскарски - сини, та сини. Предстои разговор колкото за футбол, толкова и за хумор и сатира. Защото това е природата му...
"Аз не съм легенда. Такива са Кройф, Марадона, Гунди, Стоичков. Моя милост беше просто един добър футболист." С тези думи ме посреща Сашо Костов. Той не обича много думата "легенда" и смята, че тя вече се употребява под път и над път. Смята, че ако е бил сериозен, е можел да има още по-успешна кариера като играч. Но така пък човек няма да е истински.
Финтът на Сашо
Александър Костов има знаменит финт, който е известен като "финта на Сашо". Промушва топката между краката на защитниците и ги поставя в неловко положение. "Видях този финт от големия играч на Динамо Тбилиси Месхи. Много време го учих, защото не исках да се излагам. Но всяко нещо с времето си. В един момент и мен ме разкриха и започнаха да ми противодействат успешно", спомня си Сашо Костов.
Той играе като крило и трябва повече да подава, отколкото да вкарва. "Имаше случаи, когато оставях топката на голлинията, за да дойде Гунди да вкара. Аз не съм бил изявен голмайстор", смята той. Въпреки това Костов си остава един от най-сериозните реализатори на Герена.
Без шегите нямаше да съм Сашо Костов
"Казах ви и в началото - ако бях по-сериозен, щях да имам по-силна кариера, но това е против природата ми. Просто нямаше да бъда Сашо Костов", убеден е емблематичният играч на Левски. И до ден днешен той е желан във всяка левскарска компания. Където и да се съберат, навсякъде все него викат. И се сърдят, ако не отиде. "Да, ако съм станал с нещо легендарен, това са шегите и закачките", смята Сашо Костов. А за тях може да се напишат томове. Наистина са много, дори в един момент той мисли да издаде книга, но се отказва. Вместо това бате Сашо ни припомня най-знаменитите.
Цецо Атанасов и таблото
В прословутия мач, в който Левски бие ЦСКА със 7:2, на терена Сашо Костов вика играча на червените Цветан Атанасов. "Ей, Цецо, ти нали си най-бързият в ЦСКА? Тичай до вашия стадион, за да донесеш още едно табло, защото това вече е пълно...", подметнал Сашо на смаяния Атанасов. След мача продължил с разбора: "Оставихме ги да вкарат първия гол, за да видим колко публика имат на стадиона. Вкараха и последния, за да разберем колко са останали..." Разказвайки тази случка, Костов допълва вече сериозно, че тази победа е част от странностите на футболната игра. "ЦСКА имаха много сериозен отбор, бяха и убедителни лидери в класирането. Стават обаче и такива работи. Примери във футбола има много."
Витлачил и цигарата
От Бате Сашо в чудо се видял и тогавашният треньор на Левски Рудолф Витлачил. Сериозният чех винаги излизал преди всички футболисти, облечен в официален костюм. Заставал на центъра на терена и там чакал отбора. "По това време се появиха цигарите дъвки. И веднъж излизам аз от съблекалнята с... цигара в уста. Приближавам спокойно до треньора, на метър от него разкъсах хартията и лапнах дъвката. Той ме гледаше с широко отворени очи и не знаеше как да реагира", спомня си шегобиецът. Ама и Витлачил веднъж проявил явно чувство за хумор. По време на лагер на сините една група играчи се отделили да ударят по една бира. Когато Витлачил разбрал и те се изпотили от страх, чехът в крайна сметка глобил тези, които не са пили бира. Защото се цепели от колектива...
Сомнамбул
Това е един от най-големите циркове в големия запас от изпълнения на Сашо Костов. "Знаехме, че Ването (б.р. Иван Колев), Бог да го прости, беше много страхлив. На един лагер на националния отбор в Египет Костов накарал да излъжат легендарния играч на ЦСКА, че е сомнамбул и нощем ходи по стаите. И през нощта се намъкнал в стаята на Ването и започнал да обикаля с разперени ръце. "Иван се беше вцепенил от страх, беше се мушнал под завивките и не смееше да мръдне. В един момент дори му ударих лек шамар, а той още повече се шашардиса. И дълго време вярваше, че съм сомнамбул, преди да го успокоя, че всичко е майтап", спомня си със смях Александър Костов.
Гони Гунди от мач
Когато си на терена и наблизо е Сашо Костов, винаги трябва да си нащрек. Това ще ти гарантира по-спокойно съществуване. Гунди обаче забравя тази препоръка. На контролен мач на сините в Израел българите водят с убедителното 5:0. Сашо видял, че Аспарухов нещо е разсеян, приближил се към него и внезапно му казал: "Излизай!". Нищо неподозиращият Гунди като по команда тръгнал да напуска терена пред изумения поглед на треньора Кръстьо Чакъров. "Къде тръгна бе, Георги?", пита треньорът. "Ами нали Сашо ми каза да изляза", промълвил Гунди. "Бе какъв Сашо ще ти казва, той ли ти е треньорът или аз?", продължил да беснее Чакъров...
Праща милиция на професор цесекар
Друг знаков случай е с професор Бобев от ВИФ, върл цесекар. Професорът късал на поразия на изпити Георги Аспарухов и Сашо Костов. Сашо обаче не може да не измисли някоя магария. Хванал един милиционер да огледа москвича на проф. Бобев, да му намери много кусури и да му вземе книжката. Професорът се видял в чудо без книжка, а някой му подшушнал, че само Сашо Костов може да уреди да му я върнат. Попаднал в капан, проф. Бобев казал : "Е, добре, пиша ти тройка". "Четворка!", обаче изнахалствал Сашо...
Рамазан
Голям цирк става и по време на треньорската работа на Сашо Костов в Тунис. Тимът му има важен мач, но срещата е по време на религиозния празник Рамазан. Играчите му не кусвали нищо по цял ден и били изнемощели. За щастие предстояло дълго пътуване и в гениалната глава на Сашо Костов отново дошла идея. "Казах им, че на разстояние над 500 км каноните на Рамазана не важат и може да се яде!... Очите им светнаха, наядоха се добре и после бихме с 1:0. Иначе горките не можеха да ходят от глад. Ама и аз се чудя на акъла си. Ако ме бяха разкрили за лъжата, щяха да ме убият!", смее се Сашо Костов. Голмайсторът обичал също често да се шегува, че не му се налага да се бръсне. "Няма кога да ми порасне брадата, защото непрекъснато ме целуват след гол...
Сашо си намира майстора
Един мач „Левски“ води на Славия с 3:0. Костов казал на Мишев: "Абе, Мишка, някой май бъзика таблото. Цели три гола - откъде ги измислиха?" А той се обърнал бесен и започнал: "Ако не е Гунди, сте пълна нула! Само знаете да биете тъчове и да го целувате, като вкара гол. Остава той сам да си центрира при корнерите и след това да бележи с глава..." Сашо нямал какво да отговори ...
Якимов му е редовен гост на Герена
Димитър Якимов - божеството на ЦСКА, да ходи на Герена? В главите на днешните ултраси това е все едно християнин да се врече в Корана. За онова поколение обаче нещата са стояли по съвсем друг начин. Тогава я няма параноичната омраза между сини и червени, а само едно съперничество на терена. Извън него големите звезди на ЦСКА и Левски са приятели. "Даже повечето ми приятели са от ЦСКА. Знаете ли колко пъти Митата Якимов ми е идвал на гости на Герена, казва Сашо Костов. Днешната първична омраза между феновете на двата отбора, изкривените от злоба лица, побоищата - това са неща, които бате Сашо не може да разбере.
Любимецът му е Йохан Кройф
Днешният футбол е главно физически сблъсък, смята емблематичното крило на Левски. "Тренировките сега са много тежки, а и липсва индивидуалната подготовка. Футболът по наше време беше по-техничен. В световен план моят любимец винаги е бил Йохан Кройф. У нас това са Гунди и Якимов", твърди Сашо Костов. Той не приема и тълпите от анонимни чужденци, които пристигат всеки сезон в нашите клубове. "Не мога да приема 10 чужденци в един отбор. Така убиваме нашите футболисти", убеден е Костов."
П.П. От капитан Стотълмайер: Имах привилегията да гледам играта на Сашо Костов на живо. Без артисти като него днешният футбол отдавна вече не е същият... Почивай в мир, бате Сашо.

[Странджата]

Благодаря, Капитане!
Помня, че се разказваше как след третия гол - ако не се лъжа, в онзи паметен мач 7:2, чули Сашо, лека му пръст, да казва - сега цяла България нази гледа.
Онзи финт на Сашо Костов дълго време беше неуловим. Наистина го научи от Месхи - писаха още преди Сашо да го направи по време на мач. Тръгваше наляво- към тъча, топката оставаше назад, той с другия крак я чукваше напред и тя обикновено минаваше между краката на защитника, който беше тръгнал да го гони край тъч-линията. Публиката умираше от удоволствие. Той, след Соколето, забавляваше публиката, докато играеше!
Бог да го прости! Такива левскари се броят на пръсти! И остават все по-малко ... Не бих казал, че Сашо Костов е легенда - той е по скоро знак, емблема на Левски! И ще си остане такъв, докато Левски го има.
Почивай в мир, Сандьо!

[rudolfo_l]

Бог да го прости!

[olimpi]

Светла му памет.

Имах удоволствието макар и много бегло да го познавам покрай баща ми. Светъл човек. За съжаление не съм имал щастието да го гледам.

Обичал е кодошите още от ученическите години и доста са си патили.

Май на онзи мач след единия гол на Гунди, след центриране на Сашо Костов, върху него пада защитник на чорбата (май Гаганелов) и Сашо му казва , ставай от мен, че съотборниците трябва да ме целуват, а не ти, заради головия пас.

[trokadero_]

Бог да го прости!

[damyanov1963]

Почивай в мир!